ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ПОМНИМ-ИМАШЕ ЛИ ЧУМА ПО ОВЦЕТЕ В БЪЛГАРИЯ?

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

ВСЕ ПАК СЛЕД 2 ГОДИНИ ИСТИНАТА ИЗЛЕЗЕ.ВИЖТЕ:

Истината възтържествува! Ани Петрова от Болярово, която показа чутовна воля и не допусна стадото ѝ да бъде избито заради чумата, спечели финално съдебната битка. С решение от вчера Върховният административен съд (ВАС) се произнася, че заразата не е доказана, пише в. „Сега“.

През есента на 2018 г. областното поделение на Агенцията по безопасност на храните регистрира две положителни проби в животновъдния обект на Ани и разпореди той да бъде заличен. Овцете трябваше да се умъртвят. Жената оспори пробите, не пусна ветеринарите, обикновени хора и БСП я подкрепиха.

Най-важната част от решението на ВАС гласи: „Не са изложени обективни факти, установяващи безспорното наличие на болестта по животните и съображенията за вземането на крайните мерки за преодоляването й. (…) В разглеждания казус липсват убедителни доказателства за развитието на болестта ЧДПЖ във времето в конкретния регион и степента на разпространение“. 

Съдът отчита, че свидетелските показания установяват добро здравословно състояние на стадото в различни етапи от периода юли – септември 2018 г. Пък и… представената справка от БАБХ показала, че 203 овце били живи впоследствие, включително двете с уж установена чума.

Тези вълнения бяха част от големия скандал, свързан с избиването на животни в Странджа заради чумата. През цялото време стопанката твърдеше, че стадото ѝ е здраво, а медийни кадри свидетелстваха за това. Впоследствие битката се пренесе на събедния терен, за да се стигне до дело във ВАС, което завърши в полза на стопанката – заповедта от есента на 2018 г. е отменена.

Епицентър.бг припомня, че още през август 2018 година Ани Петрова твърдеше, че „чума по животните в Ямболско и Странджа няма“. Тя, заедно със своя съпруг Тодор, гледат стадо от 200 овце в Болярово и отказа да пусне ветеринарните власти в стопанството си, за да умъртвят стадото им, въпреки че имаше протокол за положителни проби на заразата.

„Протоколът е фалшив. Нарочиха ни, защото протестирахме в съседното село Шарково“, обясни Ани Петрова тогава. Тя бе категорична, че няма болно или умряло животно в стопанството си, както и в останалите ферми.

Според нея чума никога не е имало в региона, а животните са били евтаназирани напразно.

Тогава държавата унищожи 4000 овце и кози в Странджа. Вместо 30 000, обявени от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) за болни от чума. Останалите бяха спасени заради силния граждански и политически отпор срещу произвола на институциите.

Днес обствениците на унищожените животни продължават да се чувстват предадени от държавата си. А в региона никой не вярва, че там е вилняла чума. Сполетялото ги зло си обясняват с конспиративен план на кабинета „Борисов 3“ за обезлюдяването на Странджа и планове за заселването на бежанци там.

„60 дни животните ми са тормозени, затворени. Аз съм единственият животновъд в Болярово, на който стадото е затворено. Всички други стада пасат. Нямам заболяло животно. Нямам умряло животни. Аз и моят съпруг сме обявени за заплаха за обществото. Искам да попитам, господата какъв е сертификатът за акредитация, като Агенцията по акредитация не е подновила сертификата на база на какво се издават заповеди? Кой управлява България? Искам да попитам и от кой щам е болестта? Те са избивали здрави животни, без да знаят от кой щам е тази болест. За мен болест няма. Мислите ли, че ако аз имам заболяло животно, умряло, ще го прикривам. Няма как да стане“, твърдеше тогава  Ана Петрова – нещо, което днес съдът потвърди с решението си.

Тогава, посещавайки региона, лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви: „Министрите Порожанов и Радев да си ходят веднага, избиха животни без причина!“

До последно от Министерството на земеделието и от агенцията по храните бяха категорични, че животните са били умъртвени правилно, тъй като е доказано, че има положителни проби на чума.

