НОВАТА ОСП ЩЕ ЗАРАБОТИ СЛЕД ЯНУАРИ 2022 ГОДИНА!

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОБЯВИ,ЧЕ КРАЙНИЯТ СРОК ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПРОГРАМИ НА ВСЯКА СТРАНА ЧЛЕНКА СТАВА 30 ДЕКЕМВРИ 2021ГО,НО Е ВЪЗМОЖНО УДЪЛЖАВАНЕ.

ВИЖТЕ ПРИЧИНИТЕ В ИНТЕРВЮТО НА ЕВРОКОМИСАРЯ:

 „Комисията се стреми да гарантира бързото съгласуване на реформата на ОСП и да получи проекти на /стратегическите планове/ за ОСП от държавите-членки до края на 2021 г., така че новата Обща селскостопанска политика да започне да се прилага от 1 януари 2022 г.“, това се казва в отговор на поставени от нас въпроси до офиса на /комисаря по земеделие Януш Войчеховски/. Евентуално решение за удължаване на този срок може да се вземе според експертите от Съвета на ЕС и Европейския парламент. 

По отношение на бъдещата реформа на ОСП, включително крайния срок за представяне на стратегическите планове на ОСП, това е в ръцете на Европейския парламент и на Съвета, съзаконодателите в ЕС“, пишат още те.

Към момента нито една страна членка на ЕС не е готова със своя стратегически план, като все още ЕП и Съвета на ЕС не са постигнали съгласие относно законодателството, касаещо изискванията за тези планове.

            По-целенасочени мерки относно зелените схеми

На въпрос дали новите екосхеми, които се очаква се прилагат доброволно, ще допринесат за изпълнение на заложените цели по отношение опазването на климата и биоразнообразието, от Брюксел отговарят, че „новата ОСП дава възможност на държавите-членки да разработят еко-схеми по начин, който ги прави привлекателни за земеделските производители и всъщност да се справят с предизвикателствата и проблемите, с които се сблъскват в определен регион. Натрупаният опит с прилагането на задължителните зелени схеми през последните пет години показа, че са необходими по-целенасочени мерки.“

Що се отнася до антикризисните мерки, предприети както на ниво Европейска комисия, така и на национално ниво, тъй като повечето все още са действащи, не е направена оценка за тяхната ефективност. Оттам обаче отчитат, че са налице признаци за стабилизиране на пазарите и в някои случаи те са се възстановили.

Към момента общо 15 страни членки са представили различни държавни помощи на фермери и производители на храни по време на кризата. „Благодарение на временната рамка на Комисията за държавна помощ, която позволява на държавите-членки да предоставят национална помощ на земеделски производители и предприятия за преработка на храни в размер на максимум 100 000 EUR на ферма и от 800 000 EUR на компания, държавите-членки в ЕС са допълнили подкрепата, предлагана от /ЕК/ с пряка помощ“, отговарят от Брюксел.

Освен преките плащания по ОСП, които в условията на подобна криза подкрепят доходите на фермерите, от ЕК заявяват още, че се подкрепят и бизнес модели, които дават достъп на земеделските производители до нисколихвени кредити. Уточнява се, че пряката подкрепа не е безусловна, а се основава на прилагане на добри земеделски практики,на изисквания за опазване на околната среда и хуманно отношение към животните.

„За финансовата жизнеспособност на фермите в дългосрочен план, разбира се, е важно да се осигури бизнес модел, който осигурява добро възнаграждение на земеделските производители. Инвестициите, които могат да допринесат за такъв бизнес модел, са важни, включително нисколихвените заеми. Комисията, заедно с Европейската инвестиционна банка, подкрепя такива заеми и други финансови инструменти“, казват в заключение от ЕК.

16.09.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНЯ С ИДВАНЕТО НА „ВЕКЪТ НА БЕЗПОРЯДЪКА“

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
ЖИВЕЕМ В ЕДНО РАЗМИРНО И НЕСПОКОЙНО ,ПЪЛНО С НЕИЗВЕСТНИ ВРЕМЕ.ПРЕДИ НЯКОЛКО ДНИ СЕ ОПИТАХМЕ ДА ПРАЗНУВАМЕ „ДЕНЯ НА СЪЕДИНЕНИЕТО'“,А СЕ ОКАЗАХМЕ НАЙ-РАЗДЕЛЕНИЯ НАРОД.УСПОКОЕНИЕ ИДВА ОТ ТОВА,ЧЕ ЦЯЛА ЕВРОПА Е ТАКА И РАЗДЕЛЕНИЕТО ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ПО ОТНОШЕНИЕ БЕДНИ И БОГАТИ.
ПРЕДИ ДА ПРОДЪЛЖИМ С ТЕМАТА ‘ИДВА ЛИ КРАЯТ НА СВЕТОВНАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И НАСТЪПВА ЛИ ВЕКЪТ НА БЕЗПОРЯДЪКА’ НИ ПОЗВОЛЕТЕ ДА ВИ ПОЗДРАВИМ С ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН НА НАШИТЕ ДЕЦА И НА ПЪРВОКЛАСНИЦИТЕ НИ,ЗАЩОТО 15-ти СЕПТЕМВРИ Е СВЕТЪЛ,НЕОБРЕМЕНЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕН ЗА ВСЯКО БЪЛГАРСКО СЕМЕЙСТВО.НЕКА ДЕЦАТА НИ СЕ ВРЪЩАТ ОТ УЧИЛИЩЕ С ПЪЛНИ С ШЕСТИЦИ РАНИЧКИ!

