Posts Tagged ‘Световни новини’
СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНЯ С ИДВАНЕТО НА „ВЕКЪТ НА БЕЗПОРЯДЪКА“
Posted in ЗА НАС, НОВИНИ, tagged Световни новини, Холдинг Текстилен Клъстер Коприна, актуални новини, бизнес, европейски програми, европейски съюз, икономика, новини on септември 15, 2020| Leave a Comment »
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
РАЗРУШАВАНЕ НА ЕКСПОРТНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА БЪЛГАРИЯ.
Posted in ЗА НАС, tagged Световни новини, актуални новини, бизнес, европейски програми, европейски съюз, земеделски новини, икономика on юли 9, 2020| Leave a Comment »
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,
ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ВТОРА ЧАСТ ОТ АНАЛИЗА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА.
Трябва да се знае, че до сега и още доста десетилетия БЪЛГАРИЯ Е И ЩЕ БЪДЕ НЕТЕН ДОНОР КЪМ ЕВРОПА И СВЕТА. И че това е една от причините за да живеем сега толкова бедно.
Разгромът на производствения потенциал на България
Разрушаването на производствения потенциал на България е доказателство за съдбата на една относително слабо-, на границата на средно- развита неконкурентоспособна икономика, лишена с един замах от основните си традиционни пазари и оставена без подготовка и протекция в съответствие с правилата на infant industry argument (аргумента на прохождащата индустрия) пред мощната европейска и световна конкуренция.
Искам да подчертая по най-категоричен начин, че всички сегашни високо развити страни в Европа, Америка и Азия, когато са били в миналото на нашето сегашно ниво на развитие и на конкурентоспособност, са използвали масово икономическата протекция на своите прохождащи икономики. Същите тези страни обаче, позовавайки се на принципите на така наречения Вашингтонски консенсус, господстващ в световните икономически отношения през последните 40-50 години, не позволиха на България и на другите страни от Източна Европа, да защитят своите слаби икономики.
В нашия случай разрухата започна веднага с поемането на управлението на българската икономика от МВФ и Световната банка през 1990-1991 г., продължи с последвалото ни приемане в СТО в 1996 г., засили се с асоциирането ни към ЕС и с присъединяването ни на 1 януари 2007 г. в тази интеграционна общност. И понеже икономическата философия на функционирането на нашата икономика от 1990 г. до сега е еднаква, а целта е била интеграцията в ЕС, ще проследя резултатите от нейното икономическо развитие през целия този период. Защото функционирането на нашата икономика в условията на свободна търговия започна от 1990 г., а не от януари 2007 г., когато се присъединихме към ЕС. Не е логично анализът ни да започне от средата на този, фактически единен период. А и не е възможно да се очертаят разделителни линии между отделните фази на този единен процес.
Както посочих по-горе, такъв катастрофален разгром на производствения потенциал на България и за толкова дълъг период не е имало през последните 100 години. Нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което допуска такъв брутален икономически произвол над себе си е достойно за съжаление, поради арогантното насилие на Запада, което моят народ едва ли някога ще забрави! Но този народ трябва да потърси поне част от причините и в себе си!
Всички данни на които се позовавам в настоящия анализ са от официални български и европейски източници, посочени под таблиците. За да избегна добре известните условности от сравняването на разновременни стойностни величини, а също и от влиянието на не винаги реалните цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са най-меродавни от статистическа гледна точка.
Настоящият анализ обхваща целия период от асоциирането на България към ЕС и присъединяването ни към общността. Решението за асоцииране беше взето през 1993 г., а реалните действия бяха предприети през следващите години. Такъв подход е правилен, защото функционирането на нашата икономика с асоциирането не се различава съществено от педиода след присъединяването към ЕС. С асоциирането се либерализира търговията със стоки и другите финансови, трудови и капиталови потоци; налага се все повече макро- и микро- икономическата политика по изискванията от Брюксел; получаваме милиарди безвъзмездна помощ чрез предприсъединителните фондове; правят се трансфери от работещите в другите страни наши сънародници на техни близки в България и т.н. Липсва само правото ни на глас. Но то дори и сега е по-скоро символично, отколкото реално. Икономическата логика във функционирането на нашата икономика през двата периода е еднаква или сходна.
Реставрацията на примитивния балкански капитализъм у нас започна с тоталния разгром на производствения ни потенциал (виж таблица 1.):
Таблица 1. Производство на най-важни продукти в България
Показатели/Години | 1988 г. | 2018-2019г. |
Електроенергия – млн. квч. | 45133 | 45613 |
Цимент – млн. т. | 5,4 | 2,3 |
Прокат от черни метали – хил. т. | 3322 | 926 |
Металообработващи машини – бр. | 17441 | 1698 |
Електрокари – бр. | 47400 | 188 |
Мотокари – бр. | 35100 | 162 |
Електрически двигатели – хил. бр. | 1891 | 73 |
Автоматични телефонни централи – хил. линии | 436 | х |
Цветни телевизори – хил. бр. | 124,3 | х |
Домашни хладилници – бр. | 111000 | х |
Автоматични домашни перални – хил. бр. | 57,3 | х |
Азотни торове – 100% азот –хил.т. | 1134,7 | 315 |
Минерални торове– хил. т. хранит. вещество | 724,1 | 429 |
Обувки-кожени – млн. чифта | 25,8 | 3,5 |
Памучни платове – млн. кв. м. | 361,7 | 7,4 |
Вълнени платове – млн. м. | 45,0 | 1,0 |
Месо – хил. т. | 565,6 | 207 |
Мляко – млн. л. | 2509 | 71,7 |
Зеленчукови консерви – хил. т. | 344 | 75 |
Гроздови вина – млн. л. | 312,6 | 133 |
Плодови консерви – хил. т. | 242,8 | 70 |
Растителни масла – хил. т. | 171,6 | 127 |
Домати – хил. т. | 809 | 148,1 |
Сирене – хил. т. | 112,6 | 56 |
Захар – хил. т. | 361 | 108 |
Ябълки – хил. т. | 314 | .. |
Грозде – хил. т. | 929 | .. |
Говеда – хил. бр.
в т. ч. Крави – хил. бр. |
1615
646 |
526,5
340,8 |
Овце –хил. бр. | 8593 | 1350 |
Разходи за научни изследвания – % от БВП | 3,2 | 0,76 |
Изследователи – бр. | 31412 | 16521 |
Раждаемост – на 1000 души от населението – % | 13,0 | 8,9 |
Смъртност – на 1000 души от населението – % | 11,9 | 15,4 |
Детски градини – бр. | 4666 | 1834 |
Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, от 1989 г.до 2019 г. Когато завършвах този анализ Статистическият справочник от 2020 г. с данни за 2019 г. не беше публикуван. Това важи и за следващите таблици.
Пояснения: 1988 г. е последната що годе нормална година от времето на централното планиране. Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки „..”, че няма данни в статистическите справочници. Там където в последния Статистически справочник няма данни за съответен продукт, запазвам данните от предходния, които са близки. Това са обаче само няколко случая.
Както споменах по-горе, през последните 100 години, у нас не е имало такъв разгром на производството, както през последните 30 години. Макар че междувременно сме водили няколко много тежки войни.
Данните от таблица 1. дават основание за някои изводи по съдбата на производствения потенциал на България:
1. Като цяло, България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Към тази година сме били средно развита промишлено-аграрна европейска държава, в долната част на тази група страни. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ). След 1990 г., с началото на реставрацията на примитивния балкански капитализъм започна икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и съоръжения на Съветския съюз.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
09.07.2020 Екип на ХТКК
НОВАТА ОСП И ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА
Posted in НОВИНИ, tagged Обща Селскостопанска Политика, Световни новини, Холдинг Текстилен Клъстер Коприна, актуални новини, бизнес, европейски съюз, земеделски новини, икономика on май 29, 2020| Leave a Comment »
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ РЕШИ: СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПЛАНОВЕ И ОЦЕНКИТЕ НА СТРАНИТЕ ДА БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ ЕДНОВРЕМЕННО ДНЕС ЕК ИЗЛЕЗЕ СЪС СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО НОВАТА ОСП И ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА.ВИЖТЕ ЗАЩО:
Европейската комисия счита, че предложението за реформа на /ОСП/ от лятото на 2018 г. е съвместимо с амбициите на /Зелената сделка/.
След искане на Европейския парламент, Европейската комисия публикува днес „“/Анализ/ на връзките между ОСП и Зелената сделка Този анализ определя стъпките, необходими за пълната съвместимост на бъдещата ОСП със Зелената сделка и нейните стратегии.
Общи цели на „Сделката“ и ОСП
Те имат деветте общи цели а именно гаранция за справедлив доход, растеж и конкурентноспособност,балансиране на хранителната верига, действия срещу климатичните промени,опазване на околната среда, запазване на биоразнообразието, обновяване на поколението, жизнени селски райони, защита на храната, здравето и качеството на живот.
Въз основа на задълбочена оценка на местните условия и нужди, държавите-членки ще изготвят национален стратегически план за ОСП, който ще обясни как ще използват инструментите на ОСП за постигане на деветтецели, след консултация със заинтересованите страни и компетентните национални органи. Освен това, за да гарантира, че тези планове са съгласувани и съответстват на изискваната амбиция за опазване на околната среда, Комисията ще одобри всеки стратегически план на ОСП преди тяхното прилагане. И накрая, количествените цели ще позволят на Комисията да наблюдава напредъка, постигнат от държавите-членки при прилагането на ОСП.
В допълнение, предложението за ОСП включва инструменти, които ще насърчават по-нататъшните практики за устойчиво земеделие в целия ЕС, което е от решаващо значение за постигане на амбициите на Зелената сделка.
Колкото по-зелено, толкова по-гарантирани субсидии
Сред тях бъдещата ОСП включва условността, която свързва плащанията на ОСП с редица задължения. Освен това ОСП въвежда и новите „еко-схеми“*,* които имат за цел да възнаградят земеделските производители за по-нататъшно прилагане на устойчивите селскостопански практики. Тези практики могат да включват прилагането на екологично чисти производствени системи като агроекология, агролесовъдство и биологично земеделие. Рамката за развитие на селските райони включва също така ангажименти за управление на околната среда и климата, които имат за цел да компенсират земеделските стопани и други бенефициери за доброволно поемане на ангажимент за прилагане на устойчиви практики.
Освен това други инструменти в рамките на развитието на селските райони могат да подкрепят прехода. Например средствата могат да се използват за инвестиране в зелена инфраструктура, за трансфер на знания и иновации или за развитие на достъп до бърза широколентова връзка в селските райони. На всичкото отгоре предложенията на ОСП включват, че минимум 30% от средствата за развитие на селските райони трябва да се насочат към конкретни цели, свързани с околната среда и климата.
Други подкрепи
Предложенията на ОСП включват и цели *за възстановяване на баланса във веригата на доставки на храни,* както и допринасяне за новите обществени потребности, свързани с *храните и здравето, включително безопасна, питателна и устойчива храна, хранителни отпадъци и хуманно отношение към животните.* На практика това означава, че държавите-членки са длъжни да преразгледат действията си в тези области и да предложат как да използват различни инструменти на ОСП за справяне с установените предизвикателства. Например Комисията ще продължи да подкрепя сътрудничеството между производители чрез организации на производители. Тези видове организации позволяват на производителите да укрепят позициите си във веригата на доставки, да увеличат своята устойчивост и да действат колективно за повишаване на устойчивостта на веригата за доставки. Тези цели са отразени и в амбициите на Зелената сделка.
Държавите да финансират от бюджетите си директни плащания по новите еко-схеми
Понастоящем предложенията за реформа на ОСП се обсъждат с Европейския парламент и Съвета.
Един от ключовите елементи е идеята да се задължат държавите-членки да демонстрират в своите стратегически планове на ОСП как ще постигнат по-голямо ниво на амбиция, отколкото в момента по отношение на целите на околната среда и климата.
Като нова стъпка Комисията счита, че изискването за изразходване на определен процент от бюджета на държавите-членки за директни плащания към новите системи на еко-схеми може да допринесе за амбицията на Зелената сделка. Това би гарантирало, че този инструмент ще бъде напълно използван и ще даде конкретни резултати по отношение на насърчаването на възприемането на практики за устойчиво земеделие.
Прозрачност на стратегическите планове, устойчивост на стопанствата
Европейската комисия също така предлага допълнителни практически действия от службите на Комисията, за да направи изпълнението по-ефективно във връзка с амбициите на Зелената сделка.
Първо, Комисията предлага да се увеличи прозрачността в процеса на одобрение на стратегическите планове на ОСП. Конкретно това означава, че Комисията би могла да публикува всички документи, които биха могли да помогнат на държавите-членки при създаването на техните стратегически планове за ОСП. Това може да включва документи за това как Комисията ще оцени плановете им.
Второ, Европейската комисия предлага да се организира структуриран диалог с държавите-членки, които вече са в подготвителната фаза на стратегическите планове на ОСП. В този контекст Комисията ще отправя препоръки към държавите-членки въз основа на анализ на ситуацията на всяка държава-членка, като взема предвид целите на Зелената сделка. В този процес ще бъде отделено специално внимание на новите цели за Зелена сделка.
Трето, по отношение на специфичните за пазара програми за подпомагане и обвързаното с доходите подпомагане, Комисията ще обърне специално внимание, за да гарантира, че устойчивостта се взема предвид при проектирането от държавите-членки и отразява амбициите на Зелената сделка.
И накрая, като признава решаващото значение на данните при оценката на напредъка и предоставянето на съвети за земеделските стопанства, Комисията ще предложи да преобразува текущата си мрежа от данни за счетоводството на земеделските стопанства (FADN) в *мрежа за данни за устойчивост* на *земеделието*. Идеята е да се събират данни за целите Farm to Fork, както и други показатели за устойчивост. Чрез адаптирани консултантски услуги тази мрежа ще предоставя обратна връзка и насоки както на малките, така и на големите земеделски производители относно най-добрите практики за подобряване на икономическите, екологичните и климатичните резултати.
„Анализът на връзките между реформата на ОСП и Зелената сделка“ заключава, че реформата наистина има потенциал да даде ход на Зелената сделка, показана чрез конкретни примери. Независимо от това, в процеса на преговори трябва да се поддържат ключови елементи на предложенията и да се разработят определени подобрения и практически инициативи, които да улеснят постигането на амбициите на Зелената сделка.
Благодарим на колегите от АГРОПЛОВДИВ за предоставения материал.
29.05.2020 Екип на ХТКК
ПОЗИЦИЯ НА МЗХГ ОТНОСНО ТЪРГОВСКИТЕ ВЕРИГИ
Posted in ЗА НАС, МЗХ, НОВИНИ, tagged АГРОНОВИНИ, Земеделие, Обща Селскостопанска Политика, Световни новини, актуални новини, бизнес, новини, работа on април 8, 2020| Leave a Comment »
УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
СВИДЕТЕЛИ СМЕ КАК В ТАЗИ ЖЕСТОКА КРИЗА ЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ В БЪЛГАРИЯ СА ПРЕТЪПКАНИ С ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ ОТ ТУРЦИЯ,ГЪРЦИЯ,ПОЛША,ДАНИЯ,ДАЖЕ СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ.ОТКЛИКВАМЕ НА ПРИЗИВА НА РОДНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ “ КУПУВАЙТЕ БЪЛГАРСКОТО“,НО ТО ГО НЯМА В ТЪРГОВСКИТЕ ВЕРИГИ.
ПРОПЛАКА И МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„НЕ МОЖЕ ТАЗИ КРИЗА ДА Е ПЕЧАЛБА ЗА ЕДНИ И ОЦЕЛЯВАНЕ ЗА ДРУГИ,ВМЕСТО ВСИЧКИ ДА СМЕ СОЛИДАРНИ“.ОБИДНО ЗА НАС ПРОЗВУЧАХА ДУМИТЕ Й,ЧЕ ДВЕ СЕДМИЦИ СЕ Е МОЛИЛА НА ЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ ДА ИЗКУПУВАТ БЪЛГАРСКИ ХРАНИ,ЗА ДА ПОМОГНАТ НА НАШИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,НО РЕЗУЛТАТЪТ Е БИЛ НУЛЕВ.ПО ТАЗИ ПРИЧИНА МЗХГ ИЗЛЕЗЕ СЪС СЛЕДНАТА
П О З И Ц И Я:
Министерство на земеделието, храните и горите предлага в търговските обекти да бъде излагана повече българска продукция на местни (регионални) производители в съответния обект. Регионалните производители са производители или организации на производители с място на осъществяване на дейност на територията на областта, в която се намира съответният търговски обект или до 200 км. от областния център.
Търговските обекти се задължават да обособят площи, в които да се предлагат само мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; месо и месни продукти; ориз; брашно; хляб; яйца и яйчнипродукти; масла и мазнини; мед; картофи и кореноплодни; зеленчуци –сурови (полски и оранжерийни), сготвени, консервирани, замразени,изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове; плодове – пресни (полски и оранжерийни), замразени, изсушени, консервирани, под формата на нектарии плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти; месни и месно-растителни консерви; готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид.
Проектът на Постановление бе изпратен до всички заинтересовани страни за становище. Той е иницииран след комуникация между МЗХГ и Сдружението за модерна търговия, която имаше за цел да стимулира доброволно търговските вериги да подкрепят българското производство и българските производители. Разговорите не доведоха до никакви действия и разбиране от страна на частните операторите, което наложи настоящото предложение. С него не се въвеждат регулации в дейността на частните оператори, а само задължава обектите да предлагат продукцията на местни български производители.
Позицията на Сдружението за модерна търговия, която бе разпространена в медиите, е манипулативна по отношение на заплахите за покачване на цените. В предложените текстове има само въвеждане на едно единствено задължение – площи за предлагане на продукцията на местното население. По никакъв начин обособяването на площи, специално определени за български продукти не би могло да бъде намеса в прилаганите модели на търговските вериги, още по-малко фактор за нарастване на цените на стоките.
Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители запазване на поминъка им.
Голяма част от родната продукцията е насочена към ресторантьорството и хотелиерството, които заради пандемията в момента са затворени. Чрез монополното си положение на пазара в България, търговските вериги могатда помогнат за съхраняването на българските земеделски производители, а не да злоупотребяват с тяхната ниска организираност и недостатъчна логистична подготвеност.
Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат.
МЗХГ следи ценовото равнище на основните хранителни стоки, и ако сметнем, че има необосновано повишаване на цените на българското производство, сме в правото си да предприемем съответните мерки.
08.04.2020 г. Екип на ХТКК
СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА В ТЕЗИ ТЕЖКИ ВРЕМЕНА-ОТНОВО ГЕРМАНИЯ НИ ПОКАЗВА ПЪТЯ!
Posted in ЗА НАС, НОВИНИ, tagged Световни новини, ТЕКСТИЛЕН КЛЪСТЕР КОПРИНА, Холдинг Текстилен Клъстер Коприна, бизнес, европейски програми, икономика, новини, промишленост, работа on април 7, 2020| Leave a Comment »
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
КАРАНТИНАТА И БЕЗПАРИЧИЕТО ЗАПОЧНАХА ДА СЕ СЪРЕВНОВАВАТ ,КОЙ Е ПО-ОПАСЕН ЗА БЪЛГАРИНА В ТЕЗИ ДНИ.ЩАБЪТ НИ КАЗВА ДА СИ СЕДИМ В КЪЩИ,А ИЗПРАЗНЕНОТО ПОРТМОНЕ ДА ТРЪГНЕМ НА РАБОТА.УПРАВЛЯВАЩИТЕ НИ УВЕРЯВАТ,ЧЕ В ЦЯЛ СВЯТ Е ТАКА И НИКОЙ НЕ РАБОТИ/ ИЗКЛЮЧАЯ ДОМОФИСА/ЧЕТЕМ,ЧЕ 1/4 ОТ АМЕРИКАНСКАТА ИКОНОМИКА УГАСНА,НЕЩО КОЕТО НЕ СЕ Е СЛУЧВАЛО НИКОГА В ИСТОРИЯТА НА САЩ!
ДО МОМЕНТА/ КАРАНТИНАТА/ АВТОМОБИЛНАТА ИНДУСТРИЯ В ГЕРМАНИЯ ГУБИ 100МИЛИАРДА ДОЛАРА ПРИХОДИ.ВСЯКА СЕДМИЦА В КОЯТО ЗАВОДИТЕ НЕ РАБОТЯТ СТРУВА НАД 8МИЛИАРДА ДОЛАРИ ПРОПУСНАТИ ПРОДАЖБИ В ЕВРОПА.ЗАТОВА ГЕРМАНИЯ ПОЕ ПЪТЯ ЗА ОТВАРЯНЕ НА ЗАВОДИТЕ С ДРАКОНОВСКИ МЕРКИ ЗА СИГУРНОСТ НА РАБОТЕЩИТЕ.ТОВА Е НАЧИН НЕ САМО ДА СЕ ЗАПАЗЯТ РАБОТНИТЕ МЕСТА,А ДА СЕ СПАСЯТ ЦЕЛИ БРАНШОВЕ И ВОДЕЩИ КОМПАНИИ ОТ ФАЛИТ.ОТ ТОВА ДАЛИ РАБОТИ ГЕРМАНСКАТА ИКОНОМИКА ,ЗАВИСЯТ ЦЕЛИ БРАНШОВЕ В БЪЛГАРИЯ.
ДНЕС ВИ КАЗВАМЕ,ЧЕ 80 о/о ОТ ГЕРМАНСКАТА ИНДУСТРИЯ Е ТРЪГНАЛА,А ТОВА Е ЛЪЧ НАДЕЖДА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.ВИЖТЕ КАК:
Зapaзeнитe в Гepмaния нapacтвaт бъpзo, нo пo-гoлямaтa чacт oт зaвoдитe в нaй-гoлямaтa eвpoпeйcĸa иĸoнoмиĸa вce oщe paбoтят, пpeдocтaвяйĸи плaн зa дeйcтвиe зa cтpaнитe, ĸoитo иcĸaт дa пoдĸpeпят иĸoнoмичecĸaтa aĸтивнocт пo вpeмe нa пaндeмиятa, пишe Тhе Wаll Ѕtrееt Јоurnаl.
Бизнecитe, ĸoитo пpaвитeлcтвaтa oпpeдeлят ĸaтo пo-мaлĸo вaжни, нe paбoтят из цялa Eвpoпa. Oпититe нa CAЩ дa ocтaви oтвopeни зaвoдитe пpeдизвиĸaxa нaпpeжeниe cpeд paбoтницитe. Гepмaния oбaчe мoжe дa пoĸaжe пътя нa тeжĸo пocтpaдaли дъpжaви, ĸaтo Итaлия, ĸoятo ceгa тъpcи нaчин дa възcтaнoви пpoизвoдcтвoтo.
Гeрмaнcĸитe зaвoди бъpзo въpнaxa paбoтницитe нa paбoтa и въвeдoxa cтpиĸтни мepĸи зa дeзинфeĸция, ĸaĸтo и opгaнизaциoнни пpaвилa. Hяĸoи oт пocлeднитe вeчe ce изпoлзвaт и в Kитaй. Oтвapянeтo нa зaвoдитe нe e вaжнo caмo зa зaщитa нa paбoтнитe мecтa и зa oмeĸoтявaнe нa иĸoнoмичecĸия шoĸ. Meниджъpи ĸaзвaт, чe cтaвa въпpoc и зa oцeлявaнeтo нa няĸoи ĸoмпaнии.
Cпopeд изчиcлeния нa бaнĸepи, иĸoнoмиcти и пpeдcтaвитeли нa индycтpиятa oĸoлo гepмaнcĸитe пpoизвoдитeли paбoтят нa 80% ĸaпaцитeт. Πpoизвoдcтвoтo във Фpaнция и Beлиĸoбpитaния пpeз мapт ce cви дaлeч пo-pязĸo, oтĸoлĸoтo в Гepмaния.
Haд 1/4 oт aмepиĸaнcĸaтa иĸoнoмиĸa yгacнa
Πoдoбнo нeщo нe ce e cлyчвaлo ниĸoгa в иcтopиятa
Toчнo ĸoлĸo зaвoди ca oтвopeни нe e яcнo. Aвтoмoбилнитe пpoизвoдитeли ĸaтo Vоlkѕwаgеn и ВМW зaтвopиxa гepмaнcĸитe cи oбeĸти пpeз пocлeднитe ceдмици. Ho в дpyги ceĸтopи зaтвopeнитe зaвoди ca пo-cĸopo изĸлючeниe, мaĸap чe мaлĸo oт тяx paбoтят нa пълeн ĸaпaцитeт.
Peдицa oт тяx oбaчe вce пaĸ щe тpябвa дa зaтвopят, aĸo мepĸитe cpeщy ĸopoнaвиpyca ocтaнaт в cилa дългo вpeмe. Toвa щe нaмaли тъpceнeтo нa Cтapия ĸoнтинeнт и щe „oтpeжe“ ĸлючoви дocтaвĸи oт чyжбинa. Πoдoбнa cъдбa ги oчaĸвa и aĸo пoвeчe paбoтници ce зapaзят, ĸoeтo щe пpeдизвиĸa peaĸция oт влacтитe. Ho зaceгa oгpoмният бpoй пopъчĸи и възcтaнoвявaнe в Kитaй пpaвят зaпaзвaнeтo нa aĸтивнocттa cмиcлeнo.
Зa дa oгpaничaт pиcĸa, мeниджъpитe ca въвeли бъpзo xигиeнни мepĸи, ĸoитo взaимcтвaт oт зaвoдитe нa ĸoмпaниитe в Kитaй. Πpeз фeвpyapи, ĸoгaтo ĸopoнaвиpycът изглeждaшe ĸaтo дaлeчнa тeмa зa eвpoпeйцитe и aмepиĸaнцитe, еmb-рарѕt Grоuр, ĸoятo пpoизвeждa eлeĸтpoмoтopи, зaпoчвa дa пpeдпpиeмa пoдoбни мepĸи в зaвoдитe cи пo цял cвят. Te вĸлючвaт и зaбpaнa зa пътyвaния в чyжбинa и cъбиpaнe нa eднo мяcтo нa пepcoнaлa. Чacт oт cлyжитeлитe paбoтят вĸъщи.
Eĸип oт xигиeниcти пъĸ cтepилизиpa дpъжĸи нa вpaтитe, мaшинитe и дpyгo oбopyдвaнe пocтoяннo. Cтaитe зa пoчивĸa ca пpeнapeдeни, тaĸa чe cлyжитeлитe дa нe тpябвa дa cтoят eдин дo дpyг. Лeĸapи дopи пpaвят тecтoвe нa няĸoи oт pиcĸoвитe cлyжитeли.
Aвтoмoбилнaтa индycтpия гyби нaд $100 млpд. пpиxoди зapaди ĸpизaтa
Bcяĸa ceдмицa, в ĸoятo зaвoдитe нe paбoтят, cтpyвa нaд $8 млpд. пpoпycнaти пpoдaжби в Eвpoпa
НАWЕ Нуdrаulіk ЅЕ, ĸoятo пpoизвeждa xидpaвлични пoмпи и ĸлaпи, ĸaзвa, чe шecттe зaвoдa в Гepмaния paбoтят нa 100% ĸaпaцитeт. Koмпaниятa oбaчe e cъздaлa нoви cмeни, зa дa ocигypи, чe eдни и cъщи cлyжитeли paбoтят зaeднo. Meждy тяx пъĸ имa зaдължитeлнo paзcтoяниe oт 1,5 м., ĸoeтo ce cлeди oт мeдицинcĸи пepcoнaл и мeниджмънтa.Cитyaциятa oбaчe нe мoжe дa пpoдължи вeчнo. Heдocтиг нa чacти oт мeждyнapoднитe пapтньopи мoжe дa нaĸapa няĸoи зaвoди дa зaтвopят, ocвeн aĸo cтpиĸтнитe мepĸи в Eвpoпa нe бъдaт пpeмaxнaти пpeз cлeдвaщитe ceдмици.
Зaвoдът нa eвpoпeйcĸия пpoизвoдитeл Аіrbuѕ ЅЕ в Ceвepнa Гepмaния paбoти caмo чeтиpи дни в ceдмицaтa, тъй ĸaтo имa нeдocтиг нa чacти oт Beлиĸoбpитaния.
Bce пaĸ иĸoнoмиcти пocoчвaт, чe пpoизвoдитeлитe ca в пo-дoбpa cитyaция дa пpeживeят нaмaлeнa aĸтивнocт oт ceĸтopa нa ycлyгитe, тъй ĸaтo cлeд тoвa мoгaт дa paбoтят извънpeднo, зa дa пpoизвeдaт нyжнитe пpoдyĸти. Xoтeлитe и pecтopaнтитe нe мoгaт дa възcтaнoвят зaгyбeния бизнec пo тoзи нaчин.
Bиcoĸaтa пpoизвoдcтвeнa aĸтивнocт в Гepмaния oбaчe нe знaчи, иĸoнoмиĸaтa нa cтpaдa. Bcяĸa ceдмицa нa тeжĸи мepĸи „изтpивa“ пo oĸoлo 1% oт БBΠ нa cтpaнaтa, или oĸoлo $40 млpд., cпopeд Лapc Фeлд, cъвeтниĸ нa гepмaнcĸoтo пpaвитeлcтвo.
БЛАГОДАРИМ на журналиста Васил Шушков за предоставената информация.
07.04.2020 Екип на ХТКК
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
Posted in БАБА мАРТА, tagged Световни новини, ТЕКСТИЛЕН КЛЪСТЕР КОПРИНА, Холдинг Текстилен Клъстер Коприна, Честит празник, празници, холдинг текстилен клъстер коприна on март 1, 2020| Leave a Comment »
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,
Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта и наближаването на пролетта. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата.
Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна „баба Марта“ , да не се сърди и да носи само добрини на хората.
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
01.03.2020 Екип на ХТКК
БИЗНЕС НОВИНИ
Posted in БИЗНЕС, ИНТЕРВЮТА, МОДЕН СЕЗОН, НОВИНИ, ХОЛДИНГ ТЕКСТИЛЕН КЛЪСТЕР КОПРИНА, облекло, tagged Емил Хърсев, Земеделие, Карл Лагерфелд, Световни новини, антибългарски настроения, евросъюз, плашило, Fibank, роми, шенгенска зона on септември 11, 2013| Leave a Comment »
Честит рожден ден на Карл Лагерфелд!
Дизайнерът вече е на 80 години (т.е., най-вероятно. Също може да бъде на 78 или 81, това е негова тайна). Голям ден за нашия любим цитат от Карл Лагерфелд: „Не знам какво е стрес, знам само какво е диамант.“(на немски стрес е Stress , а диамант Strass )
Започна конкурсът „Най-добра
българска фирма на годината“
Задължителното условие за участие остава кандидатите да имат българския капитал, български мениджмънт и да представляват български бранд
За втора поредна година ще се проведе конкурсът „Най-добра българска фирма на годината“, организиран от Първа инвестиционна банка (Fibank). Стартът беше даден днес със специална пресконференция, на която стана ясно, че задължителното условие за участие остава кандидатите да имат българския капитал, български мениджмънт и да представляват български бранд.
„През тази година, освен финансовите показатели, важна част от критериите за оценка ще бъде корпоративната социална отговорност“, каза Васил Христов, изпълнителен директор на Fibank.
През 2012 г. в съревнованието участваха повече от 70 български фирми с различни сфери на дейност. Печелившите бяха избрани заради водещите си позиции в своите сектори, реализираните печалби през годината, както и високата възвращаемост на собствения капитал и възвращаемостта на активите.
„Друг нов момент в „Най-добра българска фирма“ е опростяването на въпросника в частта му с финансови показатели – тази година те са сведени до минимум, което ще привлече повече участници“, допълни Емил Хърсев, финансист и член на журито на конкурса.
Всички фирми, които отговарят на условия за участие, могат да се включат в конкурса чрез попълване на специална онлайн форма за регистрация на адрес http://www.naidobrafirma.bg.
Журито на конкурса е в състав:
Димитър Костов, изпълнителен директор на Fibank;
Васил Христов, изпълнителен директор на Fibank;
Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика;
Венелина Гочева, член на издателския борд на „Вестникарска група България“;
Емил Хърсев, финансист;
Лъчезар Богданов, управляващ партньор в „Индъстри уоч“;
Йордан Матеев, главен редактор на Форбс – България;
Кънчо Стойчев, съосновател на ББСС „Галъп интернешънъл“.