ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПРЕДЛОЖИ БЮДЖЕТА НА ЕС ЗА 2021ГОДИНА-33% ОТ НЕГО ЗА О С П -2021

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ПРЕДИ ДА ВИ ЗАПОЗНАЕМ С ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ЕК,ДЪРЖИМ ДА ПОДЧЕРТАЕМ,ЧЕ ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ПРИЕТ ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ГЕРМАНИЯ И ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ЩЕ ПРЕТЪРПИ ПРОМЕНИ.ЕДНО Е СИГУРНО,ЧЕ 33,00% ОТ ОБЩИЯ БЮДЖЕТ Е ЗА ОСП-2021.
ВИЖТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯТА:

Европейската комисията предложи/бюджет на ЕС/ в размер на 166,7 милиарда евро за /2021 г.,/ който да бъде допълнен с безвъзмездни средства от 211 милиарда евро и приблизително 133 милиарда евро от заеми по „ЕС от следващо поколение“.

Заедно годишният бюджет и ЕС от следващо поколение ще мобилизират значителни инвестиции през 2021 г. за справяне с непосредствените икономически и социални щети, причинени от пандемията на коронавирус, ще стартират устойчиво възстановяване и защита и създаване на работни места.

След като бъде приет, това ще бъде първият бюджет в новата многогодишна финансова рамка за 2021-2027 г. и първият годишен бюджет, предложен от Комисията на президента *фон дер Леен* .

Комисията предлага да се разпределят:

– 1,34 милиарда евро за програма Digital Europe за киберзащита на Съюза и подкрепа за цифровия преход;

– 3 милиарда евро за Механизъм за свързване на Европа в актуална, високоефективна транспортна инфраструктура за улесняване на трансграничните връзки;

– 575 милиона евро за програма за единния пазар, съответно 36,2 милиона евро и 127 милиона евро за програми, подпомагащи сътрудничеството в областта на данъчното облагане и митниците;

– 2,89 милиарда евро за Erasmus Plus да инвестира в млади хора, както и 306 милиона EUR за културните и творческите сектори чрез Creative Europe;

– 1,1 милиарда евро за Фонда за убежище и миграция и 1,0 милиарда евро за Фонда за интегрирано управление на границите за засилване на сътрудничеството в областта на управлението на външните граници, както и политиката за миграция и убежище;

– 55,2 милиарда евро за Обща селскостопанска политика и 813 милиона евро за Европейския фонд за морско и рибарство, за европейските земеделски стопани и рибари, но също така и за засилване на устойчивостта на селскостопанския и риболовния сектор и за осигуряване на необходимите възможности за управление на кризи ;

– 228 милиона евро за фонд за вътрешна сигурност и 1,05 милиона евро за Европейския фонд за отбрана в подкрепа на европейската стратегическа автономия и сигурност;

– 1.9 милиарда евро за предприсъединителна помощ в подкрепа на нашите съседи, включително в Западните Балкани;

Освен това голяма част от средствата ще отидат за приоритетните действия, определени във връзка със заема „ЕС от следващо поколение“, включително:

– 131,5 милиарда евро заеми и приблизително 133 милиарда евро безвъзмездни средства могат да бъдат предоставени на държавите-членки по Механизма за възстановяване и устойчивост, като част от ЕС от следващо поколение;

– 17,3 милиарда евро за Хоризонт Европа за увеличаване на европейската подкрепа за научни и иновационни дейности, свързани със здравето и климата, от които 5 милиарда евро за ЕС от следващо поколение;

– 10,13 милиарда евро за InvestEU, за да инвестира в устойчива инфраструктура, иновации и дигитализация. Част от парите ще бъдат за Механизма за стратегически инвестиции за изграждане на стратегическа автономия в жизненоважни вериги за доставки на европейско ниво;

– 8,28 милиарда евро за Инструмента за подкрепа на платежоспособността, предложен от ЕС от следващо поколение, за справяне с проблемите на платежоспособността на жизнеспособни компании от всички икономически сектори;

– 47,15 милиарда евро за политика на сближаване, която да бъде допълнена с 42,45 милиарда евро по REACT-EU, както е предложено в ЕС от следващо поколение. Парите ще отидат за субсидии за заетост, схеми за работа за кратко време и мерки за заетост на младите хора; ликвидност и платежоспособност за МСП;

– 9,47 милиарда евро за Фонда за справедлив преход, за да се гарантира, че преходът към неутралитета на климата не оставя никой зад гърба си, от които 7,96 милиарда евро по линия на „ЕС от следващо поколение“;

– 619 милиона евро за rescEU, механизма за гражданска защита на Съюза,за да се гарантира, че Съюзът има капацитет да реагира на мащабни извънредни ситуации;

– 1,19 милиарда евро за EU4Health, новата здравна програма, която ще осигури нашия съюз срещу бъдещи заплахи за здравето; от които 1,17 милиарда евро от „ЕС от следващо поколение“;

– 15,36 милиарда евро за нашите външни партньори чрез Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество (NDICI), от които 3,29 милиарда евро по линия на „ЕС от следващо поколение“;

– 2,8 милиарда евро за хуманитарна помощ, от които 1,3 милиарда евро от „ЕС от следващо поколение“, за нарастващите хуманитарни нужди в най-уязвимите части на света.

