НОВАТА ОСП ЩЕ ЗАРАБОТИ СЛЕД ЯНУАРИ 2022 ГОДИНА!

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОБЯВИ,ЧЕ КРАЙНИЯТ СРОК ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПРОГРАМИ НА ВСЯКА СТРАНА ЧЛЕНКА СТАВА 30 ДЕКЕМВРИ 2021ГО,НО Е ВЪЗМОЖНО УДЪЛЖАВАНЕ.

ВИЖТЕ ПРИЧИНИТЕ В ИНТЕРВЮТО НА ЕВРОКОМИСАРЯ:

 „Комисията се стреми да гарантира бързото съгласуване на реформата на ОСП и да получи проекти на /стратегическите планове/ за ОСП от държавите-членки до края на 2021 г., така че новата Обща селскостопанска политика да започне да се прилага от 1 януари 2022 г.“, това се казва в отговор на поставени от нас въпроси до офиса на /комисаря по земеделие Януш Войчеховски/. Евентуално решение за удължаване на този срок може да се вземе според експертите от Съвета на ЕС и Европейския парламент. 

По отношение на бъдещата реформа на ОСП, включително крайния срок за представяне на стратегическите планове на ОСП, това е в ръцете на Европейския парламент и на Съвета, съзаконодателите в ЕС“, пишат още те.

Към момента нито една страна членка на ЕС не е готова със своя стратегически план, като все още ЕП и Съвета на ЕС не са постигнали съгласие относно законодателството, касаещо изискванията за тези планове.

            По-целенасочени мерки относно зелените схеми

На въпрос дали новите екосхеми, които се очаква се прилагат доброволно, ще допринесат за изпълнение на заложените цели по отношение опазването на климата и биоразнообразието, от Брюксел отговарят, че „новата ОСП дава възможност на държавите-членки да разработят еко-схеми по начин, който ги прави привлекателни за земеделските производители и всъщност да се справят с предизвикателствата и проблемите, с които се сблъскват в определен регион. Натрупаният опит с прилагането на задължителните зелени схеми през последните пет години показа, че са необходими по-целенасочени мерки.“

Що се отнася до антикризисните мерки, предприети както на ниво Европейска комисия, така и на национално ниво, тъй като повечето все още са действащи, не е направена оценка за тяхната ефективност. Оттам обаче отчитат, че са налице признаци за стабилизиране на пазарите и в някои случаи те са се възстановили.

Към момента общо 15 страни членки са представили различни държавни помощи на фермери и производители на храни по време на кризата. „Благодарение на временната рамка на Комисията за държавна помощ, която позволява на държавите-членки да предоставят национална помощ на земеделски производители и предприятия за преработка на храни в размер на максимум 100 000 EUR на ферма и от 800 000 EUR на компания, държавите-членки в ЕС са допълнили подкрепата, предлагана от /ЕК/ с пряка помощ“, отговарят от Брюксел.

Освен преките плащания по ОСП, които в условията на подобна криза подкрепят доходите на фермерите, от ЕК заявяват още, че се подкрепят и бизнес модели, които дават достъп на земеделските производители до нисколихвени кредити. Уточнява се, че пряката подкрепа не е безусловна, а се основава на прилагане на добри земеделски практики,на изисквания за опазване на околната среда и хуманно отношение към животните.

„За финансовата жизнеспособност на фермите в дългосрочен план, разбира се, е важно да се осигури бизнес модел, който осигурява добро възнаграждение на земеделските производители. Инвестициите, които могат да допринесат за такъв бизнес модел, са важни, включително нисколихвените заеми. Комисията, заедно с Европейската инвестиционна банка, подкрепя такива заеми и други финансови инструменти“, казват в заключение от ЕК.

16.09.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНЯ С ИДВАНЕТО НА „ВЕКЪТ НА БЕЗПОРЯДЪКА“

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
ЖИВЕЕМ В ЕДНО РАЗМИРНО И НЕСПОКОЙНО ,ПЪЛНО С НЕИЗВЕСТНИ ВРЕМЕ.ПРЕДИ НЯКОЛКО ДНИ СЕ ОПИТАХМЕ ДА ПРАЗНУВАМЕ „ДЕНЯ НА СЪЕДИНЕНИЕТО'“,А СЕ ОКАЗАХМЕ НАЙ-РАЗДЕЛЕНИЯ НАРОД.УСПОКОЕНИЕ ИДВА ОТ ТОВА,ЧЕ ЦЯЛА ЕВРОПА Е ТАКА И РАЗДЕЛЕНИЕТО ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ПО ОТНОШЕНИЕ БЕДНИ И БОГАТИ.
ПРЕДИ ДА ПРОДЪЛЖИМ С ТЕМАТА ‘ИДВА ЛИ КРАЯТ НА СВЕТОВНАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И НАСТЪПВА ЛИ ВЕКЪТ НА БЕЗПОРЯДЪКА’ НИ ПОЗВОЛЕТЕ ДА ВИ ПОЗДРАВИМ С ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН НА НАШИТЕ ДЕЦА И НА ПЪРВОКЛАСНИЦИТЕ НИ,ЗАЩОТО 15-ти СЕПТЕМВРИ Е СВЕТЪЛ,НЕОБРЕМЕНЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕН ЗА ВСЯКО БЪЛГАРСКО СЕМЕЙСТВО.НЕКА ДЕЦАТА НИ СЕ ВРЪЩАТ ОТ УЧИЛИЩЕ С ПЪЛНИ С ШЕСТИЦИ РАНИЧКИ!

Епохата на глобализация, която продължава от 1980 г., ще бъде заменена от „век на безпорядък“, пише в изследване на „Дойче банк“, цитирано от РБК.

Според автора на доклада Джим Рийд и неговия екип, отличителната черта на новата епоха ще бъде икономическият ръст на Китай, който ще надхвърли този на САЩ и ще предизвика съпътстващо напрежение в отношенията между тях, увеличаването ръста на глобалния дълг, политиката на „вертолетните пари“ от страна на централните банки и засилване присъствието на т. нар. поколение на „милениумите“ и по-млади хора, включително и като електорална тежест.

Безпорядъкът ще определи новата епоха в течение на 10 или повече години.

„Не всеки безпорядък е лош“, отбелязва „Дойче банк“.

„Трябва да подчертаем, че настъпването на новото време не трябва да се възприема като отказ от закупуване на финансови активи, тъй като новата епоха ще донесе мащабна намеса на монетарните власти и ликвидност“, пише в доклада.

Епохата на безпорядъка ще се характеризира най-малко с осем основни теми:

Влошаване на отношенията между САЩ и Китай в зависимост от засилването на икономическата тежест на Пекин;

Моментът на истината за Европа: пандемията от COVID-19 даде нов импулс на интеграционните процеси, но има вероятност Европа да остане в икономическа стагнация с перспектива за политическо фрагментиране;

Продължаващо увеличение на дълговете и разпространение на политиката на „вертолетните пари“ като паричен мейнстрийм;

Вероятен ръст на инфлация вследствие на фискално-монетарна експанзия;

Засилване на икономическото неравенство в началото на пост-ковид епохата, а в перспектива се очаква обрат в тази тенденция;

Държавите ще започнат да удържат повече данъци от богатите;

Засилване на конкуренцията между поколенията: до 2030 г. „милениумите“ и по-младите хора ще догонят по-старото поколение по численост, което ще им позволи да определят резултатите от демократични избори;

Нарастване на загрижеността за климатичните въпроси;

Нова технологична революция.

Още една Студена война

Към края на десетилетието Китай може да задмине САЩ по размер на номиналния БВП. Във връзка с намаляването на разликата между икономиките ще се увеличават страховете от т. нар. Капан на Тукидид (термин, означаващ риск от военен конфликт между две съперничещи сили, когато едната догони другата в икономическо отношение). Според анализа на „Дойче банк“, през последните 500 години са възникнали 16 такива ситуации и в 12 случая това е довело до война. „Военният конфликт е малко вероятен в наши дни, но вместо това съществува вероятност от икономическа война“, пишат анализаторите.

Противопоставянето между Вашингтон и Пекин, което ще се засилва, независимо от изхода на предстоящите президентски избори в САЩ, ще напомня периода на Студената война между Съединените щати и Съветския съюз.

Проява на икономически конфликт ще бъде въвеждането на допълнителни мита, санкции, блокиране на активи, забрана за трансфер на технологии. Това ще доведе неизбежно до създаването на блокове от привърженици – един, оглавяван от Китай и друг – от САЩ.

Държавите от Югоизточна Азия ще влязат в орбитата на Китай, докато Япония, Южна Корея и Австралия вероятно ще се присъединят към американския лагер.

Китай, Русия, Европейският съюз и Турция ще си съперничат за влияние в Близкия Изток и Африка.

Противопоставяне на поколенията

В Европа нараства проблемът с големите задължения. На фона на увеличаващата се задлъжнялост глобалните лихвени проценти са на приемливо ниво само благодарение на намесата на централните банки, които изкривяват свободния пазар.

„В бъдеще ще станем свидетели на повече кризи, повече безредици и още по-засилено печатане на пари от страна на централните банки“, пише в доклада.

Преходът към политиката на „вертолетните пари“, при която има наливане на средства не във финансовия сектор, а в широката икономика (например в домакинствата), вероятно ще доведе до ускоряване на инфлацията.

Икономическото неравенство между хората в епохата след COVID-19 ще се увеличи, но се очаква правителствата да увеличат данъците на заможните граждани и корпорациите.

С неравенството е свързана и темата за конкуренцията между отделните поколения. Според оценката на „Дойче банк“, след 2030 г. броят на избирателите, принадлежащи към т.нар. поколение на „милениумите“ и по-младите от тях в държавите от Г-7 ще бъдат повече от хората, родени преди 1980 г. Новото съотношение ще доведе до промяна на резултатите по време на избори и, съответно, на политиката.

Тъй като младото поколение е по-загрижено за климатичните изменения, се очаква през следващото десетилетие да бъде въведен въглероден данък.

И накрая, днешните оценки за технологични компании или ще се бъдат потвърдени, което ще доведе до технологични пробиви, или повторение на балона „dot com“, който избухна през 2000 г. При всички случаи технологичната надпревара на водещите сили изглежда неизбежна.

Съединените щати остават глобален технологичен лидер, но Китай се доближава до тях с увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност. САЩ и Китай вероятно ще продължат да прилагат конкурентни технологични стандарти, смятат експертите на „Дойче банк“.

15.09.2020 Eкип на ХТКК

Read Full Post »

ОТВОРИХА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ ИЗВЪНРЕДНИТЕ ПОДМЕРКИ COVID 1 и COVID 2

ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИ,
ЗАПОЧВАМЕ НАПРАВО С ГОРЕЩАТА НОВИНА ЗА ПОМОЩТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ -ПОДМЯРКА 21.1 И 21.2.

ВЧЕРА ОТВОРИХА ЗА ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ ПОДМЯРКА ‘ИЗВЪНРЕДНО ВРЕМЕННО ПОДПОМАГАНЕ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ COVID 1’ И “ COVID 2″.

ОТ ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ СЪОБЩИХА.ЧЕ ЗАЯВЛЕНИЯТА СЕ ПОДАВАТ В ОБЩИНСКИТЕ СЛУЖБИ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ.ВИЖТЕ ОЩЕ:
…..ПО COVID МЕРКИТЕ…..

Приемът на заявления по двете подмерки ще се състои в периода между 19 август до 21 септември 2020 г. Подпомагането ще се осъществи по подмярка 21.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани COVID 1 и подмярка 21.2 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани COVID 2“ от мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР 2014-2020 г, съобщиха от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

Заявленията за подпомагане ще се приемат в общинските служби по земеделие. По COVID мерките се подпомагат земеделски стопани, микро-, малки и средни предприятия и групи и организации на производители, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус.

Подмярка COVID 1

Бюджетът по подмярка COVID 1 е 93,5 млн. лева и обхваща чувствителните сектори – „Плодове и зеленчуци“, „Маслодайна роза“ „Винени лозя“, „Декоративни растения“, „Животновъдство“ (говеда, биволи, овце и кози) и „Пчеларство“. Всички кандидати следва да имат регистрация по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Допустими за подпомагане по подмярката са земеделски стопани, кандидатствали за подпомагане по схемите за директни плащания през Кампания 2019 и Кампания 2020 или кандидатствали и одобрени за предоставяне на държавна помощ de minimis за подкрепа на пчеларите през 2019 г., както и бенефициенти с действащ договор/ангажимент или одобрено заявление по мерките от ПРСР 2014 – 2020 г.

Подмярка COVID 2

Подмярка COVID 2 е с бюджет 5,5 млн. лева и обхваща всички останали направления в областта на растениевъдството и „Животновъдство“ (свине и птици). Всички кандидати следва да имат регистрация по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Допустими за финансиране по COVID 2 са кандидатствалите за подпомагане по схемите за директни плащания през Кампания 2019 и Кампания 2020, или бенефициенти с действащ договор/ангажимент по мерките от ПРСР 2014 – 2020 г.
Земеделски стопани, които отглеждат свине и/или птици, могат да кандидатстват по подмярката в случай че са кандидатствали и одобрени за предоставяне на държавна помощ през 2019 г. по схема „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и/или схема „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“.

Финансовата помощ по мерките се изплаща под формата на еднократна сума. Таванът на подпомагането за един земеделски стопанин по подмерките COVID 1 и COVID 2 е не повече от левовата равностойност на 7000 евро.

Подробните изисквания и наборът документи за кандидатстване по подмерките са разписани в Наредба № 2 от 5 август 2020 г. за прилагане на мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

21.08.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ЛИКВИДАЦИЯ НА МЕСТНОТО ПРОИЗВОДСТВО-ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ТРЕТА ЧАСТ ОТ АНАЛИЗА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА-ЛИКВИДИРАНЕ НА МЕСТНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

     1.Производствата, които не са били унищожени веднага след 1989-1990 г. се доликвидират с асоциирането ни в 1995 г. и с присъединяването ни към ЕС в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство. По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални, земеделски и други производства.

2.Със закона за приватизацията беше предвидено създаването на държавен орган за следприватизационен контрол,с цел да се проверява доколко новите собственици спазват икономическите, социалните, екологичните и други клаузи на приватизационните договори. Дейността на този орган беше блокирана и действителен контрол не е осъществяван. Въпреки масовите нарушения на приватизационните договори, не са известни сериозни наказателни мерки срещу нарушителите. Всеобщо е мнението в България, че приватизацията беше престъпна. Престъпници обаче няма. До сега не ми е известен нито един осъден нарушител на законите и приватизационните договори, макар че има хиляди такива. Това е масова подигравка с Конституцията и законите на България, макар че имаме Конституционен съд, Главна прокуратура, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, ДАНС, Сметна палата и цяла редица други държавни контролни институции. Като че ли всички се бяха договорили да затворят очи. И до сега не ги отварят.