Епохата на глобализация, която продължава от 1980 г., ще бъде заменена от „век на безпорядък“, пише в изследване на „Дойче банк“, цитирано от РБК.

Според автора на доклада Джим Рийд и неговия екип, отличителната черта на новата епоха ще бъде икономическият ръст на Китай, който ще надхвърли този на САЩ и ще предизвика съпътстващо напрежение в отношенията между тях, увеличаването ръста на глобалния дълг, политиката на „вертолетните пари“ от страна на централните банки и засилване присъствието на т. нар. поколение на „милениумите“ и по-млади хора, включително и като електорална тежест.

Безпорядъкът ще определи новата епоха в течение на 10 или повече години.

„Не всеки безпорядък е лош“, отбелязва „Дойче банк“.

„Трябва да подчертаем, че настъпването на новото време не трябва да се възприема като отказ от закупуване на финансови активи, тъй като новата епоха ще донесе мащабна намеса на монетарните власти и ликвидност“, пише в доклада.

Епохата на безпорядъка ще се характеризира най-малко с осем основни теми:

Влошаване на отношенията между САЩ и Китай в зависимост от засилването на икономическата тежест на Пекин;

Моментът на истината за Европа: пандемията от COVID-19 даде нов импулс на интеграционните процеси, но има вероятност Европа да остане в икономическа стагнация с перспектива за политическо фрагментиране;

Продължаващо увеличение на дълговете и разпространение на политиката на „вертолетните пари“ като паричен мейнстрийм;

Вероятен ръст на инфлация вследствие на фискално-монетарна експанзия;

Засилване на икономическото неравенство в началото на пост-ковид епохата, а в перспектива се очаква обрат в тази тенденция;

Държавите ще започнат да удържат повече данъци от богатите;

Засилване на конкуренцията между поколенията: до 2030 г. „милениумите“ и по-младите хора ще догонят по-старото поколение по численост, което ще им позволи да определят резултатите от демократични избори;

Нарастване на загрижеността за климатичните въпроси;

Нова технологична революция.

Още една Студена война

Към края на десетилетието Китай може да задмине САЩ по размер на номиналния БВП. Във връзка с намаляването на разликата между икономиките ще се увеличават страховете от т. нар. Капан на Тукидид (термин, означаващ риск от военен конфликт между две съперничещи сили, когато едната догони другата в икономическо отношение). Според анализа на „Дойче банк“, през последните 500 години са възникнали 16 такива ситуации и в 12 случая това е довело до война. „Военният конфликт е малко вероятен в наши дни, но вместо това съществува вероятност от икономическа война“, пишат анализаторите.

Противопоставянето между Вашингтон и Пекин, което ще се засилва, независимо от изхода на предстоящите президентски избори в САЩ, ще напомня периода на Студената война между Съединените щати и Съветския съюз.

Проява на икономически конфликт ще бъде въвеждането на допълнителни мита, санкции, блокиране на активи, забрана за трансфер на технологии. Това ще доведе неизбежно до създаването на блокове от привърженици – един, оглавяван от Китай и друг – от САЩ.

Държавите от Югоизточна Азия ще влязат в орбитата на Китай, докато Япония, Южна Корея и Австралия вероятно ще се присъединят към американския лагер.

Китай, Русия, Европейският съюз и Турция ще си съперничат за влияние в Близкия Изток и Африка.

Противопоставяне на поколенията

В Европа нараства проблемът с големите задължения. На фона на увеличаващата се задлъжнялост глобалните лихвени проценти са на приемливо ниво само благодарение на намесата на централните банки, които изкривяват свободния пазар.

„В бъдеще ще станем свидетели на повече кризи, повече безредици и още по-засилено печатане на пари от страна на централните банки“, пише в доклада.

Преходът към политиката на „вертолетните пари“, при която има наливане на средства не във финансовия сектор, а в широката икономика (например в домакинствата), вероятно ще доведе до ускоряване на инфлацията.

Икономическото неравенство между хората в епохата след COVID-19 ще се увеличи, но се очаква правителствата да увеличат данъците на заможните граждани и корпорациите.

С неравенството е свързана и темата за конкуренцията между отделните поколения. Според оценката на „Дойче банк“, след 2030 г. броят на избирателите, принадлежащи към т.нар. поколение на „милениумите“ и по-младите от тях в държавите от Г-7 ще бъдат повече от хората, родени преди 1980 г. Новото съотношение ще доведе до промяна на резултатите по време на избори и, съответно, на политиката.

