УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ЧЕСТО ВИ ЗАПОЗНАВАМЕ С ИСТОРИИТЕ НА „ЛИДЕРИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО“ ЗА ЖИВОТА ВЪВ ФЕРМИТЕ И ПРЕРАБОТВАТЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И ЗАТОВА ВЪВЕДОХМЕ РУБРИКАТА „МОЯТ ЖИВОТ В МОЯТА ФЕРМА“.ДНЕС ВИ ВРЪЩАМЕ НА РАБОТАТА В АМЕРИКАНСКИТЕ МЛЕЧНИ ФЕРМИ ЗАЩОТО ТЪРСИМ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА „ЗАЩО ОТ ИЗНОСИТЕЛИ НА КАЧЕСТВЕНИ СИРЕНА, КАШКАВАЛИ,МЕСНИ ПРОДУКТИ ,ДНЕС ПРЕДУПРЕЖДАВАМЕ ЗА ВРЕДНИ „МЛЕЧНИ“ ПРОДУКТИ В КОИТО МЛЯКОТО Е В СЛЕДИ.ЗА НАС ИМА СГРЕШЕНА ПОЛИТИКА,СИСТЕМА НА ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ.
А СЕГА ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТЕМАТА ЗА УСПЕХИТЕ НА МЛЕЧНИТЕ ФЕРМИ В АМЕРИКА;

От 2002 г. млекопреработвателите в САЩ остойностяват суровината не на база литър, а върху други показатели – съдържание на протеин, масло,лактоза в него. Компонентното изчисляване на цената зависи от преработвателя и по-точно от неговата насоченост. Някои произвеждат мляко за пиене, други сух протеин или сирене, има предприятия за глутен и т.н. Най-общо суровината е разделена в четири класове, споредпроизводствената специфика на преработвателите. Клас 1 е млякото за пиене; Клас 2 – мляко за производство на меки продукти; Клас 3 – за продукти, които се режат с нож; Клас 4 – за сухо мляко, млечен протеин,масло. Изкупната цена на суровината е различна в различните щати. За Клас 1 тя се определя от Департамента по земеделие по формула, създадена още през 30-те години на ХХ век. Тази цена се посочва в началото на месеца и важи за същия месец. Във формулата участват данните на 200 преработватели, които дават прогнозната цена, на която могат да продадат на дребно продуктите си. За класове 2, 3 и 4 цената зависи от средната за предходния месец. Всеки пазарен администратор на конкретния район (общо 10 района), който е служител на Департамента, прави предложение за изкупните цени по класове. Унифицираната цена на млякото за пиене от Клас 1 по правило е по-висока.

„Голямата болка на сектора е, че консумацията на мляко и млечни продукти е с постоянен тренд към намаление, с изключение на сиренето“,посочи д-р Майкъл Томашевски от института „Norman Borlaug“. В същото време консумацията на Кока-Кола остава постоянна.

Предприятието прави сирене в блокове от 290 и 18 кг,произвежда протеин в опаковки от 1000 и от 20 кг

Едно от най-големите /млекопреработвателни предприятия на САЩ/ –/Southwest Cheese (SWC)/, е създадено от партньорството на няколко млечни кооператива (най-големият от които е DFA и ирландската компания Glambia. Те си разделят собствеността 50 на 50 процента. Млечният завод е разположен до град Кловис в пустинята на Ню Мексико – изключително удобно място, тъй като в радиус от 25 мили (40.2 км) има 59 ферми, всяка от които с хиляди крави.

Кооперативите съдружници в SWC осигуряват суровината, а ирландците,които имат 170 обекта по целия свят – маркетинга. По настояване на Glambia огромната мандра е снимана точно под дъга, която за тях е символ на благословия. Друг въпрос е, че точно в Ню Мексико с неговите 300 куб.м. дъжд годишно, дъгата е феномен.Предприятието SWC е построено през 2006 г. и към момента преработва почти 2 милиарда литра краве мляко годишно.

За да е по-ясно колко е това количество, ще го сравним с българското производство, като цитираме официалните данни на аграрната статистика. Според нашето Министерство на земеделието и храните през 2015 г. 215-те млекопреработватели в страната са използвали за производството си 493 236 000 литра краве мляко. В статистическия доклад се отбелязва, че почти 19 хиляди литра сурово мляко е постъпило от държави членки на ЕС и трети страни.

„Всеки ден при нас пристигат 220 цистерни с мляко и напускат 32 камиона със сирене и 13 със сухо мляко“, уточни управителят на завода Ерик Дентън. „Преработваме дневно 5 млн. литра мляко“, добави той. ( Пак засравнение у нас мандрите приемат общо на ден 1.2 млн. литра българско краве мляко според изчисленията.)

Сиренето на SWC и по-точно опаковката му просто си заслужава да се види,но за съжаление снимките в предприятието са забранени. В завода се правят две разфасовки сирена – от 640 паунда (290.3 кг) и 40 паунда(18.1 кг). Опаковките наподобяват сандъци, които след като преминат през рециклиращи фирми, където ги почистват и обработват с парафин, се употребяват повторно. Протеинът, който се извлича тук, се вкарва вчували от 20 и от 1000 килограма. Сухото мляко също е сред продуктите на SWC.

Износът на завода за 2014 г. е с обем 60 милиона паунда (27.2 млн. кг) и е осъществен към 17 държави, като най-големите пазари са в Мексико и Япония. Млечните продукти на SWC заемат 10% на вътрешния пазар в САЩ.

Големият блок сирене от 290 кг се използва от фирмите, които правят най-разпространената храна в Америка – сандвичите – като Макдоналдс,Кинг Бъргър и други.

Половината от млякото, което компанията изкупува, е предназначено за производство на сирене, а относно качеството му не може да има съмнение.Предприятието е носител на множество златни и сребърни награди,подредени на стената на славата. Впрочем, тук е мястото да се отбележи, че в САЩ дори не могат да си представят, че някъде по света се влагат палмови или други растителни масла в сиренето. „Но как? Вижте колко крави имаме“, учудват се хората от бранша.

„Основните принципи на фирмата са инвестиции в хората, в иновации, в безопасност и в качество“, изброява Ерик Дентън.

„Готови сме за проверки по всяко време, във всеки момент.“

Всяка сутрин в 8:45 ч Ерик се среща с шефовете на многото отдели в един коридор с окачени на стените му таблици с различни показатели относно качеството на продуктите, безопасността, операциите по производството на сирене, на протеин и т.н. Те се оцветяват с маркери в червено или зелено според вниманието, което трябва да им се обърне. Оперативката на крак продължава 20 минути и на нея се обсъждат данните за три дни – вчера,днес и утре. Никога по-назад във времето и никога по-напред.Към фирмата има специален отдел за обучение на новите кадри и той е много важен, тъй като в завода роботите са поели огромна част от работата. Те се нуждаят от специални знания, за да бъдат наблюдавани и управлявани. Метален детектор проверява всяка партида сирене. После блоковете се отправят по лентата към пакетиращата техника, която сгъва картоните, поставя продукта, лепи баркод и пак по лента пренася стоката в складовете. Общо 350 души работят в предприятието.Въпреки че за нашите стандарти базата на SWC е гигантска, съдружниците са преценили, че се нуждае от разширение. Така е разработен проектът „Херкулес“, който в момента се изпълнява. Производственият цех ще бъде разширен и оборудван с нова инсталация, което ще увеличи капацитета на завода с още 3 млн. паунда на ден.

Благодарим на колегите от АГРОПЛОВДИВ  за предоставения материал.

12.11.2018 Екип на ХТКК

Advertisements

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Как ще се развива земеделието след 2020 година и какви промени да очакват фермерите в европейската Обща селскостопанска политика (ОСП), ще се улеснят ли процедурите по прилагане на тези политики или административните прегради ще останат високи  – това са част от въпросите, по които представители на сектора и експерти ще дискутират по време на поредния агробизнефорум на Клуб Investor.bg, който се открива днес от 10,30 часа в Интер Експо Център.

По време на седмото издание на форума участниците ще дискутират още дигитализацията и новите технологии в земеделието и преработвателните индустрии. Събитието е част от програмата на изложението Интерфуд & Дринк и е насочено към фермери, производители, преработватели, представители на институциите и браншови организации.

Усложнява ли се европейската земеделска политика? Какво ще заложи България в стратегическия си план за земеделието? По какъв начин фермерите ще могат да изпълнят изискванията към зелените плащания? Тези и още теми ще обсъдят участниците в рамките на първата дискусия от Клуб Investor.bg – Агробизнес. Сред тях са Искра Вълчева, директор на дирекция „Европейска координация и международни отношения“ в Министерство на земеделието и храните, Венцислав Върбанов, председател на Асоциация на земеделските производители, Николай Вълканов, управител на InteliAgro, и други браншови представители.

Дебатът ще продължи с втора дискусия, посветена на новите технологии в земеделието. Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации, както и още представители на сектора, ще споделят успешни примери за внедряване на нови технологии в българските стопанства. Ще заменят ли роботите недостигащата работна ръка във фермите? Какви са възможностите за дигитализация на българското земеделие? Тези ключови за бъдещето на сектора въпроси ще бъдат разисквани по време на Клуб Investor.bg – Агробизнес.

Събитието е безплатно за производители от сектора.

Благодарим на нашите консултанти от sinor.bg за предоставеният материал.

09.11.2018          Екип на ХТКК


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

След получени и обработени възражения от Управляващия орган на ПРСР, приключи последният етап от предварителното класиране на проектните предложения, подадени през „ИСУН 2020“ по обявената процедура чрез подбор № BG06RDNP001-9.001 – Мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители“.

Всеки кандидат, който е подал възражение може да провери заявените и присъдените от Разплащателна агенция точки, по всеки критерий за подбор, след становище от Управляващия орган на ПРСР.

При предварителната оценка ДФ „Земеделие” – РА се е придържала стриктно към утвърдените насоки за кандидатстване на Министерство на земеделието, храните и горите, както и взетите решения от комисията за разглеждане на възражения, назначена на основание чл. 9в, ал. 5 от ЗПЗП.

Проектните предложения оценени с не по-малко от 20 точки по критериите за подбор, представляващи 130 % от бюджета, определен със Заповед № РД 09-565 от 15.06.2018 г. и Заповед № РД09-779 от 20.08.2018 г., увеличен със заявената субсидия на проектните предложения, получили еднакъв брой точки ще бъдат разпределени за извършване на оценка за административно съответствие и допустимост на разходите, техническа и финансова оценка и издаване на оценителен доклад.

Списъците на проектните предложения по чл. 9в, ал. 6, т. 1 (Проектни предложения, за финансирането на които е необходим бюджет, който не надвишава с повече от 30 на сто бюджета, определен в условията за кандидатстване за съответната процедура, включително проектните предложения, получили еднакъв брой точки) и т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители са качени на интернет страницата на ДФ „Земеделие“:

► № BG06RDNP001-9.001 – Мярка 9

Новите моменти в процедурата през ИСУН при разглеждане на проектните предложения включват:

• предварителната им оценка и класиране, с възможност за подаване на възражение срещу оценката от страна на бенефициентите;

• следва оценка за административно съответствие и допустимост на разходите, която приключва с оценителен доклад (също подлежащ на обжалване пред Управляващия орган);

• техническа и финансова оценка;

• издаване на оценителен доклад.

08.11.2018                            Екип на ХТКК


ZEMQ

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ОТНОВО ОСИГУРИТЕЛНАТА ВНОСКА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ СЕ ВДИГА НА БАЗА 560ЛВ.ВСЯКА ГОДИНА ПО ТОВА ВРЕМЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО ВДИГА ОСИГУРОВКИТЕ ИМ ДО МИНИМАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД И СЛЕДВАТ МИТИНГИ И НЕДОВОЛСТВА.А КАТО СЕ СТИГНЕ ДО ИЗЛИЗАНЕ НА ТРАКТОРИТЕ И СТАДАТА НА „ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА“ И ОСИГУРОВКИТЕ ПАДАТ.
ЗАЩО ТЕМАТА НИ ДНЕС Е ЗАПЛАЩАНЕТО НА РАБОТНИЦИТЕ ВЪВ ФЕРМИТЕ.НА ПОЛЕТО ИЛИ В ГРАДИНИТЕ?
ВИЖТЕ:

Фермерите са пред един все по-задълбочаващ се проблем – работниците.Няма ги, избягаха на Запад. Или – има ги, но финтират, че работят.Въпреки, че населението на страната е около 7 милиона души, за земеделците те изглеждат като няколко стотин. „Обявявала съм в Бюрото по труда, че търся хора за животновъдната ферма, но оттам винаги ме предупреждават: Няма да намерите /работници/ сред безработните, никой не иска да се занимава с животни“, разказа Светла Манева, един от най-образцовите животновъди в Пловдив и в страната.