Проектобюджетът за 2021 г. се основава на предложението на Комисията за следващия дългосрочен бюджет на ЕС, представено на 27 май 2020 г. След като Европейският парламент и Съветът се споразумеят за МФР 2021-2027, включително ЕС от ново поколение, Комисията ще съответно да адаптира предложението си за бюджета за 2021 г. чрез писмо за изменение.

26.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ПОМНИМ-ИМАШЕ ЛИ ЧУМА ПО ОВЦЕТЕ В БЪЛГАРИЯ?

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

ВСЕ ПАК СЛЕД 2 ГОДИНИ ИСТИНАТА ИЗЛЕЗЕ.ВИЖТЕ:

Истината възтържествува! Ани Петрова от Болярово, която показа чутовна воля и не допусна стадото ѝ да бъде избито заради чумата, спечели финално съдебната битка. С решение от вчера Върховният административен съд (ВАС) се произнася, че заразата не е доказана, пише в. „Сега“.

През есента на 2018 г. областното поделение на Агенцията по безопасност на храните регистрира две положителни проби в животновъдния обект на Ани и разпореди той да бъде заличен. Овцете трябваше да се умъртвят. Жената оспори пробите, не пусна ветеринарите, обикновени хора и БСП я подкрепиха.

Най-важната част от решението на ВАС гласи: „Не са изложени обективни факти, установяващи безспорното наличие на болестта по животните и съображенията за вземането на крайните мерки за преодоляването й. (…) В разглеждания казус липсват убедителни доказателства за развитието на болестта ЧДПЖ във времето в конкретния регион и степента на разпространение“. 

Съдът отчита, че свидетелските показания установяват добро здравословно състояние на стадото в различни етапи от периода юли – септември 2018 г. Пък и… представената справка от БАБХ показала, че 203 овце били живи впоследствие, включително двете с уж установена чума.

Тези вълнения бяха част от големия скандал, свързан с избиването на животни в Странджа заради чумата. През цялото време стопанката твърдеше, че стадото ѝ е здраво, а медийни кадри свидетелстваха за това. Впоследствие битката се пренесе на събедния терен, за да се стигне до дело във ВАС, което завърши в полза на стопанката – заповедта от есента на 2018 г. е отменена.

Епицентър.бг припомня, че още през август 2018 година Ани Петрова твърдеше, че „чума по животните в Ямболско и Странджа няма“. Тя, заедно със своя съпруг Тодор, гледат стадо от 200 овце в Болярово и отказа да пусне ветеринарните власти в стопанството си, за да умъртвят стадото им, въпреки че имаше протокол за положителни проби на заразата.

„Протоколът е фалшив. Нарочиха ни, защото протестирахме в съседното село Шарково“, обясни Ани Петрова тогава. Тя бе категорична, че няма болно или умряло животно в стопанството си, както и в останалите ферми.

Според нея чума никога не е имало в региона, а животните са били евтаназирани напразно.

Тогава държавата унищожи 4000 овце и кози в Странджа. Вместо 30 000, обявени от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) за болни от чума. Останалите бяха спасени заради силния граждански и политически отпор срещу произвола на институциите.

Днес обствениците на унищожените животни продължават да се чувстват предадени от държавата си. А в региона никой не вярва, че там е вилняла чума. Сполетялото ги зло си обясняват с конспиративен план на кабинета „Борисов 3“ за обезлюдяването на Странджа и планове за заселването на бежанци там.

„60 дни животните ми са тормозени, затворени. Аз съм единственият животновъд в Болярово, на който стадото е затворено. Всички други стада пасат. Нямам заболяло животно. Нямам умряло животни. Аз и моят съпруг сме обявени за заплаха за обществото. Искам да попитам, господата какъв е сертификатът за акредитация, като Агенцията по акредитация не е подновила сертификата на база на какво се издават заповеди? Кой управлява България? Искам да попитам и от кой щам е болестта? Те са избивали здрави животни, без да знаят от кой щам е тази болест. За мен болест няма. Мислите ли, че ако аз имам заболяло животно, умряло, ще го прикривам. Няма как да стане“, твърдеше тогава  Ана Петрова – нещо, което днес съдът потвърди с решението си.

Тогава, посещавайки региона, лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви: „Министрите Порожанов и Радев да си ходят веднага, избиха животни без причина!“

До последно от Министерството на земеделието и от агенцията по храните бяха категорични, че животните са били умъртвени правилно, тъй като е доказано, че има положителни проби на чума.

„БАБХ излъга, като обяви пред Международната организация за безопасност на животните, че стадото от Болярово е унищожено, а животните – убити. Стадото си е живо и има прираст от 100 агнета. Всичките животни – около 280, са в отлично здраве и са наблюдавани от ветеринарен лекар. Обаче за държавата стадо няма, фермата е заличена и стопаните не получават субсидия. И въпреки настояванията ни“, заяви адвокат Шейтанов.

От юли 2018 г. досега от Европейската комисия не са докладвали за нови огнища на чума в България. А обществото така и не разбра от нашите институции откъде дойде заразата.

Благодарим на колегите от epicenter.bg  за предоставения материал.

23.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

КАК ЩЕ СЕ ФИНАНСИРА ОСП ПРЕЗ 2021-2027 Г.

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ПУБЛИКУВАМЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА СТАТИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕТО НА ОСП

Еврокомисията предложи да увеличи бюджета на „Хоризонт Европа“ на €94,4 млрд., за да увеличи европейската подкрепа за научни и иновационни дейности, свързани със здравето и климата.

2) Как тези суми се съотнасят с предложението на ЕК за МФР, направено през 2018 г. в постоянни и текущи цени?

С преработеното си предложение за МФР, представено на 27 май 2020 г.,Комисията предлага общо финансиране за Общата селскостопанска политика(ОСП) в размер на €348,3 млрд. в постоянни цени (€391,4 млрд. в текущи цени). Тази обща сума възлиза на €285,3 млрд. (€290,7 млрд. в текущи цени) за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ – директни плащания и свързани с пазара разходи) и €90 млрд. (€100,7 млрд. в текущи цени) за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Както беше посочено в предложението на Комисията от 2018 г. относно бъдещата ОСП, държавите-членки ще имат възможност да прехвърлят до 15% от своите средства за ОСП между Първи стълб – директни плащания и Втори стълб – развитие на селските райони. Това ще им позволи по-добре да адаптират политиката към приоритетите на своя селскостопански сектор.

През 2018 г. Комисията предложи бюджет в размер на €365 млрд. в текущи цени за ОСП, от които €286,2 млрд. за ЕФГЗ и около €78,8 млрд. за ЕЗФРСР. Средствата за ОСП през 2020 г. за ЕС-27 (без сумите за Обединеното кралство) се използват като референтно ниво и се умножават по седем, като така ще се създаде бюджетната рамка за следващите седем години: по този начин основното ниво възлиза на €382,5 млрд.

Бюджетът на ОСП в преразгледаното предложение за МФР, възлизащо на €391,4 млрд. по текущи цени, представлява 7% увеличение спрямо предложението от 2018 г. Това представлява ръст с €365 мрд. и 2% увеличение в сравнение с базовото ниво (т.е. при репликиране през целия период 2021—2027 г. на предвидените за 2020 г. средства за ЕС-27.).

Пресметнато в цените от 2018 г., това съответства на €348,3 млрд. или на 7% увеличение на предложението от 2018 г. за €324,3 млрд. и увеличение с 2% в сравнение с базовото ниво (т.е. при репликиране през целия период 2021—2027 г. на предвидените за 2020 г. средства за ЕС-27).

С цел прозрачност съобщението за МФР от 27 май показва тези суми както в текущи цени, така и в цени за 2018 г.

Обобщение на предложения бюджет за ОСП през 2021-2027 (в милиона EUR)

Фонд Текущи цени       Цени през 2018

ЕФГЗ          290702        258251

ЕЗФРСР      84255         75013

ЕЗФРСР – Следващо поколение ЕС      16483       15000

ОБЩО           391440      348264

3) Предвидена ли е гъвкавост между стълбовете на ОСП?

Както беше посочено в предложението на Комисията от 2018 г. за бъдещата ОСП, държавите-членки ще имат възможност да прехвърлят до 15% от своите средства за ОСП между директни плащания и развитие на селските райони.Това ще им позволи по-добре да адаптират политиката към приоритетите на своя селскостопански сектор и по-добре да постигнат амбициите на Зеления пакт.

4) Какви ще бъдат процентите на съ-финансиране за развитие на селските райони?

Процентите на съфинансиране за развитие на селските райони в новото предложение остават същите като предложените през май 2018 г.: 70% за по-слабо развитите региони, схемата POSEI за най-отдалечените райони и Егейските острови; 43% за други региони; 65% за агроекологична подкрепа;

80% за конкретна подкрепа за развитие на селските райони (например ЛИДЕР); 100% за суми, прехвърлени от директни плащания.

5) Как ще се изразходват средствата чрез финансовия инструмент „ЕС от следващо поколение“? Ще има ли условия? Или ще се изразходват по общите правила за изразходване на средствата?

Селските райони ще играят жизненоважна роля за постигането на екологичен преход и за постигане на амбициозните цели на Европа в областта на климата и околната среда. Комисията предлага да се увеличи бюджетът за ЕЗФРСР с €15 млрд. по линия на инструмента „ЕС от следващо поколение“,за да подпомогне земеделските стопани и селските райони при извършването на структурните промени, необходими за прилагането на Европейския зелен пакт, и по-специално за подкрепа на постигането от амбициозните цели в новите стратегии за биологичното разнообразие и „От фермата до трапезата“.

ЕК, ЕС, Agrozona.bgСтратегическите планове на ОСП ще играят жизненоважна роля в този преход. В своите стратегически планове за ОСП държавите-членки ще трябва да уточнят как възнамеряват да изпълняват различни цели, включително свързаните с икономическото възстановяване и гарантиране, че техните земеделски стопани отговарят на всички изисквания по отношение на околната среда и климата. В плановете също така ще трябва да бъде описано подробно как ще се използва финансирането от двата стълба на ОСП, за да се подкрепи националната стратегия. Целите ще се определят и оценяват всяка година, за да се оцени напредъкът.

6) Как ще се разпределят средствата за ОСП? Как ще се определят средствата за всяка страна-членка?

Относно Първи стълб на ОСП предложението на Комисията за МФР показва годишните суми за финансиране, които ще бъдат на разположение. Това ще се прилага предимно за директните плащания на земеделските

производители, включително еко-схемите, както и за разходите, свързани с пазара, като например националните програми за подпомагане на виното, подкрепата за организации на производители в сектора на плодовете и зеленчуците, училищните схеми, подкрепата за най-отдалечените региони и по-малките острови в Егейско море и други.

Относно Втория стълб на ОСП в Многогодишната финансова рамка са определени годишните суми, които ще бъдат на разположение. Допълнителните €15 млрд. за селските райони от инструмента „ЕС от следващо поколение“ ще добавят към средствата за държавите-членки през периода 2022 г. до 2024 г., пропорционално на предложените през 2018 г. средства за развитие на селските райони.

7) На какъв етап са преговорите за новата ОСП?

Предложенията на ОСП на Комисията са част от законодателния процес,който се осъществява от съзаконодателите – Европейският парламент и Съвета. Важно е процесът да приключи възможно най-бързо, за да се осигури яснота и сигурност както на фермерите, така и на националните администрации.

8) Какво е предложението на ЕК за финансиране за Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) през периода 2021-2027 г.?

Като част от увеличения дългосрочен бюджет на ЕС за 2021-2027 г. ЕФМДР ще бъде увеличен с €500 млн., за да се засили устойчивостта на риболовния сектор и да се осигурят необходимите възможности за управление на кризи. Това представлява увеличение с над 8% в сравнение с първоначално предложения бюджет за ЕФМДР през 2018 г.

Финансирането на ЕФМДР ще продължи да насърчава постигането на икономическите, социалните и екологичните цели на Общата политика в областта на рибарството. Постигането на устойчив риболов е инвестиция в устойчивостта на сектора в ЕС и в бъдещето на хората, заети в сектора.

ЕФМДР ще продължи да допринася за постигането на целите на Европейския зелен пакт, включително стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г. и стратегията „От фермата до трапезата“.

09.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

НОВАТА ОСП И ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ РЕШИ: СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПЛАНОВЕ И ОЦЕНКИТЕ НА СТРАНИТЕ ДА БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ ЕДНОВРЕМЕННО ДНЕС ЕК ИЗЛЕЗЕ СЪС СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО НОВАТА ОСП И ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА.ВИЖТЕ ЗАЩО:

Европейската комисия счита, че предложението за реформа на /ОСП/ от лятото на 2018 г. е съвместимо с амбициите на /Зелената сделка/.

След искане на Европейския парламент, Европейската комисия публикува днес „“/Анализ/ на връзките между ОСП и Зелената сделка  Този анализ определя стъпките, необходими за пълната съвместимост на бъдещата ОСП със Зелената сделка и нейните стратегии.

            Общи цели на „Сделката“ и ОСП

Те имат деветте общи цели а именно гаранция за справедлив доход, растеж и конкурентноспособност,балансиране на хранителната верига, действия срещу климатичните промени,опазване на околната среда, запазване на биоразнообразието, обновяване на поколението, жизнени селски райони, защита на храната, здравето и качеството на живот.

Въз основа на задълбочена оценка на местните условия и нужди, държавите-членки ще изготвят национален стратегически план за ОСП, който ще обясни как ще използват инструментите на ОСП за постигане на деветтецели, след консултация със заинтересованите страни и компетентните национални органи. Освен това, за да гарантира, че тези планове са съгласувани и съответстват на изискваната амбиция за опазване на околната среда, Комисията ще одобри всеки стратегически план на ОСП преди тяхното прилагане. И накрая, количествените цели ще позволят на Комисията да наблюдава напредъка, постигнат от държавите-членки при прилагането на ОСП.

В допълнение, предложението за ОСП включва инструменти, които ще насърчават по-нататъшните практики за устойчиво земеделие в целия ЕС, което е от решаващо значение за постигане на амбициите на Зелената сделка.

            Колкото по-зелено, толкова по-гарантирани субсидии

Сред тях бъдещата ОСП включва условността, която свързва плащанията на ОСП с редица задължения. Освен това ОСП въвежда и новите „еко-схеми“*,* които имат за цел да възнаградят земеделските производители за по-нататъшно прилагане на устойчивите селскостопански практики. Тези практики могат да включват прилагането на екологично чисти производствени системи като агроекология, агролесовъдство и биологично земеделие. Рамката за развитие на селските райони включва също така ангажименти за управление на околната среда и климата, които имат за цел да компенсират земеделските стопани и други бенефициери за доброволно поемане на ангажимент за прилагане на устойчиви практики.

Освен това други инструменти в рамките на развитието на селските райони могат да подкрепят прехода. Например средствата могат да се използват за инвестиране в зелена инфраструктура, за трансфер на знания и иновации или за развитие на достъп до бърза широколентова връзка в селските райони. На всичкото отгоре предложенията на ОСП включват, че минимум 30% от средствата за развитие на селските райони трябва да се насочат към конкретни цели, свързани с околната среда и климата.

            Други подкрепи

Предложенията на ОСП включват и цели *за възстановяване на баланса във веригата на доставки на храни,* както и допринасяне за новите обществени потребности, свързани с *храните и здравето, включително безопасна, питателна и устойчива храна, хранителни отпадъци и хуманно отношение към животните.* На практика това означава, че държавите-членки са длъжни да преразгледат действията си в тези области и да предложат как да използват различни инструменти на ОСП за справяне с установените предизвикателства. Например Комисията ще продължи да подкрепя сътрудничеството между производители чрез организации на производители. Тези видове организации позволяват на производителите да укрепят позициите си във веригата на доставки, да увеличат своята устойчивост и да действат колективно за повишаване на устойчивостта на веригата за доставки. Тези цели са отразени и в амбициите на Зелената сделка.

            Държавите да финансират от бюджетите си директни плащания по новите еко-схеми

Понастоящем предложенията за реформа на ОСП се обсъждат с Европейския парламент и Съвета.

Един от ключовите елементи е идеята да се задължат държавите-членки да демонстрират в своите стратегически планове на ОСП как ще постигнат по-голямо ниво на амбиция, отколкото в момента по отношение на целите на околната среда и климата.

Като нова стъпка Комисията счита, че изискването за изразходване на определен процент  от бюджета на държавите-членки за директни плащания към новите системи на еко-схеми може да допринесе за амбицията на Зелената сделка. Това би гарантирало, че този инструмент ще бъде напълно използван и ще даде конкретни резултати по отношение на насърчаването на възприемането на практики за устойчиво земеделие.

            Прозрачност на стратегическите планове, устойчивост на стопанствата

Европейската комисия също така предлага допълнителни практически действия от службите на Комисията, за да направи изпълнението по-ефективно във връзка с амбициите на Зелената сделка.

Първо, Комисията предлага да се увеличи прозрачността в процеса на одобрение на стратегическите планове на ОСП. Конкретно това означава, че Комисията би могла да публикува всички документи, които биха могли да помогнат на държавите-членки при създаването на техните стратегически планове за ОСП. Това може да включва документи за това как Комисията ще оцени плановете им.

Второ, Европейската комисия предлага да се организира структуриран диалог с държавите-членки, които вече са в подготвителната фаза на стратегическите планове на ОСП. В този контекст Комисията ще отправя препоръки към държавите-членки въз основа на анализ на ситуацията на всяка държава-членка, като взема предвид целите на Зелената сделка. В този процес ще бъде отделено специално внимание на новите цели за Зелена сделка.

Трето, по отношение на специфичните за пазара програми за подпомагане и обвързаното с доходите подпомагане, Комисията ще обърне специално внимание, за да гарантира, че устойчивостта се взема предвид при проектирането от държавите-членки и отразява амбициите на Зелената сделка.

И накрая, като признава решаващото значение на данните при оценката на напредъка и предоставянето на съвети за земеделските стопанства, Комисията ще предложи да преобразува текущата си мрежа от данни за счетоводството на земеделските стопанства (FADN) в *мрежа за данни за устойчивост* на *земеделието*. Идеята е да се събират данни за целите Farm to Fork, както и други показатели за устойчивост. Чрез адаптирани консултантски услуги тази мрежа ще предоставя обратна връзка и насоки както на малките, така и на големите земеделски производители относно най-добрите практики за подобряване на икономическите, екологичните и климатичните резултати.

„Анализът на връзките между реформата на ОСП и Зелената сделка“ заключава, че реформата наистина има потенциал да даде ход на Зелената сделка, показана чрез конкретни примери. Независимо от това, в процеса на преговори трябва да се поддържат ключови елементи на предложенията и да се разработят определени подобрения и практически инициативи, които да улеснят постигането на амбициите на Зелената сделка.

Благодарим на колегите от АГРОПЛОВДИВ за предоставения материал.

29.05.2020     Екип на ХТКК

Read Full Post »

КРИЗАТА В ЕС ЗАПОЧВА ОТ ХРАНАТА И НАМАЛЕНАТА ПОКУПАТЕЛНА СПОСОБНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО!

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ОЧАКВАНО ИЛИ НЕ,НО ФЕРМЕРИТЕ ПЪРВИ УСЕТИХА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПАНДЕМИЯТА.СВИХА СЕ СРЕДСТВАТА ОТДЕЛЕНИ ОТ СЕМЕЙСТВАТА ЗА ХРАНА И СЪЩЕВРЕМЕННО ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ЗАПОЧНАХА ДА КУПУВАТ ПРОДУКТИ С ПО-ГОЛЯМА ТРАЙНОСТ СЪОТВЕТНО С ПО-ВИСОКО КАЧЕСТВО,И СЪВСЕМ ЛОГИЧНО ДОЙДЕ СТРАХЪТ ОТ ФАЛИТ НА ФЕРМЕРИТЕ.КОЛКО ЛИ ТОНА ПЛОДОВЕ,ЗЕЛЕНЧУЦИ,МАСЛО,СИРЕНА ЗАМРАЗЯВАНИ И РАЗМРАЗЯВАНИ МЕСА -ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ ЗАПАДНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ,ЩЯХА ДА БЪДАТ БРАКУВАНИ И ИЗХВЪРЛЕНИ, АКО БЯХА ЗАТВОРЕНИ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАНИЦИ ЗА ТЯХ И НЕ ПЪЛНЕХА НАШИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ.НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ДА СЕ ЗНАЕ.ЧЕ НЕМСКОТО МАСЛО НЕ Е ЧИСТО,ЧЕ СВИНСКОТО КОНТРАФИЛЕ ОТ 6,00ЛЕВА ЗА КГ Е НЕРЕДОВНО,ЧЕ ВНОСНИТЕ ПРЕСНИ КАРТОФИ СЕ РАЗВАЛЯТ ЗА 2 ДНИ И СТАВАТ НА КАША.ДА СИ ДОЙДЕМ НА ДУМАТА:В ТАЗИ КРИЗА НЕ СТРАДАТ САМО БЪЛГАРСКИТЕ ФЕРМЕРИ,НО И НЕМСКИТЕ,ХОЛАНДСКИТЕ,ДАТСКИТЕ.ВИЖТЕ ЗАЩО:

В цяла Европа голяма част от хранително-вкусовата и селскостопанската промишленост е силно засегната от пандемията Covid-19, разказва видео на Би Би Си

Фермерите са инситнски уплашени от последствията на заразата, които могат да унищожат бизнеса им. Под риск са хиляди малки производители.

Половината от риболовците в Холандия са вързали лодките и не излизат в морето. Това е така, защото цената на прясната риба се понижи поради липса на търсене.Във

Франция 150 000 тона висококачествено сирене бяха бракувани миналата седмица, защото фермерите не могат да го продадат. Причината е в това, че потребителите вече търсят индустриални сирена с дълъг срок на съхранение.Аспержите в Германия прорастват неприбрани и заприличват на малки дървета.И много от складовете, които съхраняват прясна храна от цяла Европа, вече достигат капацитет. В Холандия се намира един най-големите на континента складове за храни, който вече почти препълнен.

Планини от картофи се издигат в Белгия. Малка част от тях отиват за изхранване на бездомните. Общо 750 000 тона остават непродадени.

21.05.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ:ДА ИМ ВЯРВАМЕ ЛИ?

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

„НЯМА ЧЕСТ,НИТО СПРАВЕДЛИВОСТ..

„ТАКА ЗАПОЧВА ТОЗИ МАТЕРИАЛ ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА БЪЛГАРСКИ ФЕРМЕР-МИНИСТЪР-ПРЕМИЕР.ВИЖТЕ:

Днес разбираме, че срещата на 30 април между премиера Бойко Борисов и фермера /Красимир Кумчев,/ в присъстието на земеделския министър Десислава Танева и вицепремиера Красимир Каракачанов, е била нещо като шоу. Но тогава, когато на последвалата пресконференция с участието и на земеделския министър, бе оповестено, че предложението на фермера е одобрено, приехме новината много сериозно.

Защо ли?

Защото за пръв път в страната ни щеше да се приложи /субсидиране/ спрямо доказан доход. Не спрямо доказани количества продукция, не спрямо декари, не спрямо проекти! А спрямо доход, доказан с фактури. За пръв път един бранш – зеленчукопроизводството, щеше да покаже как може да се амбицира. Ама здраво да се амбицира и не точно заради парите. А защото в този начин на субсидиране няма мишкуване и няма протекции.Зеленчукопроизводителите не само щяха да получат честно допълнително заплащане, но щяха да внесат и повече данъци заради изсветлените си доходи.

Но няма чест, няма и справедливост.

Няма значение дали министър-председателят е харесал една идея и е поръчал да се подкрепи. Няма значение, че ще влязат допълнително данъци в бюджета. Няма значение дали на фермерите им харесва предложеният от Кумчев начин на субсидиране или не. Нищо няма значение. Важно е всичко да продължи по познатия удобен начин. Ежегодно да има проверки на терен, които изобличават малка част от тарикатите. Ежегодно да се отчитат увеличения на площите със зеленчуци и в същото време вносът ежегодно да расте. Ежегодно да  изчезват от селското стопанство малките производители.

Какво ни провокира да напишем този коментар?

След двуседмично очакване министър Танева да обяви общия бюджет на тази нова субсидия, се оказа, че такъв няма. За това разказа секретарят на Асоциация Български пипер Георги Василев, който днес участваше във видеоконферентната среща на различни браншовици с министъра на земеделието.

 На негов въпрос какво се случва с тази извънредна помощ за зеленчукопроизводителите, предложена от фермера Кумчев и одобрена от премиера Борисов, потвърдена на тогавашната пресконференция и от земеделския министър и горещо привестствана от вицепремиера Каракачанов, г-жа /Десислава Танева/ е отговорила: „Ние само възприехме идеята на г-н Кумчев. Принципът за подпомагане важи само за стопани, които в условията на пандемия са загубили 20% от доходите си.“ После тя е добавила, че зеленчукопроизводителите ще бъдат включени в общото подпомагане след края на стопанската година и тогава от тях ще се искат фактури, за да докажат доходите си.

„Тоест, идеята на Красимир Кумчев, отиде на боклука“, обобщи Георги Василев.

Благодарим на колегите от АГРОПЛОВДИВ за предоставения материал.

18.05.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ЦЕНАТА НА СДЕЛКАТА С ТЪРГОВСКИТЕ ВЕРИГИ

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ТОВА ЗА КОЕТО ВИ ПИШЕМ ,ПРИЗНАВАМЕ СИ И НИЕ НЕ ГО ЗНАЕХМЕ ДО ВЧЕРА.ВСИЧКИ СМЯТАХМЕ,ЧЕ ЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ ПО ВЕЛИКДЕН СА „КЛЕКНАЛИ“ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НИ И ЧИСТО СЪРДЕЧНО СА СЕ СЪГЛАСИЛИ ДА ПРОДАВАТ БЪЛГАРСКИ ЗЕЛЕНЧУЦИ.ДА,АМА НЕ! ВИЖТЕ ЗА КАКВО ИДЕ РЕЧ:

Сбърканата схема за субсидии в земеделието доведе до нова аномалия при разпределението на държавните пари. Последното решение на Министерството на земеделието е да подпомагат българските производители на зеленчуци,като дават субсидии на… търговците. Беше решено търговските вериги да бъдат подпомагани, за да изкупуват оранжерийни зеленчуци – домати,краставици и чушки, да ги сортират, опаковат и продават. Държавата пъкще компенсира част от разходите на търговците за транспорт и логистика.

За да получат средствата, те трябва да докажат пред фонд „Земеделие“ с фактури, че са изкупили продукцията от земеделските стопани. Единичната ставка за подпомагане за търговските обекти е в размер на 600 лв. за тон домати, 400 лв. за тон краставици и 800 лв. за тон чушки.

Въпросът е защо тези пари не отиват там, където са най-необходими – при земеделските производители. Защото, ако те получат адекватни за пазарната ситуация субсидии, ще продават продукцията си на веригите на по-ниска цена и ще може да се конкурират с внасяните от Гърция плодове и зеленчуци.

Между търговските вериги и земеделските производители има и съществена разлика в бизнес модела. Плодовете и зеленчуците са бързооборотна стока. Трябва да бъдат продадени за няколко дни и след това щандовете отново сезареждат. Това означава, че например 1000 лв., вложени в стока, се завъртат няколко десетки пъти в годината. В резултат дори веригите да работят само с 10% чиста печалба (след всички разходи и изхвърляне на нереализираната продукция), при десет пъти продаване на продукцията и зареждане с нова в рамките на година печалбата от вложените средства става 100%. Скоростта на движение на оборота зависи от конкретната земеделска продукция. Ако някои плодове и зеленчуци се зареждат във веригите всяка седмица, реално вложените в стока пари се завъртат 50 пъти в годината. Дори веригите да работят само с 5% чиста печалба, от всеки продаден килограм домати или краставици, това означава 250% печалба за година от вложените средства в стоки. Разбира се търговските вериги са инвестирали много средства и в самите магазини. Затова реалната им печалба спрямо вложените средства не е толкова голяма.

При фермерите ситуацията е коренно различна. Част от културите дават плод само един път в годината. С една реколта трябва да бъдат покрити разходите и труда на фермерите за цялата година. А ако има лоши климатични условия, цялата продукция може да загине.

Тогава защо субсидии получават търговците, а не самите фермери. Едната причина може да е жест към тях, за да се съгласят да продават повече българска продукция. Проблемът е, че родните производители на плодове и зеленчуци са малки стопанства, които не могат да гарантират регулярно зареждане на веригите. Което пък затруднява логистиката на доставките. Другата причина субсидиите да са за веригите може би е, че при тях има точна отчетност – оборотът се засича на касовия апарат и е ясно какво е продадено. Ако субсидиите се дават на фермера, вероятно ще се окаже, че за няколко месеца производството на домати у нас е скочило необичайно много и ще достигнем рекордни стойности от събрана продукция от всеки декар.

Оказва се, че заради проблеми като малки стопанства и недобра отчетност дори министерството на земеделието да иска да помогне на стопаните, е по-добре да го направи като дава субсидии на търговците. Въпросът е защо се стигна до този абсурд. А за да намерим отговор трябва да погледнем назад във времето. Прецизната отчетност никога не е била силна страна в земеделието. По сергиите на пазарите все още няма касови апарати и търговци продават дори ананаси и банани като собствена земеделска продукция. Заради схемите за източване и укриване на ДДС при зърнените култури още преди години се стигна до необходимостта от въвеждане на режим на обратно начисляване на ДДС – данъкът се начислява от купувача по веригата на доставки, а не от продавача. Но тези проблеми не са характерни само за България.

Наличието на много малки стопанства за плодове и зеленчуци обаче е свързано със субсидиите, а при разпределението на парите за земеделие можем да учудим много европейски експерти. Според данни отпреди няколко години, 6% от земеделците в страната получаваха над 80% от субсидиите. Това са т. н. „зърнари“, които взимат лъвски пай от европейските средства за подпомагане на земеделието. Въпреки че Европейската комисия наложи таван на субсидиите за едно стопанство, това не е променило съществено ситуацията в страната, просто стопанствата са разделени на няколко по-малки. Огромните субсидии, които получават „зърнарите“, им дават възможност да карат коли като „Ролс Ройс“ и „Бентли“, докато производителите на плодове и зеленчуци едвам свързват двата края. В България от всички земеделски площи зеленчуци се отглеждат върху около 1%, на овощарството се падат около 1,4%, приблизително толкова са и площите с ароматни култури. Всичко останало са полета със зърнени култури.

Благодарение на европейските субсидии „зърнарите“ купуват модерни трактори и комбайни, изнасят продукцията си с кораби и всичко това им дава възможност да разширяват още дейността си. Същевременно много производители на плодове и зеленчуци са готови да се откажат от дейността си, защото едвам свързват семейния бюджет. Много стопани си правят сметка, че ако работят на полетата в Гърция, ще спечелят повече пари отколкото, ако обработват собствената си земя.

Промяната е бавна

Повечето родни производители на плодове и зеленчуци са малки стопани,които не могат да осигурят големи и редовни количества за търговските вериги. Но ако получават повече субсидии, ще може да разширят дейността си и този проблем ще бъде решен. Ако много производители се обединят в сдружения, които заедно договарят цени и количества с веригите, ситуацията също ще се промени. В земеделието може да бъдат направени много неща и част от тях стъпка по стъпка се реализират. Но промяната става твърде бавно.

26.04.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »