Posts Tagged ‘икономически анализ’


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДНЕС ПУБЛИКУВАМЕ ЕДИН АНАЛИЗ НА ПРОФ.ИВАН АНГЕЛОВ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА.

„АЗ СЕ УДИВЛЯВАМ НА ТЪРПЕНИЕТО НА МОЯ НАРОД СЛЕД СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА ИНКВИЗИЦИЯ НА КОЯТО Е ПОДЛОЖЕН ПОСЛЕДНИТЕ 30ГОДИНИ!
НАРОДЕ МОЙ,КАКВО ОЩЕ ТРЯБВА ДА ТИ СЕ СЛУЧИ,ЗА ДА СЕ ИЗПРАВИШ?“
ПРОФ.ИВАН АНГЕЛОВ

ЗНАЕМ,ЧЕ СЕ ЗАХВАЩАМЕ С ТЕЖКА ЗАДАЧА: ЗАПОЧВАМЕ ЕДНА ПОРЕДИЦА ЗА РАЗГРОМА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ДО 2020ГОД.ТОВА НЕ Е НЕПОЗНАТА ТЕМА ЗА НАШИЯ ЕКИП.ПРЕДИ ВРЕМЕ КОГАТО ПОДГОТВЯХМЕ НАШЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ДО ОБЛАСТНИТЕ УПРАВИТЕЛИ НА ВИДИНСКА,МОНТАНСКА,ВРАЧАНСКА,ПЛЕВЕНСКА И ЛОВЕШКА ОБЛАСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА БУБАРСТВОТО С ПРИОРИТЕТ,ПОПАДНАХМЕ НА СТРАХОТНИ НАХОДКИ ИКОНОМИКАТА БЕ СЪСИПАНА,ЗЕМЕДЕЛИЕТО КОЕТО СЕ ГОРДЕЕ,ОТ СЛЪНЧЕВИТЕ ПОЛЯ С ДОМАТИ, ЧУШКИ,ЯГОДИ,ГРАДИНИ С ЯБЪЛКИ,НЕ Е ОСТАНОЛО НИЩО.ВСИЧКО Е УНИЩОЖЕНО ЗАЕДНО С ПОЛИВНАТА ПОДЗЕМНА ИНСТАЛАЦИЯ.РЕГИОНИ КОИТО БЯХА СИЛНО АГРАРНИ И БОГАТИ,ДНЕС СА НАЙ-БЕДНИТЕ РЕГИОНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

ВРЕМЕ ДА ЗАПОЧНЕМ С АНАЛИЗА КОЙТО Е ДЕЛО НА ПРОФ.АНГЕЛОВ.ЩЕ ОБОСОБИМ 4.НАПРАВЛЕНИЯ В 4 ОТДЕЛНИ МАТЕРИАЛА:

1.РАЗГРОМЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА СЛЕД 1989ГОД.
2. РАЗРУШАВАНЕ НА ЕКСПОРТНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА БЪЛГАРИЯ.
3.ЛИКВИДАЦИЯ НА МЕСТНОТО ПРОИЗВОДСТВО
4.АСОЦИИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС.

1.РЕСТАВРАЦИЯ НА КАПИТАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПОГРОМ НА ИКОНОМИКАТА НИ

До 1989-1990 г. у нас доминираше тотална държавна собственост и основаното на нея централно планиране в икономиката. Производството и реализацията на всичко важно и средно важно се планираше, както се казва „от игла до конец“. Пренебрегната беше икономическата заинтересованост на лично и колективно равнище. Всичко това ми е добре известно от 4-годишната ми работа в Химкомбината в Димитровград веднага след завършването на висше окономическо образование по „Икономика на промишлеността във ВИИ „К.Маркс“ в София. Тези порядки допринесоха съществено за провала на така наречения държавен социалисъм.

С реставрацията на капитализма у нас след 1990 г. се отиде в другата абсурдна крайност. Дори думата „планиране“ беше забранена. Държавата беше изгонена от стратегическото управление на икономиката. Известно е странното изказване на Президента Рейгън, че „Държавата не може да решава проблеми, защото тя самата е проблем“. Под натиска на МВФ и Световната банка се пристъпи към тотална шокова приватизация у нас и в Източна Европа с масови нарушения на писаните и неписани закони и на абсурдна пазаризация в обществото. Противно на многогодишната световна практика беше възприето клишето, че „държавата е винаги лош стопанин, а частникът е винаги добър стопанин“. Това обаче не е вярно.

Задължителна предпоставка за всяка интеграционна общност е да бъде икономически и социално еднородна. Само тогава може да има успешен общ вътрешен пазар. Защото свободната вътрешна конкуренция между страните членки предполага относителна икономическа и социална равнопоставеност, стимулира развитието на съставните икономики и всички извличат изгоди от нея.

Когато общността е икономически и социално разнородна, т.е. съставена е от високо развити конкурентоспособни икономики и ниско развити, едва прохождащи неконкурентоспособни икономики, не е възможна нормална вътрешна конкуренция. При такъв вътрешен пазар от конкуренцията винаги печелят силните икономики и губят слабите. Слабите дори не могат да оцелеят и постепенно загиват.

Българската икономика понесе точно такъв разгром през последните 30 години. Нашият опит, а и положението в другите източноевропейски страни е класически пример за това. Потвърди се провалът на прословутия принцип, че политиката на „отворените врати” във външната търговия била полезна както за богатите, така и за бедните страни. Нищо подобно!

Разгромът на който сме свидетели през последните 30 години се дължи на натрапеното пълно и незабавно отваряне на неконкурентната ни икономика като член на Световната Търговска Организация (СТО) и на последвалото ни присъединяване към Европейския съюз с неговия вътрешен пазар, пред масираното нахлуване на конкурентните стокови потоци на развитите страни. А също и на отсъствието на демократичната държава в управлението на икономиката, каквато у нас няма.

Този разгром се изрази в:
– Тотално разрушена производствена база в промишлеността, селското стопанство, инфраструктурата и другите сфери на материалното и нематериалното производство, създавана в продължение на 100 и повече години. Последиците се знаеха предварително, но бързото отваряне на нашата слаба икономика ни беше натрапено силово от СТО, Световната банка, МВФ, ЕС, правителствата на развитите западни страни, начело с Америка. Това беше невиждано глобално престъпление, което те извършиха срещу нас и 100 милиона беззащитни хора от Източна Европа. А също и в други региони на света. Последствията от това престъпление не подлежат на точно количествено измерване, но за България може би възлизат на 200-250 млрд. лева загуби и пропуснати ползи, а за цяла Източна Европа навярно се измерват с трилиони щатски долари. Такова политико-икономическо престъпление на доминиращия американски икономически либерализъм световната стопанска история не познава;

– Погубен квалификационен потенциал, граден в продължение на 100-150 и повече години: специалисти с висше, средно специално, средно общо образование и натрупан огромен практически опит в условията на европейската икономика към средата на 20-тото столетие. Този погубен потенциал също трудно се поддава на парично изражение, но за България навярно превишава 120-130 млрд. лева. А общо за страните от Източна Европа може би превишава един трилион щатски долара. Да не говорим за катастрофалните му духовни последствия. Пораженията за България и Източна Европа в тази област са чудовищни;

– Мащабно демографско ограбване, особено през последните 5-6 десетилетия. Около 1,5-2,0 млн. души емигрираха трайно от България в Западна Европа и в други региони на света. Такава масова емиграция в продължение на няколко десетилетия съвременната история на България не познава. Около 0,9-1,2 млн. от тях са млади образовани и предприемчиви хора, които създават там семейства и поне 80% от тях никога не ще се завърнат в родината на своите родители. „Изтичането на мозъци“ се съчетава с „изтичане на неоценим генетичен потенциал“. Те раждат, отглеждат и образоват децата си там, а не в България. Съдете сами по един малък факт: през 1950 г. у нас са родени 182 хил. бебета, а в 2019 г. 61,5 хиляди. Това ни лишава от най-динамичната млада и предприемчива работна сила и от поколения с модерно новаторско мислене и действия. То потиска и забавя нашето развитие във всички икономически и други направления. Паричният израз на това комплексно трайно демографско ограбване на България се измерва с много десятки милиарди лева, но точният му размер не подлежи на оценка. Общо за Източна Европа годишният му размер навярно превишава един трилион щатски долара. Да не говорим за пагубните му духовни измерения;

– Прахосани уникални натрупвания в някои области на науката и новите технологии в продължение на много десетилетия, а за Източна Европа – и столетия. Достатъчно е да напомня, че преди 40-50 години малката България няколко години беше между водещите страни в света (след САЩ, Япония и СССР) в областта на електрониката и компютрите. Дори изработваше сложни компоненти за съветските спътници. Един от съавторите на първи в света образци на съвременни компютри е българин. Имахме свои космонавти. Паричният израз на този уникален опит и пропуснатите последващи ползи на България навярно възлиза на няколко десятки милиарда лева. Той също е необратимо загубен. Настоящото ни равнище в тази област е жалко. Загубите на Източна Европа в тази област са многократно по-големи и може би се измерват със стотици милиарди или с трилиони щатски долари.;

– Загубени са завинаги натрупвани от десетилетия световни технически, търговски, културни и други позиции по света, транспортни и телекомуникационни канали и други комуникации на България, чиито мащаби не подлежат дори на приблизителна оценка. Този род загуби на Източна Европа са многократно по-големи.;

– Необратими загуби на други материални, нематериални и духовни, вътрешни и външни натрупвания, чиито мащаби на България не подлежат на количествена оценка;

– Тотална приватизация на финансовата ни система, особено на банковия и небанковия сектор. Вместо да се оставят да се конкурират държавни, частни, общински, кооперативни и други банки, застрахователни и презастрахователни дружества и други финансови институции, всички бяха поголовно и шоково приватизирани. И което беше още по-лошо, всички банки бяха продадени на чуждестранния капитал. Въпреки световно известното правило, че държава без собствен финансов сектор не може да бъде независима държава и да провежда самостоятелна финансова политика.

По германско внушение преди много години беше оставена само една малка държавна банка, без клонова мрежа, която впоследствие прерастна в Българска Банка за Развитие, все още без клонова мрежа, със задача да кредитира малките и средните нефинансови предприятия. Тя правеше всичко друго, но не по зададения й основен предмет на дейност, особено през последните години. А напоследък се използва за големи фалшификации, извън предмета й на дейност и извън потребностите от икономически и социални мерки на текущата вирусна криза, с участието на най-висши държавни управленски среди.

Това изброяване навежда тъга на фона на настоящото ни жалко положение. А моят народ, вместо да помни кой съсипа живота на сегашното поколение и на още няколко бъдещи поколения българи, сега се слави с пословичното си робско търпение.

А част от него е благодарен на тези западни политици и местните им слуги, които разориха България!

В следващите редове ще посоча част от поддаващите се на груба количествена оценка загуби на България само от разгрома на производствения потенциал, външната търговия и потреблението на домакинствата през последните 30 години. Давам си сметка, че изброените тук поражения са само малка част от това, което България понесе през последните десетилетия. Понася сега и ще продължава да страда през следващите десетилетия.

Правя го за да помогна на моите сънародници да се ориентират, макар и частично, какво сме дали на света и какво сме получили от него през последните 30 години. Защото до сега се разказва само какво са ни дали и се мълчи за това, което са ни отнели и продължават да ни отнемат. А ние сме дали и пропуснали да получим МНОГО ПОВЕЧЕ отколкото те са ни дали чрез официалните трансфери.

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

07.07.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »


              Организацията на пашкулопроизводството в световен аспект е под голямо влияние на икономическото развитие на отделните страни. Във всички слаборазвити икономически държави с преобладаващо бедно селско население, производството на пашкули е дребно и разпокъсано, механизация почти не се използва, технологията за отглеждане на черницата и копринената буба е примитивна и силно трудоемка/ България преди 10 ноември 1989/.Въпреки това понастоящем тези страни като Китай,Индия,Бразилия,Тайланд, произвеждат над 95% от ЕК в света, диктуват сравнително ниски цени на пазара и същевременно за тяхното население в бедните региони, бубарството се явява като един изключително доходоносен отрасъл. (още…)

Read Full Post »