„БАБХ излъга, като обяви пред Международната организация за безопасност на животните, че стадото от Болярово е унищожено, а животните – убити. Стадото си е живо и има прираст от 100 агнета. Всичките животни – около 280, са в отлично здраве и са наблюдавани от ветеринарен лекар. Обаче за държавата стадо няма, фермата е заличена и стопаните не получават субсидия. И въпреки настояванията ни“, заяви адвокат Шейтанов.

От юли 2018 г. досега от Европейската комисия не са докладвали за нови огнища на чума в България. А обществото така и не разбра от нашите институции откъде дойде заразата.

Благодарим на колегите от epicenter.bg  за предоставения материал.

23.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

БЪЛГАРСКА СТРАТЕГИЯ ЗА БИОИКОНОМИКА

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДА СИ ПРИЗНАЕМ,ЧЕ ПОСРЕЩНАХМЕ НОВИНАТА ЗА ПЪРВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА БИОИКОНОМИКА С ГОЛЯМ ИНТЕРЕС.ОЩЕ ОТ 1970ГОД.

ДАТИРАТ ПЪРВИТЕ ЛЕКЦИИ ПО БИОИКОНОМИКА И БИОМАТЕМАТИКА В БЪЛГАРСКИТЕ ВУЗ/ОВЕ/.

ИСТИНАТА Е,ЧЕ ДО ДЕН ДНЕШЕН БЪЛГАРИЯ НЯМАШЕ СОБСТВЕНА РАЗРАБОТКА ЗА БИОИКОНОМИКА,ДОКАТО ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА СТРАТЕГИЯ БЕ ФАКТ ОЩЕ ПРЕЗ 2012ГОД.

Биоикономиката обхваща производството на възобновяеми биологични ресурси (биомаса) и тяхното превръщане в храни, фуражи, биологични продукти и биоенергия. Аграрният сектор заема малко над 50% от БДС и заетите в биоикономиката на страната.

 На базата на SWOT анализ е направена оценка на потребностите на аграрния сектор в подкрепа на биоикономиката, които са систематизирани в три статегически цели. 

Първа: Устойчиво управление и развитие на земеделието, горското стопанство и рибарството за устойчиво производство и предоставяне на възобновяеми ресурси; Втора: Пълноценно използване и развитие на научно-изследователската дейност, на партньорства за обмен и трансфер на иновации, на инфраструктура за експериментиране; Трета: Подобряване на знанията и уменията. 

Разработен е План за действия в който са дефинирани дейностите, очакваните резултати, отговорните институции и източниците на финансиране за постигането на всяка стратегическа цел.

За устойчивото развитие на аграрния сектор и осигуряване на биомаса за секторите, свързани с аграрното производство, е необходимо въвеждането на механизми за оптимизиране на производствената структура в посока увеличаване на фуражните, етерично-маслените, влакнодайните и др. култури. Необходимо е също адаптиране на нормативната база, свързана с биоикономиката и кръговата икономика. Насърчаването на инвестициите за преработка и оползотворяване на отпадъчните продукти в трите отрасъла на аграрния сектор е първостепенна задача в развитието на биоикономиката. То е свързано с дигитализацията на сектора и въвеждането на прецизното земеделие, с внедряването на нов бизнес модел в горския сектор, включващ изграждането на инсталации и биорафинерии за преработка на горскодървесна биомаса и недървесни продукти, с въвеждането на технологии в рибарството за използване на нежелания улов на риба и справяне със замърсяванията в морето и вътрешните водоеми.

За пълноценно използване и развитие на научно-изследователската дейност в областта на биоикономиката се предвижда създаване нови модели и технологични решения за устойчиво управление на природните ресурси и съхраняване на биоразнообразието. Адаптирането на аграрния сектор към климатичните промени и опазването на околната среда имат приоритетно място в научно-изследователските програми, но от гледна точка на биоикономиката е необходимо да се съблюдава и нарастването на пр оизводството на биомаса от единица площ, с оглед на нарастващите потребности от биомаса в глобален мащаб. Ново направление в изследователската дейност е разработването на технологии за получаване на биобазирани, рециклируеми и разградими продукти, както и на стандарти за тяхната употреба.