Тъй като младото поколение е по-загрижено за климатичните изменения, се очаква през следващото десетилетие да бъде въведен въглероден данък.

И накрая, днешните оценки за технологични компании или ще се бъдат потвърдени, което ще доведе до технологични пробиви, или повторение на балона „dot com“, който избухна през 2000 г. При всички случаи технологичната надпревара на водещите сили изглежда неизбежна.

Съединените щати остават глобален технологичен лидер, но Китай се доближава до тях с увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност. САЩ и Китай вероятно ще продължат да прилагат конкурентни технологични стандарти, смятат експертите на „Дойче банк“.

15.09.2020 Eкип на ХТКК

Read Full Post »

ОТВОРИХА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ ИЗВЪНРЕДНИТЕ ПОДМЕРКИ COVID 1 и COVID 2

ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИ,
ЗАПОЧВАМЕ НАПРАВО С ГОРЕЩАТА НОВИНА ЗА ПОМОЩТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ -ПОДМЯРКА 21.1 И 21.2.

ВЧЕРА ОТВОРИХА ЗА ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ ПОДМЯРКА ‘ИЗВЪНРЕДНО ВРЕМЕННО ПОДПОМАГАНЕ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ COVID 1’ И “ COVID 2″.

ОТ ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ СЪОБЩИХА.ЧЕ ЗАЯВЛЕНИЯТА СЕ ПОДАВАТ В ОБЩИНСКИТЕ СЛУЖБИ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ.ВИЖТЕ ОЩЕ:
…..ПО COVID МЕРКИТЕ…..

Приемът на заявления по двете подмерки ще се състои в периода между 19 август до 21 септември 2020 г. Подпомагането ще се осъществи по подмярка 21.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани COVID 1 и подмярка 21.2 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани COVID 2“ от мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР 2014-2020 г, съобщиха от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

Заявленията за подпомагане ще се приемат в общинските служби по земеделие. По COVID мерките се подпомагат земеделски стопани, микро-, малки и средни предприятия и групи и организации на производители, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус.

Подмярка COVID 1

Бюджетът по подмярка COVID 1 е 93,5 млн. лева и обхваща чувствителните сектори – „Плодове и зеленчуци“, „Маслодайна роза“ „Винени лозя“, „Декоративни растения“, „Животновъдство“ (говеда, биволи, овце и кози) и „Пчеларство“. Всички кандидати следва да имат регистрация по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Допустими за подпомагане по подмярката са земеделски стопани, кандидатствали за подпомагане по схемите за директни плащания през Кампания 2019 и Кампания 2020 или кандидатствали и одобрени за предоставяне на държавна помощ de minimis за подкрепа на пчеларите през 2019 г., както и бенефициенти с действащ договор/ангажимент или одобрено заявление по мерките от ПРСР 2014 – 2020 г.

Подмярка COVID 2

Подмярка COVID 2 е с бюджет 5,5 млн. лева и обхваща всички останали направления в областта на растениевъдството и „Животновъдство“ (свине и птици). Всички кандидати следва да имат регистрация по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Допустими за финансиране по COVID 2 са кандидатствалите за подпомагане по схемите за директни плащания през Кампания 2019 и Кампания 2020, или бенефициенти с действащ договор/ангажимент по мерките от ПРСР 2014 – 2020 г.
Земеделски стопани, които отглеждат свине и/или птици, могат да кандидатстват по подмярката в случай че са кандидатствали и одобрени за предоставяне на държавна помощ през 2019 г. по схема „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и/или схема „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“.

Финансовата помощ по мерките се изплаща под формата на еднократна сума. Таванът на подпомагането за един земеделски стопанин по подмерките COVID 1 и COVID 2 е не повече от левовата равностойност на 7000 евро.

Подробните изисквания и наборът документи за кандидатстване по подмерките са разписани в Наредба № 2 от 5 август 2020 г. за прилагане на мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

21.08.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ПОМНИМ-ИМАШЕ ЛИ ЧУМА ПО ОВЦЕТЕ В БЪЛГАРИЯ?

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

ВСЕ ПАК СЛЕД 2 ГОДИНИ ИСТИНАТА ИЗЛЕЗЕ.ВИЖТЕ:

Истината възтържествува! Ани Петрова от Болярово, която показа чутовна воля и не допусна стадото ѝ да бъде избито заради чумата, спечели финално съдебната битка. С решение от вчера Върховният административен съд (ВАС) се произнася, че заразата не е доказана, пише в. „Сега“.

През есента на 2018 г. областното поделение на Агенцията по безопасност на храните регистрира две положителни проби в животновъдния обект на Ани и разпореди той да бъде заличен. Овцете трябваше да се умъртвят. Жената оспори пробите, не пусна ветеринарите, обикновени хора и БСП я подкрепиха.

Най-важната част от решението на ВАС гласи: „Не са изложени обективни факти, установяващи безспорното наличие на болестта по животните и съображенията за вземането на крайните мерки за преодоляването й. (…) В разглеждания казус липсват убедителни доказателства за развитието на болестта ЧДПЖ във времето в конкретния регион и степента на разпространение“. 

Съдът отчита, че свидетелските показания установяват добро здравословно състояние на стадото в различни етапи от периода юли – септември 2018 г. Пък и… представената справка от БАБХ показала, че 203 овце били живи впоследствие, включително двете с уж установена чума.

Тези вълнения бяха част от големия скандал, свързан с избиването на животни в Странджа заради чумата. През цялото време стопанката твърдеше, че стадото ѝ е здраво, а медийни кадри свидетелстваха за това. Впоследствие битката се пренесе на събедния терен, за да се стигне до дело във ВАС, което завърши в полза на стопанката – заповедта от есента на 2018 г. е отменена.

Епицентър.бг припомня, че още през август 2018 година Ани Петрова твърдеше, че „чума по животните в Ямболско и Странджа няма“. Тя, заедно със своя съпруг Тодор, гледат стадо от 200 овце в Болярово и отказа да пусне ветеринарните власти в стопанството си, за да умъртвят стадото им, въпреки че имаше протокол за положителни проби на заразата.

„Протоколът е фалшив. Нарочиха ни, защото протестирахме в съседното село Шарково“, обясни Ани Петрова тогава. Тя бе категорична, че няма болно или умряло животно в стопанството си, както и в останалите ферми.

Според нея чума никога не е имало в региона, а животните са били евтаназирани напразно.

Тогава държавата унищожи 4000 овце и кози в Странджа. Вместо 30 000, обявени от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) за болни от чума. Останалите бяха спасени заради силния граждански и политически отпор срещу произвола на институциите.

Днес обствениците на унищожените животни продължават да се чувстват предадени от държавата си. А в региона никой не вярва, че там е вилняла чума. Сполетялото ги зло си обясняват с конспиративен план на кабинета „Борисов 3“ за обезлюдяването на Странджа и планове за заселването на бежанци там.

„60 дни животните ми са тормозени, затворени. Аз съм единственият животновъд в Болярово, на който стадото е затворено. Всички други стада пасат. Нямам заболяло животно. Нямам умряло животни. Аз и моят съпруг сме обявени за заплаха за обществото. Искам да попитам, господата какъв е сертификатът за акредитация, като Агенцията по акредитация не е подновила сертификата на база на какво се издават заповеди? Кой управлява България? Искам да попитам и от кой щам е болестта? Те са избивали здрави животни, без да знаят от кой щам е тази болест. За мен болест няма. Мислите ли, че ако аз имам заболяло животно, умряло, ще го прикривам. Няма как да стане“, твърдеше тогава  Ана Петрова – нещо, което днес съдът потвърди с решението си.

Тогава, посещавайки региона, лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви: „Министрите Порожанов и Радев да си ходят веднага, избиха животни без причина!“

До последно от Министерството на земеделието и от агенцията по храните бяха категорични, че животните са били умъртвени правилно, тъй като е доказано, че има положителни проби на чума.

„БАБХ излъга, като обяви пред Международната организация за безопасност на животните, че стадото от Болярово е унищожено, а животните – убити. Стадото си е живо и има прираст от 100 агнета. Всичките животни – около 280, са в отлично здраве и са наблюдавани от ветеринарен лекар. Обаче за държавата стадо няма, фермата е заличена и стопаните не получават субсидия. И въпреки настояванията ни“, заяви адвокат Шейтанов.

От юли 2018 г. досега от Европейската комисия не са докладвали за нови огнища на чума в България. А обществото така и не разбра от нашите институции откъде дойде заразата.

Благодарим на колегите от epicenter.bg  за предоставения материал.

23.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

КРИЗАТА В ЕС ЗАПОЧВА ОТ ХРАНАТА И НАМАЛЕНАТА ПОКУПАТЕЛНА СПОСОБНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО!

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ОЧАКВАНО ИЛИ НЕ,НО ФЕРМЕРИТЕ ПЪРВИ УСЕТИХА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПАНДЕМИЯТА.СВИХА СЕ СРЕДСТВАТА ОТДЕЛЕНИ ОТ СЕМЕЙСТВАТА ЗА ХРАНА И СЪЩЕВРЕМЕННО ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ЗАПОЧНАХА ДА КУПУВАТ ПРОДУКТИ С ПО-ГОЛЯМА ТРАЙНОСТ СЪОТВЕТНО С ПО-ВИСОКО КАЧЕСТВО,И СЪВСЕМ ЛОГИЧНО ДОЙДЕ СТРАХЪТ ОТ ФАЛИТ НА ФЕРМЕРИТЕ.КОЛКО ЛИ ТОНА ПЛОДОВЕ,ЗЕЛЕНЧУЦИ,МАСЛО,СИРЕНА ЗАМРАЗЯВАНИ И РАЗМРАЗЯВАНИ МЕСА -ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ ЗАПАДНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ,ЩЯХА ДА БЪДАТ БРАКУВАНИ И ИЗХВЪРЛЕНИ, АКО БЯХА ЗАТВОРЕНИ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАНИЦИ ЗА ТЯХ И НЕ ПЪЛНЕХА НАШИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ.НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ДА СЕ ЗНАЕ.ЧЕ НЕМСКОТО МАСЛО НЕ Е ЧИСТО,ЧЕ СВИНСКОТО КОНТРАФИЛЕ ОТ 6,00ЛЕВА ЗА КГ Е НЕРЕДОВНО,ЧЕ ВНОСНИТЕ ПРЕСНИ КАРТОФИ СЕ РАЗВАЛЯТ ЗА 2 ДНИ И СТАВАТ НА КАША.ДА СИ ДОЙДЕМ НА ДУМАТА:В ТАЗИ КРИЗА НЕ СТРАДАТ САМО БЪЛГАРСКИТЕ ФЕРМЕРИ,НО И НЕМСКИТЕ,ХОЛАНДСКИТЕ,ДАТСКИТЕ.ВИЖТЕ ЗАЩО:

В цяла Европа голяма част от хранително-вкусовата и селскостопанската промишленост е силно засегната от пандемията Covid-19, разказва видео на Би Би Си

Фермерите са инситнски уплашени от последствията на заразата, които могат да унищожат бизнеса им. Под риск са хиляди малки производители.

Половината от риболовците в Холандия са вързали лодките и не излизат в морето. Това е така, защото цената на прясната риба се понижи поради липса на търсене.Във

Франция 150 000 тона висококачествено сирене бяха бракувани миналата седмица, защото фермерите не могат да го продадат. Причината е в това, че потребителите вече търсят индустриални сирена с дълъг срок на съхранение.Аспержите в Германия прорастват неприбрани и заприличват на малки дървета.И много от складовете, които съхраняват прясна храна от цяла Европа, вече достигат капацитет. В Холандия се намира един най-големите на континента складове за храни, който вече почти препълнен.

Планини от картофи се издигат в Белгия. Малка част от тях отиват за изхранване на бездомните. Общо 750 000 тона остават непродадени.

21.05.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ИКОНОМИЧЕСКАТА НИ ЗАВИСИМОСТ ОТ КИТАЙ!

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДНЕС ЛИДЕРИТЕ НА ЕС ЗАГОВОРИХА ЗА СКЪСЯВАНЕ НА ВЕРИГИТЕ НА ДОСТАВКИ И ПРОИЗВОДСТВА И ОТДРЪПВАНЕ ОТ КИТАЙ.ДОШЛО Е ВРЕМЕТО ДА СЕ КАЖЕ ИСТИНАТА КОЙ СЪСИПА ЦЕЛИ БРАНШОВЕ В ЕВРОПА В Т.Ч. БЪЛГАРИЯ.

ОТГОВОРЪТ Е ЯСЕН И КОРОНАВИРУСЪТ САМО ГО ПОКАЗА-КИТАЙ! ОКАЗАХМЕ СЕ ЦЕЛИ ИКОНОМИКИ В ЕВРОПА И САЩ ЗАВИСИМИ ОТ КИТАЙСКИТЕ ДОСТАВКИ И ПРОИЗВОДСТВА.ТОВА КОЕТО ЩЕ ПРОЧЕТЕТЕ СЕГА СИГУРНО И ВИЕ СТЕ ГО МИСЛИЛИ,НО ЕДИН МЛАД АНАЛИЗАТОР И ИКОНОМИСТ ЛЪЧЕЗАР БОГДАНОВ ОТ ИНСТИТУТА ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА ,СЕ ОСМЕЛИ ДА НАРЕЧЕ НЕЩАТА С ИСТИНСКИТЕ ИМ ИМЕНА..

– Икономисти твърдят, че сегашната криза има потенциал да направи дълбоки промени в глобалната икономика. Европейски и американски компании ще престанат да залагат на дълги производствени вериги и единствен доставчик. И прогнозират преместване на производствени мощности от Китай и изобщо от Югоизточна Азия в Източна Европа. Всъщност кои са секторите и компаниите, които са силно зависими от изнесени производства/вериги за доставки от Китай/Югоизточна Азия?

– Икономическата зависимост от Китай е, разбира се, удобна тема за геополитически дискусии. Търсейки лесно обяснение, можем да гледаме само на повърхността и да твърдим, че САЩ и Европа тотално са загубили капацитет да произвеждат определени стоки и са “изнесли” всичко в Китай.

Наистина, статистиката ще ни посочи много примери за почти пълен монопол – например в Германия близо и над 90% от вноса на фойерверки, изкуствени цветя, проточени газови бойлери, нивелири, чадъри, къмпинг оборудване и джобни запалки идват от Китай.

Ако гледаме “на едро”, данните биха подкрепили и тезата, че Европа внася значителен дял от мебелите, играчките, облеклата, електрониката от Китай. Заедно с това обаче истинската зависимост се вижда под повърхността –в специализацията на Китай за производство на някои видове органични и неорганични химикали, съединения, използвани във фармацията, части за специфични машини като печатарските, та дори някои важни компоненти за производство на гримове и други козметични изделия.

Но въпросът е много по-дълбок. От една страна, глобализацията позволи на редица бедни страни да се възползват от изобилната си евтина работна ръка, като я “продадат” чрез влагане в създаването на редица трудоемки продукти. И в този случай Китай отдавна не е тази икономика – все повече ролята му на “евтина фабрика” в шивашката и обувната промишленост, в част от електрониката, в машиностроенето, в спортните стоки се поема от много други страни в Югоизточна Азия, като за последните няколко години впечатляващ е растежът във Виетнам

От друга страна, тясната специализация, съчетана с огромен мащаб,действително позволява значително понижаване на единичните разходи. Това стимулираше окрупняване, създаване на големи заводи, а така неминуемо се намали конкуренцията. Същевременно, за да е възможно това, създаването на крайния продукт трябваше да се раздели на все повече процеси, като за всеки отделен компонент, на всяка фаза, в света се развиваше специализирана група от доставчици. Всичко това обаче е възможно, ако светът е свързан с надежден транспорт, устойчивост на бизнес климата във всяка страна, където е разположен всеки от производителите, и разбира се, липса на държавни ограничения пред търговията.

Последното вероятно ще се промени, а подготовката за пренаписване на т.нар. правила на глобалната търговия вече е в ход. В ЕС говорим за реиндустриализация, Тръмп използва по-директни определения, когато говори за връщане на фабриките обратно на американска земя. В крайна сметка става въпрос за преосмисляне на виждането, че търговията в момента е честна и взаимноизгодна. Най-малкото, политиците на европейските държави все повече започват да отчитат, че например екологичните стандарти не се прилагат еднакво, че страните, в които в последните десетилетия се изнасят производства, не зачитат правото на интелектуална собственост и де факто  “крадат” технологии,че субсидират експортно-ориентираните бизнеси, но не допускат свободно внос от Европа.

Ето защо може да се очаква пандемията да катализира вече съществуващи процеси на ограничаване на свободата на търговията, на налагане на ограничения пред вноса особено от Азия и същевременно държавни стратегии за подпомагане на производства в рамките на общия пазар.

– Ще има ли скъсяване на веригите за доставки и регионализация на производствата?

– Смущенията в доставките и изобщо в международната специализация и търговия, които преживяваме сега, не са безпрецедентни. Да припомним земетресението и аварията в атомната централа във Фукушима преди девет години. Тогава се оказа, че този регион в Япония е концентрирал голям брой производители на ключови компоненти и материали, използвани в електрониката и автомобилостроенето.

Последвалите години бяха използвани от част от бизнеса за подготовка и предпазване от бъдещи подобни рискове, включително чрез сключване на дублиращи договори (т.е. за всяка суровина или част – поне два доставчика) и увеличение в поддържаните складови наличности.

Пандемията показа тази уязвимост. От чисто транспортна гледна точка никой не е ограничил морския транспорт. Но тук се вижда структурният проблем в съществуващия модел – далечните доставки и дълбоката специализация са икономически оправдани именно при голяма концентрация на производството, спестените така разходи компенсират дългата и сложна верига. Но когато здравно или друго бедствие засегне даден регион на другия край на света и фабриката спре дори за 1-2 месеца, или се наложи карантина, или единствен мост или тунел е разрушен, това излага на риск всичко.

По думите на анализаторите няколко години след Фукушима, от 30 хиляди компонента в един автомобил, липсата на един химикал, използван при боядисването и произвеждан в този регион на Япония, създаде проблеми на половината европейски автомобилни заводи

– Има ли основания да се очаква, че фирмите майки, разтревожени от прекъснатите доставки на компоненти и готови продукти, ще преориентират инвестиционните си планове?

– Доставките ще бъдат възстановени, Китай отвори – засега. Въпросът е доколко подобен риск е приемлив в дългосрочен план. Ще дам и друг пример – сходен дебат се проведе и по повод бъдещето на автомобилната индустрия в Обединеното кралство заради несигурността на бъдещите търговски отношения след излизането от ЕС. Казано просто, когато съществува политически риск за безпрепятственото движение на стоки, а това неминуемо следва след излизане от единния пазар, доколко е разумно да разчиташ на безпроблемен процес на доставка от и към фабриките на острова?

Ако големите индустриални концерни възприемат рисковете на сериозно, логично е да се опитат да диверсифицират доставчиците си Това не означава, че ще спрат да търгуват с Китай и другите страни в Азия например, освен ако търговска война не направи това твърде скъпо. Но вероятно ще бъдат оценени и предимствата на нови инвестиции в региона  – както ЕС, така и съседните страни.

– Предимствата на Източна Европа са географска близост, по-ниски разходи, евтина и квалифицирана работна ръка. Достатъчни ли са, за да привлекат значителен инвеститорски интерес?

– Всички тези предимства са видимата страна. Все по-важно обаче става това, че тези страни са част от общия пазар с всички произтичащи ползи – общи стандарти, общи правила за безопасност, единна сертификация и т.н.

Още повече, ако трябва да изпратите екип инженери, учени или финансисти в дъщерна компания или доставчик, има огромна разлика дали дестинацията е в ЕС. От гледна точка на смущенията в доставките се видя, че след няколко дни на хаос заради карантинните мерки по границите, потокът товари започна отново да се движи на практика необезпокоявано.

– Какъв е потенциалът на България в този сценарий? Авточасти и IT и какво друго? Медицинско оборудване? Селскостопанска продукция?

– Създаването на автомобили и изобщо на машини и съоръжения предполага именно това разделяне на процеси, за което говорих по-горе, тази специализация, даваща разходни икономии. Българската индустрия, както и в голям мащаб компании от Чехия, Полша, Унгария, Словения, вече започват да заемат тези ниши. Резултатите са видими в сериозното нарастване на износа на компоненти за различни съоръжения, на метални изделия, на оптически, измервателни и медицински инструменти. Успешно се развиват и експортно-ориентираните производители на пластмасови изделия, на някои видове мебели и обзавеждане, особено бързо расте износът на спортни стоки.

Струва ми се също, че производството на облекла трябва да се отърве от стигмата на нискотехнологичен бизнес, разчитащ на експлоатация на нискоквалифициран труд. Има доста основания да считаме, че Европа може да преживее ренесанс на част от шивашкото производство – разчитащо на нови технологии, обучен персонал, качество и може би най-важно – гъвкавост и скорост на доставка до потребителите.

На практика от нищото България влезе в топ 20 по износ на електрически велосипеди, мотопеди и други возила на ток в света и вече е 8-и най-голям доставчик в Германия. Търсенето на ИТ и изнесени бизнес услуги ще се увеличи, макар да е възможно да има спиране или отлагане на някои нови проекти. В крайна сметка, ако живеем и работим повече от дома, ако пътуваме по-малко за сметка на видео срещи, ако банкираме и пазаруваме онлайн, това ще изисква допълнителни инвестиции в нови и по-добри услуги, в обучение и помощ на потребителите. България има силни предимства да предложи възможности за още такива инвеститори.

– Какъв ще е ефектът от връщането на мигранти и сезонни работници на пазара на труда у нас?

– От макроикономическа гледна точка те няма да работят зад граница и да пращат средства на своите близки, които се харчат в България, и отделно самите те идват без доход. Вероятно част от тях имат спестявания и ще харчат от тях, което до известна степен ще увеличи вътрешното потребление на храни, дрехи, горива в следващите месеци. За друга част обаче ще трябва да се погрижи системата за социално подпомагане.

Иначе –ето ги чаканите няколкостотин хиляди работници,които иначе работодателите все предлагаха да се докарат от най-различни далечни страни. Хората са тук, в следващите месеци няма да заминат и търсят работа. Да, това стана в момент, в който част от бизнеса има значително намаление на приходите и нужда от работна сила.  Но предприемачеството предполага в дейността да се влагат освен идеи и капитал – с други думи, ако дългосрочно едно предприятие смята да се развива и разширява, сега е моментът да наема хора.

04.05.2020     Екип на ХТКК

Read Full Post »

ЦЕНАТА НА СДЕЛКАТА С ТЪРГОВСКИТЕ ВЕРИГИ

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ТОВА ЗА КОЕТО ВИ ПИШЕМ ,ПРИЗНАВАМЕ СИ И НИЕ НЕ ГО ЗНАЕХМЕ ДО ВЧЕРА.ВСИЧКИ СМЯТАХМЕ,ЧЕ ЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ ПО ВЕЛИКДЕН СА „КЛЕКНАЛИ“ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НИ И ЧИСТО СЪРДЕЧНО СА СЕ СЪГЛАСИЛИ ДА ПРОДАВАТ БЪЛГАРСКИ ЗЕЛЕНЧУЦИ.ДА,АМА НЕ! ВИЖТЕ ЗА КАКВО ИДЕ РЕЧ:

Сбърканата схема за субсидии в земеделието доведе до нова аномалия при разпределението на държавните пари. Последното решение на Министерството на земеделието е да подпомагат българските производители на зеленчуци,като дават субсидии на… търговците. Беше решено търговските вериги да бъдат подпомагани, за да изкупуват оранжерийни зеленчуци – домати,краставици и чушки, да ги сортират, опаковат и продават. Държавата пъкще компенсира част от разходите на търговците за транспорт и логистика.

За да получат средствата, те трябва да докажат пред фонд „Земеделие“ с фактури, че са изкупили продукцията от земеделските стопани. Единичната ставка за подпомагане за търговските обекти е в размер на 600 лв. за тон домати, 400 лв. за тон краставици и 800 лв. за тон чушки.

Въпросът е защо тези пари не отиват там, където са най-необходими – при земеделските производители. Защото, ако те получат адекватни за пазарната ситуация субсидии, ще продават продукцията си на веригите на по-ниска цена и ще може да се конкурират с внасяните от Гърция плодове и зеленчуци.

Между търговските вериги и земеделските производители има и съществена разлика в бизнес модела. Плодовете и зеленчуците са бързооборотна стока. Трябва да бъдат продадени за няколко дни и след това щандовете отново сезареждат. Това означава, че например 1000 лв., вложени в стока, се завъртат няколко десетки пъти в годината. В резултат дори веригите да работят само с 10% чиста печалба (след всички разходи и изхвърляне на нереализираната продукция), при десет пъти продаване на продукцията и зареждане с нова в рамките на година печалбата от вложените средства става 100%. Скоростта на движение на оборота зависи от конкретната земеделска продукция. Ако някои плодове и зеленчуци се зареждат във веригите всяка седмица, реално вложените в стока пари се завъртат 50 пъти в годината. Дори веригите да работят само с 5% чиста печалба, от всеки продаден килограм домати или краставици, това означава 250% печалба за година от вложените средства в стоки. Разбира се търговските вериги са инвестирали много средства и в самите магазини. Затова реалната им печалба спрямо вложените средства не е толкова голяма.

При фермерите ситуацията е коренно различна. Част от културите дават плод само един път в годината. С една реколта трябва да бъдат покрити разходите и труда на фермерите за цялата година. А ако има лоши климатични условия, цялата продукция може да загине.

Тогава защо субсидии получават търговците, а не самите фермери. Едната причина може да е жест към тях, за да се съгласят да продават повече българска продукция. Проблемът е, че родните производители на плодове и зеленчуци са малки стопанства, които не могат да гарантират регулярно зареждане на веригите. Което пък затруднява логистиката на доставките. Другата причина субсидиите да са за веригите може би е, че при тях има точна отчетност – оборотът се засича на касовия апарат и е ясно какво е продадено. Ако субсидиите се дават на фермера, вероятно ще се окаже, че за няколко месеца производството на домати у нас е скочило необичайно много и ще достигнем рекордни стойности от събрана продукция от всеки декар.

Оказва се, че заради проблеми като малки стопанства и недобра отчетност дори министерството на земеделието да иска да помогне на стопаните, е по-добре да го направи като дава субсидии на търговците. Въпросът е защо се стигна до този абсурд. А за да намерим отговор трябва да погледнем назад във времето. Прецизната отчетност никога не е била силна страна в земеделието. По сергиите на пазарите все още няма касови апарати и търговци продават дори ананаси и банани като собствена земеделска продукция. Заради схемите за източване и укриване на ДДС при зърнените култури още преди години се стигна до необходимостта от въвеждане на режим на обратно начисляване на ДДС – данъкът се начислява от купувача по веригата на доставки, а не от продавача. Но тези проблеми не са характерни само за България.

Наличието на много малки стопанства за плодове и зеленчуци обаче е свързано със субсидиите, а при разпределението на парите за земеделие можем да учудим много европейски експерти. Според данни отпреди няколко години, 6% от земеделците в страната получаваха над 80% от субсидиите. Това са т. н. „зърнари“, които взимат лъвски пай от европейските средства за подпомагане на земеделието. Въпреки че Европейската комисия наложи таван на субсидиите за едно стопанство, това не е променило съществено ситуацията в страната, просто стопанствата са разделени на няколко по-малки. Огромните субсидии, които получават „зърнарите“, им дават възможност да карат коли като „Ролс Ройс“ и „Бентли“, докато производителите на плодове и зеленчуци едвам свързват двата края. В България от всички земеделски площи зеленчуци се отглеждат върху около 1%, на овощарството се падат около 1,4%, приблизително толкова са и площите с ароматни култури. Всичко останало са полета със зърнени култури.

Благодарение на европейските субсидии „зърнарите“ купуват модерни трактори и комбайни, изнасят продукцията си с кораби и всичко това им дава възможност да разширяват още дейността си. Същевременно много производители на плодове и зеленчуци са готови да се откажат от дейността си, защото едвам свързват семейния бюджет. Много стопани си правят сметка, че ако работят на полетата в Гърция, ще спечелят повече пари отколкото, ако обработват собствената си земя.

Промяната е бавна

Повечето родни производители на плодове и зеленчуци са малки стопани,които не могат да осигурят големи и редовни количества за търговските вериги. Но ако получават повече субсидии, ще може да разширят дейността си и този проблем ще бъде решен. Ако много производители се обединят в сдружения, които заедно договарят цени и количества с веригите, ситуацията също ще се промени. В земеделието може да бъдат направени много неща и част от тях стъпка по стъпка се реализират. Но промяната става твърде бавно.

26.04.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »