УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,
ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ВТОРА ЧАСТ ОТ АНАЛИЗА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА.
Трябва да се знае, че до сега и още доста десетилетия БЪЛГАРИЯ Е И ЩЕ БЪДЕ НЕТЕН ДОНОР КЪМ ЕВРОПА И СВЕТА. И че това е една от причините за да живеем сега толкова бедно.
Разгромът на производствения потенциал на България
Разрушаването на производствения потенциал на България е доказателство за съдбата на една относително слабо-, на границата на средно- развита неконкурентоспособна икономика, лишена с един замах от основните си традиционни пазари и оставена без подготовка и протекция в съответствие с правилата на infant industry argument (аргумента на прохождащата индустрия) пред мощната европейска и световна конкуренция.
Искам да подчертая по най-категоричен начин, че всички сегашни високо развити страни в Европа, Америка и Азия, когато са били в миналото на нашето сегашно ниво на развитие и на конкурентоспособност, са използвали масово икономическата протекция на своите прохождащи икономики. Същите тези страни обаче, позовавайки се на принципите на така наречения Вашингтонски консенсус, господстващ в световните икономически отношения през последните 40-50 години, не позволиха на България и на другите страни от Източна Европа, да защитят своите слаби икономики.
В нашия случай разрухата започна веднага с поемането на управлението на българската икономика от МВФ и Световната банка през 1990-1991 г., продължи с последвалото ни приемане в СТО в 1996 г., засили се с асоциирането ни към ЕС и с присъединяването ни на 1 януари 2007 г. в тази интеграционна общност. И понеже икономическата философия на функционирането на нашата икономика от 1990 г. до сега е еднаква, а целта е била интеграцията в ЕС, ще проследя резултатите от нейното икономическо развитие през целия този период. Защото функционирането на нашата икономика в условията на свободна търговия започна от 1990 г., а не от януари 2007 г., когато се присъединихме към ЕС. Не е логично анализът ни да започне от средата на този, фактически единен период. А и не е възможно да се очертаят разделителни линии между отделните фази на този единен процес.
Както посочих по-горе, такъв катастрофален разгром на производствения потенциал на България и за толкова дълъг период не е имало през последните 100 години. Нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което допуска такъв брутален икономически произвол над себе си е достойно за съжаление, поради арогантното насилие на Запада, което моят народ едва ли някога ще забрави! Но този народ трябва да потърси поне част от причините и в себе си!
Всички данни на които се позовавам в настоящия анализ са от официални български и европейски източници, посочени под таблиците. За да избегна добре известните условности от сравняването на разновременни стойностни величини, а също и от влиянието на не винаги реалните цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са най-меродавни от статистическа гледна точка.
Настоящият анализ обхваща целия период от асоциирането на България към ЕС и присъединяването ни към общността. Решението за асоцииране беше взето през 1993 г., а реалните действия бяха предприети през следващите години. Такъв подход е правилен, защото функционирането на нашата икономика с асоциирането не се различава съществено от педиода след присъединяването към ЕС. С асоциирането се либерализира търговията със стоки и другите финансови, трудови и капиталови потоци; налага се все повече макро- и микро- икономическата политика по изискванията от Брюксел; получаваме милиарди безвъзмездна помощ чрез предприсъединителните фондове; правят се трансфери от работещите в другите страни наши сънародници на техни близки в България и т.н. Липсва само правото ни на глас. Но то дори и сега е по-скоро символично, отколкото реално. Икономическата логика във функционирането на нашата икономика през двата периода е еднаква или сходна.
Реставрацията на примитивния балкански капитализъм у нас започна с тоталния разгром на производствения ни потенциал (виж таблица 1.):
Таблица 1. Производство на най-важни продукти в България
Показатели/Години | 1988 г. | 2018-2019г. |
Електроенергия – млн. квч. | 45133 | 45613 |
Цимент – млн. т. | 5,4 | 2,3 |
Прокат от черни метали – хил. т. | 3322 | 926 |
Металообработващи машини – бр. | 17441 | 1698 |
Електрокари – бр. | 47400 | 188 |
Мотокари – бр. | 35100 | 162 |
Електрически двигатели – хил. бр. | 1891 | 73 |
Автоматични телефонни централи – хил. линии | 436 | х |
Цветни телевизори – хил. бр. | 124,3 | х |
Домашни хладилници – бр. | 111000 | х |
Автоматични домашни перални – хил. бр. | 57,3 | х |
Азотни торове – 100% азот –хил.т. | 1134,7 | 315 |
Минерални торове– хил. т. хранит. вещество | 724,1 | 429 |
Обувки-кожени – млн. чифта | 25,8 | 3,5 |
Памучни платове – млн. кв. м. | 361,7 | 7,4 |
Вълнени платове – млн. м. | 45,0 | 1,0 |
Месо – хил. т. | 565,6 | 207 |
Мляко – млн. л. | 2509 | 71,7 |
Зеленчукови консерви – хил. т. | 344 | 75 |
Гроздови вина – млн. л. | 312,6 | 133 |
Плодови консерви – хил. т. | 242,8 | 70 |
Растителни масла – хил. т. | 171,6 | 127 |
Домати – хил. т. | 809 | 148,1 |
Сирене – хил. т. | 112,6 | 56 |
Захар – хил. т. | 361 | 108 |
Ябълки – хил. т. | 314 | .. |
Грозде – хил. т. | 929 | .. |
Говеда – хил. бр.
в т. ч. Крави – хил. бр. |
1615
646 |
526,5
340,8 |
Овце –хил. бр. | 8593 | 1350 |
Разходи за научни изследвания – % от БВП | 3,2 | 0,76 |
Изследователи – бр. | 31412 | 16521 |
Раждаемост – на 1000 души от населението – % | 13,0 | 8,9 |
Смъртност – на 1000 души от населението – % | 11,9 | 15,4 |
Детски градини – бр. | 4666 | 1834 |
Оставете Вашият коментар