Веднъж й се обадил по телефона от Германия българин, който искал да се върне у нас при семейството си. Тъй като работел в немска животновъдна ферма, той търсел подобна работа около Пловдив. Видял обявата на Светла и се свързал с нея. Попитал я за /заплатата/ и научил, че ще получава чисти 1000 лева. „Абсурд! Тук съм на 1800 евро“, реагирал светкавично нашият гастербайтер.

„Работниците ми не са идеални. Дори обратно – вършат си работата на две-на три. Но напоследък, ако им направя забележка, те ми отговарят:

„Ами като не ни харесваш, ще те напуснем!“ И аз изстръпвам. Това не е нормално. При мен работят хора, които не могат да си напишат правилно името. Получават по 1000 лева, осигурени са, а аз трябва да си затварям очите, като видя, че са немърливи, защото иначе ще си тръгнат. В Пловдив е пълно с Преди не беше така. Когато ми трябваха работници, отивах в близкото село и веднага наемах хора. Онези, някогашните, бяхапо-отговорни, по-съвестни, уважавах ги за това. А сега работниците ме изнудват, защото са наясно с проблема – няма хора за фермите“, разказва Светла Манева.

Преди време друг животновъд от Асеновградско -Александър Енчев,сподели, че вече 5 години не разширява фермата си, защото не може да намери работници. „Работната ръка е основният проблем, който може данакара всеки бизнес да се самоограничи“, коментира той.

Наскоро в интервю за Агро Пловдив /земеделецът/ Йосиф Делгянски изказа едно предположение, с което уцели сърцето на кризата с работниците. /„Най-критичният проблем е да намериш качествена работна ръка – каза той. – Пари могат да се намерят, техника има, но няма кой да работи … Наскоро беше подета кампания против по-ниското качество на храните у нас и в Западна Европа. По същия начин стои въпросът и със заплащането на труда. Когато ние поставяхме въпроса за изравняване на субсидиите навсякъде в ЕС, те са казали, че това не може да се случи,защото у нас е ниска цената на труда и затова и субсидиите трябва да са по-малки. Само че ние, като не получаваме европейските субсидии, по какъв начин можем да увеличим работната заплата? Нали с по-високите заплати можем да изравним стандарта на живот тук и там? И ето, това еедна от причините те да не ни дават по-високи субсидии, защото по този начин си гарантират работници във фермите. Лошото е, че нашите управници не виждат това нещо, не се борят, не тропат по масата.“ /

„Мога да направя една прогноза, за която съм сигурен, че е точна. Преди 2022 г. заплатата на работниците в земеделието ще стане 1500 евро“,отзова се по темата за работниците Ангел Вукодинов, чието земеделскостопанство е в община Съединение. Той обясни, че в момента плаща 1500-1600 лева на трактористите, които са на целогодишен трудов договор.

„Дори, когато въобще не са работили през месеца, те получават по 1000 лева, ей така“, допълни той.

Според Вукодинов, нуждата от работници в земеделието и животновъдството постоянно ще вдига цената на труда. Работодателите ще се конкурират за всеки добър работник, освен това инфлацията, предизвикана от поскъпване на енергията и други монополни услуги, също ще наложи увеличаване на възнагражденията. Заплатата почти ще достигне тази, която дават западноевропейските фермери. „Но съм сигурен, че когато започнем да плащаме по 1500 евро, никой от нас няма да бъде по-богат – нито работниците, нито работодателите. Дори имам усещането, че ще бъдем по-бедни“, неочаквано вметна той.

Благодарим на колегите от АГРОПЛОВДИВ  за предоставеният материал.

29.10.2018 Екип на ХТКК


 УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ

 УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ТЕЗИ ДНИ ВИ ЗАПОЗНАХМЕ КОЛКО СРЕДСТВА ЩЕ УСВОИ ЗЕМЕДЕЛИЕТО НИ ПРЕЗ 2019ГОД ,А ДНЕС ЩЕ КОМЕНТИРАМЕ ЩЕ СЕ ЗАПАЗИ ЛИ ПРЕХОДНОТО НАЦИОНАЛНО СЪФИНАНСИРАНЕ СЛЕД 2020ГОД. 

Испания е предложила свой кандидат за генерален директор на Международната организация по лозата и виното, ЕС търси кого да номинира за шеф на ФАО догодина .Съвет на министрите„България счита, че новият модел на прилагане на /ОСП/ дава определена гъвкавост, но в същото време увеличава до голяма степен отговорностите на държавите членки. Съчетаването на интервенциите по двата стълба в единен програмен документ е стъпка към повишаването на синергията между тях, но е необходимо да се направи всичко възможно, за да не се усложни прилагането на директните плащания.“ Това заяви заместник – министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, в Люксембург.

Основен фокус на октомврийските дискусии на министрите остава темата за реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г.

С цел предоставяне на допълнителни насоки по темата /ОСП/ от страна на държавите членки, се проведе политически дебат, в който зам. министър Кръстева представи българската позиция. Тя обърна специално внимание, че в доклада за напредъка не е включен въпросът за /преходната национална помощ/, която България и някои други държави членки са повдигнали по време на обсъжданията на ниво работна група. Преходна национална помощ получават производителите на тютюн и стопаните на едри и дребни преживниживотни. В изказването си Кръстева подчерта, че темата е от изключително значение за страната ни.

Дневният ред на заседанието продължи с поставянето на друга важна тема за Съвета, а именно на заболяването Африканска чума по свинете (АЧС).Комисар Андриукайтис информира министрите за актуалното състояние във връзка с разпространението на АЧС и подчерта значението на сътрудничеството между страните от ЕС и граничните държави, извън него.

След целодневен дебат на Съвета, се постигна политическо споразумение в областта на рибарството, което определи възможностите за риболов,приложими в Балтийско море за 2019 г. Ежегодното определяне на

възможности за риболов под формата на Общ допустим  улов и квоти са най-важният ключов инструмент за постигане на Максимален устойчив  улов (МУУ), който е основната цел на Общата политика в областта нарибарството (ОПОР) на ЕС до 2020 г.

На заседанието в Люксембург бяха дискутирани и темите за две общи кандидатури на ЕС. В контекста на предстоящите избори през 2019 г. за генерален директор на Организацията на ООН по прехрана и земеделие(ФАО), Австрийското председателство информира Съвета за постигнатите резултати от неформалните преговори. Процесът на издигане на единната кандидатура на ЕС за поста стартира по време на Българскотопредседателство тази година.

Делегацията на Испания представи своята номинация за нов генерален директор на Международната организация по лозата и виното (OIV) и призова държавите членки за подкрепа при поредното гласуване.

Благодарим на колегите от АГРОПЛОВДИВ  за предоставеният материал.

26.10.2018 Екип на ХТКК


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ЗНАЕТЕ ЛИ,ЧЕ ЗА 2018ГОДИНА В БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ СА ВЛЯЗЛИ НАД ТРИ МИЛИАРДА ЛВ СУБСИДИИ,А ПРЕЗ 2019ГОД. ЩЕ ВЛЯЗАТ 2,6 МИЛИАРДА ЛВ ОТ ЕС И 475МИЛИОНА ЛВ ОТ НАЦ.БЮДЖЕТ.ИЗЛИЗА ЕДНА ОГРОМНА СУМА НА 1ЧОВЕК АКО ПРЕРАЗПРЕДЕЛИМ 3,00МИЛИАРДА ЛВ НА 5,00МИЛИОНА БЪЛГАРИ!
ВИЖТЕ ЗА КАКВО СЕ ВЗЕМАТ ПАРИТЕ:

И следващата година подпомагането от европейските фондове ще бъде в пъти над средствата, които националният бюджет отпуска годишно за развитие на селското стопанство. Според проектобюджета на министерството на финансите за 2019 г. общо по директните плащания, програмата за развитие на селските райони и рибарската програма от Европейския съюз ще бъдат заделени 2,694 милиарда лева, докато националните доплащания и държавните помощи ще достигнат 475,2 млн. лв., гласи проектът. В този бюджет не влиза издръжката на администрацията на Министерството на земеделието, храните и горите.

Според разчетите европейското финансиране догодина ще бъде в размер на 2 989,2 млн. лв., от които 1 554,4 млн. лв. ще се усвоят само за директните плащания на площ. По линия на втория стълб на ОСП, а именно програмата за развитие на селските райони плащанията от бюджена на ЕС ще бъдат за 1, 260 млрд. лв., от които близо 1,030 млрд. лв. са средства от ЕС и 230,6 млн. лв. е националното съфинансиране и авансови плащания.

По рибарската програма европейските средства са в размер на 30,1 млн. лева плюс 8,6 млн. лв. национално съфинансиране.

За първи път тази година се посочват и приоритети за подпомагане, сред борбата с климатичните промени, които ще насочат нов ресурс към държавното предпирятие „Напоителни системи“. Според бюджета за 2018 г. средствата ще бъдат в размер на 19 млн. лв.

По бюджета на фонд „Земеделие“ за периода 2019-2021 г. са предвидени общо средства в размер на 300,4 млн. лв. годишно за изплащане на държавни помощи, преходна национална помощ за тютюн, преходна национална помощ за животни, схеми за извънредна помощ на земеделски стопани по селскостопански пазарни механизми, средства за ДДС пазарни мерки и национални доплащания за предходни кампании.

Това означава, че само за 2019 година държавните помощи по тези пера ще бъдат за около 100 млн. лв.

Мерките за пазарна подкрепа за периода 2019-2021 г. могат да включват различни механизми – интервенции, с цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко, а също помощи за повишаване на консумацията на някои продукти и пазарна подкрепа за лозаро-винарския сектор, пчеларство, плодове и зеленчуци и други., се посочва в мотивите за провеждане на държавните политики.

Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2019 г. е в размер на 135,4 млн. лв., от които 79,8 млн. лв. са средства от ЕС и 55,6 млн. лв. представляват национално съфинансиране.

Съгласно законодателството на ЕС национално съфинансиране се прилага по следните пазарни мерки – Схема „Училищен плод“; Схема „Училищно мляко“, „Подпомагане на групи производители на плодове и зеленчуци“; Подпомагане в сектор Вино – мярка „Промоции на вина в трети страни“; „Публична интервенция на зърно“; „Национална програма по пчеларство“, „Промоционални програми за земеделски продукти“ и Схема „Оперативни програми на организации на производители на плодове и зеленчуци“.

В проектобюджета са разписани и другите приоритети, които държавата ще следва по отношение на подпомагането на агросектора .

Прилаганата политика обхваща дейности в подкрепа на ефективното използване и опазване на земеделските земи и водите, съхраняване и подобряване на генетичните ресурси в растениевъдството и животновъдството и развитие на потенциала на двата подсектора за производство на конкурентоспособна продукция, развитие на научните изследвания в аграрната сфера, предоставяне на качествено научно обслужване и консултации на земеделските производители, стабилизиране на пазарите на земеделска продукция и гарантиране на доходите на производителите, сигурност и безопасност по веригата на предлагане на храни.

Планираните средства в тази област са насочени към развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси, се посочва в проекта.

Според разчетите на финансовото министерство бюджетът за издръжка на администрацията на Министерството на земеделието и структурите към него през следващата година ще бъдат максимум 192,884 млн. лв. Само да припомним, че за 2018 г. този таван е в размер на 210 млн. лв.

Благодарим на нашите консултанти от sinor.bg за предоставеният материал.