Подобряването на знанията и уменията се основава на провеждане на информационни срещи за същността на биоикономиката и кръговата икономика, организиране на обучения за трансфер на знания, предоставяне на консултации за повишаване ефективността на биомасата и отпадъците, провеждане дни на „отворени врати”, обмен и демонстрации на добри практики. Отговорността за придобиване на нови знания и умения е на образователните, научните и консултантските организации, които формират Системата за знание и иновации в селското стопанство (AKIS). Предвижда се също привличането на по-широк кръг консултанти, напр. в областта на изграждането на биорафинерии в стопанствата на производителите на първичната биомаса и пр.

В документа са направени и конкретни препоръки за включване на биоикономиката при изготвянето на Стратегическия план на ОСП 2021-2027.

17.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

КАК ЩЕ СЕ ФИНАНСИРА ОСП ПРЕЗ 2021-2027 Г.

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ПУБЛИКУВАМЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА СТАТИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕТО НА ОСП

Еврокомисията предложи да увеличи бюджета на „Хоризонт Европа“ на €94,4 млрд., за да увеличи европейската подкрепа за научни и иновационни дейности, свързани със здравето и климата.

2) Как тези суми се съотнасят с предложението на ЕК за МФР, направено през 2018 г. в постоянни и текущи цени?

С преработеното си предложение за МФР, представено на 27 май 2020 г.,Комисията предлага общо финансиране за Общата селскостопанска политика(ОСП) в размер на €348,3 млрд. в постоянни цени (€391,4 млрд. в текущи цени). Тази обща сума възлиза на €285,3 млрд. (€290,7 млрд. в текущи цени) за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ – директни плащания и свързани с пазара разходи) и €90 млрд. (€100,7 млрд. в текущи цени) за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Както беше посочено в предложението на Комисията от 2018 г. относно бъдещата ОСП, държавите-членки ще имат възможност да прехвърлят до 15% от своите средства за ОСП между Първи стълб – директни плащания и Втори стълб – развитие на селските райони. Това ще им позволи по-добре да адаптират политиката към приоритетите на своя селскостопански сектор.

През 2018 г. Комисията предложи бюджет в размер на €365 млрд. в текущи цени за ОСП, от които €286,2 млрд. за ЕФГЗ и около €78,8 млрд. за ЕЗФРСР. Средствата за ОСП през 2020 г. за ЕС-27 (без сумите за Обединеното кралство) се използват като референтно ниво и се умножават по седем, като така ще се създаде бюджетната рамка за следващите седем години: по този начин основното ниво възлиза на €382,5 млрд.

Бюджетът на ОСП в преразгледаното предложение за МФР, възлизащо на €391,4 млрд. по текущи цени, представлява 7% увеличение спрямо предложението от 2018 г. Това представлява ръст с €365 мрд. и 2% увеличение в сравнение с базовото ниво (т.е. при репликиране през целия период 2021—2027 г. на предвидените за 2020 г. средства за ЕС-27.).

Пресметнато в цените от 2018 г., това съответства на €348,3 млрд. или на 7% увеличение на предложението от 2018 г. за €324,3 млрд. и увеличение с 2% в сравнение с базовото ниво (т.е. при репликиране през целия период 2021—2027 г. на предвидените за 2020 г. средства за ЕС-27).

С цел прозрачност съобщението за МФР от 27 май показва тези суми както в текущи цени, така и в цени за 2018 г.

Обобщение на предложения бюджет за ОСП през 2021-2027 (в милиона EUR)

Фонд Текущи цени       Цени през 2018

ЕФГЗ          290702        258251

ЕЗФРСР      84255         75013

ЕЗФРСР – Следващо поколение ЕС      16483       15000

ОБЩО           391440      348264

3) Предвидена ли е гъвкавост между стълбовете на ОСП?

Както беше посочено в предложението на Комисията от 2018 г. за бъдещата ОСП, държавите-членки ще имат възможност да прехвърлят до 15% от своите средства за ОСП между директни плащания и развитие на селските райони.Това ще им позволи по-добре да адаптират политиката към приоритетите на своя селскостопански сектор и по-добре да постигнат амбициите на Зеления пакт.

4) Какви ще бъдат процентите на съ-финансиране за развитие на селските райони?

Процентите на съфинансиране за развитие на селските райони в новото предложение остават същите като предложените през май 2018 г.: 70% за по-слабо развитите региони, схемата POSEI за най-отдалечените райони и Егейските острови; 43% за други региони; 65% за агроекологична подкрепа;

80% за конкретна подкрепа за развитие на селските райони (например ЛИДЕР); 100% за суми, прехвърлени от директни плащания.

5) Как ще се изразходват средствата чрез финансовия инструмент „ЕС от следващо поколение“? Ще има ли условия? Или ще се изразходват по общите правила за изразходване на средствата?

Селските райони ще играят жизненоважна роля за постигането на екологичен преход и за постигане на амбициозните цели на Европа в областта на климата и околната среда. Комисията предлага да се увеличи бюджетът за ЕЗФРСР с €15 млрд. по линия на инструмента „ЕС от следващо поколение“,за да подпомогне земеделските стопани и селските райони при извършването на структурните промени, необходими за прилагането на Европейския зелен пакт, и по-специално за подкрепа на постигането от амбициозните цели в новите стратегии за биологичното разнообразие и „От фермата до трапезата“.

ЕК, ЕС, Agrozona.bgСтратегическите планове на ОСП ще играят жизненоважна роля в този преход. В своите стратегически планове за ОСП държавите-членки ще трябва да уточнят как възнамеряват да изпълняват различни цели, включително свързаните с икономическото възстановяване и гарантиране, че техните земеделски стопани отговарят на всички изисквания по отношение на околната среда и климата. В плановете също така ще трябва да бъде описано подробно как ще се използва финансирането от двата стълба на ОСП, за да се подкрепи националната стратегия. Целите ще се определят и оценяват всяка година, за да се оцени напредъкът.

6) Как ще се разпределят средствата за ОСП? Как ще се определят средствата за всяка страна-членка?

Относно Първи стълб на ОСП предложението на Комисията за МФР показва годишните суми за финансиране, които ще бъдат на разположение. Това ще се прилага предимно за директните плащания на земеделските

производители, включително еко-схемите, както и за разходите, свързани с пазара, като например националните програми за подпомагане на виното, подкрепата за организации на производители в сектора на плодовете и зеленчуците, училищните схеми, подкрепата за най-отдалечените региони и по-малките острови в Егейско море и други.

Относно Втория стълб на ОСП в Многогодишната финансова рамка са определени годишните суми, които ще бъдат на разположение. Допълнителните €15 млрд. за селските райони от инструмента „ЕС от следващо поколение“ ще добавят към средствата за държавите-членки през периода 2022 г. до 2024 г., пропорционално на предложените през 2018 г. средства за развитие на селските райони.

7) На какъв етап са преговорите за новата ОСП?

Предложенията на ОСП на Комисията са част от законодателния процес,който се осъществява от съзаконодателите – Европейският парламент и Съвета. Важно е процесът да приключи възможно най-бързо, за да се осигури яснота и сигурност както на фермерите, така и на националните администрации.

8) Какво е предложението на ЕК за финансиране за Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) през периода 2021-2027 г.?

Като част от увеличения дългосрочен бюджет на ЕС за 2021-2027 г. ЕФМДР ще бъде увеличен с €500 млн., за да се засили устойчивостта на риболовния сектор и да се осигурят необходимите възможности за управление на кризи. Това представлява увеличение с над 8% в сравнение с първоначално предложения бюджет за ЕФМДР през 2018 г.

Финансирането на ЕФМДР ще продължи да насърчава постигането на икономическите, социалните и екологичните цели на Общата политика в областта на рибарството. Постигането на устойчив риболов е инвестиция в устойчивостта на сектора в ЕС и в бъдещето на хората, заети в сектора.

ЕФМДР ще продължи да допринася за постигането на целите на Европейския зелен пакт, включително стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г. и стратегията „От фермата до трапезата“.

09.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

КРИЗАТА В ЕС ЗАПОЧВА ОТ ХРАНАТА И НАМАЛЕНАТА ПОКУПАТЕЛНА СПОСОБНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО!