3.Всеобщата разруха протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция,се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на малкия вътрешен пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката, може би не винаги отчита.

4.Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация,прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщаваше за изхвърляне като скрап на току що доставени и неразопаковани нови машини и съоръжения. През 1990-те в продължение на години в експортните листи на България имаше експортен ред „скрап“ на който фигурираха впечатляващи суми. Това като че ли не правеше впечатление никому. И най-малко на контролните органи на държавата.

5.Приет беше Закон за възстановяване на собствеността върху земята на бившите й собственици или на техните наследници, в реални граници. Това предизвика тотален хаос в земеделието. Дейността на „земеразделителните комисии” се проточи с години. Ликвидирано беше едрото кооперативно модерно земеделие, постигнало добиви на европейско равнище, и възстановени милиони малки парцели, негодни за съвременна механизирана обработка. Около една трета от обработваемата земя (15-20 млн. декара) остана пустееща в продължение на много години. Селските стопани и българската икономика понесоха огромни загуби и пълна разруха, от която земеделието и до сега не може да са съвземе.

6.България даде пример на света по престъпно отношение към земеделската земя. В Холандия отвоюваха земя от морето с гигантски усилия и разходи чрез прочутите полдери и огромните диги като хълмове. В Израел превръщаха пустинята в плодородна земя. А ние – плодородната земя в пустиня. До това ни доведоха нашите нови западни приятели, подпомагани от местните им български слуги. И това никому не правеше впечатление, въпреки цялата дузина контролни държавни институции. Никой престъпник не беше изпратен в затвора! А казват че имало държава! И народ, който милеел за своята земя и родина, отвоювана с потоци от кръв и сълзи от 1300 години!

7.И ако ликвидацията на производството на високо- и средно-технологични машини и съоръжения, произвеждани до 1990 г.можеше да се оправдае с некомпетентността и стремежа на новите собственици към най-бърза максимална печалба, производството на текстилни стоки, на плодове и зеленчуци, на млеко, сирене и масло, отглеждането на овце и говеда, производството на месо и месни продукти, имаше десетилетни, дори вековни традиции в България. Но и то беше тотално занемарено.

8.Разрухата в растениевъдството и животновъдството се осъществи с престъпен закон чрез така наречените „ликвидационни комисии”, чиято главна цел беше – ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Изклани бяха масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни. Нашата съвременна история не познава такива масови престъпления в растениевъдството и животновъдството. Напротив, в най-трудните следвоенни години в миналото селото и неуморните трудови селяни са крепели и възраждали България от пепелта. А сега реставрацията на дивия балкански капитализъм, под ръководството на новите ни западни господари, превърна българското село в руини. И все още няма наказани чуждестранни и наши виновници за погрома над земеделието и над българското село.

9.Тоталният разгром на производството породи голяма безработица, емиграция на многохиляден квалифициран персонал в чужбина,масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства, изоставени невръстни деца, които израстват като бъдещи престъпници, намаляване обхвата на децата в училище, ново повишение на неграмотността, особено сред циганското население.

Появи се дори понятието „обезкуражени безработни” – трайно безработни в продължение на 4-5 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, загубили надежда, че ще си намерят някога работа. Статистиката дълго време отчиташе техния брой (188,7 хил. души в края на 2014 г.), без, обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Официалната безработица остана висока много години – около 10,5-11,5%, а с включването на обезкуражените – около 18-20%. Ако не бяха отворени границите за емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях – работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за опустошителните социални последствия на икономическата разруха. Щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа.

10.Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г.

Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа и отмяната на протекцията на неконкурентното местно производство в рамките на общия европейски пазар, членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие (и на земеделието на другите нови страни членки) от ЕС в продължение на 7 години го досъсипа.

11. Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Той не подлежи дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че общите загуби и пропуснати ползи на България през изминалите 30 години са в порядъка на няколко стотин (250-300) милиарда щатски долара. Те ще се чувстват още много години. Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, агрономическо и друго образование. Или изоставянето и захвърлянето на производствена база в индустрията, земеделието, инфраструктурата, образованието и други сектори, изграждана в продължение на 50-100 години с участието на милиони хора.
България е икономически и социално опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били „най-успешните в нашата нова история”. Истината е обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия те нямат равни в новата история на България.

Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус, а сега и на Западните Балкани, да знаят, че същото, ако не и по-лошо, очаква и тях при асоциирането им към ЕС. За присъединяването им към ЕС по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи някога! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид. Там тепърва предстои голяма промяна.

15.07.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

РАЗРУШАВАНЕ НА ЕКСПОРТНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА БЪЛГАРИЯ.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ВТОРА ЧАСТ ОТ АНАЛИЗА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА.

Трябва да се знае, че до сега и още доста десетилетия БЪЛГАРИЯ Е И ЩЕ БЪДЕ НЕТЕН ДОНОР КЪМ ЕВРОПА И СВЕТА. И че това е една от причините за да живеем сега толкова бедно.

 

Разгромът на производствения потенциал на България

Разрушаването на производствения потенциал на България е доказателство за съдбата на една относително слабо-, на границата на средно- развита неконкурентоспособна икономика, лишена с един замах от основните си традиционни пазари и оставена без подготовка и протекция в съответствие с правилата на infant industry argument (аргумента на прохождащата индустрия) пред мощната европейска и световна конкуренция.

Искам да подчертая по най-категоричен начин, че всички сегашни високо развити страни в Европа, Америка и Азия, когато са били в миналото на нашето сегашно ниво на развитие и на конкурентоспособност, са използвали масово икономическата протекция на своите прохождащи икономики. Същите тези страни обаче, позовавайки се на принципите на така наречения Вашингтонски консенсус, господстващ в световните икономически отношения през последните 40-50 години, не позволиха на България и на другите страни от Източна Европа, да защитят своите слаби икономики.

В нашия случай разрухата започна веднага с поемането на управлението на българската икономика от МВФ и Световната банка през 1990-1991 г., продължи с последвалото ни приемане в СТО в 1996 г., засили се с асоциирането ни към ЕС и с присъединяването ни на 1 януари 2007 г. в тази интеграционна общност. И понеже икономическата философия на функционирането на нашата икономика от 1990 г. до сега е еднаква, а целта е била интеграцията в ЕС, ще проследя резултатите от нейното икономическо развитие през целия този период. Защото функционирането на нашата икономика в условията на свободна търговия започна от 1990 г., а не от януари 2007 г., когато се присъединихме към ЕС. Не е логично анализът ни да започне от средата на този, фактически единен период. А и не е възможно да се очертаят разделителни линии между отделните фази на този единен процес.

Както посочих по-горе, такъв катастрофален разгром на производствения потенциал на България и за толкова дълъг период не е имало през последните 100 години. Нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което допуска такъв брутален икономически произвол над себе си е достойно за съжаление, поради арогантното насилие на Запада, което моят народ едва ли някога ще забрави! Но този народ трябва да потърси поне част от причините и в себе си!

Всички данни на които се позовавам в настоящия анализ са от официални български и европейски източници, посочени под таблиците. За да избегна добре известните условности от сравняването на разновременни стойностни величини, а също и от влиянието на не винаги реалните цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са най-меродавни от статистическа гледна точка.

Настоящият анализ обхваща целия период от асоциирането на България към ЕС и присъединяването ни към общността. Решението за асоцииране беше взето през 1993 г., а реалните действия бяха предприети през следващите години. Такъв подход е правилен, защото функционирането на нашата икономика с асоциирането не се различава съществено от педиода след присъединяването към ЕС. С асоциирането се либерализира търговията със стоки и другите финансови, трудови и капиталови потоци; налага се все повече макро- и микро- икономическата политика по изискванията от Брюксел; получаваме милиарди безвъзмездна помощ чрез предприсъединителните фондове; правят се трансфери от работещите в другите страни наши сънародници на техни близки в България и т.н. Липсва само правото ни на глас. Но то дори и сега е по-скоро символично, отколкото реално. Икономическата логика във функционирането на нашата икономика през двата периода е еднаква или сходна.

Реставрацията на примитивния балкански капитализъм у нас започна с тоталния разгром на производствения ни потенциал (виж таблица 1.):

Таблица 1. Производство на най-важни продукти в България

 

Показатели/Години	1988 г.	2018-2019г.
Електроенергия – млн. квч.	45133	45613
Цимент – млн. т.	5,4	2,3
Прокат от черни метали – хил. т.	3322	926
Металообработващи машини – бр.	17441	1698
Електрокари – бр.	47400	188
Мотокари – бр.	35100	162
Електрически двигатели – хил. бр.	1891	73
Автоматични телефонни централи – хил. линии	436	х
Цветни телевизори – хил. бр.	124,3	х
Домашни хладилници – бр.	111000	х
Автоматични домашни перални – хил. бр.	57,3	х
Азотни торове – 100% азот –хил.т.	1134,7	315
Минерални торове– хил. т. хранит. вещество	724,1	429
Обувки-кожени – млн. чифта	25,8	3,5
Памучни платове – млн. кв. м.	361,7	7,4
Вълнени платове – млн. м.	45,0	1,0
Месо – хил. т.	565,6	207
Мляко – млн. л.	2509	71,7
Зеленчукови консерви – хил. т.	344	75
Гроздови вина – млн. л.	312,6	133
Плодови консерви – хил. т.	242,8	70
Растителни масла – хил. т.	171,6	127
Домати – хил. т.	809	148,1
Сирене – хил. т.	112,6	56
Захар – хил. т.	361	108
Ябълки – хил. т.	314	..
Грозде – хил. т.	929	..
Говеда – хил. бр. в т. ч. Крави – хил. бр.	1615 646	526,5 340,8
Овце –хил. бр.	8593	1350
Разходи за научни изследвания – % от БВП	3,2	0,76
Изследователи – бр.	31412	16521
Раждаемост – на 1000 души от населението – %	13,0	8,9
Смъртност – на 1000 души от населението – %	11,9	15,4
Детски градини – бр.	4666	1834

 

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, от 1989 г.до 2019 г. Когато завършвах този анализ Статистическият справочник от 2020 г. с данни за 2019 г. не беше публикуван. Това важи и за следващите таблици.

Пояснения: 1988 г. е последната що годе нормална година от времето на централното планиране. Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки „..”, че няма данни в статистическите справочници. Там където в последния Статистически справочник няма данни за съответен продукт, запазвам данните от предходния, които са близки. Това са обаче само няколко случая.

Както споменах по-горе, през последните 100 години, у нас не е имало такъв разгром на производството, както през последните 30 години. Макар че междувременно сме водили няколко много тежки войни.
Данните от таблица 1. дават основание за някои изводи по съдбата на производствения потенциал на България:

1. Като цяло, България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Към тази година сме били средно развита промишлено-аграрна европейска държава, в долната част на тази група страни. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ). След 1990 г., с началото на реставрацията на примитивния балкански капитализъм започна икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и съоръжения на Съветския съюз.

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

09.07.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

АНАЛИЗ НА РАЗРУХАТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА,ТЪРГОВИЯ,БАНКИ И ПОТРЕБЛЕНИЕ В ПЕРИОДА 1989-2020ГОД.

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДНЕС ПУБЛИКУВАМЕ ЕДИН АНАЛИЗ НА ПРОФ.ИВАН АНГЕЛОВ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА.

„АЗ СЕ УДИВЛЯВАМ НА ТЪРПЕНИЕТО НА МОЯ НАРОД СЛЕД СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА ИНКВИЗИЦИЯ НА КОЯТО Е ПОДЛОЖЕН ПОСЛЕДНИТЕ 30ГОДИНИ!
НАРОДЕ МОЙ,КАКВО ОЩЕ ТРЯБВА ДА ТИ СЕ СЛУЧИ,ЗА ДА СЕ ИЗПРАВИШ?“
ПРОФ.ИВАН АНГЕЛОВ

ЗНАЕМ,ЧЕ СЕ ЗАХВАЩАМЕ С ТЕЖКА ЗАДАЧА: ЗАПОЧВАМЕ ЕДНА ПОРЕДИЦА ЗА РАЗГРОМА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ДО 2020ГОД.ТОВА НЕ Е НЕПОЗНАТА ТЕМА ЗА НАШИЯ ЕКИП.ПРЕДИ ВРЕМЕ КОГАТО ПОДГОТВЯХМЕ НАШЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ДО ОБЛАСТНИТЕ УПРАВИТЕЛИ НА ВИДИНСКА,МОНТАНСКА,ВРАЧАНСКА,ПЛЕВЕНСКА И ЛОВЕШКА ОБЛАСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА БУБАРСТВОТО С ПРИОРИТЕТ,ПОПАДНАХМЕ НА СТРАХОТНИ НАХОДКИ ИКОНОМИКАТА БЕ СЪСИПАНА,ЗЕМЕДЕЛИЕТО КОЕТО СЕ ГОРДЕЕ,ОТ СЛЪНЧЕВИТЕ ПОЛЯ С ДОМАТИ, ЧУШКИ,ЯГОДИ,ГРАДИНИ С ЯБЪЛКИ,НЕ Е ОСТАНОЛО НИЩО.ВСИЧКО Е УНИЩОЖЕНО ЗАЕДНО С ПОЛИВНАТА ПОДЗЕМНА ИНСТАЛАЦИЯ.РЕГИОНИ КОИТО БЯХА СИЛНО АГРАРНИ И БОГАТИ,ДНЕС СА НАЙ-БЕДНИТЕ РЕГИОНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

ВРЕМЕ ДА ЗАПОЧНЕМ С АНАЛИЗА КОЙТО Е ДЕЛО НА ПРОФ.АНГЕЛОВ.ЩЕ ОБОСОБИМ 4.НАПРАВЛЕНИЯ В 4 ОТДЕЛНИ МАТЕРИАЛА:

1.РАЗГРОМЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА СЛЕД 1989ГОД.
2. РАЗРУШАВАНЕ НА ЕКСПОРТНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА БЪЛГАРИЯ.
3.ЛИКВИДАЦИЯ НА МЕСТНОТО ПРОИЗВОДСТВО
4.АСОЦИИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС.

1.РЕСТАВРАЦИЯ НА КАПИТАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПОГРОМ НА ИКОНОМИКАТА НИ

До 1989-1990 г. у нас доминираше тотална държавна собственост и основаното на нея централно планиране в икономиката. Производството и реализацията на всичко важно и средно важно се планираше, както се казва „от игла до конец“. Пренебрегната беше икономическата заинтересованост на лично и колективно равнище. Всичко това ми е добре известно от 4-годишната ми работа в Химкомбината в Димитровград веднага след завършването на висше окономическо образование по „Икономика на промишлеността във ВИИ „К.Маркс“ в София. Тези порядки допринесоха съществено за провала на така наречения държавен социалисъм.

С реставрацията на капитализма у нас след 1990 г. се отиде в другата абсурдна крайност. Дори думата „планиране“ беше забранена. Държавата беше изгонена от стратегическото управление на икономиката. Известно е странното изказване на Президента Рейгън, че „Държавата не може да решава проблеми, защото тя самата е проблем“. Под натиска на МВФ и Световната банка се пристъпи към тотална шокова приватизация у нас и в Източна Европа с масови нарушения на писаните и неписани закони и на абсурдна пазаризация в обществото. Противно на многогодишната световна практика беше възприето клишето, че „държавата е винаги лош стопанин, а частникът е винаги добър стопанин“. Това обаче не е вярно.

Задължителна предпоставка за всяка интеграционна общност е да бъде икономически и социално еднородна. Само тогава може да има успешен общ вътрешен пазар. Защото свободната вътрешна конкуренция между страните членки предполага относителна икономическа и социална равнопоставеност, стимулира развитието на съставните икономики и всички извличат изгоди от нея.

Когато общността е икономически и социално разнородна, т.е. съставена е от високо развити конкурентоспособни икономики и ниско развити, едва прохождащи неконкурентоспособни икономики, не е възможна нормална вътрешна конкуренция. При такъв вътрешен пазар от конкуренцията винаги печелят силните икономики и губят слабите. Слабите дори не могат да оцелеят и постепенно загиват.

Българската икономика понесе точно такъв разгром през последните 30 години. Нашият опит, а и положението в другите източноевропейски страни е класически пример за това. Потвърди се провалът на прословутия принцип, че политиката на „отворените врати” във външната търговия била полезна както за богатите, така и за бедните страни. Нищо подобно!

Разгромът на който сме свидетели през последните 30 години се дължи на натрапеното пълно и незабавно отваряне на неконкурентната ни икономика като член на Световната Търговска Организация (СТО) и на последвалото ни присъединяване към Европейския съюз с неговия вътрешен пазар, пред масираното нахлуване на конкурентните стокови потоци на развитите страни. А също и на отсъствието на демократичната държава в управлението на икономиката, каквато у нас няма.

Този разгром се изрази в:
– Тотално разрушена производствена база в промишлеността, селското стопанство, инфраструктурата и другите сфери на материалното и нематериалното производство, създавана в продължение на 100 и повече години. Последиците се знаеха предварително, но бързото отваряне на нашата слаба икономика ни беше натрапено силово от СТО, Световната банка, МВФ, ЕС, правителствата на развитите западни страни, начело с Америка. Това беше невиждано глобално престъпление, което те извършиха срещу нас и 100 милиона беззащитни хора от Източна Европа. А също и в други региони на света. Последствията от това престъпление не подлежат на точно количествено измерване, но за България може би възлизат на 200-250 млрд. лева загуби и пропуснати ползи, а за цяла Източна Европа навярно се измерват с трилиони щатски долари. Такова политико-икономическо престъпление на доминиращия американски икономически либерализъм световната стопанска история не познава;

– Погубен квалификационен потенциал, граден в продължение на 100-150 и повече години: специалисти с висше, средно специално, средно общо образование и натрупан огромен практически опит в условията на европейската икономика към средата на 20-тото столетие. Този погубен потенциал също трудно се поддава на парично изражение, но за България навярно превишава 120-130 млрд. лева. А общо за страните от Източна Европа може би превишава един трилион щатски долара. Да не говорим за катастрофалните му духовни последствия. Пораженията за България и Източна Европа в тази област са чудовищни;

– Мащабно демографско ограбване, особено през последните 5-6 десетилетия. Около 1,5-2,0 млн. души емигрираха трайно от България в Западна Европа и в други региони на света. Такава масова емиграция в продължение на няколко десетилетия съвременната история на България не познава. Около 0,9-1,2 млн. от тях са млади образовани и предприемчиви хора, които създават там семейства и поне 80% от тях никога не ще се завърнат в родината на своите родители. „Изтичането на мозъци“ се съчетава с „изтичане на неоценим генетичен потенциал“. Те раждат, отглеждат и образоват децата си там, а не в България. Съдете сами по един малък факт: през 1950 г. у нас са родени 182 хил. бебета, а в 2019 г. 61,5 хиляди. Това ни лишава от най-динамичната млада и предприемчива работна сила и от поколения с модерно новаторско мислене и действия. То потиска и забавя нашето развитие във всички икономически и други направления. Паричният израз на това комплексно трайно демографско ограбване на България се измерва с много десятки милиарди лева, но точният му размер не подлежи на оценка. Общо за Източна Европа годишният му размер навярно превишава един трилион щатски долара. Да не говорим за пагубните му духовни измерения;

– Прахосани уникални натрупвания в някои области на науката и новите технологии в продължение на много десетилетия, а за Източна Европа – и столетия. Достатъчно е да напомня, че преди 40-50 години малката България няколко години беше между водещите страни в света (след САЩ, Япония и СССР) в областта на електрониката и компютрите. Дори изработваше сложни компоненти за съветските спътници. Един от съавторите на първи в света образци на съвременни компютри е българин. Имахме свои космонавти. Паричният израз на този уникален опит и пропуснатите последващи ползи на България навярно възлиза на няколко десятки милиарда лева. Той също е необратимо загубен. Настоящото ни равнище в тази област е жалко. Загубите на Източна Европа в тази област са многократно по-големи и може би се измерват със стотици милиарди или с трилиони щатски долари.;

– Загубени са завинаги натрупвани от десетилетия световни технически, търговски, културни и други позиции по света, транспортни и телекомуникационни канали и други комуникации на България, чиито мащаби не подлежат дори на приблизителна оценка. Този род загуби на Източна Европа са многократно по-големи.;

– Необратими загуби на други материални, нематериални и духовни, вътрешни и външни натрупвания, чиито мащаби на България не подлежат на количествена оценка;

– Тотална приватизация на финансовата ни система, особено на банковия и небанковия сектор. Вместо да се оставят да се конкурират държавни, частни, общински, кооперативни и други банки, застрахователни и презастрахователни дружества и други финансови институции, всички бяха поголовно и шоково приватизирани. И което беше още по-лошо, всички банки бяха продадени на чуждестранния капитал. Въпреки световно известното правило, че държава без собствен финансов сектор не може да бъде независима държава и да провежда самостоятелна финансова политика.

По германско внушение преди много години беше оставена само една малка държавна банка, без клонова мрежа, която впоследствие прерастна в Българска Банка за Развитие, все още без клонова мрежа, със задача да кредитира малките и средните нефинансови предприятия. Тя правеше всичко друго, но не по зададения й основен предмет на дейност, особено през последните години. А напоследък се използва за големи фалшификации, извън предмета й на дейност и извън потребностите от икономически и социални мерки на текущата вирусна криза, с участието на най-висши държавни управленски среди.

Това изброяване навежда тъга на фона на настоящото ни жалко положение. А моят народ, вместо да помни кой съсипа живота на сегашното поколение и на още няколко бъдещи поколения българи, сега се слави с пословичното си робско търпение.

А част от него е благодарен на тези западни политици и местните им слуги, които разориха България!

В следващите редове ще посоча част от поддаващите се на груба количествена оценка загуби на България само от разгрома на производствения потенциал, външната търговия и потреблението на домакинствата през последните 30 години. Давам си сметка, че изброените тук поражения са само малка част от това, което България понесе през последните десетилетия. Понася сега и ще продължава да страда през следващите десетилетия.

Правя го за да помогна на моите сънародници да се ориентират, макар и частично, какво сме дали на света и какво сме получили от него през последните 30 години. Защото до сега се разказва само какво са ни дали и се мълчи за това, което са ни отнели и продължават да ни отнемат. А ние сме дали и пропуснали да получим МНОГО ПОВЕЧЕ отколкото те са ни дали чрез официалните трансфери.

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

07.07.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

КАКВО НИ ОТГОВАРЯ ЕК ЗА БЮДЖЕТА НА НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД-ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Уважаеми Колеги,

Уважаеми земеделски производители,

На 27 май Европейската комисия представи мащабен план за възстановяване след пандемията от коронавируса. Институцията предложи да се увеличат наличните средства за подпомагане на земеделските стопани и селските райони, както и за риболовния сектор с цел развитие и изпълнение на Европейския зелен пакт, и по-специално новата стратегия „От фермата до трапезата“ и стратегията за биоразнообразието. 

ЕК публикува въпроси и отговори по финансовата част на Общата селскостопанска политика.

1) Какво съдържа новото предложение на Комисията за финансиране на Общата селскостопанска политика през периода 2021-2027 г.?

Чрез финансовия инструмент „ЕС от следващо поколение“ Комисията предлага да увеличи с € 15 млрд. (€ 16,5 млрд. в текущи цени) бюджета на Европейския фонд за селско стопанство за развитие на селските райони, за да подкрепи селските райони при извършването на необходимите структурни промени в съответствие с Европейския зелен пакт. Селските райони ще играят жизненоважна роля за постигането на зеления преход. Това финансиране ще им помогне да постигнат амбициозните цели за климата и околната среда в новите стратегии за биологично разнообразие и „От фермата до трапезата“.

Като част от подсиления дългосрочен бюджет на ЕС за 2021-2027 г. Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) ще бъде увеличен с €4 млрд. (€4,5 млрд. в текущи цени), докато Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ще бъде увеличен с още €5 млрд. евро (€5,6 млрд. в текущи цени). Освен това Комисията предложи да увеличи бюджета на „Хоризонт Европа“ на €94,4 млрд., за да увеличи европейската подкрепа за научни и иновационни дейности, свързани със здравето и климата.

04.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »