НОВАТА ОСП ЩЕ ЗАРАБОТИ СЛЕД ЯНУАРИ 2022 ГОДИНА!

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОБЯВИ,ЧЕ КРАЙНИЯТ СРОК ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПРОГРАМИ НА ВСЯКА СТРАНА ЧЛЕНКА СТАВА 30 ДЕКЕМВРИ 2021ГО,НО Е ВЪЗМОЖНО УДЪЛЖАВАНЕ.

ВИЖТЕ ПРИЧИНИТЕ В ИНТЕРВЮТО НА ЕВРОКОМИСАРЯ:

 „Комисията се стреми да гарантира бързото съгласуване на реформата на ОСП и да получи проекти на /стратегическите планове/ за ОСП от държавите-членки до края на 2021 г., така че новата Обща селскостопанска политика да започне да се прилага от 1 януари 2022 г.“, това се казва в отговор на поставени от нас въпроси до офиса на /комисаря по земеделие Януш Войчеховски/. Евентуално решение за удължаване на този срок може да се вземе според експертите от Съвета на ЕС и Европейския парламент. 

По отношение на бъдещата реформа на ОСП, включително крайния срок за представяне на стратегическите планове на ОСП, това е в ръцете на Европейския парламент и на Съвета, съзаконодателите в ЕС“, пишат още те.

Към момента нито една страна членка на ЕС не е готова със своя стратегически план, като все още ЕП и Съвета на ЕС не са постигнали съгласие относно законодателството, касаещо изискванията за тези планове.

            По-целенасочени мерки относно зелените схеми

На въпрос дали новите екосхеми, които се очаква се прилагат доброволно, ще допринесат за изпълнение на заложените цели по отношение опазването на климата и биоразнообразието, от Брюксел отговарят, че „новата ОСП дава възможност на държавите-членки да разработят еко-схеми по начин, който ги прави привлекателни за земеделските производители и всъщност да се справят с предизвикателствата и проблемите, с които се сблъскват в определен регион. Натрупаният опит с прилагането на задължителните зелени схеми през последните пет години показа, че са необходими по-целенасочени мерки.“

Що се отнася до антикризисните мерки, предприети както на ниво Европейска комисия, така и на национално ниво, тъй като повечето все още са действащи, не е направена оценка за тяхната ефективност. Оттам обаче отчитат, че са налице признаци за стабилизиране на пазарите и в някои случаи те са се възстановили.

Към момента общо 15 страни членки са представили различни държавни помощи на фермери и производители на храни по време на кризата. „Благодарение на временната рамка на Комисията за държавна помощ, която позволява на държавите-членки да предоставят национална помощ на земеделски производители и предприятия за преработка на храни в размер на максимум 100 000 EUR на ферма и от 800 000 EUR на компания, държавите-членки в ЕС са допълнили подкрепата, предлагана от /ЕК/ с пряка помощ“, отговарят от Брюксел.

Освен преките плащания по ОСП, които в условията на подобна криза подкрепят доходите на фермерите, от ЕК заявяват още, че се подкрепят и бизнес модели, които дават достъп на земеделските производители до нисколихвени кредити. Уточнява се, че пряката подкрепа не е безусловна, а се основава на прилагане на добри земеделски практики,на изисквания за опазване на околната среда и хуманно отношение към животните.

„За финансовата жизнеспособност на фермите в дългосрочен план, разбира се, е важно да се осигури бизнес модел, който осигурява добро възнаграждение на земеделските производители. Инвестициите, които могат да допринесат за такъв бизнес модел, са важни, включително нисколихвените заеми. Комисията, заедно с Европейската инвестиционна банка, подкрепя такива заеми и други финансови инструменти“, казват в заключение от ЕК.

16.09.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ЛИКВИДАЦИЯ НА МЕСТНОТО ПРОИЗВОДСТВО-ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ТРЕТА ЧАСТ ОТ АНАЛИЗА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА-ЛИКВИДИРАНЕ НА МЕСТНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

     1.Производствата, които не са били унищожени веднага след 1989-1990 г. се доликвидират с асоциирането ни в 1995 г. и с присъединяването ни към ЕС в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство. По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални, земеделски и други производства.

2.Със закона за приватизацията беше предвидено създаването на държавен орган за следприватизационен контрол,с цел да се проверява доколко новите собственици спазват икономическите, социалните, екологичните и други клаузи на приватизационните договори. Дейността на този орган беше блокирана и действителен контрол не е осъществяван. Въпреки масовите нарушения на приватизационните договори, не са известни сериозни наказателни мерки срещу нарушителите. Всеобщо е мнението в България, че приватизацията беше престъпна. Престъпници обаче няма. До сега не ми е известен нито един осъден нарушител на законите и приватизационните договори, макар че има хиляди такива. Това е масова подигравка с Конституцията и законите на България, макар че имаме Конституционен съд, Главна прокуратура, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, ДАНС, Сметна палата и цяла редица други държавни контролни институции. Като че ли всички се бяха договорили да затворят очи. И до сега не ги отварят.

3.Всеобщата разруха протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция,се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на малкия вътрешен пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката, може би не винаги отчита.

4.Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация,прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщаваше за изхвърляне като скрап на току що доставени и неразопаковани нови машини и съоръжения. През 1990-те в продължение на години в експортните листи на България имаше експортен ред „скрап“ на който фигурираха впечатляващи суми. Това като че ли не правеше впечатление никому. И най-малко на контролните органи на държавата.

5.Приет беше Закон за възстановяване на собствеността върху земята на бившите й собственици или на техните наследници, в реални граници. Това предизвика тотален хаос в земеделието. Дейността на „земеразделителните комисии” се проточи с години. Ликвидирано беше едрото кооперативно модерно земеделие, постигнало добиви на европейско равнище, и възстановени милиони малки парцели, негодни за съвременна механизирана обработка. Около една трета от обработваемата земя (15-20 млн. декара) остана пустееща в продължение на много години. Селските стопани и българската икономика понесоха огромни загуби и пълна разруха, от която земеделието и до сега не може да са съвземе.

6.България даде пример на света по престъпно отношение към земеделската земя. В Холандия отвоюваха земя от морето с гигантски усилия и разходи чрез прочутите полдери и огромните диги като хълмове. В Израел превръщаха пустинята в плодородна земя. А ние – плодородната земя в пустиня. До това ни доведоха нашите нови западни приятели, подпомагани от местните им български слуги. И това никому не правеше впечатление, въпреки цялата дузина контролни държавни институции. Никой престъпник не беше изпратен в затвора! А казват че имало държава! И народ, който милеел за своята земя и родина, отвоювана с потоци от кръв и сълзи от 1300 години!

7.И ако ликвидацията на производството на високо- и средно-технологични машини и съоръжения, произвеждани до 1990 г.можеше да се оправдае с некомпетентността и стремежа на новите собственици към най-бърза максимална печалба, производството на текстилни стоки, на плодове и зеленчуци, на млеко, сирене и масло, отглеждането на овце и говеда, производството на месо и месни продукти, имаше десетилетни, дори вековни традиции в България. Но и то беше тотално занемарено.

8.Разрухата в растениевъдството и животновъдството се осъществи с престъпен закон чрез така наречените „ликвидационни комисии”, чиято главна цел беше – ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Изклани бяха масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни. Нашата съвременна история не познава такива масови престъпления в растениевъдството и животновъдството. Напротив, в най-трудните следвоенни години в миналото селото и неуморните трудови селяни са крепели и възраждали България от пепелта. А сега реставрацията на дивия балкански капитализъм, под ръководството на новите ни западни господари, превърна българското село в руини. И все още няма наказани чуждестранни и наши виновници за погрома над земеделието и над българското село.

9.Тоталният разгром на производството породи голяма безработица, емиграция на многохиляден квалифициран персонал в чужбина,масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства, изоставени невръстни деца, които израстват като бъдещи престъпници, намаляване обхвата на децата в училище, ново повишение на неграмотността, особено сред циганското население.

Появи се дори понятието „обезкуражени безработни” – трайно безработни в продължение на 4-5 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, загубили надежда, че ще си намерят някога работа. Статистиката дълго време отчиташе техния брой (188,7 хил. души в края на 2014 г.), без, обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Официалната безработица остана висока много години – около 10,5-11,5%, а с включването на обезкуражените – около 18-20%. Ако не бяха отворени границите за емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях – работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за опустошителните социални последствия на икономическата разруха. Щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа.

10.Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г.

Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа и отмяната на протекцията на неконкурентното местно производство в рамките на общия европейски пазар, членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие (и на земеделието на другите нови страни членки) от ЕС в продължение на 7 години го досъсипа.

11. Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Той не подлежи дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че общите загуби и пропуснати ползи на България през изминалите 30 години са в порядъка на няколко стотин (250-300) милиарда щатски долара. Те ще се чувстват още много години. Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, агрономическо и друго образование. Или изоставянето и захвърлянето на производствена база в индустрията, земеделието, инфраструктурата, образованието и други сектори, изграждана в продължение на 50-100 години с участието на милиони хора.
България е икономически и социално опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били „най-успешните в нашата нова история”. Истината е обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия те нямат равни в новата история на България.

Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус, а сега и на Западните Балкани, да знаят, че същото, ако не и по-лошо, очаква и тях при асоциирането им към ЕС. За присъединяването им към ЕС по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи някога! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид. Там тепърва предстои голяма промяна.

15.07.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

РАЗРУШАВАНЕ НА ЕКСПОРТНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА БЪЛГАРИЯ.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ВТОРА ЧАСТ ОТ АНАЛИЗА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА.

Трябва да се знае, че до сега и още доста десетилетия БЪЛГАРИЯ Е И ЩЕ БЪДЕ НЕТЕН ДОНОР КЪМ ЕВРОПА И СВЕТА. И че това е една от причините за да живеем сега толкова бедно.

 

Разгромът на производствения потенциал на България

Разрушаването на производствения потенциал на България е доказателство за съдбата на една относително слабо-, на границата на средно- развита неконкурентоспособна икономика, лишена с един замах от основните си традиционни пазари и оставена без подготовка и протекция в съответствие с правилата на infant industry argument (аргумента на прохождащата индустрия) пред мощната европейска и световна конкуренция.

Искам да подчертая по най-категоричен начин, че всички сегашни високо развити страни в Европа, Америка и Азия, когато са били в миналото на нашето сегашно ниво на развитие и на конкурентоспособност, са използвали масово икономическата протекция на своите прохождащи икономики. Същите тези страни обаче, позовавайки се на принципите на така наречения Вашингтонски консенсус, господстващ в световните икономически отношения през последните 40-50 години, не позволиха на България и на другите страни от Източна Европа, да защитят своите слаби икономики.

В нашия случай разрухата започна веднага с поемането на управлението на българската икономика от МВФ и Световната банка през 1990-1991 г., продължи с последвалото ни приемане в СТО в 1996 г., засили се с асоциирането ни към ЕС и с присъединяването ни на 1 януари 2007 г. в тази интеграционна общност. И понеже икономическата философия на функционирането на нашата икономика от 1990 г. до сега е еднаква, а целта е била интеграцията в ЕС, ще проследя резултатите от нейното икономическо развитие през целия този период. Защото функционирането на нашата икономика в условията на свободна търговия започна от 1990 г., а не от януари 2007 г., когато се присъединихме към ЕС. Не е логично анализът ни да започне от средата на този, фактически единен период. А и не е възможно да се очертаят разделителни линии между отделните фази на този единен процес.

Както посочих по-горе, такъв катастрофален разгром на производствения потенциал на България и за толкова дълъг период не е имало през последните 100 години. Нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което допуска такъв брутален икономически произвол над себе си е достойно за съжаление, поради арогантното насилие на Запада, което моят народ едва ли някога ще забрави! Но този народ трябва да потърси поне част от причините и в себе си!

Всички данни на които се позовавам в настоящия анализ са от официални български и европейски източници, посочени под таблиците. За да избегна добре известните условности от сравняването на разновременни стойностни величини, а също и от влиянието на не винаги реалните цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са най-меродавни от статистическа гледна точка.

Настоящият анализ обхваща целия период от асоциирането на България към ЕС и присъединяването ни към общността. Решението за асоцииране беше взето през 1993 г., а реалните действия бяха предприети през следващите години. Такъв подход е правилен, защото функционирането на нашата икономика с асоциирането не се различава съществено от педиода след присъединяването към ЕС. С асоциирането се либерализира търговията със стоки и другите финансови, трудови и капиталови потоци; налага се все повече макро- и микро- икономическата политика по изискванията от Брюксел; получаваме милиарди безвъзмездна помощ чрез предприсъединителните фондове; правят се трансфери от работещите в другите страни наши сънародници на техни близки в България и т.н. Липсва само правото ни на глас. Но то дори и сега е по-скоро символично, отколкото реално. Икономическата логика във функционирането на нашата икономика през двата периода е еднаква или сходна.

Реставрацията на примитивния балкански капитализъм у нас започна с тоталния разгром на производствения ни потенциал (виж таблица 1.):

Таблица 1. Производство на най-важни продукти в България

 

Показатели/Години	1988 г.	2018-2019г.
Електроенергия – млн. квч.	45133	45613
Цимент – млн. т.	5,4	2,3
Прокат от черни метали – хил. т.	3322	926
Металообработващи машини – бр.	17441	1698
Електрокари – бр.	47400	188
Мотокари – бр.	35100	162
Електрически двигатели – хил. бр.	1891	73
Автоматични телефонни централи – хил. линии	436	х
Цветни телевизори – хил. бр.	124,3	х
Домашни хладилници – бр.	111000	х
Автоматични домашни перални – хил. бр.	57,3	х
Азотни торове – 100% азот –хил.т.	1134,7	315
Минерални торове– хил. т. хранит. вещество	724,1	429
Обувки-кожени – млн. чифта	25,8	3,5
Памучни платове – млн. кв. м.	361,7	7,4
Вълнени платове – млн. м.	45,0	1,0
Месо – хил. т.	565,6	207
Мляко – млн. л.	2509	71,7
Зеленчукови консерви – хил. т.	344	75
Гроздови вина – млн. л.	312,6	133
Плодови консерви – хил. т.	242,8	70
Растителни масла – хил. т.	171,6	127
Домати – хил. т.	809	148,1
Сирене – хил. т.	112,6	56
Захар – хил. т.	361	108
Ябълки – хил. т.	314	..
Грозде – хил. т.	929	..
Говеда – хил. бр. в т. ч. Крави – хил. бр.	1615 646	526,5 340,8
Овце –хил. бр.	8593	1350
Разходи за научни изследвания – % от БВП	3,2	0,76
Изследователи – бр.	31412	16521
Раждаемост – на 1000 души от населението – %	13,0	8,9
Смъртност – на 1000 души от населението – %	11,9	15,4
Детски градини – бр.	4666	1834

 

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, от 1989 г.до 2019 г. Когато завършвах този анализ Статистическият справочник от 2020 г. с данни за 2019 г. не беше публикуван. Това важи и за следващите таблици.

Пояснения: 1988 г. е последната що годе нормална година от времето на централното планиране. Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки „..”, че няма данни в статистическите справочници. Там където в последния Статистически справочник няма данни за съответен продукт, запазвам данните от предходния, които са близки. Това са обаче само няколко случая.

Както споменах по-горе, през последните 100 години, у нас не е имало такъв разгром на производството, както през последните 30 години. Макар че междувременно сме водили няколко много тежки войни.
Данните от таблица 1. дават основание за някои изводи по съдбата на производствения потенциал на България:

1. Като цяло, България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Към тази година сме били средно развита промишлено-аграрна европейска държава, в долната част на тази група страни. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ). След 1990 г., с началото на реставрацията на примитивния балкански капитализъм започна икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и съоръжения на Съветския съюз.

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

09.07.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПРЕДЛОЖИ БЮДЖЕТА НА ЕС ЗА 2021ГОДИНА-33% ОТ НЕГО ЗА О С П -2021

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ПРЕДИ ДА ВИ ЗАПОЗНАЕМ С ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ЕК,ДЪРЖИМ ДА ПОДЧЕРТАЕМ,ЧЕ ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ПРИЕТ ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ГЕРМАНИЯ И ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ЩЕ ПРЕТЪРПИ ПРОМЕНИ.ЕДНО Е СИГУРНО,ЧЕ 33,00% ОТ ОБЩИЯ БЮДЖЕТ Е ЗА ОСП-2021.
ВИЖТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯТА:

Европейската комисията предложи/бюджет на ЕС/ в размер на 166,7 милиарда евро за /2021 г.,/ който да бъде допълнен с безвъзмездни средства от 211 милиарда евро и приблизително 133 милиарда евро от заеми по „ЕС от следващо поколение“.

Заедно годишният бюджет и ЕС от следващо поколение ще мобилизират значителни инвестиции през 2021 г. за справяне с непосредствените икономически и социални щети, причинени от пандемията на коронавирус, ще стартират устойчиво възстановяване и защита и създаване на работни места.

След като бъде приет, това ще бъде първият бюджет в новата многогодишна финансова рамка за 2021-2027 г. и първият годишен бюджет, предложен от Комисията на президента *фон дер Леен* .

Комисията предлага да се разпределят:

– 1,34 милиарда евро за програма Digital Europe за киберзащита на Съюза и подкрепа за цифровия преход;

– 3 милиарда евро за Механизъм за свързване на Европа в актуална, високоефективна транспортна инфраструктура за улесняване на трансграничните връзки;

– 575 милиона евро за програма за единния пазар, съответно 36,2 милиона евро и 127 милиона евро за програми, подпомагащи сътрудничеството в областта на данъчното облагане и митниците;

– 2,89 милиарда евро за Erasmus Plus да инвестира в млади хора, както и 306 милиона EUR за културните и творческите сектори чрез Creative Europe;

– 1,1 милиарда евро за Фонда за убежище и миграция и 1,0 милиарда евро за Фонда за интегрирано управление на границите за засилване на сътрудничеството в областта на управлението на външните граници, както и политиката за миграция и убежище;

– 55,2 милиарда евро за Обща селскостопанска политика и 813 милиона евро за Европейския фонд за морско и рибарство, за европейските земеделски стопани и рибари, но също така и за засилване на устойчивостта на селскостопанския и риболовния сектор и за осигуряване на необходимите възможности за управление на кризи ;

– 228 милиона евро за фонд за вътрешна сигурност и 1,05 милиона евро за Европейския фонд за отбрана в подкрепа на европейската стратегическа автономия и сигурност;

– 1.9 милиарда евро за предприсъединителна помощ в подкрепа на нашите съседи, включително в Западните Балкани;

Освен това голяма част от средствата ще отидат за приоритетните действия, определени във връзка със заема „ЕС от следващо поколение“, включително:

– 131,5 милиарда евро заеми и приблизително 133 милиарда евро безвъзмездни средства могат да бъдат предоставени на държавите-членки по Механизма за възстановяване и устойчивост, като част от ЕС от следващо поколение;

– 17,3 милиарда евро за Хоризонт Европа за увеличаване на европейската подкрепа за научни и иновационни дейности, свързани със здравето и климата, от които 5 милиарда евро за ЕС от следващо поколение;

– 10,13 милиарда евро за InvestEU, за да инвестира в устойчива инфраструктура, иновации и дигитализация. Част от парите ще бъдат за Механизма за стратегически инвестиции за изграждане на стратегическа автономия в жизненоважни вериги за доставки на европейско ниво;

– 8,28 милиарда евро за Инструмента за подкрепа на платежоспособността, предложен от ЕС от следващо поколение, за справяне с проблемите на платежоспособността на жизнеспособни компании от всички икономически сектори;

– 47,15 милиарда евро за политика на сближаване, която да бъде допълнена с 42,45 милиарда евро по REACT-EU, както е предложено в ЕС от следващо поколение. Парите ще отидат за субсидии за заетост, схеми за работа за кратко време и мерки за заетост на младите хора; ликвидност и платежоспособност за МСП;

– 9,47 милиарда евро за Фонда за справедлив преход, за да се гарантира, че преходът към неутралитета на климата не оставя никой зад гърба си, от които 7,96 милиарда евро по линия на „ЕС от следващо поколение“;

– 619 милиона евро за rescEU, механизма за гражданска защита на Съюза,за да се гарантира, че Съюзът има капацитет да реагира на мащабни извънредни ситуации;

– 1,19 милиарда евро за EU4Health, новата здравна програма, която ще осигури нашия съюз срещу бъдещи заплахи за здравето; от които 1,17 милиарда евро от „ЕС от следващо поколение“;

– 15,36 милиарда евро за нашите външни партньори чрез Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество (NDICI), от които 3,29 милиарда евро по линия на „ЕС от следващо поколение“;

– 2,8 милиарда евро за хуманитарна помощ, от които 1,3 милиарда евро от „ЕС от следващо поколение“, за нарастващите хуманитарни нужди в най-уязвимите части на света.

Проектобюджетът за 2021 г. се основава на предложението на Комисията за следващия дългосрочен бюджет на ЕС, представено на 27 май 2020 г. След като Европейският парламент и Съветът се споразумеят за МФР 2021-2027, включително ЕС от ново поколение, Комисията ще съответно да адаптира предложението си за бюджета за 2021 г. чрез писмо за изменение.

26.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

БЪЛГАРСКА СТРАТЕГИЯ ЗА БИОИКОНОМИКА

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДА СИ ПРИЗНАЕМ,ЧЕ ПОСРЕЩНАХМЕ НОВИНАТА ЗА ПЪРВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА БИОИКОНОМИКА С ГОЛЯМ ИНТЕРЕС.ОЩЕ ОТ 1970ГОД.

ДАТИРАТ ПЪРВИТЕ ЛЕКЦИИ ПО БИОИКОНОМИКА И БИОМАТЕМАТИКА В БЪЛГАРСКИТЕ ВУЗ/ОВЕ/.

ИСТИНАТА Е,ЧЕ ДО ДЕН ДНЕШЕН БЪЛГАРИЯ НЯМАШЕ СОБСТВЕНА РАЗРАБОТКА ЗА БИОИКОНОМИКА,ДОКАТО ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА СТРАТЕГИЯ БЕ ФАКТ ОЩЕ ПРЕЗ 2012ГОД.

Биоикономиката обхваща производството на възобновяеми биологични ресурси (биомаса) и тяхното превръщане в храни, фуражи, биологични продукти и биоенергия. Аграрният сектор заема малко над 50% от БДС и заетите в биоикономиката на страната.

 На базата на SWOT анализ е направена оценка на потребностите на аграрния сектор в подкрепа на биоикономиката, които са систематизирани в три статегически цели. 

Първа: Устойчиво управление и развитие на земеделието, горското стопанство и рибарството за устойчиво производство и предоставяне на възобновяеми ресурси; Втора: Пълноценно използване и развитие на научно-изследователската дейност, на партньорства за обмен и трансфер на иновации, на инфраструктура за експериментиране; Трета: Подобряване на знанията и уменията. 

Разработен е План за действия в който са дефинирани дейностите, очакваните резултати, отговорните институции и източниците на финансиране за постигането на всяка стратегическа цел.

За устойчивото развитие на аграрния сектор и осигуряване на биомаса за секторите, свързани с аграрното производство, е необходимо въвеждането на механизми за оптимизиране на производствената структура в посока увеличаване на фуражните, етерично-маслените, влакнодайните и др. култури. Необходимо е също адаптиране на нормативната база, свързана с биоикономиката и кръговата икономика. Насърчаването на инвестициите за преработка и оползотворяване на отпадъчните продукти в трите отрасъла на аграрния сектор е първостепенна задача в развитието на биоикономиката. То е свързано с дигитализацията на сектора и въвеждането на прецизното земеделие, с внедряването на нов бизнес модел в горския сектор, включващ изграждането на инсталации и биорафинерии за преработка на горскодървесна биомаса и недървесни продукти, с въвеждането на технологии в рибарството за използване на нежелания улов на риба и справяне със замърсяванията в морето и вътрешните водоеми.

За пълноценно използване и развитие на научно-изследователската дейност в областта на биоикономиката се предвижда създаване нови модели и технологични решения за устойчиво управление на природните ресурси и съхраняване на биоразнообразието. Адаптирането на аграрния сектор към климатичните промени и опазването на околната среда имат приоритетно място в научно-изследователските програми, но от гледна точка на биоикономиката е необходимо да се съблюдава и нарастването на пр оизводството на биомаса от единица площ, с оглед на нарастващите потребности от биомаса в глобален мащаб. Ново направление в изследователската дейност е разработването на технологии за получаване на биобазирани, рециклируеми и разградими продукти, както и на стандарти за тяхната употреба.

Подобряването на знанията и уменията се основава на провеждане на информационни срещи за същността на биоикономиката и кръговата икономика, организиране на обучения за трансфер на знания, предоставяне на консултации за повишаване ефективността на биомасата и отпадъците, провеждане дни на „отворени врати”, обмен и демонстрации на добри практики. Отговорността за придобиване на нови знания и умения е на образователните, научните и консултантските организации, които формират Системата за знание и иновации в селското стопанство (AKIS). Предвижда се също привличането на по-широк кръг консултанти, напр. в областта на изграждането на биорафинерии в стопанствата на производителите на първичната биомаса и пр.

В документа са направени и конкретни препоръки за включване на биоикономиката при изготвянето на Стратегическия план на ОСП 2021-2027.

17.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

КАКВО НИ ОТГОВАРЯ ЕК ЗА БЮДЖЕТА НА НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД-ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Уважаеми Колеги,

Уважаеми земеделски производители,

На 27 май Европейската комисия представи мащабен план за възстановяване след пандемията от коронавируса. Институцията предложи да се увеличат наличните средства за подпомагане на земеделските стопани и селските райони, както и за риболовния сектор с цел развитие и изпълнение на Европейския зелен пакт, и по-специално новата стратегия „От фермата до трапезата“ и стратегията за биоразнообразието. 

ЕК публикува въпроси и отговори по финансовата част на Общата селскостопанска политика.

1) Какво съдържа новото предложение на Комисията за финансиране на Общата селскостопанска политика през периода 2021-2027 г.?

Чрез финансовия инструмент „ЕС от следващо поколение“ Комисията предлага да увеличи с € 15 млрд. (€ 16,5 млрд. в текущи цени) бюджета на Европейския фонд за селско стопанство за развитие на селските райони, за да подкрепи селските райони при извършването на необходимите структурни промени в съответствие с Европейския зелен пакт. Селските райони ще играят жизненоважна роля за постигането на зеления преход. Това финансиране ще им помогне да постигнат амбициозните цели за климата и околната среда в новите стратегии за биологично разнообразие и „От фермата до трапезата“.

Като част от подсиления дългосрочен бюджет на ЕС за 2021-2027 г. Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) ще бъде увеличен с €4 млрд. (€4,5 млрд. в текущи цени), докато Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ще бъде увеличен с още €5 млрд. евро (€5,6 млрд. в текущи цени). Освен това Комисията предложи да увеличи бюджета на „Хоризонт Европа“ на €94,4 млрд., за да увеличи европейската подкрепа за научни и иновационни дейности, свързани със здравето и климата.

04.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

НОВАТА ОСП И ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ РЕШИ: СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПЛАНОВЕ И ОЦЕНКИТЕ НА СТРАНИТЕ ДА БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ ЕДНОВРЕМЕННО ДНЕС ЕК ИЗЛЕЗЕ СЪС СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО НОВАТА ОСП И ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА.ВИЖТЕ ЗАЩО:

Европейската комисия счита, че предложението за реформа на /ОСП/ от лятото на 2018 г. е съвместимо с амбициите на /Зелената сделка/.

След искане на Европейския парламент, Европейската комисия публикува днес „“/Анализ/ на връзките между ОСП и Зелената сделка  Този анализ определя стъпките, необходими за пълната съвместимост на бъдещата ОСП със Зелената сделка и нейните стратегии.

            Общи цели на „Сделката“ и ОСП

Те имат деветте общи цели а именно гаранция за справедлив доход, растеж и конкурентноспособност,балансиране на хранителната верига, действия срещу климатичните промени,опазване на околната среда, запазване на биоразнообразието, обновяване на поколението, жизнени селски райони, защита на храната, здравето и качеството на живот.

Въз основа на задълбочена оценка на местните условия и нужди, държавите-членки ще изготвят национален стратегически план за ОСП, който ще обясни как ще използват инструментите на ОСП за постигане на деветтецели, след консултация със заинтересованите страни и компетентните национални органи. Освен това, за да гарантира, че тези планове са съгласувани и съответстват на изискваната амбиция за опазване на околната среда, Комисията ще одобри всеки стратегически план на ОСП преди тяхното прилагане. И накрая, количествените цели ще позволят на Комисията да наблюдава напредъка, постигнат от държавите-членки при прилагането на ОСП.

В допълнение, предложението за ОСП включва инструменти, които ще насърчават по-нататъшните практики за устойчиво земеделие в целия ЕС, което е от решаващо значение за постигане на амбициите на Зелената сделка.

            Колкото по-зелено, толкова по-гарантирани субсидии

Сред тях бъдещата ОСП включва условността, която свързва плащанията на ОСП с редица задължения. Освен това ОСП въвежда и новите „еко-схеми“*,* които имат за цел да възнаградят земеделските производители за по-нататъшно прилагане на устойчивите селскостопански практики. Тези практики могат да включват прилагането на екологично чисти производствени системи като агроекология, агролесовъдство и биологично земеделие. Рамката за развитие на селските райони включва също така ангажименти за управление на околната среда и климата, които имат за цел да компенсират земеделските стопани и други бенефициери за доброволно поемане на ангажимент за прилагане на устойчиви практики.

Освен това други инструменти в рамките на развитието на селските райони могат да подкрепят прехода. Например средствата могат да се използват за инвестиране в зелена инфраструктура, за трансфер на знания и иновации или за развитие на достъп до бърза широколентова връзка в селските райони. На всичкото отгоре предложенията на ОСП включват, че минимум 30% от средствата за развитие на селските райони трябва да се насочат към конкретни цели, свързани с околната среда и климата.

            Други подкрепи

Предложенията на ОСП включват и цели *за възстановяване на баланса във веригата на доставки на храни,* както и допринасяне за новите обществени потребности, свързани с *храните и здравето, включително безопасна, питателна и устойчива храна, хранителни отпадъци и хуманно отношение към животните.* На практика това означава, че държавите-членки са длъжни да преразгледат действията си в тези области и да предложат как да използват различни инструменти на ОСП за справяне с установените предизвикателства. Например Комисията ще продължи да подкрепя сътрудничеството между производители чрез организации на производители. Тези видове организации позволяват на производителите да укрепят позициите си във веригата на доставки, да увеличат своята устойчивост и да действат колективно за повишаване на устойчивостта на веригата за доставки. Тези цели са отразени и в амбициите на Зелената сделка.

            Държавите да финансират от бюджетите си директни плащания по новите еко-схеми

Понастоящем предложенията за реформа на ОСП се обсъждат с Европейския парламент и Съвета.

Един от ключовите елементи е идеята да се задължат държавите-членки да демонстрират в своите стратегически планове на ОСП как ще постигнат по-голямо ниво на амбиция, отколкото в момента по отношение на целите на околната среда и климата.

Като нова стъпка Комисията счита, че изискването за изразходване на определен процент  от бюджета на държавите-членки за директни плащания към новите системи на еко-схеми може да допринесе за амбицията на Зелената сделка. Това би гарантирало, че този инструмент ще бъде напълно използван и ще даде конкретни резултати по отношение на насърчаването на възприемането на практики за устойчиво земеделие.

            Прозрачност на стратегическите планове, устойчивост на стопанствата

Европейската комисия също така предлага допълнителни практически действия от службите на Комисията, за да направи изпълнението по-ефективно във връзка с амбициите на Зелената сделка.

Първо, Комисията предлага да се увеличи прозрачността в процеса на одобрение на стратегическите планове на ОСП. Конкретно това означава, че Комисията би могла да публикува всички документи, които биха могли да помогнат на държавите-членки при създаването на техните стратегически планове за ОСП. Това може да включва документи за това как Комисията ще оцени плановете им.

Второ, Европейската комисия предлага да се организира структуриран диалог с държавите-членки, които вече са в подготвителната фаза на стратегическите планове на ОСП. В този контекст Комисията ще отправя препоръки към държавите-членки въз основа на анализ на ситуацията на всяка държава-членка, като взема предвид целите на Зелената сделка. В този процес ще бъде отделено специално внимание на новите цели за Зелена сделка.

Трето, по отношение на специфичните за пазара програми за подпомагане и обвързаното с доходите подпомагане, Комисията ще обърне специално внимание, за да гарантира, че устойчивостта се взема предвид при проектирането от държавите-членки и отразява амбициите на Зелената сделка.

И накрая, като признава решаващото значение на данните при оценката на напредъка и предоставянето на съвети за земеделските стопанства, Комисията ще предложи да преобразува текущата си мрежа от данни за счетоводството на земеделските стопанства (FADN) в *мрежа за данни за устойчивост* на *земеделието*. Идеята е да се събират данни за целите Farm to Fork, както и други показатели за устойчивост. Чрез адаптирани консултантски услуги тази мрежа ще предоставя обратна връзка и насоки както на малките, така и на големите земеделски производители относно най-добрите практики за подобряване на икономическите, екологичните и климатичните резултати.

„Анализът на връзките между реформата на ОСП и Зелената сделка“ заключава, че реформата наистина има потенциал да даде ход на Зелената сделка, показана чрез конкретни примери. Независимо от това, в процеса на преговори трябва да се поддържат ключови елементи на предложенията и да се разработят определени подобрения и практически инициативи, които да улеснят постигането на амбициите на Зелената сделка.

Благодарим на колегите от АГРОПЛОВДИВ за предоставения материал.

29.05.2020     Екип на ХТКК

Read Full Post »