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ОЧАКВАНО ИЛИ НЕ,НО ФЕРМЕРИТЕ ПЪРВИ УСЕТИХА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПАНДЕМИЯТА.СВИХА СЕ СРЕДСТВАТА ОТДЕЛЕНИ ОТ СЕМЕЙСТВАТА ЗА ХРАНА И СЪЩЕВРЕМЕННО ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ЗАПОЧНАХА ДА КУПУВАТ ПРОДУКТИ С ПО-ГОЛЯМА ТРАЙНОСТ СЪОТВЕТНО С ПО-ВИСОКО КАЧЕСТВО,И СЪВСЕМ ЛОГИЧНО ДОЙДЕ СТРАХЪТ ОТ ФАЛИТ НА ФЕРМЕРИТЕ.КОЛКО ЛИ ТОНА ПЛОДОВЕ,ЗЕЛЕНЧУЦИ,МАСЛО,СИРЕНА ЗАМРАЗЯВАНИ И РАЗМРАЗЯВАНИ МЕСА -ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ ЗАПАДНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ,ЩЯХА ДА БЪДАТ БРАКУВАНИ И ИЗХВЪРЛЕНИ, АКО БЯХА ЗАТВОРЕНИ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАНИЦИ ЗА ТЯХ И НЕ ПЪЛНЕХА НАШИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ.НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ДА СЕ ЗНАЕ.ЧЕ НЕМСКОТО МАСЛО НЕ Е ЧИСТО,ЧЕ СВИНСКОТО КОНТРАФИЛЕ ОТ 6,00ЛЕВА ЗА КГ Е НЕРЕДОВНО,ЧЕ ВНОСНИТЕ ПРЕСНИ КАРТОФИ СЕ РАЗВАЛЯТ ЗА 2 ДНИ И СТАВАТ НА КАША.ДА СИ ДОЙДЕМ НА ДУМАТА:В ТАЗИ КРИЗА НЕ СТРАДАТ САМО БЪЛГАРСКИТЕ ФЕРМЕРИ,НО И НЕМСКИТЕ,ХОЛАНДСКИТЕ,ДАТСКИТЕ.ВИЖТЕ ЗАЩО:

В цяла Европа голяма част от хранително-вкусовата и селскостопанската промишленост е силно засегната от пандемията Covid-19, разказва видео на Би Би Си

Фермерите са инситнски уплашени от последствията на заразата, които могат да унищожат бизнеса им. Под риск са хиляди малки производители.

Половината от риболовците в Холандия са вързали лодките и не излизат в морето. Това е така, защото цената на прясната риба се понижи поради липса на търсене.Във

Франция 150 000 тона висококачествено сирене бяха бракувани миналата седмица, защото фермерите не могат да го продадат. Причината е в това, че потребителите вече търсят индустриални сирена с дълъг срок на съхранение.Аспержите в Германия прорастват неприбрани и заприличват на малки дървета.И много от складовете, които съхраняват прясна храна от цяла Европа, вече достигат капацитет. В Холандия се намира един най-големите на континента складове за храни, който вече почти препълнен.

Планини от картофи се издигат в Белгия. Малка част от тях отиват за изхранване на бездомните. Общо 750 000 тона остават непродадени.

21.05.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

НЕУДАЧИТЕ НА БЪЛГАРИЯ СЪС ЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ У НАС!

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДО ОНЗИ ДЕН ВЯРВАХМЕ,ЧЕ МИНИСТЪР ТАНЕВА ЩЕ УСПЕЕ ДА ПОБЕДИ ЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ,  ДА ПОМОГНАТ НА РОДНОТО ПРОИЗВОДСТВО.УВИ!
„НИМА ВНОСНИТЕ ЗЕЛЕНЧУЦИ,СПРЯНИ НА ГРАНИЦАТА-ЗЕЛЕ И КРАСТАВИЦИ- С НАДДОПУСТИМОТО КОЛИЧЕСТВО ПЕСТИЦИДИ,СА ПО-КАЧЕСТВЕНИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ?“-ПОПИТА ТЯ ДОСТАВЧИЦИТЕ ОТ ЕС.
СВИДЕТЕЛИ СМЕ,ЧЕ В ТЕЖКИ ВРЕМЕНА ,ВСЯКА ДЪРЖАВА ДЪРПА ЧЕРГАТА КЪМ СЕБЕ СИ.

ТАКА СТАНА И СЕГА:САМО РОДНИТЕ ТЕКСТИЛНИ И ШИВАШКИ ПРЕДПРИЯТИЯ СЕ ОТЗОВАХА НА ПРИЗИВА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ПРЕНАСТРОИХА ПРОИЗВОДСТВОТО СИ НА ПРЕДПАЗНИ КОСТЮМИ И МАСКИ ЗА ПЪРВИТЕ НИ ЛЕКАРИ И МЕДСЕСТРИ.
ВИЖТЕ КОЙ СПЪНА МИНИСТЪР ТАНЕВА:

От постановлението изчезна изискването регионалната продукция да заема 50% от търговските площи, определени за отделните групи продукти.

Точно си помислихме, че упоритостта, с която земеделският министър Десислава Танева се бори за по-голямо място в търговските вериги на произведените в България и по региони плодове и зеленчуци, млечни и месни продукти, и други, може да се увенчае с успех, днес правителството реши да отстъпи.На извънредно заседание, проведено с видеоконферентна връзка, министрите в кабинета одобриха постановлението, касаещо отношенията между българските производители и търговските вериги.

В първоначалния му вариант постановлението определяше българската продукция за всеки един вид стока да е разположена върху поне 50% от търговските площи на големите магазини. В окончателния вариант липсва мерна единица за заеманата площ, което общо-взето обезсмисля най-важната цел – повече българска продукция във високооборотните търговски обекти.

Не е известно дали е отцеляло изискването търговците да плащат предоставената за продажба продукция в рамките на 14 дни. Прочети още: С проект на постановление властта ще задължи търговските вериги да заделят 1/2 от площите само за български храни.

В одобреното постановление пише, че „местата за продажба следва да са с  площ достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство. Приетото постановление все още не е публикувано и не може да се направи директно сравнение между двете.

На търговските площи следва да се предлагат мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители, съобщава пресслужбата на МС. Въведено е изискване млечните продукти да бъдат произведени изцяло от българско сурово мляко, което е плюс за животновъдите и минус за млекопреработвателите, някои от които работят със сухо и прясно мляко от внос.

Приетите изменения не изискват промяна на досегашния ред на доставки в обектите, единствената цел е да бъде дадена възможност за предлагане на местна (регионална) продукция, подчертават от МС.

Регионални производители са производители или групи/организации на производители с място на осъществяване на дейността на територията на административната област, в която се намира съответният търговски обект или на територията на съседна, граничеща с нея административна област.За административни области София-град и София-област за съседни се считат областите, граничещи със София – област, както и област Пловдив. Производителите трябва да са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители или да притежават обект, регистриран съгласно Закона за храните – разясняват от пресслужбата на правителството.

В мотивите към постановлението се посочва, че то има за цел да подкрепи малките и местни български производители и да запази поминъка им и се изтъква, че местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура.

„Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат“, добавят от МС. Приетата мярка се отнася за търговските обекти, представляващи вериги от магазини за самообслужване, за продажба на дребно на храни и нехранителни стоки, които имат обекти в повече от три административни области на територията на страната.Благодарим на колегите от АГРОПЛОВДИВ за предоставеният материал.

14.04.2020 Екип на ХТКК

.

Read Full Post »

ПОЗИЦИЯ НА МЗХГ ОТНОСНО ТЪРГОВСКИТЕ ВЕРИГИ

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

СВИДЕТЕЛИ СМЕ КАК В ТАЗИ ЖЕСТОКА КРИЗА ЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ В БЪЛГАРИЯ СА ПРЕТЪПКАНИ С ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ ОТ ТУРЦИЯ,ГЪРЦИЯ,ПОЛША,ДАНИЯ,ДАЖЕ СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ.ОТКЛИКВАМЕ НА ПРИЗИВА НА РОДНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ “ КУПУВАЙТЕ БЪЛГАРСКОТО“,НО ТО ГО НЯМА В ТЪРГОВСКИТЕ ВЕРИГИ.

ПРОПЛАКА И МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„НЕ МОЖЕ ТАЗИ КРИЗА ДА Е ПЕЧАЛБА ЗА ЕДНИ И ОЦЕЛЯВАНЕ ЗА ДРУГИ,ВМЕСТО ВСИЧКИ ДА СМЕ СОЛИДАРНИ“.ОБИДНО ЗА НАС ПРОЗВУЧАХА ДУМИТЕ Й,ЧЕ ДВЕ СЕДМИЦИ СЕ Е МОЛИЛА НА ЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ ДА ИЗКУПУВАТ БЪЛГАРСКИ ХРАНИ,ЗА ДА ПОМОГНАТ НА НАШИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,НО РЕЗУЛТАТЪТ Е БИЛ НУЛЕВ.ПО ТАЗИ ПРИЧИНА МЗХГ ИЗЛЕЗЕ СЪС СЛЕДНАТА
П О З И Ц И Я:

Министерство на земеделието, храните и горите предлага в търговските обекти да бъде излагана повече българска продукция на местни (регионални) производители в съответния обект. Регионалните производители са производители или организации на производители с място на осъществяване на дейност на територията на областта, в която се намира съответният търговски обект или до 200 км. от областния център.

Търговските обекти се задължават да обособят площи, в които да се предлагат само мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; месо и месни продукти; ориз; брашно; хляб; яйца и яйчнипродукти; масла и мазнини; мед; картофи и кореноплодни; зеленчуци –сурови (полски и оранжерийни), сготвени, консервирани, замразени,изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове; плодове – пресни (полски и оранжерийни), замразени, изсушени, консервирани, под формата на нектарии плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти; месни и месно-растителни консерви; готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид.

Проектът на Постановление  бе изпратен до всички заинтересовани страни за становище. Той е иницииран след комуникация между МЗХГ и Сдружението за модерна търговия, която имаше за цел да стимулира доброволно търговските вериги да подкрепят българското производство и българските производители. Разговорите не доведоха до никакви действия и разбиране от страна на частните операторите, което наложи настоящото предложение. С него не се въвеждат регулации в дейността на частните оператори, а само задължава обектите да предлагат продукцията на местни български производители.

Позицията на Сдружението за модерна търговия, която бе разпространена в медиите, е манипулативна по отношение на заплахите за покачване на цените. В предложените текстове има само въвеждане на едно единствено задължение – площи за предлагане на продукцията на местното население. По никакъв начин обособяването на площи, специално определени за български продукти не би могло да бъде намеса в прилаганите модели на търговските вериги, още по-малко фактор за нарастване на цените на стоките.

Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители запазване на поминъка им.

Голяма част от родната продукцията е насочена към ресторантьорството и хотелиерството, които заради пандемията в момента са затворени. Чрез монополното си положение на пазара в България, търговските вериги могатда помогнат за съхраняването на българските земеделски производители, а не да злоупотребяват с тяхната ниска организираност и недостатъчна логистична подготвеност.

Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат.

МЗХГ следи ценовото равнище на основните хранителни стоки, и ако сметнем, че има необосновано повишаване на цените на българското производство, сме в правото си да предприемем съответните мерки.

08.04.2020 г. Екип на ХТКК

Read Full Post »

КОЙ ЩЕ РАЗРАБОТВА СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В НОВАТА О С П?

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

НЯКЪДЕ С ДОБРО,НЯКЪДЕ ЗЛЕ,НО СТАРАТА ОСП СИ ОТИВА.

ПОДГОТВЯМЕ СЕ ЗА НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД С МИСЪЛТА.ЧЕ СМЕ СЕ НАУЧИЛИ И ПОУЧИЛИ С ГОДИНИТЕ И С ЛЕКОТА ЩЕ ИЗГОТВИМЕ ДОКУМЕНТАЛНО НЕЩАТА В БРАНША.ИЗЛЯЗОХА ПЪРВИТЕ МАТЕРИАЛИ ОТ МЗХ И СПИСЪЦИТЕ ЗА РАБОТНАТА ГРУПА КОЯТО ЩЕ ПОДГОТВЯ СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПЛАН НА БЪЛГАРИЯ.И ЗАВАЛЯХА И ПЪРВИТЕ КРИТИКИ НА ФЕРМЕРИТЕ И ТО С ОСНОВАНИЕ.

ОТ 85ЧЛЕННИЯ СЪСТАВ НА РАБОТНАТА ГРУПА САМО 5 СА ОТ ФЕРМЕРСКИТЕ СТРУКТУРИ .

НЯМА ГИ НПО В ЧАСТНА ПОЛЗА.ЮЛНЦ В ЧАСТНА ПОЛЗА.НЕ Е ЯСНО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА БРАНШОВИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ДАЛИ ЩЕ БЪДАТ С ПРАВО НА ГЛАС.
ОТГОВОР НА ТЕЗИ ВЪПРОСИ ,КАКТО И КАКВИ ЩЕ СА ПРОЦЕДУРИТЕ ВИЖТЕ В СЛЕДВАЩИЯ МАТЕРИАЛ:

Браншови организации от земеделския сектор ще бъдат поканени за участие в тематичната работна група (ТРГ) за разработване на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2021-2027 г. Това уточниха за Агри.БГ от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

Показваме стратегическия си план за новата ОСП през април 2021 г.

Имената на членовете на работната група бяха публикувани от ведомството в края на миналия месец, като сред тях преобладават лица от държавната администрация и представители на нестопански организации в обществена полза, които нямат видима връзка със земеделците.

Сред 85 члена на групата, едва 5 са от фермерски структури.

Това доведе до недоволство сред стопаните, които не се чувстват представени и с право на глас в работата на групата, която ще решава така важния за бъдещето на земеделието у нас Стратегически план.

Стратегическите планове са ключов инструмент за новия програмен период 2021-2027 г. на Общата селскостопанска политика (ОСП). Всяка държава-членка има задължението да разработи такъв, в който да изложи своята оценка на потребностите и конкретните цели на ОСП, които смята да постигне.

Проблемът с липсата на фермерски структури в работната група е в това, че повечето представителни асоциации на земеделския бранш са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) в частна полза, каквито следва да бъдат.

В постановлението на Министерския съвет, което урежда създаването на тематичната работна група за разработване на Стратегическия план, обаче участието на ЮЛНЦ в частна полза е изключено.

Това поставя браншовиците извън възможността за членство в групата.

Агри.БГ отправи запитване до МЗХГ как при това положение ще бъде уреден въпросът с представителството на фермерите във взимането на решения за разработването на Стратегическия план.

От институцията отговориха, че за членове ще бъдат определяни представители и на други групи ЮЛНЦ в частна полза, имащи отношение към мерките, които ще се финансират по съответната програма.

До средата на март на сайта на МЗХГ предстои да бъде обявена покана за тяхното участие.

Заедно с нея ще бъдат публикувани и критериите и изискваните документи от кандидатите, обещават от ведомството.

След запитване за допълнително уточнение от Агри.БГ как ще стане включването на членове от НПО в частна полза, при положение че подобно не е регламентирано нормативно, от министерството се позоваха на чл. 7 от Постановление № 142 от 7 юни 2019 г. на Министерския съвет, което според тях предоставя възможност на заседанията на ТРГ да бъдат канени и други заинтересовани страни, включително ЮЛНЦ в частна полза.

От така подадените отговори на МЗХГ не става ясно дали се предвижда браншовите организации да бъдат включени като постоянни членове на работната група за разработка на Стратегическия план, което би било в несъответствие с нормативния ред или ще бъдат канени на отделни заседания, по преценка на председателя на тематичната работна група, което от своя страна не представлява точно членство в работната група.

Още не е ясно дали браншовите организации ще имат право на глас при взимането на решения.

От министерството поясниха, че това ще зависи от правилата за дейността на тематичната работна група, които в момента са в процес на изготвяне.

Благодарим на колегите от Агри.БГ  за предоставения материал.

09.03.2020           Екип на ХТКК

Read Full Post »