24.10.2018 Екип на ХТКК


УВАЖАЕМИ ЗЕМEДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ТОВА Е ТЕМА ЗА КОЯТО И ПРЕДИ СМЕ ПИСАЛИ И КОМЕНТИРАЛИ.СПОМНЕТЕ СИ СЛУЧАЯ ЗА ФАЛШИВИТЕ ФЕРМЕРИ -СЛУЖИТЕЛИ НА ДФЗ,КОИТО ПОЛУЧАВАХА СУБСИДИИ ЗА ПАСИЩА И ЛИВАДИ,ВЗЕТИ ПОД АРЕНДА,БЕЗ ДА ОТГЛЕЖДАТ ЖИВОТНИ ИЛИ ПЪК ЗА ГОЛЕМИТЕ СУБСИДИИ ЗА 1ДКА ТИКВИ ПОЛУЧЕНИ ПРЕЗ 2017ОД.ДЪЛГО НИ РАЗНАСЯХА КАТО ЛОШ ПРИМЕР ЗА СУБСИДИРАНЕ В ЕС.
         ЕК ПРЕДЛАГА СЛЕД 2020 ГОДИНА ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ НА „ФАЛШИВИТЕ СТОПАНИ“ С НОВО ПОНЯТИЕ „ИСТИНСКИ ФЕРМЕРИ“.
         ЕТО ЗАЩО:

Вместо дефиницията „активен фермер“ Европейската комисия предлага след 2020 г. страните членки от ЕС да въведат понятието „истински фермер“, за да има точно разграничение на реално действащите от фиктивните земеделски производители, които точат европейско финансиране посредством измами.

ЕС слага край на фалшивите фермери.

За българските условия процентът с фалшиви фермери взе много да набъбва,след като със схеми от рода на подпомагането на производството на тикви или наемането на ливади и пасища от хора без животни в редичката за получаване на субсидии изведнъж се наредиха мнозина, нямащи нищо общо със земеделския бизнес.

Именно затова браншовите организации от земеделието в съавторство с администрацията в земеделското министерство ще предложат точно определение за това що е то „истински фермер“, основаващо се на

икономическата логика. Решението е инициирано от бизнеса, така че в бъдеще да не се допускат злоупотреби при разходването на средства от европейските и национални фондове.

Това съобщиха представители на земеделските организации от агросектора след поредния форум за бъдещата Обща селскостопанска политика ОСП,организиран на ротационен принцип от Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ.

В срещата участваха представители на 24 организации от агросектора,които на среща с ръководството на министерството на земеделието за пореден път поставиха въпроси по бъдещото европейско законодателство и мястото на България в преговорите по отстояване на подпомагането след две години.

За да може страната ни да отстоява исканията си за икономически значимо селско стопанство, от съществено значение е да се реши проблемът с поземлените отношения. Затова до 25 октомври браншовите организациитрябва да представят в министерството на земеделието аргументирани предложения по проектозакона за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, посочи Мариела Йорданова от НАЗ.

Асоциацията на зърнопроизводителите съвместно с Института за агростратегии и иновации е подготвил и поредица от срещи с фермерите из цялата страна, пред които да бъдат представени базовите документи за бъдещата ОСП.

В диалог със земеделците експертите обясняват същността на регламентите, които са рамка, предложена от Еврокомисията, за прилагането на европейските политики, като по тази рамка българските стопани биха моглида разсъждават за това как да изглежда земеделието в страната през следващия програмен период.

По думите на Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, всяка държава е длъжна да приложи такива политики в бъдещия си национален стратегически план, които да бъдат съобразени с местните условия и успоредно с това да следват новите насоки на Брюксел за опазване на околната среда. Известно е, че 40 на сто от бюджета на ЕС ще отива за зелени дейности.

Рангел Матански от Националния съюз на говедовъдите в България посочи,че благодарение на диалога на българската администрация с браншовите съюзи страната ни ще отстоява позиция за запазване на бъдещата обвързана подкрепа и преходната помощ. На този етап редица европейски държави настояват за премахването на този вид подкрепа.

Въз основа на събраните предложения от цялата страна браншовиците ще продължат диалога с администрацията, така че преди изборите за Европейски парламент да има яснота по бъдещата ОСП след 2020 г.

Благодарим на колегите от АГРОПЛОВДИВ  за предоставеният материал.

22.10.2018 Екип на ХТКК


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ЗАПОЧНА  БЪЛГАРСКОТО ЖИВОТНОВЪДНО ИЗЛОЖЕНИЕ В ГР.РАКОВСКИ НА КОЕТО УЧАСТИЕ ВЗЕМА И МИНИСТЪР ПОРОЖАНОВ.РАЗБИРА СЕ,ЧЕ ВСИЧКИ ФЕРМЕРИ И ПРИСЪСТВАЩИ ЖУРНАЛИСТИ СЕ ВЪЛНУВАТ ОТ НОВАТА ПРСР СЛЕД 2020ГОД. ЗА ТОВА И ВЪПРОСИТЕ КЪМ МИНИСТЪР ПОРОЖАНОВ БЯХА ЗА БЪДЕЩИТЕ ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ,ЗА ТАВАНИТЕ НА ПЛАЩАНИЯТА,ЗА %НА ОБВЪРЗАНИТЕ ПЛАЩАНИЯ,ВСЕ ЗА ПАРИ.ВИЖТЕ КАКВО ИМ ОТГОВОРИ МИНИСТЪР ПОРОЖАНОВ.

Ще настояваме бюджетът за обвързаното плащане да е по-голям от 13%  .Няма да участвам в срещата, зам.-министър Кръстева ще ни представлява.Стратегическите планове са доста сложно упражнение, което все още е отворено. Това, което притеснява страните членки, е сложността им, това,че в тях трябва да се разпишат изключително много неща, които са нашите приоритети. При нас има няколко важни въпроса, които ги комуникираме индивидуално. Сега, на последния съвет в Австрия, се запознах с новия министър на Гърция, с който имаме единомислие по въпроса за обвързаното производство. В момента е заложено то да е 10% от бюджета на директните плащания, тоест по-малко спрямо настоящия програмен период. По директните плащания няма да имаме по-малък бюджет. А за ПРСР,независимо, че има малко намаление, опцията е то да се покрие със съфинансиране от държавите. Затова смятам, че и там ще запазим сегашния размер. В стратегическите планове имаме /таваните/ на плащания, за което мога да кажа, че почти всички страни членки искат тези тавани да бъдат по желание на страните и на база на аналитично изчисление колко да бъде всеки таван. Така че, това е един интересен дебат. Но, да се върна на /обвързаното производство/ … За България схемата за обвързано производство в размер на 10% не работи добре. Знаете, тук са плодове и зеленчуци, и животновъдство. Това означава да намалим парите за финансиране в тези два бранша. Без да казвам че е комфортно, смятам, че нивото на финансиране е доста добро. Едно намаление с 3% ще бъде фатално за тези сектори.

България за какъв процент обвързано плащане ще настоява?

Ние ще искаме да е по-високо от 13%. Хубавото е, че имахме посещение на парламентарния секретар от Германия. А Германия е единствената държава в ЕС, която не подкрепя обвързаното подпомагане, и не го прилага. Но след като обясних целия механизъм на плащанията у нас, мисля, че останах разбран. Ако животновъдството, плодовете и зеленчуците останат на 10% от директните плащания, това означава повече средства за директните субсидии – базови, зелени, преразпределителни. Това означава да капсулираме отново плащанията на площ, което не е най-рационалното за България.

Г-н Порожанов, ако приемем, че всяка държава сама ще определя дали да има тавани на директгните плащания или не, по какъв начин България ще реши този въпрос?

Тавани трябва да имаме, за да ограничат плащанията към големите. Сега,както е заложено – до 60 хил. евро за трите плащания, това означава и средните ферми да си заминат. Защото, като казваме животновъдни ферми,

те имат и терени, които обработват. Но през директното плащане, те не могат да компенсират минусите. Въпросът е ние да запазим оптимално финансиране именно за този тип малки, в това число фамилни ферми.

Таванът трябва да е определен след анализ, който ще бъде дебатиран с бранша.

Кой е разумният таван?

Не мога да ви кажа, защото ще се хванете за число и ще бъде коментирано.Не сме го правили като изчисление.

Би ли могло да си остане сегашният таван от 300 хил. евро?

Сегашният таван е при друга база. В новия период имаме промяна на базата, която се разширява, така че трябва да се погледне внимателно. /Въпросите са зададени от Агро Пловдив и други медии след откриването на изложението „Фермер Експо Раковски 2018″/

Благодарим на колегите от АГРОПЛОВДИВ за предоставения материал.

17.10.2018 Екип на ХТКК


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДНЕС ЩЕ ВИ РАЗКАЖЕМ ЗА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА С КОИТО СЕ СБЛЪСКВА ВСЕКИ БИОПРОИЗВОДИТЕЛ  НА СОКОВЕ В БЪЛГАРИЯ,ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ НАТУРАЛЕН СОК И НЕКТАР,ЗА ВРЪЗКАТА;ИНСТИТУТ-НАУКА-ДЪРЖАВА-ПРОИЗВОДСТВО .
ЗНАМ,ЧЕ СЕ ПИТАТЕ ЗАЩО ОТИДОХМЕ НА АРОНИЯТА И ЯГОДИТЕ,А НЕ СИ ПИШЕМ ЗА БУБИТЕ.ИНТЕРЕСНО МИ БЕШЕ И НА МЕН -ПИШЕЩАТА ЛИЧНО ЗА  ВАС,ЗАЩОТО ЩЕ ВИ РАЗКАЖА В ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО ЗА МОЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ОРГАНИЧНА ХИМИЯ -ТОГАВА 1976-1977ГОД-ГЛ.АСИСТЕНТ ХРИСТО КРАЧАНОВ,ДНЕС УВАЖАВАН ПОФЕСОР,К.Х.Н.,ВПИСАН В ЗЛАТНАТА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОТКРИВАТЕЛИ И ИЗОБРЕТАТЕЛИ НА ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО.

ЩЕ СИ ПОЗВОЛЯ ДА СЕ ВЪРНА 40ГОДИНИ НАЗАД КОГАТО В ИНСТИТУТА ПО ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА  ПРОМИШЛЕНОСТ БЪКАШЕ ОТ СТУДЕНТИ ОТ ИЗТОКА,И ЗАПАДА,А БЪЛГАРИТЕ БЯХМЕ 10-15 ЧОВЕКА/МАЛЦИНСТВО/ В ГРУПИТЕ,НО БЪКАШЕ И ОТ НАУКА,И ОТ РАЗРАБОТКИ И НОВИ ТЕХНОЛОГИИ.ТОГАВА СЕ СЪЗДАДОХА ТЕХНОЛОГИИТЕ ЗА НЕКТАРИТЕ,ЗА СОКОВЕТЕ,ЗА ШВЕПС“ЗЛАТЕН ПОРТОКАЛ“-ЧИСТИ И ЗДРАВОСЛОВНИ НАПИТКИ.ТОГАВА НАШИТЕ МЛАДИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ БЯХА ПРАЩАНИ НА СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ПРЕСТИЖНИ СРОДНИ ИНСТИТУТИ ВЪВ ФРАНЦИЯ,САЩ,ГФР,КУБА/ЗАРАДИ РОМТЕХНОЛОГИЯТА/,ЯПОНИЯ.ВРЪЩАЙКИ СЕ НОСЕА НАЙ-НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И НАУЧНИ ОТКРИТИЯ В ОБЛАСТТА НА МИКРОБИОЛОГИЯТА,НЕОРГАНИЧНАТА И ОРГАНИЧНАТА ХИМИЯ,БИОЛОГИЯТА И ПРОМИШЛЕНАТА ТЕХНОЛОГИЯ.ЗАТОВА ДО ПРОМЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ИМАХМЕ НАЙ-НАПРЕДНАЛИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И ПРОИЗВОСТВА .РАЗБИРА СЕ,ЧЕ И СТУДЕНТИТЕ И ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ БЯХМЕ ДОВОЛНИ ТОГАВА ЗАЩОТО НАУЧАВАХМЕ И ПРИЛАГАХМЕ НАЙ-НОВОТО.
ДНЕС МОЯТ ГЛАВЕН АСИСТЕНТ,ВЕЧЕ ИВЕСТЕН ПРОФЕСОР ХРИСТО КРАЧАНОВ,СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ НА БАЗА НАУЧНИТЕ СИ РАЗРАБОТКИ,СЪЗДАДЕ ПРОИЗОДСТВОТО НА СОКОВЕ А БАЗА НА АНТИЦИАНОВИТЕ ПЛОДОВЕ/АРОНИЯ,КЪПИНА,ЯГОДА/,А АЗ ЩЕ ДОБАВЯ ОЩЕ ЕДИН ПЛОД-ЧЕРНИЧКИТЕ.
ЕДНО ИНТЕРВЮ НА ПРОФ.КРАЧАНОВ ЗА НЕ ЛЕКИЯ ПЪТ НА БИЗНЕСА……

С какво привлече вниманието Ви аронията като плод и кога започнахте да изследвате нейните характеристики?
Поводът бе дисертацията на един млад колега от Лесотехническия университет, който бе завършил изследователската си работа върху плодовете на аронията. Беше замразил няколко тона от тези плодове, но не намираше пазарна реализация и дойде при мен да потърси възможност за приложение на тези плодове. С моята съпруга, доц. М.Крачанова и сътрудника ми доц. В. Карагьозов разработихме няколко продукта – плодови сиропи от арония и смесени плодови сиропи от арония и други антоцианинови плодове. В нашата катедра се провеждаше тогава учебно-производствена дейност със студенти. Със собствени средства от тази дейност ние закупихме замразената арония на колегата от София, той защити успешно своята дисертацията, а в нашия университет (Университета по хранителни технологии в Пловдив) през далечната 1987 г. започнахме производството на тези сиропи, като използвахме инсталации в КК „ВИТАМИНА”-Стамболийски. След успешната ни дейност в тази насока, ние решихме да си набавим собствени производствени съоръжения, но се оказа, че Университетът не може да си осигури средства, а в двадесет и първия век ЕС не субсидира държавни производствени предприятия. Оставаше да потърсим други възможност. Аз бях пенсиониран в края на 1999 г.

Кога основахте първата си фирма и какво бихте променили, ако можехте да се върнете назад?
През 2003 г. решихме да направим малка семейна фирма за производство на плодови сиропи, нектари и други плодови напитки. Участвахме с един проект, финансиран в системата на  САПАРД (2006 г.) за доставка на мултибюхер-преса и апаратура за обратна осмоза, а през 2010 г. сключихме договор с ДФ „Земеделие” с един проект за доставка на два хомогенизатора по наши патенти, пасир-машина и други производствени съоръжения. Производството се извършваше в едно малко производствено хале на КК „ЙОКА” в с. Куртово Конаре (2004-2018 г). В периода от 2003 до 2011 г. производствената ни дейност се осъществяваше на договорни начала съвместно с Лабораторията по функционални храни на Университета по хранителни технологии и Лабораторията по биологично-активни вещества при Института по органични химия с Център по фитохимия при БАН. От 2012 г. производствената дейност на ВИТАНЕА е самостоятелна.

Сега оценяваме, че малко закъсняхме с проектиране на собствена производствена сграда, защото голяма част от клиентите ни от чужбина (САЩ, Австралия, Канада, Испания, Белгия, Турция) имат предпочитания към продукти, произвеждани в модерни производствени предприятия. Новият проект бе подготвен през 2015 г. но не получихме субсидия от ДФ „Земеделие” през 2016/2017 г. и се решихме да започнем с кредит и собствени средства строителството на нова производствена сграда на собствен терен в местността „Гъстите могили” в община Пловдив-Север, която се намира на 3 км от г.Пловдив и от с.Скутаре, Пловдивско.

Каква е разликата между нектар, сироп и сок? Към настоящия момент какво количество сокове/нектари/сиропи произвеждате годишно? 
Плодовите сокове са напълно натурални, защото се получават чрез пресоване на плодовете, при което изтича течната фаза на плода и в пресата остава неразтворимата плодова фаза. Сиропите се получават чрез смесване на плодов сок със захар и имат 67 до 70% съдържание на въглехидрати, фибри, витамини, флавоноиди и минерали. Нектарите се получават чрез разреждане на плодовия сок с вода.  За подобряване на вкуса на нектарите се добавят: малко лимонена киселина, витамин С, подсладител или обикновена захар (6 до 10%). Тяхното плодово съдържание варира от 20 до 50%. Нектарите, получени от антоцианинови плодове са по-приятни на вкус от самите плодови сокове, защото съдържат по-малко антоцианини и полифеноли, които придават малко тръпчив вкус на плодовия сок, който се загубва след разреждане с вода. Понастоящем е прието да се произвеждат концентрирани плодови сокове – в страните, производители на плодове. В индустриално развитите страни плодовите сокове и плодовите нектари се произвеждат чрез разреждане с вода на концентрираните плодови сокове.

Плодовите сокове се произвеждат по два начина – пресоване на плодовете в подходящи преси (напр.Бюхер-преси) или чрез разреждане на концентриран плодов сок с вода. При нашето производство на плодов сок от арония ние прилагаме само студено пресоване на плодовете по технологии, разработени въз основа на много собствени патенти, защитени у нас и част от тях в Европейския съюз. Плодовите сиропи се произвеждат чрез добавяне на захар до 68-70 % сухи вещества към плодовия сок (обикновено 35% сок се хомогенизира с 65% захар) и се добавя малко лимонена киселина.

Колко тона плод използвате за тази цел? Колко души са ангажирани в производствения процес?
В нашето предприятие сме преработвали различни количества плодове – 100 до 250 тона годишно. В производствения процес сега са ангажирани 17 души, но в следващите 3 години се надяваме да са увеличат продажбите и да назначим нови 8  до 12 души. Нашето производство се развива в сътрудничество с Лабораторията по биологично-активни вещества при Института по органична химия с център по фитохимия при БАН, създадена през 1983 г от мен и съпругата ми доц. Мария Крачанова. Полезна приложна научно-изследователска работа за нашата фирма се извършва и от Иновативно-технологичния център, ООД – Пловдив под ръководството на доц. д-р Мария Крачанова. Биологичните и медицинските изследвания на нашите плодови продукти се извършват в Медицинските университети в Пловдив, София и Варна и в някои болнични заведения в Пловдив и София. „ВИТАНЕА” финансира тези научни изследвания.

Каква част от продукцията Ви е за външен пазар и за кои държави изнасяте?
През последните три години 15% от продукцията ни е за износ  – в Япония, Сингапур, САЩ, Южна Корея, Швеция, Турция, Чехия, Словакия, Хърватия, Словения, Румъния, Англия.

Кои са основните предизвикателства пред дистрибуцията в България, с които се сблъсквате?
В първите години ние имахме два основни дистрибутора в България, които реализираха 60 до 70% от нашето производство. В последните пет години по независещи от нас причини първите дистрибутори отпаднаха. В момента имаме над 20 фирми в България, които купуват нашите плодови продукти. През последните десет години на българския пазар се появиха над 25 чуждестранни фирми, които внасят плодови продукти. Наред с това има и десетина конкурентни български фирми. Нашият пазар е наситен и дори преситен с различни плодови напитки и това затруднява много нашата работа. Нашата стратегия се гради върху поддържане на високо качество на продуктите. Увеличихме значително използването на органични плодове, произвеждани по метода на биологичното земеделие. Основното е, че нашите клиенти знаят, че ние не правим компромиси в качеството и могат изцяло да се доверят на изписаното на етикета. Стараем се да ориентираме продажбите на нашите здравословни храни и в чужбина. Разчитаме в това направление да постигнем значително увеличение на износа в ЕС, в Турция, в Англия, в Азия (Япония, Китай, Южна Корея, Близкия изток)  и другаде.

Планирате да отворите нова фабрика. Къде ще се намира и какво ще се произвежда в нея?
През 2017г. „Витанеа“ ООД стартира строителството на новата фабрика, чиито проектанти са от архитектурно студио „АБСТРАКТА“ – арх. Милена Крачанова (моята дъщеря) и арх. Елица Деянова. Тя е ситуирана в гр. Пловдив на нивата на моя баща (местността „Гъстите могили”). Проектът за новата фабрика продължава вече заложените принципи на устойчивост, екологичност и иновативност чрез практики и технологии в строителството, които да намалят влиянието върху околната среда през целия жизнен цикъл на фабриката, като същевременно оптимизират икономическата ѝ стойност, комфорта и безопасността при експлоатацията – т.е. устойчиво строителство. Освен перфектни условия за производство, проектът  осигурява комфорт на ползване и обитаване на служителите, с респект към природата и естетическата линия на компанията. Ето защо, проектното решение използва даденостите на околната среда в симбиоза с различни нови строителни технологии, насочени към устойчивост, енергоефективност и опазване на природната среда. Иновативният подход за постигане на цялостен интегритет между производствената концепция на компанията и архитектурата на фабриката, съдава нов тип модел за проектиране и строителство при промишлените сгради. При проектирането фабриката е направена съобразно екологична и биоклиматична стратегия, от гледна точка на спецификата на терена, инфраструктурата, природните ресурси и ограничаване на негативния ефект от инвестиционното намерение върху околната среда. Биоклиматичният дизайн включва  решения за максимално използване на природните дадености: оптимално ослънчаване и засенчване на сградата, умело използване на водните ресурси, предпазване от силните северозападни ветрове, осигуряване на естествена циркулация на въздуха в сградата, както и редица енергоефективни решения, чиято цел е  да се постигне високата степен на комфорт във фабриката и съкращаването на експлоатационните разходи.

Досега ние наемахме помещения на 3 места в Пловдив и производствено хале в с.Куртово Конаре. С построяването на наша собствена сграда, ще обединим всички дейности на едно място: производство, складове, научно-изследователска лаборатория.

Колко голяма ще бъде фабриката като площ и с какъв капацитет?
Самата фабрика е 1370 кв.м, построена в собствен терен от 13дка, в съседство с нива от моя баща от 110 декара. Планираме в близко бъдеще да направим биоовощна градина в земеделската част от нивата на моя баща, като ще засадим  арония, къпина, малина, ягода и други плодове. Към момента предприятието има годишен производствен капацитет в размер на 262 т. Предвидено е значително повишаване на капацитета на биологичните напитки от арония.

Има ли нещо по-особено в технологиите, които смятате да приложите в новата фабрика и за което искате да разкажете?
В сравнение с големите производители на плодови сокове, сиропи и нектари в България, преработвателното предприятие на „ВИТАНЕА” ООД не е голямо. По тази причина, за да е конкурентоспособно на пазара е наложително да се заложи на качеството на продукцията, което пък в голяма степен е обвързано с използването на най-съвременни технологии при преработката на плодовете. Друга основна насока, в която работим, е предлагането на един богат асортимент от продукти, различни от масово предлаганите на пазара. Основната част от произвежданите от нас продукти спада към групата на функционалните храни, а сред стратегическите цели на нашата фирма е рязко увеличение доставката на биологични плодови суровини и преминаване към производство на биологична продукция, като доминираща.

Колко очаквате да струва изграждането на новата фабрика?
Строителството на производствения цех на ВИТАНЕА  се извършва със собствени средства и кредит от БАНКА ДСК. Ще се реализира в два етапа. Първият етап е на стойност 1350000 лв и по план ще завърши в края на м. октомври 2018 г. През м. ноември и декември 2018 г. ще бъдат пренесени и монтирани машините и инсталациите за осъществяване производството на плодови здравословни сиропи, сокове и нектари  предимно от арония. Вторият етап е на стойност 400000 лв и ще се осъществи до края на 2019 г. През този етап ще се доставят няколко нови апарата  и съоръжения и ще започнат да функционират научно-изследователските и развойни химична и технологична лаборатории, ще приключи и обзавеждането на административните и помощни помещения.

Какви са очакванията Ви за развитие на пазара на натурални сокове и нектари през следващите 5 години?
Всичко зависи от покупателната възможност на българина. За съжаление, след толкова много кризи и икономически трусове, все по-малко хора могат да си позволят да си купят висококачествени продукти, въпреки че българинът е ориентиран към здравословен начин на живот. Надявам се, че в близките 5 години ще има ръст в потреблението на соковете и нектарите. В проект, представен от нас в ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ” през м.май 2018 г., предвиждаме повишение на продукцията с 40% в първите 3 години след приключване на строителството и доставката на нови съоръжения и апарати. В направената предварителна прогноза се очаква това повишение да бъде главно за сметка на повишаване на износа в ЕС, САЩ, Канада, Турция и Близкия Изток. През 2018 г. имаме повишение с 10% на продажбите на българския пазар.

Материалът подготви инж.М.ДИМИТРОВА със съдействието на economy.bg

15.10.2018         Екип на ХТКК


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДНЕС ИСКАХМЕ ДА ВИ РАЗКАЖЕМ ЗА ЕДНО КРАСИВО ПРЕДАПОРТЕ НА МОДАТА В МОСКВА.ОСТАВЯМЕ ГО ЗА УТРЕ ЗА ДА ГО СЪЧЕТАЕМ С ЕДНО ИНТЕРВЮ ЗА ГОЛЯМАТА МАРКА“ЗАРА“ ,ПОКОРИЛА КАНАДА,САЩ,РУСИЯ И ЦЯЛА ЕВРОПА И ЗА НАША РАДОСТ НЕЙНИ ПОРЪЧКИ СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ В БЪЛГАРИЯ.
НО ДНЕС ТЕМАТА Е БЪЛГАРСКАТА КОПРИНА И ШЕВИЦА ДОШЛИ ОТ МИНАЛОТО И ПРЕМИНАВАЩИ В БЪДЕЩЕТО В ЕДНА ВЕЛИКОЛЕПНА КОЛЕКЦИЯ НА СВЕТОВНО ИЗВЕСТНИЯ ДИЗАЙНЕР АХМЕТ ЙЕЗДЖЕЙХАН.ТОЙ Е В БЪЛГАРИЯ И САМО ПРЕДИ ДНИ ПРЕДСТАВИ В СОФИЯ ВИСША МОДА С БЪЛГАРСКИ ШЕВИЦИ.ЕДНО РЕВЮ,КОЕТО НИ УЧИ,ЧЕ МИНАЛОТО НА ДВА НАРОДА МОЖЕ НЕ САМО ДА  РАЗДЕЛЯ,НО И ДА СБЛИЖАВА ЧРЕЗ КУЛТУРАТА,ТРАДИЦИЙТЕ И ОБИЧАЙТЕ.ВРЕМЕ Е ДА ГРАДИМ  МОСТОВЕ ТАКИВА КАТО МОСТА НА ТУРСКИЯ ДИЗАЙНЕР!

Централният Военен клуб в София се превърна в подиум на бляскав моден спектакъл във вторник вечерта. Дефилето бе организирано от Посолството на Република Турция в България по инициатива на Негово Превъзходителство посланик Хасан Улусой и съпругата му, госпожа Дидем Улусой. Колекцията висша мода на световно изявения турски дизайнер Ахмет Йозджейхан, наречена „Споделено минало, Общо бъдеще“, представи по съвременен начин изящна линия облекла с характерни елементи, както за българските, така и за турските традиционни женски костюми.

Събитието се проведе в присъствието на редица известни личности, модни специалисти, представители на българските институции и дипломатическия корпус. Специални гости бяха Техни Величества Цар Симеон Сакскобургготски и Царица Маргарита, на които домакините изказаха искрени благодарности за оказаната подкрепа.

„Посолството на Турция полага усилия за задълбочаване и развитие на съществуващата култура на съжителство между нашите народи.“, така започна своето приветствие Д-р Хасан Улусой, посланик на Република Турция у нас. И продължи споделяйки с гостите, че вече година, откакто е встъпил на длъжността си в България,  с голямо удоволствие и все по-задълбочено, заедно със своята съпруга, чийто предци са родени по нашите земи, откриват и отчитат общото в бита и културата съседните ни страни.

В моделите от колекцията „Споделено минало, Общо бъдеще“, дизайнерът Ахмет Йозджейхан майсторски успява да съчетае сходните линии и орнаменти в облеклото на двата народа. При изработката на моделите, по необикновен начин са преплетени кене-дантели и български мотиви, комбинирани върху фини памучни кафтани, шевици и изображения на български монети, ръчно изтъкана коприна, украсена с истински златни нишки и турски бродерии, датиращи от преди близо 200 години.

„Традиционният и съвременен стил на обличане на българката винаги е бил източник на вдъхновение за мен в моите изследвания при посещенията, които съм осъществявал в различни градове на България.“, каза Ахмет Йозджейхан.

„Силно ме впечатлиха тъканите и десените, в които се открояват фолклорните елементи и ярките цветове на природата. България притежава невероятно красива природа. Нейният прекрасен народ е успял да даде израз на това богатство и в облеклото си, което във фолклорен смисъл е наситено от природата.

На мнение съм, че най-важната задача на един моделиер е да успее да съчетае традиционното с модерното и да го превърне в жива култура. Бих искал да подчертая, че за мен е гордост да пресъздам общото между турската и българската култура и история в тази колекция.“, сподели още дизайнерът, който спечели бурни овации и най-високи оценки от всички присъстващи на ревюто.

Благодарим на колегите от epicenter.bg за предоставения материал.

02.10.2018 Екип на ХТКК


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,ДНЕС ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ ЕДИН АНАЛИЗ НА ПРОФ.АЛЪН МАТЮС ЗА БЪДЕЩЕТО НА ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ В ОСП,ВИЖТЕ ГО:

Дали да има/тавани на директните плащания/, които биха насочили повече средства към малките ферми? Или да бъдат насърчени големи стопанства да използват зелени практики, тъй като стопанисват огромни площи, чиито размери са важни за екологизиране на земеделието? До какво би довело прилагането на определен сценарий? Ако се плащаше за „нетърговски услуги“, които земеделците извършват, то тогава размерът на стопанствата нямаше да е от значение. В този кръг на мисли е коментарът на известния анализатор /проф. Алън Матюс/, поднесен от Съвети в земеделието. Вижте го:

Каква е настоящата ситуация?

Според анализ на данните за 2015 г. става ясно, че:

се наблюдава увеличение на броя бенефициенти и получените от тях     средства от общите директни плащания.   расте броят на малките бенефициенти.Средната стойност изчислена за ЕС показва, че половината от бенефициентите получават по-малко от 1 250 евро годишно ( или около 100 евро на месец). Това се равнява на 4,5% от всички средства     предвидени за директни плащания. Само 2% от бенефициентите (121 000 стопанства) получават 30% от     цялата сума предвидена за директни плащания ( т.е. те получават     повече от 50 000 евро общо).

Какво показа оценката на въздействие?

Комисията определя две нива на ограничения за стопанствата, а имено 100 000 евро и 60 000 евро. Целта е да се направи оценка на ефекта от въвеждането на ограничения и тавани на директните плащания и да се определи справедливо ли е разпределена финансовата подкрепа.При изготвянето на оценката на въздействие са разгледани различни сценарии. Обърнато е внимание на резултатите при ограничаване на основното и преразпределителното плащане. При първия отигран вариант е модифицирана базовата линия. Това означава,че е разгледана ситуация, при която се приема, че сега действащите правила на ОСП ще продължат да важат до 2030 г. , което ще доведе до линейно намаляване на директните плащания с по 10 % заради финансовите липси възникнали в резултат от Brexit.

Според другите разиграни сценарии се вижда какви биха били резултатите при промяна на насоката на директните плащания. Разгледани са Вариант 3a и 3b, при които фокусът е насочен към околната среда. При Вариант 4 подкрепата е разпределена поравно между доходите и околната среда. За разлика от тях при Вариант 5 финансовата подкрепа е насочена към малките стопанства и околната среда При всички сценарии основната разлика е в размера на директните плащания, които са разпределени за основно и преразпределително плащане.При Вариант 3 е отчетен най-голям спад, защото повечето от държавите-членки на ЕС насочват голяма част от плащанията към стълб 1 за еко-схеми. Вариант 5 също отчита драстичен спад, като при предходния сценарии. Там обаче това е в резултат на пренасочване на средства по стълб 1 за екстензивно животновъдство, към областите с природни или други специфични ограничения и към биологичното земеделие.

Какви са критиките към таваните и ограниченията?

Според направените анализи ограничаването и намаляването на плащанията за настоящия програмен период на ОСП ще засегне основно Унгария, Полша и България, където земеделските стопанства се състоят от около 50 работника.Излишно е да се критикува налагането на тавани с аргумента, че така се дискриминира заетостта. Напротив, ще се създадат условия за увеличаване на заетите в селското стопанство, тъй като малките стопанства ще имат по-голяма нужда от работници. За разлика от тях големите ферми могат да реализират икономии от мащаба и от покупателната способност.

Друг аргумент против налагането на тавани е възможността да започне разделение на стопанствата от едно голямо към няколко по-малки. Засега в нито една страна членка на ЕС няма законови ограничения, които да

възпрепятстват един земеделски стопанин да притежава и експлоатира повече от една ферма. Когато се определят основните плащания едно и също лице получава финансиране за всички свои земи на територията на съответната държава. Независимо къде са, те се третират като част от едно стопанство. За да се получи разделяне от едно голямо стопанство на няколко по-малки ще се наложи прехвърляне на собствеността.

Поредния довод против налагането на ограниченията е свързан с идеята, че се дискриминира ефективността и се намалява дългосрочната конкурентоспособност на селското стопанство в ЕС. Така погледнато се приема, че по-големите стопанства наистина са по-ефективни от малките и средните. Това се приема заради икономиите от мащаба, които реализират големите ферми. Освен това е много важно е да се вземат под внимание и екологичните разходи и ползи от земеделските стопанства с различни мащаби. Ограничаването на плащанията въз основа на площта не изключва възможността да се осигури финансова подкрепа за инвестиции в нови технологии, за управление на риска или за финансови инструменти, които могат да бъдат по-подходящи за тези видове ферми, отколкото за по-малките стопанства.

В заключение

Налагането на тавани се оказва спорен въпрос в дискутираните промени на ОСП. Идеята на предложените ограничения е да осигури по-справедливо разпределение на директните плащания.Общественото мнение показва, че подкрепата трябва да бъде съсредоточена към малките земеделски стопани и е важно да бъдат наложени тавани на директните плащания. Ако плащанията се определят от собствеността върху земята дребните стопани няма да имат шанс да предявят искания за по-високи помощи. Няма да имат шанс да преборят хората с повече земя и финансови средства или големите стопанства и компании.

Въз основа на анализите си проф. Матюс смята, че строгите горни граници на плащанията  биха били по-добрия вариант, но остава въпроса дали ще стане по-справедливо разпределението така. Голяма част от малките стопанства реализират добри приходи. Има хора, които освен основните си доходи получават такива и от допълнително изпълнявана от тях работа в селското стопанство. Някои стопанства пък правят много за опазване на околната среда. В случай, че директните плащания бяха насочени към земеделските стопани за извършените от тях нетърговски услуги, то тогава размерът на стопанствата нямаше да е важен. Важно е големите стопанства да бъдат насърчавани да прилагат зелени практики заради огромните масиви земеделски земи, които управляват.

Благодарим на колегите от АГРОПЛОВДИВ за предоставения материал.

12.09.2018 Екип на ХТКК


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ТОВА Е ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ.МИСЛЕХМЕ,ЧЕ С ПРЕДИШНИТЕ МАТЕРИАЛИ СМЕ ИЗЧЕРПАЛИ ТЕМАТА,НО КОЛЕГАТА ГАЛИН МАНЧЕВ АЛАРМИРА,ЧЕ Е АНКЕТИРАН КАТО РАБОТЕЩ С НЕМСКИ ФИРМИ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ-РАБОТНА РЪКА,КВАЛИФИКАЦИЯ И ИНВЕСТИЦИИ.ОТГОВОРИ НА ТЕЗИ ВЪПРОСИ Е ДАЛ И ГОСПОДИН РОЛМАН-ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ НЕМСКИ ИНВЕСТИТОРИ-КОНФЕКЦИОНЕРИ В БЪЛГАРИЯ.
ЗАЩО ОБРЪЩАМЕ ВНИМАНИЕ НА ТАЗИ АНКЕТА?
-ЗАЩОТО ТЯ АЛАРМИРА,ЧЕ БЪЛГАРИЯ Е В ЗАСТОЙ:
-ЗАЩОТО КАЗВА ЕДНА ИСТИНА,ЧЕ ОТ БЪЛГАРИЯ БЯГАТ НЕ САМО ХОРА,НО И ПАРИ;
-ЗАЩОТО Е СТРАШНО ЗА СТРАНАТА НИ ВИСОКОКВАЛИФИЦИРАНИ,ОБУЧЕНИ ХОРА .ЗАРАДИ НИСКОТО ЗАПЛАЩАНЕ ,ДА НАПУСКАТ И СТАВАТ БЕРАЧИ В АНГЛИЯ!
СПОМНЯТЕ ЛИ СИ ,КАК СЛЕД 1989ГОД. СЕ СРИНА ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ НА БЪЛГАРИЯ.ЩЕ ВИ ПОДСКАЖЕМ,ЧЕ ПЪРВО СЕ СРИНАХА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАЗАРИ СЛЕД КАТО БЕ ЛИКВИДИРАН ТЪРГОВЕЦА „ИНДУСТРИАЛИМПОРТ“.ТОГАВА НАД 200 000СПЕЦИАЛИСТИ И ПРОФЕСИОНАЛИСТИ БЯХА ЗАПЛАШЕНИ ДА ОТИДАТ НА УЛИЦАТА КАТО БЕЗРАБОТНИ.ЗАГУБИХМЕ ПОРЪЧКИТЕ НА КАНАДА,САЩ И ЦЯЛА ЕВРОПА ТОГАВА НА ШИВАШКИТЕ ФИРМИ РЪКА ПОДАДЕ НЕМСКОТО „Г Т Ц“ И ТАКА ДЪЛГИ ГОДИНИ КОНФЕКЦИТЕ НИ ИМАХА ПОРЪЧКИ.КАКВО СЕ СЛУЧВА СЕГА ?-КАКВИ СА ОТГОВОРИТЕ-ВИЖТЕ СЕГА:

В България плащаме ниски данъци, но това не ни помага в ситуация, в която не можем да печелим. Много фирми вече изпитват остър недостиг на работна ръка и са принудени да спират производствени мощности и да търпят загуби-Николай Цеков –Дойче веле

През десетилетието на българското еврочленство обемът на преките задгранични инвестиции, които ежегодно се вливат в националната икономика, е спаднал почти десет пъти.

През 2017 година той възлиза на около 1,9 млрд. лева, което представлява по-малко от 2% от брутния вътрешен продукт на страната.

А за да има значим икономически растеж, този дял трябва да е поне пет пъти по-висок, показват изчисления на Българската стопанска камара (БСК).

Засега подобни очаквания са напълно нереалистични, тъй като през първото полугодие на настоящата година обемът на задграничните капиталовложения се е свил двукратно в сравнение със същия период на миналата година, сочи нов анализ на БСК. Според същия анализ, паричните преводи към България, които извършват нейни граждани, пребиваващи трайно зад граница, вече са значително по-големи от обема на новите чуждестранни капиталовложения в страната.

Защо загърбват България?

Задграничните капитали не само осигуряват нови работни места в българската икономика. Те са и много важен инструмент за подобряване на нейната макроикономическата рамка, за нарастване на износа и на производителността на труда и за внедряване на нови технологии и ноу-хау. Проф. Гарабед Минасян от БАН твърди, че няма нищо неочаквано в новината за осезаемо спадналата атрактивност на българската икономика като поле за нови задгранични инвестиции. „В годишния доклад на Института по икономика написах, че преди от България бягаха предимно хората. Но от поне две години стана съвсем очевидно, че от страната вече изтичат и солидни капиталови потоци“, казва проф. Минасян и добавя, че друг голям проблем е ясно очерталото се като тенденция нежелание на чуждестранните предприятия да се задържат в България. „Въпреки че задграничните капиталовложения в страната постигат относително приемлива доходност, задграничните фирми се въздържат от нови инвестиции“, констатира Минасян.

Какво не харесват в България?

„България е в застой!“, алармира анкетно проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара, което беше проведено сред германски предприемачи, установили се в страните от Централна и Югоизточна Европа. „Проблемът на германските инвеститори в България е свързан основно с острия недостиг на работна ръка и особено на обучени и квалифицирани кадри. А това засяга не само притока на нови капиталовложения, но и нагласите на предприемачите, които вече са инвестирали в българската икономика“, коментира шефът на камарата д-р Митко Василев.

Този извод потвърждава и един от най-дълго пребиваващите в България германски инвеститори. Преди четвърт век производителят на луксозни облекла за най-реномираните търговски вериги в света Бертрам Ролман премества бизнеса си от Гърция в България. В Гоце Делчев той основава фирмата „Пирин Текс“, едно от най-големите и успешни шивашки предприятия в страната.

Ето как германският производител обяснява нарастващите трудности пред бизнеса в страната: „Причината за липсата на кадри в България е, че други страни от Европейския съюз предлагат много по-добри условия за работа, в резултат от което младите хора бягат от родината си. Близо 1500 работници напуснаха моето предприятие през последните три години. Около 1200 от тях заминаха за Великобритания, където получават по 1300-1500 паунда като берачи във фермите. Принудихме се да намалим с една трета обема на произвежданата продукция – това са големи загуби за предприятието, защото напускат квалифицирани и добре обучени кадри. Ние плащаме едни от най-високите заплати в бранша – средно 900 лева – и не можем да предложим нови значителни увеличения на възнагражденията. Причината е силната конкуренция на турските производители на облекло, чиито цени падат, следвайки тежкия срив на местната лира. Заради този срив конкурентоспособността на турските предприятия се увеличи двойно“, обяснява Ролман.

Той все пак е категоричен, че няма да напусне България. „Но и не съветвам който и да е предприемач сега да прави инвестиции в трудоемки производства в страната. Един от изходите от текущите неблагополучия в българската икономика е да се откриват филиали в съседните страни с по-добра конюнктура на трудовия пазар, за което и аз се замислям“, признава собственикът на „Пирин Текс“. Като пример той дава Сърбия, където, според него, конюнктурата за нови инвестиции в момента е отлична. „Преместване в по-близката Македония обаче е безсмислено, защото страната изпитва същите проблеми на трудовия си пазар, каквито виждаме в България“, отбелязва Ролман.

„Хиляди безработни, които не желаят да работят“

Германският предприемач вижда и друг сериозен проблем: схемите за източване на социално-осигурителните системи на западноевропейски държави като Великобритания и Германия, в които участват немалък брой  българи и румънци. След като поработят няколко месеца или дори само няколко седмици в по-богатите страни от ЕС, част от тези хора отново остават без работа – по едни или други причини. „Много от българите се връщат в родината си и получават поне една година британски помощи за безработни в размер на 850 евро месечно. Този номер буквално срива търсенето и предлагането на регионалните трудови пазари. Такъв е случаят с Пиринския край, чието развитие наблюдавам отблизо“, твърди Ролман. В Гоце Делчев например има около 3100 безработни, които не желаят да работят, разказва предприемачът. „От десет души, които Агенцията по заетостта ми изпраща да приема за работа в моето предприятие, седмина направо ми заявяват, че не искат да работят, защото в противен случай щели да загубят получаваните от Великобритания или Германия социални помощи за безработица и плащанията за деца. Много от тях са роми. Но аз имам и добри ромски работнички“, казва Ролман и изброява още проблеми:

„В страната има около 700 000 инвалиди, половината от които могат да работят, но имаме проблеми със службите за охрана на труда. Здравните служби пък издават много фалшиви болнични листове. В България плащаме ниски данъци, но това не ни помага в ситуация, в която не можем да печелим. Много фирми вече изпитват остър недостиг на работна ръка и са принудени да спират производствени мощности и да търпят загуби. При това положение 10-процентният плосък данък губи всякаква привлекателност и не съдейства за привличането на нови инвеститори или за задържането на тези, които са принудени да спират част от производствените си мощности заради липсата на персонал. Този данък има смисъл само ако си на печалба“, заключава Ролман.

Благодарим на колегите от epicenter.bg за предоставения материал.

10.09.2018 Екип на ХТКК


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ОТДАВНА СЕ ГОВОРИ,ЧЕ ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ СА ПРОМЕНИЛИ СЪОТНОШЕНИЕТО СИ В СРАВНЕНИЕ С 2007 ГОДИНА И СА СЕ СРИНАЛИ.ВОДЕЩИ КАТО ПЪРВИ ИНВЕСТИТОР СА БЪЛГАРИТЕ РАБОТЕЩИ В ЧУЖБИНА И ПРАЩАЙКИ ПАРИ НА СВОИТЕ БЛИЗКИ ЗА ПРЕХРАНА ИЛИ ПОГАСЯВАНЕ НА КРЕДИТИ.ДА ЛИ ТОВА Е ТАКА ВИЖТЕ В ДОКЛАДА НА БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМЕРА НЕС:

Заради ширещата се корупция и липсата на квалифицирани кадри преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България са ударили 10-годишно дъно. Това показва анализът на Българската стопанска камара (БСК) за местните и чуждестранни инвестиции в страната, представен от изпълнителния председател на Камарата Радосвет Радев и зам.-председателя Камен Колев.

Според данните в доклада през 2017 г. потокът от ПЧИ е бил на стойност 1.8 млрд. лв., докато местните инвестиции са били над 17 млрд. лв. През 2007 г. съотношението е било точно обратното – 17.7 млрд. чужди инвестиции и 258 млн. лв. местни. Освен това предварителните данни за първата половина на тази година показват двойно понижение на ПЧИ – от 487 на 246 млн. лв.

Камен Колев подчерта, че ПЧИ са паднали дотолкова, че те вече не влияят на българския брутен вътрешен продукт (БВП). Той добави, че малкото останали чуждестранни инвестиции са за разширяване на вече съществуващи бизнеси в България, докато по-ценните, чисто нови инвестиции се броят на пръсти.

Зам.-председателят на БСК отбеляза, че Румъния е лидер на Балканите по преки чуждестранни инвестиции, а България вече е изпреварена от Сърбия и Хърватия. Колев отбеляза, че в Турция още преди срива на местната валута е започнала миграция на турски капитали поради политически, а не икономически, причини. Макар някои от турските инвеститори да са избрали страната ни за нова локация на инвестициите си,  данните в доклада на БСК показват, че това явно не е било достатъчно, за да се спре продължаващия от години спад на чуждестранните инвестиции в България.

„Накратко, регистрирахме два шамара за българската икономика – българите извън страната превеждат повече пари годишно, отколкото са ПЧИ), а освен това Сърбия, която е абсолютно съизмерима като население с България и е с по-малка територия, реализира чудовищни чуждестранни инвестиции без да е член на Европейския съюз”, обобщи Радосвет  Радев.

От БСК обясниха, че основните причини да спрат потоците от чуждестранни капитали за България са липсата на квалифицирани кадри, корупцията, бавното правораздаване, бюрокрацията и непредсказуемата бизнес и законова среда. Влияние оказват също лошата, а на места липсваща, инфраструктура, бавното свързване на към комунални услуги и високата фирмена и междуфирмена задлъжнялост. Колев посочи, че фирмената задлъжнялост, т.е. на всички фирми извън финансовия сектор, е над 180 млрд. лв., докато междуфирмената задлъжнялост е около 105 млрд. лв.

От работодателската организация препоръчват да се подобрят образованието, квалификацията и уменията на кадрите в България, включително чрез промяна в системата за финансиране на образованието. От Камарата  препоръчват също да се увеличи вноса на работна ръка, да се въведат повече електронни публични услуги, да се осигури стабилност на нормативната среда и да се подобри нивото на сигурност и правосъдие.

Благодарим на колегите от Economic.bg за предоставения материал.

29.08.2018 Екип на ХТКК


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ЛЯТО Е ! ЗНАЕМ,ЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВАС -КОЛЕГИ,СТЕ Я НА МОРЕ, Я НА ПЛАНИНА В ЗАСЛУЖЕН ОТДИХ.И НИЕ КАТО ВАС СМЕ НА МОРЕ,НО НЕ ВИ ЗАБРАВЯМЕ . ЧРЕЗ НАШИЯ САЙТ ВИ ПОЗДРАВЯВАМЕ И ВИ ЖЕЛАЕМ ХУБАВО ВРЕМЕ И СЛЪНЦЕ В ДУШИТЕ ВИ!НЕ НИ ЗАБРАВЯЙТЕ,СПОМНЕТЕ СИ,ЧЕ ПРЕДИ 8 ГОДИНИ В ГР.РУСЕ ПО ТОВА ВРЕМЕ ТЪРЖЕСТВЕНО ОТКРИХМЕ ПЪРВИЯ ЦЕНТЪР ПО БУБАРСТВО И ПУСНАХМЕ ПАРТНЬОРСКИЯ СИ САЙТ ,А ОТ ТОГАВА НАПРАВИХМЕ СТЪПКА ПО СТЪПКА ЦЯЛА КЛЪСТЕРНА  МРЕЖА  „ТЕКСТИЕН КЛЪСТЕР КОПРИНА“
ЛЯТОТО И ТОЗИ ПЪТ НИ ИЗНЕНАДА-ТУ ГОРЕЩО,ТУ ДЪЖДОВНО,НО ТОЗИ ПЪТ ПРОЛИВНИ ДЪЛГИ   ВАЛЕЖИ.НО С КАЧЕСТВЕНИ ДРЕХИ-В ГОРЕЩОТО ОТ КОПРИНА;В ПРОХЛАДНОТО ОТ ПАМУК,И ПОЧИВКАТА НИ СТАВА ПРЕКРАСНА.ПОВЯРВАЙТЕ НИ И НИЕ ГО ИЗПРОБВАМЕ.
А ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ХРАНИМ, КАКТО СЕГА Е МОДЕРНО,С КОКОСОВО ОЛИО,ВИЖТЕ СЕГА;

Това, че произведеното на основата на кокоса растително олио се радва на особена популярност сред потребителите, е заблуждаваща представа за позитивите му, пише proplanta.de, позовавайки се на учени от Фрайбург. Според Анте Гал, говорител на Германското общество по храните, кокосовото олио съдържа множество наситени мастни киселини, които могат да са опасни за здравето на човек. Освен това те повишават рисковете от болести на сърцето и кръвоносната система.

В Германия усилено  се разраства  дискусията за ползите и вредите от употребата на кокосово олио. Така например в медицински доклад на Карин Михелс, директор на Центъра по превенция и лечение на раковите заболявания във Фрайбург  то се определя като „най-чистата отрова”. Публикуваните в интернет платформата YouTube изказвания, предизвикаха огромен резонанс и сериозни критики. Според говорител на клиниката обаче, основната задача е била, чрез тях да се наблегне върху връзката между храненето и здравето на човек.

Твърденията на Карин Михелс са основани на редица международни изследвания, които доказват колко високи рискове за здравето носи консумацията на кокосово олио, въпреки че то се налага като екзотична мода сред любителите на веганската и вегетарианска кухня, и е все по-търсено от потребителите.

„Ако кокосовото олио се използва само за приготвяне на храни, тогава човек не би трябвало да има никакви притеснения”, уточнява все пак Гал. По-честата му употреба обаче според него е вредна. Експертите препоръчват  по-добре да се замести употребата на кокосово олио с рапично, слънчогледово, соево или ленено олио, или зехтин. Те за разлика от него съдържат по-малко вредните ненаситени масни киселини.

Срещу употребата на кокосово олио се обявяват и природозащитници във връзка с дългите вериги на доставки и проблематичните методи при отглеждане на растенията, които според тях нарушават  биологичното разнообразие. Според представители на WWF при отглеждане на кокосовите палми, почти не се спазват минималните екологични и социални стандарти. Въпреки растящото търсене, повечето фермери едва преживяват със своите добиви , тъй като по-голяма част от печалбата отивала в ръцете на прекупвачите по веригата между производители и потребители.

Благодарим на нашите консултанти от СИНОР.БГ за предоставения материал.

 

27.08.2018  Екип на ХТКК


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ЛОШИТЕ КЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ ПРЕЗ ЮЛИ И АВГУСТ В ЕВРОПА ПРЕДИЗВИКАХА ДОСТА ПРОБЛЕМИ ,НЕУДАЧИ И ЗАГУБИ НА ФЕРМЕРИТЕ НИ.ДОРИ И ФЕРМЕРИТЕ В ГЕРМАНИЯ ПОИСКАХА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ОБЯВИ ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ ЗА ДА ПОЛУЧАТ КОМПЕНСАЦИИ. ВСЪЩНОСТ КАСАЕ СЕ ЗА ГОЛЕМИ ЗАГУБИ-1/3 ОТ ЗЪРНЕНАТА РЕКОЛТА.НО,ДНЕС СА ГЕРМАНИЯ, ХОЛАНДИЯ,УТРЕ БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ,В ДР.ДЕН ЦЕЛИЯ  ЕС. 
                 ОЗНАЧАВА ЛИ,ЧЕ ХРАНАТА НИ Е В ОПАСНОСТ,А МОЖЕ БИ И БЪДЕЩЕТО ИЗХРАНВАНЕ НА МИЛИОНИ ХОРА ПО СВЕТА?ОТГОВОР НАМИРАМЕ В ИНТЕРВЮТО НА ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ООН ПРЕД DЕUTSCHE WELLE- АЛЕКСАНДЪР ДЖОУНС 

Фермерите трябва да използват устойчиви на екстремни условия сортове

Не залагайте само на една култура и използвайте устойчиви сортове,съветва Александър Джоунс – ръководител на отдела за околната среда,промените на климата и биоенергията в ООН.

Необичайната топлина и суша, с които европейските държави се сблъскаха през юли и август тази година, значително ще повлияят върху земеделието и бъдещата продукция.

В Германия се очаква най-лошата зърнена реколта за последните сто години. Фермерите вече говорят за загуби на една трета от реколтата от зърнени култури – по-специално царевица и пшеница. Съюзът на германските фермери дори поиска въвеждане на извънредно положение в страната, така че местните фермери да могат да получат компенсации от държавата.

От необичайната топлина, пострадаха и други европейски страни. Дали това ще предизвика недостиг на храна и как земеделските стопани могат да се справят с тази ситуация, отговаря пред Deutsche Welle /DW/ Александър Джоунс /- Изправени сме пред глобалното затопляне, което засяга селското стопанство. Как фермерите се справят с това?/

– Земеделските стопани са много затруднени, особено ако топлината идва, когато реколтата все още не е събрана и е в етап на узряване.Най-уязвими в тази ситуация са културите. Ако сте засадили пшеница или

царевица и зърното е в земята, абсолютно нищо не можете да направите, за да го предпазите от сушата, освен ако не поливате повече. Но дори и това няма да намали вредното въздействие на метеорологичните условия върху реколтата.

Важно е да се знае, че в такава ситуация е по-добре да засявате такива зърнени култури, които са по-устойчиви на екстремни метеорологични условия. И не бива да се концентрирате само върху една култура -опитайте се да намалите риска от загуба на култури чрез отглеждане на различни видове и сортове.

/- Може ли топлината и сушата през следващите десетилетия да доведат до недостиг на храни и глад? В кои региони рискът е особено голям?/

– Разбира се, да. Екстремното време може да предизвика недостиг на храна и дори глад. Според оценките на нашата организация 830 милиона души сега са изправени пред недостиг на храна.

В същото време знаем, че светът произвежда достатъчно, за да осигури храна на цялото население на планетата. Има проблем с разпределянето на храната. В допълнение, една трета от нея се губи по време на транспортирането и други междинни процеси.

Занимаваме се с проблема за недостиг на храна, който е свързан и с метеорологичните условия. Промените в климата и високото съдържание на CO2 във въздуха променят и количеството хранителни вещества в продуктите. Например при някои видове зърнени култури делът на протеините, витамините и минералите намалява с 10%. Следователно, важен е въпросът не само за количеството на храната, но и за нейното качество.

/- Трябва ли земеделските производители да свикнат с факта, че топлината и сушата могат да станат ежедневна реалност?/

– За съжаление, да. Промените в атмосферните условия и екстремните температурни скокове: от много дъждове до суша и студ – това наистина е голям проблем. Ако температурните промени бяха постоянни, ако знаехме със сигурност, че в рамките на глобалното затопляне температурата на въздуха на Земята ще се покачи с два градуса по Целзий и ще спре, можем да се справим с нея. Това е в нашата власт.

Но екстремните метеорологични условия, като например топлината и сушата в Северна Европа и природните бедствия – урагани, цунами, градушка и дъждове, усложняват задачата. Времето за съжаление не може да бъде предсказано с абсолютна точност и неконтролираните промени са голям проблем.

/- Но има някои решения с помощта на новите технологии. Защо те не се използват?/

– Това е скъпо,а земеделските производители се интересуват от реализиране на печалба. Тази година, поради сушата, те вероятно ще загубят част от парите и ако се обърнем към тях с предложение да инвестираме повече в ново развитие на селското стопанство, те едва ли ще се съгласят с това.

Въпросът е, че земеделските стопани в Европа трябва да са в една и съща позиция и да се гарантират еднакви условия за тях.Защото ако фермерите в Германия използват определени технологии, а техните съседи в друга държава не правят това, тогава последните стават неконкурентоспособни.Ние всички трябва да се договорим за определени стандарти, тогава ще си струва да инвестираме (в новите технологии).

/- Земеделските производители в някои региони на Германия губят до една четвърт от реколтата си. Повечето от тях могат да използват застрахователни схеми за покриване на тези загуби. Но какво ще се случи, ако земеделските стопани понасят загуби година след година?/

– Застрахователните премии ще се увеличат. Това е основният принцип на застраховката: колкото по-висок е рискът, толкова по-високи са премиите.Но въпросът в даден момент ще бъде дали земеделските производители ще могат да си позволят застраховка? Трябва ли да го правят, ако таксите са непосилно високи? И това е сериозен въпрос, защото някои от тях получават държавна подкрепа в това отношение.

Разбира се, ние се опитваме да подкрепим функционирането на застрахователните системи в развиващите се страни, защото те наистина се нуждаят от тях.

/- Секторът на селското стопанство включен ли е в Парижкото споразумение за опазване на климата?/

– За съжаление, не. Споразумението от Париж не споменава селското стопанство.

От тогава обаче нещо се е променило. На международната конференция,проведена в Бон миналата година, участниците се съгласиха, че ще работят заедно пет години за приоритетни области в селското стопанство и ще разработят стандарти, които ще бъдат включени в Парижкото споразумение.

/- И така, има глобални задачи, които трябва да бъдат решени и не търпят отлагане?/

– Да, трябва да ускорим този процес, защото нямаме две десетилетия, за да работим по този въпрос. Наистина трябва да постигнем резултати в продължение на няколко години. В противен случай ще бъде твърде късно…

Благодарим на колегите от БГФЕРМЕР за предоставения материал.

21.08.2018 Екип на ХТКК


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДНЕС ЩЕ ВИ ЗАПОЗНАЕМ С РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИНИЦИАТИВАТА 16+1

Китайският фонд за дялови инвестиции в Централна и Източна Европа (China-CEE Investment Cooperation Fund) ще инвестира в региона 1 млрд. щ.д., като средствата може да се насочат основно към информационните технологии, селското стопанство, автомобилостроенето и др. Това е съобщено при срещата на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев със Сун Гуйин, изпълнителен директор на China-CEE Management и заместник-генерален директор на отдел „Управление на инвестициите“ на Китайската Ексим банка.

Към момента фондът набира капитал за достигане на общата сума, като вече е осигуреното финансиране в размер на 800 млн. щ. д. от няколко източника, съобщиха от Министерството на икономиката.

Това е второ набиране на капитал за фонда, които вече са инвестирали 435 млн. щ.д. в 5 страни от региона, една от които е и България. „Много сме доволни от проекта, който имаме в страната ви, така че се надяваме да набележим нови възможности за партньорство като интересът ни е предимно към частния сектор“, обясни Сун Гуйин.

Зам.-министър Манолев подчерта, в страната ни оперират редица инвестиционни фонда, като до края на годината се подготвят да стартират още пет. „Конкуренцията е сериозна, но и нуждата от такива инструменти в редица отрасли на българската икономика са сериозни“, допълни Александър Манолев. Като сектори с потенциал за партньорство бяха коментирани информационните и комуникационните технологии, селското стопанство, автомобилостроенето и др.

Предстои представителите на фонда да се срещнат и с ръководството на Българската банка за развитие (ББР), с които да обсъдят конкретни параметри на едно потенциално партньорство между страната ни и CEE Investment Cooperation Fund. Зам.-министър Манолев подчерта, че ББР вече има няколко сключени споразумения с китайски финансови институции, които могат да бъдат надградени. „Като цяло икономическите ни връзки с Китай през последните години се развиват с все по-бързи темпове, а домакинството на срещата на върха на инициативата 16+1 начерта нови хоризонти за партньорство“, отбеляза още българският заместник-министър.

Китайският фонд за дялови инвестиции в ЦИЕ (China-CEE Investment Cooperation Fund) е организиран от китайската Ексим банка. Премиерът на Китай Ли Къцян обяви учредяването на фонда по време на втората среща на правителствените ръководители във формат 16+1, проведена през ноември 2013 г. в Букурещ. Фондът е регистриран през ноември 2013 г. в Люксембург с общ капитал 435 млн. щ.д., спонсориран от Ексим банките на Китай и Унгария. Вторият етап на фонда (China-CEE Fund II) стартира през 2017 г. Очаква се до края на тази година общият му капитал да достигне 1 млрд. щ.д.

Благодарим на нашите консултанти от СИНОР.БГ за предоставения материал.

16.08.2018 Екип на ХТКК


         УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

         УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

МОЖЕ БИ КЪМ ЗАГЛАВИЕТО ТРЯБВА ДА ДОБАВИМ  „ТЕМА  С ПРОДЪЛЖЕНИЕ „ЗАЩОТО НЕ ВЕНЪЖ СМЕ АНАЛИЗИРАЛИ АГРАРНИЯ СЕКТОР НА БЪЛГАРИЯ,НО ДНЕС ЩЕ ГОВОРИМ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И НЕ САМО БЪЛГАРСКОТО,А СВЕТОВНОТО.А ЗАЩО АНАЛИЗИРАМЕ ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ЗАЩОТО ТО ИЗХРАНВА И БЕДНИ И БОГАТИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ,ЗАЩОТО БЕЗ ХРАНА И ВОДА НЯМА ЖИВОТ. КОЛКО СА НАХОДЧИВИ НАШИТЕ ПРЕДЦИ ИМАТ СИ ПРИТЧА ЗА ЗЕМЯТА И ЖИТОТО “ НЕ СИ ПО-ГОЛЯМ ОТ ХЛЯБА“
        ДНЕС ЩЕ ГОВОРИМ КАК ДА  ПОМОГНЕМ ЗА ДА ИМА ЗЕМДЕЛИЕТО НИ БЪДЕЩЕ.ВИЖТЕ ОТГОВОРА.

Цялата публикация »


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

МОЖЕШЕ ДА  СЛОЖИМ И ДРУГО ЗАГЛАВИЕ КАТО „ЕС НА ТРИ СКОРОСТИ“,“КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ В РАЗВИТИЕТО СИ ,НА КОЯ СКОРОСТ?“ КАКВОТО И ДА НАПИШЕМ НЯМА ДА ВИ ПОДВЕДЕМ,ЗАЩОТО СЕ КАСАЕ ЗА ЕДИН ТЕЖЪК,НО ВЕРЕН АНАЛИЗ НАПРАВЕН ДНЕС ОТ ДОЦ.ОГНЯН БОЮКЛИЕВ В ИНТЕРВЮ ЗА Б Н РАДИО.ДА ПРИПОМНИМ КОЙ Е ДОЦ.БУЮКЛИЕВ-УЧЕН ОТ БАН ОТ ИНСТИТУТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ.ТОЧНО ТОЗИ ИНСТИТУТ ИЗЛЕЗЕ С ДОКЛАД ЗА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ПОЛИТИКА НА СТРАНАТА НИ И ОТНОШЕНИЯТА С ЕС,ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА МИЛИАРДИ ЕВРО СУБСИДИИ ОТ 100 СВЪРЗАНИ ЛИЦА В БЪЛГАРИЯ.

Цялата публикация »


УВАЖАЕМИ ЗЕМДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

НЯМА ГРЕШКА В ЗАГЛАВИЕТО НИ.НЕ Е ДАЛЕЧ ВРЕМЕТО В КОЕТО ЩЕ ВИ НАПИШЕМ ЗА ОТКРИВАНЕТО НА ПЪРВАТА МЕХАНИЗИРАНА МНОГОЕТАЖНА ВЕРТИКАЛНА БУБАРСКА ФЕРМА В БЪЛГАРИЯ.ВЕЧЕ СЕ ГОВОРИ ЗА РОБОТИЗИРАНИ В ЯПОНИЯ ФЕРМИ.ВРЕМЕ Е ДА РАЗБЕРЕМ,ЧЕ УСИЛИЯТА НИ ДА СЪЗДАВАМЕ КОМПАКТНИ ЧЕРНИЧЕВИ ГРАДИНИ НЕ СА БИЛИ НАПРАЗНО,ЗАЩОТО ВЪВЕЖДАМЕ МЕХАНИЗАЦИЯ И В ТЯХ И ВЪВ ФЕРМАТА.НА НАС НЕ НИ ТРЯБВАХА 10ГОДИНИ ЗА ДА РАЗБЕРЕМ,ЧЕ СЪС СТАРОТО РАЗПОКЪСАНО БУБАРСТВО-ОТГЛЕЖДАНЕ ПО 2-3КУТИЙКИ -ТРЯБВА ДА СКЪСАМЕ И ДА ПРЕМИНЕМ НА МОДЕРНО ПРОМИШЛЕНО БУБАРСТВО.
         СЛЕД КАТО ВИ РАЗКАЗАХМЕ ЗА КИТАЙСКАТА ВЕРТИКАЛНА ФЕРМА ЗА САЛАТИ В ЛАС ВЕГАС,ДНЕС ВИ ЗАПОЗНАВАМЕ С ЯПОНСКАТА ВЕРТИКАЛНА ФЕРМА НА ФИРМА SPREAD РАЗРАБОТЕНА ЗА СТРАНИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК С КАПАЦИТЕТ 30 000БР.САЛАТИ/1 ДЕН.

Цялата публикация »



УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ПОВОД ЗА НАСТОЯЩИЯ МАТЕРИАЛ Е,АНАЛИЗ НА ЕК „ЗЕМЕДЕЛИЕТО Е ОПАСЕН“ СЕКТОР“ И ПРЕДЛОЖЕНИЕТО Й СЛЕД 2020ГОД. ПЛАЩАНИЯТА ПО ОСП ДА БЪДАТ ОБВЪРЗАНИ С ПЛАНА ЗА ЗАЩИТА НА ФЕРМЕРИТЕ.
ПРЕДИ ТОВА ,ИЗЛЕЗЕ ЕДНА АКТУАЛНА СТАТИСТИКА ЗА СВЕТОВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ ВКЛ. И БЪЛГАРСКОТО, КОЯТО НИ СТЪПИСА:ПРОИЗВЕЖДАМЕ ПО 20ГРАМА ДОМАТИ НА ЧОВЕК ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В СТРАНАТА НИ.

                   НИЕ,БЪЛГАРИТЕ,МНОГО ОБИЧАМЕ СТАТИСТИКАТА,И ТО ТАЯ ОТ МИНАЛОТО,И ЧЕСТО Я ЦИТИРАМЕ:БИЛИ СМЕ ПЪРВИ В ЕВРОПА ПО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕСТЕСТВЕНА КОПРИНА,БИЛИ СМЕ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ИЗНОСИТЕЛИ ЗА СССР НА ДОМАТИ,ЗЕЛЕНЧУКОВИ КОНСЕРВИ,ГРОЗДЕ И ВИНА,ЯБЪЛКИ И ЯГОДИ/ ВЛАКОВИ КОМПОЗИЦИИ/,МЕСО,СИРЕНЕ,ЛУКАНКИ,МЪЖКА И ДАМСКА КОНФЕКЦИЯ.НО ГЛАГОЛЪТ НИ Е В МИНАЛО ВРЕМЕ,ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА СЛЪНЧЕВИ ДОМАТИ,ЯГОДИ И ГРОЗДЕ,ВЕЧЕ СМЕ ВНОСИТЕЛИ.НЕЩО В ДЪРЖАВАТА Е СБЪРКАНО,НИМА НЯКОЙ Е ПОВЯРВАЛ ,ЧЕ ЩЕ СТАНЕМ СТРАНА НА  IT СПЕЦИАЛИСТИТЕ?ГЛОБАЛНИТЕ ДАННИ СОЧАТ,ЧЕ ДОМАТИТЕ СА НАЙ-ТЪРГУВАНИЯ ЗЕЛЕНЧУК-ЗАЕМАТ 22%,ПИПЕРЪТ Е 2-РИ С 12%,А КРАСТАВИЦИТЕ СА 3-ТИ С ДЯЛ ОТ 6%.ИНТЕРЕСНО Е ДА ЗНАЕМ,ЧЕ НАЙ-ГОЛЯМ ДЯЛ В ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПИПЕР СЕ ПАДА НА КИТАЙ-52% ОТ40 МИЛИОНА ТОНА СВЕТОВНО ПРОИЗВОДСТВО. А ЛИДЕРИ В ИЗНОСА МУ ЗА 6 МИЛИАРДА $ СА:МЕКСИКО/22%/,ИСПАНИЯ/21%/ И ХОЛАНДИЯ/17 %.ДА СИ ДОЙДЕМ НА ДУМАТА „КОЙ БЕРЕ ДОМАТИТЕ,ЧУШКИТЕ ПО ИСПАНСКИТЕ ПОЛЕТА? „-НАШИТЕ ГАСТЕРБАЙТЕРИ-ОТ РАННА ПРОЛЕТ ДО КЪСНА ЕСЕН.

Цялата публикация »


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ТЕМАТА КОЯТО ПОДЕМАМЕ Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НАШ МАТЕРИАЛ ЗА БЪДЕЩАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ 2021-2027.С НЕЯ ЦЕЛИМ ДА ОБСЪДИМ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ В СУБСИДИРАНЕТО В СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД ЗА ДА СТАНЕ БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ЖИВОТНОВЪДСТВО КОНКУРЕНТНО СПОСОБНО НА ВЪТРЕШНИЯ И ПАЗАРИТЕ ОТ ЕС.КАК ДА РАЗПРЕДЕЛИМ ПАРИТЕ ТАКА,ЧЕ СУБСИДИИТЕ ДА ОСТАНАТ В СТРАНАТА НИ И ПОДОБРЯТ ЖИВОТА НА БЪЛГАРИНА.
ЕТО И ВЪПРОСИТЕ НА КОИТО ТЪРСИМ РЕШЕНИЕ:
-ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА МИНИМАЛНА ГРАНИЦА НА ДОБИВИТЕ ПРИ ОБВЪРЗАНАТА ПОДКРЕПА?ТЯ СЕ ИЗПЛАЩА НЕ НА ДЕКАРИ,А НА ПРОИЗВЕДЕНА ПРОДУКЦИЯ .:
-НЕОБХОДИМ ЛИ Е МЕХАНИЗЪМ ЗА КОНТРОЛ НА ФЕРМЕРИТЕ ВЪРХУ АДМИНИСТРАЦИЯТА? ТРЯБВА ЛИ ОВЦЕ,КОЗИ,КРАВИ,БИВОЛИ,ТРАКТОРИ И СОБСТВЕНИЦИТЕ ИМ ДА ИЗЛЯЗАТ НА „ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА“НА ПРОТЕСТ ВСЕКИ ПЪТ ЗА ДА СЕ РЕШИ ПРОБЛЕМ ИЛИ НЕСПРАВЕДЛИВОСТ?
-КАК ДА СЕ ОБРАЗУВА СУБСИДИРАНЕТО ЗА ДА СЕ РАЗВИВАТ НУЖНИТЕ ЗА СТРАНАТА НИ ОТРАСЛИ ?
-КАКВО СТАВА С ПРОГРАМИТЕ ЗА МАЛКИТЕ ФЕРМЕРИ КОИТО НАРЕКОХМЕ „Д П С“ КОИТО ТАКА И НЕТРЪГНАХА?
ОТГОВОР НАМИРАМЕ В ДЕБАТА НА ТРИМА ПРЕПОДАВАТЕЛИ ОТ АГРОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ:ПРОФ.ИВАН ПЕНЕВ,ДОЦ.ДИМО АТАНАСОВ,АС.КРУМ ХРИСТОВ.

Цялата публикация »


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ВСЕКИ ДЕН В СТРАНАТА НИ СЕ СЛУЧВАТ ЛОШИ НЕЩА ЗА ФЕРМЕРИТЕ НИ-ТУ ЧУМА,ПО ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ,ТУ АЗИАТСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ,ТУ ГРАДУШКИ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИТЕ ГРАДИНИ.ОТ КИТАЙЦИТЕ НАУЧИХМЕ,ЧЕ И КОЗАРИ,И ОВЦЕВЪДИ ,И ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА КАРТОФИ И САЛАТИ, И БУБАРИ И РОЗОПРОИЗВОДИТЕЛИ,ВСИЧКИ СА ФЕРМЕРИ ЗА КОИТО СЕ ГРИЖИ ТЯХНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО. У НАС НАД 1000 БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ,СЪЮЗИ,НПО, ДРУЖИНКИ, АСОЦИАЦИИ И ОЩЕ ИЗМИСЛЕНИ ИМЕНА ДЪРПАТ ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЧЕРГА КЪМ СЕБЕ СИ В Т.Ч.И СРЕДСТВАТА ЗА ОБВЪРЗАНАТА ПОДКРЕПА В НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД. СВИДЕТЕЛИ СМЕ КАК СУТРИНТА ПРОТЕСТИРАХА ОЖИЛЕНИТЕ ОВЦЕВЪДИ И КОЗАРИ,ЗАЩИТАВАЙКИ СТАДАТА СИ/НЯМА КАК ТОВА Е ПРЕХРАНАТА ИМ/, А СЛЕД ОБЯД ХРАНЕНИЦИТЕ НА МЗХ. 
          ЗА ДА ГИ НЯМА ТЕЗИ ЦИРКОВЕ ТРЯБВА НОВО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.ЕТО ЗАЩО: 

Цялата публикация »