ИКОНОМИЧЕСКАТА НИ ЗАВИСИМОСТ ОТ КИТАЙ!

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДНЕС ЛИДЕРИТЕ НА ЕС ЗАГОВОРИХА ЗА СКЪСЯВАНЕ НА ВЕРИГИТЕ НА ДОСТАВКИ И ПРОИЗВОДСТВА И ОТДРЪПВАНЕ ОТ КИТАЙ.ДОШЛО Е ВРЕМЕТО ДА СЕ КАЖЕ ИСТИНАТА КОЙ СЪСИПА ЦЕЛИ БРАНШОВЕ В ЕВРОПА В Т.Ч. БЪЛГАРИЯ.

ОТГОВОРЪТ Е ЯСЕН И КОРОНАВИРУСЪТ САМО ГО ПОКАЗА-КИТАЙ! ОКАЗАХМЕ СЕ ЦЕЛИ ИКОНОМИКИ В ЕВРОПА И САЩ ЗАВИСИМИ ОТ КИТАЙСКИТЕ ДОСТАВКИ И ПРОИЗВОДСТВА.ТОВА КОЕТО ЩЕ ПРОЧЕТЕТЕ СЕГА СИГУРНО И ВИЕ СТЕ ГО МИСЛИЛИ,НО ЕДИН МЛАД АНАЛИЗАТОР И ИКОНОМИСТ ЛЪЧЕЗАР БОГДАНОВ ОТ ИНСТИТУТА ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА ,СЕ ОСМЕЛИ ДА НАРЕЧЕ НЕЩАТА С ИСТИНСКИТЕ ИМ ИМЕНА..

– Икономисти твърдят, че сегашната криза има потенциал да направи дълбоки промени в глобалната икономика. Европейски и американски компании ще престанат да залагат на дълги производствени вериги и единствен доставчик. И прогнозират преместване на производствени мощности от Китай и изобщо от Югоизточна Азия в Източна Европа. Всъщност кои са секторите и компаниите, които са силно зависими от изнесени производства/вериги за доставки от Китай/Югоизточна Азия?

– Икономическата зависимост от Китай е, разбира се, удобна тема за геополитически дискусии. Търсейки лесно обяснение, можем да гледаме само на повърхността и да твърдим, че САЩ и Европа тотално са загубили капацитет да произвеждат определени стоки и са “изнесли” всичко в Китай.

Наистина, статистиката ще ни посочи много примери за почти пълен монопол – например в Германия близо и над 90% от вноса на фойерверки, изкуствени цветя, проточени газови бойлери, нивелири, чадъри, къмпинг оборудване и джобни запалки идват от Китай.

Ако гледаме “на едро”, данните биха подкрепили и тезата, че Европа внася значителен дял от мебелите, играчките, облеклата, електрониката от Китай. Заедно с това обаче истинската зависимост се вижда под повърхността –в специализацията на Китай за производство на някои видове органични и неорганични химикали, съединения, използвани във фармацията, части за специфични машини като печатарските, та дори някои важни компоненти за производство на гримове и други козметични изделия.

Но въпросът е много по-дълбок. От една страна, глобализацията позволи на редица бедни страни да се възползват от изобилната си евтина работна ръка, като я “продадат” чрез влагане в създаването на редица трудоемки продукти. И в този случай Китай отдавна не е тази икономика – все повече ролята му на “евтина фабрика” в шивашката и обувната промишленост, в част от електрониката, в машиностроенето, в спортните стоки се поема от много други страни в Югоизточна Азия, като за последните няколко години впечатляващ е растежът във Виетнам

От друга страна, тясната специализация, съчетана с огромен мащаб,действително позволява значително понижаване на единичните разходи. Това стимулираше окрупняване, създаване на големи заводи, а така неминуемо се намали конкуренцията. Същевременно, за да е възможно това, създаването на крайния продукт трябваше да се раздели на все повече процеси, като за всеки отделен компонент, на всяка фаза, в света се развиваше специализирана група от доставчици. Всичко това обаче е възможно, ако светът е свързан с надежден транспорт, устойчивост на бизнес климата във всяка страна, където е разположен всеки от производителите, и разбира се, липса на държавни ограничения пред търговията.

Последното вероятно ще се промени, а подготовката за пренаписване на т.нар. правила на глобалната търговия вече е в ход. В ЕС говорим за реиндустриализация, Тръмп използва по-директни определения, когато говори за връщане на фабриките обратно на американска земя. В крайна сметка става въпрос за преосмисляне на виждането, че търговията в момента е честна и взаимноизгодна. Най-малкото, политиците на европейските държави все повече започват да отчитат, че например екологичните стандарти не се прилагат еднакво, че страните, в които в последните десетилетия се изнасят производства, не зачитат правото на интелектуална собственост и де факто  “крадат” технологии,че субсидират експортно-ориентираните бизнеси, но не допускат свободно внос от Европа.

Ето защо може да се очаква пандемията да катализира вече съществуващи процеси на ограничаване на свободата на търговията, на налагане на ограничения пред вноса особено от Азия и същевременно държавни стратегии за подпомагане на производства в рамките на общия пазар.

– Ще има ли скъсяване на веригите за доставки и регионализация на производствата?

– Смущенията в доставките и изобщо в международната специализация и търговия, които преживяваме сега, не са безпрецедентни. Да припомним земетресението и аварията в атомната централа във Фукушима преди девет години. Тогава се оказа, че този регион в Япония е концентрирал голям брой производители на ключови компоненти и материали, използвани в електрониката и автомобилостроенето.

Последвалите години бяха използвани от част от бизнеса за подготовка и предпазване от бъдещи подобни рискове, включително чрез сключване на дублиращи договори (т.е. за всяка суровина или част – поне два доставчика) и увеличение в поддържаните складови наличности.

Пандемията показа тази уязвимост. От чисто транспортна гледна точка никой не е ограничил морския транспорт. Но тук се вижда структурният проблем в съществуващия модел – далечните доставки и дълбоката специализация са икономически оправдани именно при голяма концентрация на производството, спестените така разходи компенсират дългата и сложна верига. Но когато здравно или друго бедствие засегне даден регион на другия край на света и фабриката спре дори за 1-2 месеца, или се наложи карантина, или единствен мост или тунел е разрушен, това излага на риск всичко.

По думите на анализаторите няколко години след Фукушима, от 30 хиляди компонента в един автомобил, липсата на един химикал, използван при боядисването и произвеждан в този регион на Япония, създаде проблеми на половината европейски автомобилни заводи

– Има ли основания да се очаква, че фирмите майки, разтревожени от прекъснатите доставки на компоненти и готови продукти, ще преориентират инвестиционните си планове?

– Доставките ще бъдат възстановени, Китай отвори – засега. Въпросът е доколко подобен риск е приемлив в дългосрочен план. Ще дам и друг пример – сходен дебат се проведе и по повод бъдещето на автомобилната индустрия в Обединеното кралство заради несигурността на бъдещите търговски отношения след излизането от ЕС. Казано просто, когато съществува политически риск за безпрепятственото движение на стоки, а това неминуемо следва след излизане от единния пазар, доколко е разумно да разчиташ на безпроблемен процес на доставка от и към фабриките на острова?

Ако големите индустриални концерни възприемат рисковете на сериозно, логично е да се опитат да диверсифицират доставчиците си Това не означава, че ще спрат да търгуват с Китай и другите страни в Азия например, освен ако търговска война не направи това твърде скъпо. Но вероятно ще бъдат оценени и предимствата на нови инвестиции в региона  – както ЕС, така и съседните страни.

– Предимствата на Източна Европа са географска близост, по-ниски разходи, евтина и квалифицирана работна ръка. Достатъчни ли са, за да привлекат значителен инвеститорски интерес?

– Всички тези предимства са видимата страна. Все по-важно обаче става това, че тези страни са част от общия пазар с всички произтичащи ползи – общи стандарти, общи правила за безопасност, единна сертификация и т.н.

Още повече, ако трябва да изпратите екип инженери, учени или финансисти в дъщерна компания или доставчик, има огромна разлика дали дестинацията е в ЕС. От гледна точка на смущенията в доставките се видя, че след няколко дни на хаос заради карантинните мерки по границите, потокът товари започна отново да се движи на практика необезпокоявано.

– Какъв е потенциалът на България в този сценарий? Авточасти и IT и какво друго? Медицинско оборудване? Селскостопанска продукция?

– Създаването на автомобили и изобщо на машини и съоръжения предполага именно това разделяне на процеси, за което говорих по-горе, тази специализация, даваща разходни икономии. Българската индустрия, както и в голям мащаб компании от Чехия, Полша, Унгария, Словения, вече започват да заемат тези ниши. Резултатите са видими в сериозното нарастване на износа на компоненти за различни съоръжения, на метални изделия, на оптически, измервателни и медицински инструменти. Успешно се развиват и експортно-ориентираните производители на пластмасови изделия, на някои видове мебели и обзавеждане, особено бързо расте износът на спортни стоки.

Струва ми се също, че производството на облекла трябва да се отърве от стигмата на нискотехнологичен бизнес, разчитащ на експлоатация на нискоквалифициран труд. Има доста основания да считаме, че Европа може да преживее ренесанс на част от шивашкото производство – разчитащо на нови технологии, обучен персонал, качество и може би най-важно – гъвкавост и скорост на доставка до потребителите.

На практика от нищото България влезе в топ 20 по износ на електрически велосипеди, мотопеди и други возила на ток в света и вече е 8-и най-голям доставчик в Германия. Търсенето на ИТ и изнесени бизнес услуги ще се увеличи, макар да е възможно да има спиране или отлагане на някои нови проекти. В крайна сметка, ако живеем и работим повече от дома, ако пътуваме по-малко за сметка на видео срещи, ако банкираме и пазаруваме онлайн, това ще изисква допълнителни инвестиции в нови и по-добри услуги, в обучение и помощ на потребителите. България има силни предимства да предложи възможности за още такива инвеститори.

– Какъв ще е ефектът от връщането на мигранти и сезонни работници на пазара на труда у нас?

– От макроикономическа гледна точка те няма да работят зад граница и да пращат средства на своите близки, които се харчат в България, и отделно самите те идват без доход. Вероятно част от тях имат спестявания и ще харчат от тях, което до известна степен ще увеличи вътрешното потребление на храни, дрехи, горива в следващите месеци. За друга част обаче ще трябва да се погрижи системата за социално подпомагане.

Иначе –ето ги чаканите няколкостотин хиляди работници,които иначе работодателите все предлагаха да се докарат от най-различни далечни страни. Хората са тук, в следващите месеци няма да заминат и търсят работа. Да, това стана в момент, в който част от бизнеса има значително намаление на приходите и нужда от работна сила.  Но предприемачеството предполага в дейността да се влагат освен идеи и капитал – с други думи, ако дългосрочно едно предприятие смята да се развива и разширява, сега е моментът да наема хора.

04.05.2020     Екип на ХТКК

Read Full Post »

ЕДНО ИНТЕРВЮ НА СТИВ ХАНКЕ ЗА БЪЛГАРИЯ,ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА И ОЩЕ НЕЩО!

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ИМАМ ЧЕСТТА ДА ПОЗНАВАМ И ДА БЪДА ДОМАКИН НА СТИВ И ЛИЛИЯН.

ИМАМ ПРЕКРАСНИ СПОМЕНИ ОТ ТЯХНОТО ГОСТУВАНЕ У НАС,ОТ ДНИТЕ ПРЕКАРАНИ С ТЯХ В СОФИЯ,САМОКОВ И РИЛСКИЯ МАНАСТИР.

И ДВАМАТА С ЛИЛИЯН СА ЗАБАВНИ,УМНИ И ИНТEЛИГЕНТНИ ХОРА:ТОЙ АМЕРИКАНЕЦ,А ТЯ ФРАНЦУЗОЙКА.ЖИВЯЛА В ДЕТСТВОТО СИ В БЪЛГАРИЯ,ТЯ С УМИЛЕНИЕ МИ РАЗКАЗВАШЕ ЗА МАЛКИТЕ СОФИЙСКИ УЛИЧКИ И ИГРИТЕ,НО НАЙ-ВПЕЧАТЛЯВАЩО ЗА МЕН БЕ,ЧЕ ТЯ МЕ РАЗБИРАШЕ НА БЪЛГАРСКИ И БЪРЗО ЗАПОВТАРЯ ДУМИТЕ КОИТО БЕ НАУЧИЛА НЯКОГА В БЪЛГАРИЯ.РАЗКАЗВАМ ВИ ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ ЗА ДВАМА УМНИ И СВЕТЛИ ХОРА ЗА КОИТО НЕ Е ЧУЖДО ДА СЕ ГОРДЕЯТ С ПОСТИЖЕНИЯТА НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА.
ТОВА КОЕТО ПИША ЗА СТИВ И ЛИЛИЯН ХАНКЕ МИ ДАВА ПРАВО ДА ВИ ПРЕДЛОЖА ИНТЕРВЮТО НА СТИВ,ЗАЩОТО В НЕГО ИМА МНОГО ИСТИНИ ЗА БЪЛГАРИЯ,ЕС,СВЕТА И ЗАДАВАЩАТА СЕ ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
ИНЖ.М.ДИМИТРОВА

Всяка криза носи със себе си увеличаване обхвата и мащаба на властта на държавата, казва  световноизвестният икономист, един от съветниците на България при въвеждането на валутния борд

Щатският долар и еврото да бъдат формално и свободно свързани помежду си, а повечето централни банки в развиващите се страни да бъдат заменени от валутни бордове.

Това според икономиста професор Стив Ханке са едни от мерките, които трябва да се предприемат за съживяване на световната икономика след отминаването на кризата с коронавируса.

В интервю за БНР професор Ханке, един от съветниците на България при въвеждането на валутния борд, предложи още в международната парична сфера да навлязат и частни валутни бордове:

„Нестабилността на валутата представлява заплаха за свободните общества. Предлагам 3 промени на режима, които биха засилили стабилността.

Първо: би трябвало щатският долар и еврото да бъдат формално свободно свързани помежду си.

Второ: повечето централни банки в развиващите се страни би трябвало да бъдат демонтирани и заменени от валутни бордове.

Трето: трябва да бъде разрешено частни валутни бордове да навлязат в международната парична сфера. Перспективата да има частни валутни бордове е една обещаваща реалност“.

Проф. Стив Ханке е професор по приложна икономика и създател и директор на Института за приложна икономика при Университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор. Неотдавна световноизвестният икономист беше поставен на 4-то място сред 75-те най-влиятелни икономисти в света в рейтинга на „Фокус икономикс“. Самият той казва за себе си, че е глобален икономически „пожарникар“. 

– Много хора казват, че светът никога няма да бъде същият в ерата след коронавирус. Какво мислите за този рефрен?

– С появата на коронавируса светът бе погълнат от най-голямата криза след Втората световна война. При всяка криза – голяма или малка – винаги се появява силно обществено желание правителството да направи нещо. Няма значение дали правителството е причинител на кризата чрез своите действия или просто не е успяло да смекчи щетите, породени от кризата. Резултатът винаги е един и същ: разширяване на обхвата и мащаба на държавното управление. Разширенията приемат много форми, но при всички случаи водят до увеличаване на властта от на правителството над обществото и икономиката. Тези „увеличения на властта“ често продължават дълго след преминаването на кризата.

Всъщност, всяка криза носи със себе си увеличаване обхвата и мащаба на властта на държавата. И с това животът става все повече под контрола на държавата и обръча на бюрократите.

И така, заедно с всяка криза след Първата световна война наблюдаваме огромни увеличения на политизирането на живота. Налице е всеобхватна тенденция към превръщане на всички въпроси в политически въпроси, всички ценности в политически ценности и всички решения в политически решения.

Моят ментор и добър семеен приятел, покойният нобелов лауреат Фридрих фон Хайек ясно посочи дълготрайния проблем, който ще дойде с новия световен ред. Както казва Хайек: „Критичните ситуации винаги са били претекст за ограничаване на личната свобода.

– Можете ли да ми дадете пример за такива „увеличения на властта“ и „заграбване на власт“, както се изразихте?

– Няма по-добър пример за увеличение на властта от този на Международния валутен фонд. Създаден като част от споразумението от Бретън Уудс от 1944 г., МВФ е отговорен предимно за разширяване на краткосрочни, субсидирани кредити за страни, които изпитват проблеми с платежния баланс в следвоенната система на обвързан валутен курс. През 1971 г. обаче Ричард Никсън, тогава президент на САЩ, затвори златната ниша, сигнализирайки за срива на споразумението от Бретън Уудс и, вероятно, за унищожаване на първоначалната цел на МВФ. Но оттогава МВФ използва всяка т. нар. криза, за да разшири своя обхват и мащаб.

Петролната криза от 70-те години на миналия век позволиха на МВФ да се преоткрие. Тогавашните шокове налагаха вземането на повече заем от МВФ. От 1970 до 1975 г. кредитирането на МВФ реално се удвои.

С избирането на Роналд Рейгън през 1980 г., изглежда, че опортюнизмът, управляван от кризата, може да бъде ограничен. Въпреки това, с настъпването на мексиканската дългова криза, се изискваше повече кредитиране от МВФ, за да се предотвратят дълговите кризи и банкрутите. Тази обосновка беше използвана не от някой друг, а от президента Роналд Рейгън, който лично лобира пред 400 от 435-те конгресмени, за да получи одобрение за увеличаване на квотите в САЩ в МВФ. Заемите от МВФ отново се увеличиха, като се увеличиха реално с 27% по време на първия мандат на президента Рейгън. МВФ е като хидра. С всяка криза тази организация измисля някакъв нов мотив, за да завземе повече власт и пари под предлог да предотврати поредната криза.

Националните правителства също са експерти по заграбване на власт. Например до август 1914 г. всеки разумен, спазващ закона англичанин е можел да премине живота без да узнае за съществуването на държавата отвъд пощенската станция и полицая. Както всички знаем, с всяка изминала криза държавата във Великобритания удължава крилата си над обществото. Днес всичко, което чуваме от Лондон, е пропаганда за това как британската удържавена здравна служба „защитавала“ британската общественост от коронавируса.

Ако погледнем България, премиерът Борисов използва коронавирусната криза за класическо разширение на властта. Например, след като беше хванат в опита си да закрие очите на българската общественост и да вкара с луд устрем страната в чакалнята на EРM II с поправката „Стоянова“ в ръце, Борисов заключи, че този устрем може да е и опасен. Прецени, че българската общественост има алергия към това да й бъдат закривани очите. И така отложи влизането в чакалнята до юли като предполагаше, че дотогава българската общественост ще разхлаби срастването си с валутния борд и любимия си български лев. Точно тогава настъпи кризата. И шокиращо, една от първите стъпки на премиера нямаше нищо общо със защитата на обществото от коронавируса. Отново с луд устрем насочи страната към чакалнята EРM II.

– Имате  забележителна и дълга кариера, по време на която сте съветвали лидерите на много държави по належащи въпроси. Какъв съвет бихте дали на държавните лидери как да се справят с пандемията на коронавирус?

– Моят съвет започва с нещо, което научих, когато бях член на Съвета на икономическите съветници на президента Рейгън. Джим Бейкър беше секретар на Белия дом по това време. Бейкър подчерта значението на „петте Пи“на икономическата теория. Накратко, „предварителната подготовка предотвратява лошото изпълнение“. Независимо дали в бизнеса или в правителството, този принцип помага на човек да оцелее в несигурен, бурен свят. По-конкретно, човек трябва да изгради институции, които имат устойчивост и абсорбиращ капацитет. Това позволява човек да се справи с потенциалните странични и отрицателни последици от несигурността и кризите. Тези институции също трябва да бъдат изградени така, че да бъдат гъвкави, така че да може да се обхване наличния потенциал за излизане от несигурността и кризите.

Разгледайте Сингапур като пример за онова, което имам предвид. След проблемното се създаване през 1965 г., Сингапур се трансформира от обезлюден остров, заразен с малария, в челен световен феномен, финансова централа. Всичко е благодарение на малкото правителство, ръководено от свободната пазарна визия на Лий Куан Юй и неговата преданост към „5-те П“. В резултат на това днес Сингапур е една от най-добрите световни икономики на свободния пазар с малко, некорумпирано и ефективно правителство. Не е изненадващо, че Сингапур успя да поеме ударите, хвърлени от коронавируса много по-добре от повечето страни.

– Говорейки за различни лидери, правилно ли беше решението на президента Доналд Тръмп да държи СЗО отговорна за разпространението на вируса и право да намали американския дял във финансирането на тази организация?

– Изказването Ви е малко преувеличено. Президентът Тръмп не хвърля цялата вина за разпространението на коронавируса върху СЗО. Неговата позиция е, че СЗО е управлявала пандемията напълно неправилно и е действала като маша на Комунистическата партия на Китай.

Явно е, че в своята политика шефът д-р Тедрос и СЗО са поставили удовлетворяването на интересите на комунистите в Пекин над заявената от СЗО обществена здравна мисия. СЗО е просто поредната силно политизирана и раздута международна бюрократична машина. СЗО отдавна е трябвало да бъде закопчана и поставена в музея“.

– Как виждате американския отговор на пандемията? Закъсня ли президентът да предприеме действия, както твърдят неговите критици?

– В епоха на криза времето е вашият враг. За да постигне максимална ефективност човек трябва да действа решително, смело и бързо. Президентът Тръмп не го направи. Но той не е единствен. Много правителства бяха още по-бавни в реакциите си. Една от причините за това е, че Китай дълго време криеше това, което се случва в Ухан, и СЗО се покри с греха на пропуските на комунистическия Китай. Дори днес Китай не съобщава данни за своите тестове.

– Какво е мнението ви за формата, която ще приеме международната парична система след кризата?

– Нестабилността на валутата представлява заплаха за свободните общества. Всъщност валутната нестабилност, банковите кризи, нарастването на инфлацията, неизпълнението на държавния дълг и икономическия бум и спадове имат общ източник: нестабилността на парите. Освен това, всички тези болести, предизвикани от паричната нестабилност носи със себе си призив за такива промени в политиката, много от които заплашват свободните общества.

Предлагам три промени на режима, които биха засилили стабилността в това, което твърди моят добър приятел Жак де Ларозиер, е международна парична „антисистема“. Първо, би трябвало щатският долар и еврото да бъдат формално, свободно свързани помежду си. Второ, повечето централни банки в развиващите се страни би трябвало да бъдат демонтирани и заменени от валутни бордове. Трето, трябва да бъде разрешено частни валутни бордове да навлязат в международната парична сфера.

Перспективата да има частни валутни бордове – подкрепени било то от одобрени валути, кошници от валути или злато – е една обещаваща реалност. Конкурентните сили, които ще се отприщят от частните алтернативи биха били чудесен стабилизатор и биха засилили икономическата свобода и свободните общества.

– Бурята с вашето куфарче, която се разрази – защо ни съобщихте за него едва сега, а не преди? Бившият премиер Иван Костов отрече казаното от Вас.

– Говорих за съдържанието на моето куфарче и предаването на документите от него на президента Стоянов сега, просто защото никой преди не си направи труда да ми зададе въпроса – преди да бъде поставен в програмата на 120 минути на bTV. „Господин чисти ръце“ Иван Костов може да казва каквото иска. Аз ще кажа каквото трябва на главната прокуратура, когато ми се удаде възможност за това. И ще оставя на главния прокурор да определи истинността и уместността на моите доказателства, докато той продължава разследването си за корупцията около приватизационните програми на България.

– България отново се готви да изостави валутния си борд, за чието създаване помогнахте навремето, за да се присъедини официално към еврозоната. Знаем какво е Вашето мнение през годините. Промени ли се в светлината на пандемията на коронавирус?

– Наблюдаването на отчаяния устрем на България към чакалнята на EРM II е като гледане на фарс. Правителството дава една след друга лъжливи причини за желанието си страната да влезе там. Всъщност голямата лъжа винаги е била една и съща. Защитниците на правителството и еврото винаги са рекламирали, че във Франкфурт, където е Европейската централна банка, има гърне със злато. И всички чакат българите просто да го грабнат. Всичко, което България трябва да направи, е да изостави валутния си борд и лева, и богатството ще залее България. Това, разбира се, е глупост. Всички членове на Европейския съюз, включително и България, участват във всякакви възможни фискални ползи, които ЕС може да предложи. Да бъдеш официален член на еврозоната и да приемеш еврото въобще не са необходими условия за участие във фискалните права на ЕС.

Парите и банковата система на България вече са бенефициент на еврозоната и всякакви ползи от еврото. Всъщност левът е клонинг на еврото, а 75% от банките в България са или дъщерни дружества, или клонове на банки от ЕС. Така че България вече е де факто в еврозоната. Голямата лъжа изплува по време на коронавирусната криза. Така например Борисов и Горанов продължават ли продължават да изискват Българската народна банка да получи така наречената суап линия за получаване на кредити от Европейската централна банка. Ха, изненада! България току-що получи точно такава суап линия на ЕЦБ без да е член на еврозоната.

Противно на казаното пред българската общественост, това да се намирате в чакалнята или почти в чакалнята въобще не е необходимо условие за получаване на суап линия на ЕЦБ. Вижте, че ЕЦБ вече има суап линии с Швеция, Швейцария, Великобритания, Унгария, Латвия, Полша, Дания и Хърватия. Нито една от тези страни не използва еврото, нито непременно се е засилила нататък. Историята с въпросната суап линия е само най-новият пример за това как Борисов и неговият министър на финансите боравят бързо и свободно с фактите.

– Сега, когато световната икономика е в криза, какво всъщност правите? Как прекарвате дните и нощите си?

– Нощите ми са доста кратки. Спя около 5 часа всяка нощ. През останалото време пада много работа, която сега се осъществява по интернет и телефон. Имам късмета да имам госпожа Ханке до мен. Тя е блестящ геополитически стратег, който издържа всяка икономическа криза с мен. Обсъждаме всичко. Това е много стимулиращо и е голямо удоволствие. Тъй като тази криза в центъра си е медицинска, имам и друго секретно оръжие: това е най-малката ми дъщеря, която е професор по медицина в „Джон Хопкинс“, най-голямото медицинско училище в света.

Винаги е добре да си заобиколен от хора с опит и знания в различни области, повече от вашите собствени. Ако това не е достатъчно, имам и 31 млади, способни асистенти, с които съм в постоянен контакт. За да водиш война, трябва да имаш огнева мощ и аз я имам. Вие също трябва да знаете как да използвате своята огнева сила.

За да правя това знам, че за успеха са необходими четири неща. Първо, в криза времето е вашият враг. Трябва да вземате решения много бързо. Второ, трябва да водите битката агресивно, с големи, смели инициативи. Трето, трябва да можете да общувате и казвате ясно какво точно правите и защо. Накратко, трябва да сте господар на посланията. И четвърто, трябва да гарантирате, че всичко, което сте предложили, може да бъде приложено бързо. Успехът, който имах в борбата с икономическите кризи, в голяма степен зависеше от това, че успявах да следвам тези четири правила.

 В по-конкретен план, в момента като възпитаник на Белия дом, съветвам настоящата администрация, както и членовете на Конгреса на САЩ. Разбира се моите съвети не са ограничени до рамките на Вашингтон, а покриват страни в Европа, Азия и Латинска Америка.

На търговския фронт съм председател на Металургичната група в Амстердам. Ей-Ем-Джи е минно-металургична компания с 4000 служители. Имаме мини и инженерни операции в САЩ, Бразилия, Мозамбик, Шри Ланка, Германия, Франция, Китай, Великобритания, Индия, Мексико и Чехия. Грижата за тези търговски дейности отнема голяма част от времето ми.

Търгувам стоки, валута, акции и облигации повече от 65 години и съм почетен председател на „Фрийдбърг мъркантайл груп“ в Торонто, най-голямата търговска къща за стоки в Канада. Какво да купувате и продавате в проблемните времена? Това е въпрос, който ми се задава много пъти на ден. Банкери и търговци, с които се занимавам от много години ми се обаждат от всички краища на света. Ако това не е достатъчно и за да отклоня вниманието си от неприятностите и трагедиите на кризата, в момента правя окончателните редакции на два ръкописа на мои книги, преди да ги изпратя за публикуване. Редактирането е много досадна работа. Мога да го правя само за час-два всеки ден. Това е работата, която е добре да се върши, докато съм ограничен в рамките на кабинета си вкъщи.

28.04.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ПОЗИЦИЯ НА МЗХГ ОТНОСНО ТЪРГОВСКИТЕ ВЕРИГИ

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

СВИДЕТЕЛИ СМЕ КАК В ТАЗИ ЖЕСТОКА КРИЗА ЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ В БЪЛГАРИЯ СА ПРЕТЪПКАНИ С ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ ОТ ТУРЦИЯ,ГЪРЦИЯ,ПОЛША,ДАНИЯ,ДАЖЕ СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ.ОТКЛИКВАМЕ НА ПРИЗИВА НА РОДНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ “ КУПУВАЙТЕ БЪЛГАРСКОТО“,НО ТО ГО НЯМА В ТЪРГОВСКИТЕ ВЕРИГИ.

ПРОПЛАКА И МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„НЕ МОЖЕ ТАЗИ КРИЗА ДА Е ПЕЧАЛБА ЗА ЕДНИ И ОЦЕЛЯВАНЕ ЗА ДРУГИ,ВМЕСТО ВСИЧКИ ДА СМЕ СОЛИДАРНИ“.ОБИДНО ЗА НАС ПРОЗВУЧАХА ДУМИТЕ Й,ЧЕ ДВЕ СЕДМИЦИ СЕ Е МОЛИЛА НА ЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ ДА ИЗКУПУВАТ БЪЛГАРСКИ ХРАНИ,ЗА ДА ПОМОГНАТ НА НАШИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,НО РЕЗУЛТАТЪТ Е БИЛ НУЛЕВ.ПО ТАЗИ ПРИЧИНА МЗХГ ИЗЛЕЗЕ СЪС СЛЕДНАТА
П О З И Ц И Я:

Министерство на земеделието, храните и горите предлага в търговските обекти да бъде излагана повече българска продукция на местни (регионални) производители в съответния обект. Регионалните производители са производители или организации на производители с място на осъществяване на дейност на територията на областта, в която се намира съответният търговски обект или до 200 км. от областния център.

Търговските обекти се задължават да обособят площи, в които да се предлагат само мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; месо и месни продукти; ориз; брашно; хляб; яйца и яйчнипродукти; масла и мазнини; мед; картофи и кореноплодни; зеленчуци –сурови (полски и оранжерийни), сготвени, консервирани, замразени,изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове; плодове – пресни (полски и оранжерийни), замразени, изсушени, консервирани, под формата на нектарии плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти; месни и месно-растителни консерви; готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид.

Проектът на Постановление  бе изпратен до всички заинтересовани страни за становище. Той е иницииран след комуникация между МЗХГ и Сдружението за модерна търговия, която имаше за цел да стимулира доброволно търговските вериги да подкрепят българското производство и българските производители. Разговорите не доведоха до никакви действия и разбиране от страна на частните операторите, което наложи настоящото предложение. С него не се въвеждат регулации в дейността на частните оператори, а само задължава обектите да предлагат продукцията на местни български производители.

Позицията на Сдружението за модерна търговия, която бе разпространена в медиите, е манипулативна по отношение на заплахите за покачване на цените. В предложените текстове има само въвеждане на едно единствено задължение – площи за предлагане на продукцията на местното население. По никакъв начин обособяването на площи, специално определени за български продукти не би могло да бъде намеса в прилаганите модели на търговските вериги, още по-малко фактор за нарастване на цените на стоките.

Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители запазване на поминъка им.

Голяма част от родната продукцията е насочена към ресторантьорството и хотелиерството, които заради пандемията в момента са затворени. Чрез монополното си положение на пазара в България, търговските вериги могатда помогнат за съхраняването на българските земеделски производители, а не да злоупотребяват с тяхната ниска организираност и недостатъчна логистична подготвеност.

Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат.

МЗХГ следи ценовото равнище на основните хранителни стоки, и ако сметнем, че има необосновано повишаване на цените на българското производство, сме в правото си да предприемем съответните мерки.

08.04.2020 г. Екип на ХТКК

Read Full Post »

СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА В ТЕЗИ ТЕЖКИ ВРЕМЕНА-ОТНОВО ГЕРМАНИЯ НИ ПОКАЗВА ПЪТЯ!

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

КАРАНТИНАТА И БЕЗПАРИЧИЕТО ЗАПОЧНАХА ДА СЕ СЪРЕВНОВАВАТ ,КОЙ Е ПО-ОПАСЕН ЗА БЪЛГАРИНА В ТЕЗИ ДНИ.ЩАБЪТ НИ КАЗВА ДА СИ СЕДИМ В КЪЩИ,А ИЗПРАЗНЕНОТО ПОРТМОНЕ ДА ТРЪГНЕМ НА РАБОТА.УПРАВЛЯВАЩИТЕ НИ УВЕРЯВАТ,ЧЕ В ЦЯЛ СВЯТ Е ТАКА И НИКОЙ НЕ РАБОТИ/ ИЗКЛЮЧАЯ ДОМОФИСА/ЧЕТЕМ,ЧЕ 1/4 ОТ АМЕРИКАНСКАТА ИКОНОМИКА УГАСНА,НЕЩО КОЕТО НЕ СЕ Е СЛУЧВАЛО НИКОГА В ИСТОРИЯТА НА САЩ!
ДО МОМЕНТА/ КАРАНТИНАТА/ АВТОМОБИЛНАТА ИНДУСТРИЯ В ГЕРМАНИЯ ГУБИ 100МИЛИАРДА ДОЛАРА ПРИХОДИ.ВСЯКА СЕДМИЦА В КОЯТО ЗАВОДИТЕ НЕ РАБОТЯТ СТРУВА НАД 8МИЛИАРДА ДОЛАРИ ПРОПУСНАТИ ПРОДАЖБИ В ЕВРОПА.ЗАТОВА ГЕРМАНИЯ ПОЕ ПЪТЯ ЗА ОТВАРЯНЕ НА ЗАВОДИТЕ С ДРАКОНОВСКИ МЕРКИ ЗА СИГУРНОСТ НА РАБОТЕЩИТЕ.ТОВА Е НАЧИН НЕ САМО ДА СЕ ЗАПАЗЯТ РАБОТНИТЕ МЕСТА,А ДА СЕ СПАСЯТ ЦЕЛИ БРАНШОВЕ И ВОДЕЩИ КОМПАНИИ ОТ ФАЛИТ.ОТ ТОВА ДАЛИ РАБОТИ ГЕРМАНСКАТА ИКОНОМИКА ,ЗАВИСЯТ ЦЕЛИ БРАНШОВЕ В БЪЛГАРИЯ.

ДНЕС ВИ КАЗВАМЕ,ЧЕ 80 о/о ОТ ГЕРМАНСКАТА ИНДУСТРИЯ Е ТРЪГНАЛА,А ТОВА Е ЛЪЧ НАДЕЖДА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.ВИЖТЕ КАК:

Зapaзeнитe в Гepмaния нapacтвaт бъpзo, нo пo-гoлямaтa чacт oт зaвoдитe в нaй-гoлямaтa eвpoпeйcĸa иĸoнoмиĸa вce oщe paбoтят, пpeдocтaвяйĸи плaн зa дeйcтвиe зa cтpaнитe, ĸoитo иcĸaт дa пoдĸpeпят иĸoнoмичecĸaтa aĸтивнocт пo вpeмe нa пaндeмиятa, пишe Тhе Wаll Ѕtrееt Јоurnаl.

Бизнecитe, ĸoитo пpaвитeлcтвaтa oпpeдeлят ĸaтo пo-мaлĸo вaжни, нe paбoтят из цялa Eвpoпa. Oпититe нa CAЩ дa ocтaви oтвopeни зaвoдитe пpeдизвиĸaxa нaпpeжeниe cpeд paбoтницитe. Гepмaния oбaчe мoжe дa пoĸaжe пътя нa тeжĸo пocтpaдaли дъpжaви, ĸaтo Итaлия, ĸoятo ceгa тъpcи нaчин дa възcтaнoви пpoизвoдcтвoтo.

Гeрмaнcĸитe зaвoди бъpзo въpнaxa paбoтницитe нa paбoтa и въвeдoxa cтpиĸтни мepĸи зa дeзинфeĸция, ĸaĸтo и opгaнизaциoнни пpaвилa. Hяĸoи oт пocлeднитe вeчe ce изпoлзвaт и в Kитaй. Oтвapянeтo нa зaвoдитe нe e вaжнo caмo зa зaщитa нa paбoтнитe мecтa и зa oмeĸoтявaнe нa иĸoнoмичecĸия шoĸ. Meниджъpи ĸaзвaт, чe cтaвa въпpoc и зa oцeлявaнeтo нa няĸoи ĸoмпaнии.

Cпopeд изчиcлeния нa бaнĸepи, иĸoнoмиcти и пpeдcтaвитeли нa индycтpиятa oĸoлo гepмaнcĸитe пpoизвoдитeли paбoтят нa 80% ĸaпaцитeт. Πpoизвoдcтвoтo във Фpaнция и Beлиĸoбpитaния пpeз мapт ce cви дaлeч пo-pязĸo, oтĸoлĸoтo в Гepмaния.

Haд 1/4 oт aмepиĸaнcĸaтa иĸoнoмиĸa yгacнa

Πoдoбнo нeщo нe ce e cлyчвaлo ниĸoгa в иcтopиятa

Toчнo ĸoлĸo зaвoди ca oтвopeни нe e яcнo. Aвтoмoбилнитe пpoизвoдитeли ĸaтo Vоlkѕwаgеn и ВМW зaтвopиxa гepмaнcĸитe cи oбeĸти пpeз пocлeднитe ceдмици. Ho в дpyги ceĸтopи зaтвopeнитe зaвoди ca пo-cĸopo изĸлючeниe, мaĸap чe мaлĸo oт тяx paбoтят нa пълeн ĸaпaцитeт.

Peдицa oт тяx oбaчe вce пaĸ щe тpябвa дa зaтвopят, aĸo мepĸитe cpeщy ĸopoнaвиpyca ocтaнaт в cилa дългo вpeмe. Toвa щe нaмaли тъpceнeтo нa Cтapия ĸoнтинeнт и щe „oтpeжe“ ĸлючoви дocтaвĸи oт чyжбинa. Πoдoбнa cъдбa ги oчaĸвa и aĸo пoвeчe paбoтници ce зapaзят, ĸoeтo щe пpeдизвиĸa peaĸция oт влacтитe. Ho зaceгa oгpoмният бpoй пopъчĸи и възcтaнoвявaнe в Kитaй пpaвят зaпaзвaнeтo нa aĸтивнocттa cмиcлeнo.

Зa дa oгpaничaт pиcĸa, мeниджъpитe ca въвeли бъpзo xигиeнни мepĸи, ĸoитo взaимcтвaт oт зaвoдитe нa ĸoмпaниитe в Kитaй. Πpeз фeвpyapи, ĸoгaтo ĸopoнaвиpycът изглeждaшe ĸaтo дaлeчнa тeмa зa eвpoпeйцитe и aмepиĸaнцитe, еmb-рарѕt Grоuр, ĸoятo пpoизвeждa eлeĸтpoмoтopи, зaпoчвa дa пpeдпpиeмa пoдoбни мepĸи в зaвoдитe cи пo цял cвят. Te вĸлючвaт и зaбpaнa зa пътyвaния в чyжбинa и cъбиpaнe нa eднo мяcтo нa пepcoнaлa. Чacт oт cлyжитeлитe paбoтят вĸъщи.

Eĸип oт xигиeниcти пъĸ cтepилизиpa дpъжĸи нa вpaтитe, мaшинитe и дpyгo oбopyдвaнe пocтoяннo. Cтaитe зa пoчивĸa ca пpeнapeдeни, тaĸa чe cлyжитeлитe дa нe тpябвa дa cтoят eдин дo дpyг. Лeĸapи дopи пpaвят тecтoвe нa няĸoи oт pиcĸoвитe cлyжитeли.

Aвтoмoбилнaтa индycтpия гyби нaд $100 млpд. пpиxoди зapaди ĸpизaтa

Bcяĸa ceдмицa, в ĸoятo зaвoдитe нe paбoтят, cтpyвa нaд $8 млpд. пpoпycнaти пpoдaжби в Eвpoпa

НАWЕ Нуdrаulіk ЅЕ, ĸoятo пpoизвeждa xидpaвлични пoмпи и ĸлaпи, ĸaзвa, чe шecттe зaвoдa в Гepмaния paбoтят нa 100% ĸaпaцитeт. Koмпaниятa oбaчe e cъздaлa нoви cмeни, зa дa ocигypи, чe eдни и cъщи cлyжитeли paбoтят зaeднo. Meждy тяx пъĸ имa зaдължитeлнo paзcтoяниe oт 1,5 м., ĸoeтo ce cлeди oт мeдицинcĸи пepcoнaл и мeниджмънтa.Cитyaциятa oбaчe нe мoжe дa пpoдължи вeчнo. Heдocтиг нa чacти oт мeждyнapoднитe пapтньopи мoжe дa нaĸapa няĸoи зaвoди дa зaтвopят, ocвeн aĸo cтpиĸтнитe мepĸи в Eвpoпa нe бъдaт пpeмaxнaти пpeз cлeдвaщитe ceдмици.

Зaвoдът нa eвpoпeйcĸия пpoизвoдитeл Аіrbuѕ ЅЕ в Ceвepнa Гepмaния paбoти caмo чeтиpи дни в ceдмицaтa, тъй ĸaтo имa нeдocтиг нa чacти oт Beлиĸoбpитaния.

Bce пaĸ иĸoнoмиcти пocoчвaт, чe пpoизвoдитeлитe ca в пo-дoбpa cитyaция дa пpeживeят нaмaлeнa aĸтивнocт oт ceĸтopa нa ycлyгитe, тъй ĸaтo cлeд тoвa мoгaт дa paбoтят извънpeднo, зa дa пpoизвeдaт нyжнитe пpoдyĸти. Xoтeлитe и pecтopaнтитe нe мoгaт дa възcтaнoвят зaгyбeния бизнec пo тoзи нaчин.

Bиcoĸaтa пpoизвoдcтвeнa aĸтивнocт в Гepмaния oбaчe нe знaчи, иĸoнoмиĸaтa нa cтpaдa. Bcяĸa ceдмицa нa тeжĸи мepĸи „изтpивa“ пo oĸoлo 1% oт БBΠ нa cтpaнaтa, или oĸoлo $40 млpд., cпopeд Лapc Фeлд, cъвeтниĸ нa гepмaнcĸoтo пpaвитeлcтвo.

 БЛАГОДАРИМ на журналиста Васил Шушков за предоставената информация.

07.04.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА АЛАРМИРА:МЯРКА 60/40 НЯМА ДА Е ОТ ПОЛЗА ЗА БИЗНЕСА

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА ОПОВЕСТИ ПЪРВИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕКСПРЕСНОТО СИ ПРОУЧВАНЕ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ФИРМИ ОТНОСНО МЯРКАТА КОЯТО ПРАВИТЕЛСТВОТО ОТВОРИ ,ЗА ДА НЕ СЕ СЪКРАЩАВАТ РАБОТНИЦИ,ИЗВЕСТНА КАТО МЯРКА 60/40.
АНКЕТАТА Е ПОПЪЛНЕНА ОТ 759 ФИРМИ У НАС.ЗА СЪЖАЛЕНИЕ РЕЗУЛТАТИТЕ СА ПЛАЧЕВНИ,НО РЕАЛНИ.

ЕДВА 8 ПРОЦЕНТА ОТ РАБОТОДАТЕЛИТЕ У НАС БИХА СЕ ВЪЗПОЛЗВАЛИ ОТ СХЕМАТА 60/40,КАТО 44 ПРОЦЕНТА ОТ ЖЕЛАЕЩИТЕ МЯРКАТА СА С ПЕРСОНАЛ ДО 10 ДУШИ.

55% ОТ ТЯХ ОПЕРИРАТ В СФЕРАТА НА УСЛУГИТЕ, 35% – ТЪРГОВИЯТА, 10% – ИНДУСТРИЯ. БЛИЗО ПОЛОВИНАТА ОТ ТЯХ РАБОТЯТ НА НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ С ВЪТРЕШНА ЗАПОВЕД, А 37% ИЗЦЯЛО СА ПРЕКРАТИЛИ ДЕЙНОСТ СЛЕД ЗАПОВЕДТА НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, А
15% СА С ИЗЦЯЛО ПРЕКРАТЕНА ДЕЙНОСТ С ВЪТРЕШНА ЗАПОВЕД НА СЪОТВЕТНИЯ РАБОТОДАТЕЛ ВЪВ ВРЪЗКА С ПАЗАРНАТА КОНЮНКТУРА. 

РАБОТОДАТЕЛИТЕ, КОИТО НЯМА ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ МЯРКАТА 60/40, ПЛАНИРАТ ДРУГИ МЕРКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА, КАТО НАЙ-ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ ОТ ТЯХ – 42% ПЛАНИРАТ ЧАСТИЧНИ СЪКРАЩЕНИЯ.

ОБЩО 48% ОТ РАБОТОДАТЕЛИТЕ ЩЕ ПУСНАТ ЧАСТ ИЛИ ЦЕЛИЯ ПЕРСОНАЛ В ПЛАТЕН ИЛИ НЕПЛАТЕН ОТПУСК, А 12% ПЛАНИРАТ ДА НАМАЛЯТ ТРУДОВИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. ДО ЦЯЛОСТНО СЪКРАЩАВАНЕ НА ПЕРСОНАЛА, КАКТО И ДО ЗАБАВЯНЕ НА ИЗПЛАЩАНЕТО НА ТРУДОВИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЩЕ ПРИБЯГНАТ ДО 7% ОТ РАБОТОДАТЕЛИТЕ.

10% ОТ АНКЕТИРАНИТЕ ОЩЕ НЕ СА РЕШИЛИ КАКВИ КОНКРЕТНИ МЕРКИ ЩЕ ПРЕДПРИЕМАТ. СБОРЪТ ОТ ПРОЦЕНТИТЕ НАДХВЪРЛЯ 100, ТЪЙ КАТО АНКЕТИРАНИТЕ СА ПОСОЧВАЛИ ПО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ОТГОВОРИ, РАЗЯСНЯВАТ ОТ БСК. ПРИРАВНЕНИ КЪМ 100%, ДАННИТЕ ПОКАЗВАТ СЛЕДНОТО:

ЩЕ СЪКРАТЯ ЧАСТ ОТ ПЕРСОНАЛА – 33%

ЩЕ ПУСНА ЦЕЛИЯ ПЕРСОНАЛ В ОТПУСК – 21%

ЩЕ ПУСНА ЧАСТ ОТ ПЕРСОНАЛА В ОТПУСК – 17%

ЩЕ НАМАЛЯ ВРЕМЕННО ТРУДОВИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ – 10%

ОЩЕ НЕ СЪМ РЕШИЛ – 8%

ЩЕ ЗАБАВЯ ИЗПЛАЩАНЕТО НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ – 6%

ЩЕ СЪКРАТЯ ЦЕЛИЯ ПЕРСОНАЛ – 5%

79% ОТ ФИРМИТЕ СА ОТГОВОРИЛИ, ЧЕ ИМАТ НЕСЪБРАНИ ВЗЕМАНИЯ ОТ ДЪРЖАВАТА.  ПРИ 53% ОТ ТЯХ ПРОСРОЧИЕТО Е МЕЖДУ ЕДИН И ТРИ МЕСЕЦА, А ПРИ 12% Е ПОВЕЧЕ ОТ ГОДИНА.

40% СА ОТГОВОРИЛИ, ЧЕ НЕСЪБРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НЕ СА ПРОСРОЧЕНИ.

02.04.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ЩЕ УСПЕЯТ ЛИ 8-ТЕ АГРАРНИ МИНИСТРИ В ЕС ДА ЗАЩИТЯТ РАВНИ СУБСИДИИ СРЕД СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ?

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ЗАПОЧВАМЕ НАПРАВО С АГРОНОВИНАТА ДОШЛА ОТ ПРАГА:8 АГРОМИНИСТЪРА СРЕД КОИТО И БЪЛГАРСКИЯ.С НАРОЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ ПОИСКАХА ИЗРАВНЯВАНЕ НА СУБСИДИИТЕ КАКТО И КОМПЕНСАЦИИ ЗАРАДИ ЗЕЛЕНИЯ ПАКТ.ВИЖТЕ:

Те настояват също Многогодишната финансова рамка на ЕС да предвиди завишените разходи на фермерите при прилагане на Зеления пакт

Това стана по време на Конференция на високо равнище относно бъдещето на ОСП, в контекста на новите предизвикателства. На събитието присъстваха европейският комисар по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховски и земеделските министри на България, Полша, Чехия, Унгария,  Естония, Латвия, Литва, и Румъния.

В декларацията държавите заявяват, че външната /конвергенция/ (изравняване на субсидиите между страните-членки) на директните плащания е от съществено значение, за да се осигурят равни условия на всички земеделски производители в ЕС, по отношение изпълнението на целите на Съюза в областта на климата. В декларацията се подчертава, че изравняването на субсидиите не трябва да се случва за сметка на държавите членки, които са под средното ниво на директни плащания.

Според участниците в срещата, прилагането на Зеления пакт, в областта на земеделието, ще означава по-устойчиво прилагане на химикали в селското стопанство, повишена защита на почвите, водата и въздуха, както и прилагане на климатични и екологични мерки в целия производствен цикъл. Тези нови стандарти ще изискват по-високи разходи от преди, инвестиции в екологични технологии, устойчиви решения и нови работни места. По-високите нужди трябва да бъдат отразени при приемането на Многогодишната финансова рамка. Съгласие бе постигнато и по необходимостта бюджетът да запази своите нива от 2014-2020 г., което е оправдано от новите изисквания, произтичащи от Зелената сделка.

Според министрите, социалната и икономическа стабилност на земеделието следва да бъде постигната заедно с екологичната устойчивост на сектора. В реформираната политика следва да бъдат запазени целите и техните положителни ефекти, насочени към нуждите на различните сектори на производството. Такива са обвързаната подкрепа и националната преходна помощ. Спецификата на всяка държава членка, в т.ч. структура и заетост в стопанствата, следва да бъде отчетена при прилагането на директните плащания.

Благодарим на колегите от АГРОПЛОВДИВ за предоставения материал.

26.02.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

АГРОБИЗНЕСЪТ И НАУКАТА НА БЪЛГАРИЯ-РЕАЛНОСТ ИЛИ ИЛЮЗИЯ ПРЕЗ 2020ГОДИНА

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

АГРОБИЗНЕСЪТ И НАУКАТА НА БЪЛГАРИЯ-РЕАЛНОСТ ИЛИ ИЛЮЗИЯ ПРЕЗ 2020ГОДИНА
НОВАТА ЕК СЪВСЕМ ОБЪРКА ФЕРМЕРИТЕ ПРЕЗ 2020ГОД.ЗАГОВОРИХА ЗА СТАРТЪПОВЕ,ЗА ЗЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ И НОВИ ПРАВИЛА ЗА БИОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ.НЕ ЗАКЪСНЯХА И НАУЧНИТЕ КАДРИ В БЪЛГАРИЯ С ИНТЕРВЮТАТА СИ КАК ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ТРЯБВА ДА СЕ ОБЛЕГНАТ НА ПОМОЩТА НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА ИЛИ АКАДЕМИЯ.ОБИКНОВЕНО В НАЧАЛОТО НА ВСЯКА ГОДИНА НАДЕЖДИТЕ И МЕЧТИТЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛЕН УСПЕХ СА МАЛКО ПОВЕЧКО.ДАНО ТОЗИ ПЪТ НЕ СА САМО ХИМЕРИ!

Read Full Post »