ЛИКВИДАЦИЯ НА МЕСТНОТО ПРОИЗВОДСТВО-ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
юли 15, 2020 от centerofsilk
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,
ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ТРЕТА ЧАСТ ОТ АНАЛИЗА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА-ЛИКВИДИРАНЕ НА МЕСТНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
1.Производствата, които не са били унищожени веднага след 1989-1990 г. се доликвидират с асоциирането ни в 1995 г. и с присъединяването ни към ЕС в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство. По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални, земеделски и други производства.
2.Със закона за приватизацията беше предвидено създаването на държавен орган за следприватизационен контрол,с цел да се проверява доколко новите собственици спазват икономическите, социалните, екологичните и други клаузи на приватизационните договори. Дейността на този орган беше блокирана и действителен контрол не е осъществяван. Въпреки масовите нарушения на приватизационните договори, не са известни сериозни наказателни мерки срещу нарушителите. Всеобщо е мнението в България, че приватизацията беше престъпна. Престъпници обаче няма. До сега не ми е известен нито един осъден нарушител на законите и приватизационните договори, макар че има хиляди такива. Това е масова подигравка с Конституцията и законите на България, макар че имаме Конституционен съд, Главна прокуратура, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, ДАНС, Сметна палата и цяла редица други държавни контролни институции. Като че ли всички се бяха договорили да затворят очи. И до сега не ги отварят.
3.Всеобщата разруха протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция,се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на малкия вътрешен пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката, може би не винаги отчита.
4.Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация,прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщаваше за изхвърляне като скрап на току що доставени и неразопаковани нови машини и съоръжения. През 1990-те в продължение на години в експортните листи на България имаше експортен ред „скрап“ на който фигурираха впечатляващи суми. Това като че ли не правеше впечатление никому. И най-малко на контролните органи на държавата.
5.Приет беше Закон за възстановяване на собствеността върху земята на бившите й собственици или на техните наследници, в реални граници. Това предизвика тотален хаос в земеделието. Дейността на „земеразделителните комисии” се проточи с години. Ликвидирано беше едрото кооперативно модерно земеделие, постигнало добиви на европейско равнище, и възстановени милиони малки парцели, негодни за съвременна механизирана обработка. Около една трета от обработваемата земя (15-20 млн. декара) остана пустееща в продължение на много години. Селските стопани и българската икономика понесоха огромни загуби и пълна разруха, от която земеделието и до сега не може да са съвземе.
6.България даде пример на света по престъпно отношение към земеделската земя. В Холандия отвоюваха земя от морето с гигантски усилия и разходи чрез прочутите полдери и огромните диги като хълмове. В Израел превръщаха пустинята в плодородна земя. А ние – плодородната земя в пустиня. До това ни доведоха нашите нови западни приятели, подпомагани от местните им български слуги. И това никому не правеше впечатление, въпреки цялата дузина контролни държавни институции. Никой престъпник не беше изпратен в затвора! А казват че имало държава! И народ, който милеел за своята земя и родина, отвоювана с потоци от кръв и сълзи от 1300 години!
7.И ако ликвидацията на производството на високо- и средно-технологични машини и съоръжения, произвеждани до 1990 г.можеше да се оправдае с некомпетентността и стремежа на новите собственици към най-бърза максимална печалба, производството на текстилни стоки, на плодове и зеленчуци, на млеко, сирене и масло, отглеждането на овце и говеда, производството на месо и месни продукти, имаше десетилетни, дори вековни традиции в България. Но и то беше тотално занемарено.
8.Разрухата в растениевъдството и животновъдството се осъществи с престъпен закон чрез така наречените „ликвидационни комисии”, чиято главна цел беше – ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Изклани бяха масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни. Нашата съвременна история не познава такива масови престъпления в растениевъдството и животновъдството. Напротив, в най-трудните следвоенни години в миналото селото и неуморните трудови селяни са крепели и възраждали България от пепелта. А сега реставрацията на дивия балкански капитализъм, под ръководството на новите ни западни господари, превърна българското село в руини. И все още няма наказани чуждестранни и наши виновници за погрома над земеделието и над българското село.
9.Тоталният разгром на производството породи голяма безработица, емиграция на многохиляден квалифициран персонал в чужбина,масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства, изоставени невръстни деца, които израстват като бъдещи престъпници, намаляване обхвата на децата в училище, ново повишение на неграмотността, особено сред циганското население.
Появи се дори понятието „обезкуражени безработни” – трайно безработни в продължение на 4-5 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, загубили надежда, че ще си намерят някога работа. Статистиката дълго време отчиташе техния брой (188,7 хил. души в края на 2014 г.), без, обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Официалната безработица остана висока много години – около 10,5-11,5%, а с включването на обезкуражените – около 18-20%. Ако не бяха отворени границите за емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях – работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за опустошителните социални последствия на икономическата разруха. Щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа.
10.Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г.
Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа и отмяната на протекцията на неконкурентното местно производство в рамките на общия европейски пазар, членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие (и на земеделието на другите нови страни членки) от ЕС в продължение на 7 години го досъсипа.
11. Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Той не подлежи дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че общите загуби и пропуснати ползи на България през изминалите 30 години са в порядъка на няколко стотин (250-300) милиарда щатски долара. Те ще се чувстват още много години. Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, агрономическо и друго образование. Или изоставянето и захвърлянето на производствена база в индустрията, земеделието, инфраструктурата, образованието и други сектори, изграждана в продължение на 50-100 години с участието на милиони хора.
България е икономически и социално опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били „най-успешните в нашата нова история”. Истината е обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия те нямат равни в новата история на България.
Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус, а сега и на Западните Балкани, да знаят, че същото, ако не и по-лошо, очаква и тях при асоциирането им към ЕС. За присъединяването им към ЕС по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи някога! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид. Там тепърва предстои голяма промяна.
15.07.2020 Екип на ХТКК
Публикувано в ЗА НАС | С етикети актуални новини, бизнес, европейски програми, европейски съюз, земеделски новини, икономика, програма за развитие на селските райони | Вашият коментар
Оставете Вашият коментар