КАК ЩЕ СЕ ФИНАНСИРА ОСП ПРЕЗ 2021-2027 Г.

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ПУБЛИКУВАМЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА СТАТИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕТО НА ОСП

Еврокомисията предложи да увеличи бюджета на „Хоризонт Европа“ на €94,4 млрд., за да увеличи европейската подкрепа за научни и иновационни дейности, свързани със здравето и климата.

2) Как тези суми се съотнасят с предложението на ЕК за МФР, направено през 2018 г. в постоянни и текущи цени?

С преработеното си предложение за МФР, представено на 27 май 2020 г.,Комисията предлага общо финансиране за Общата селскостопанска политика(ОСП) в размер на €348,3 млрд. в постоянни цени (€391,4 млрд. в текущи цени). Тази обща сума възлиза на €285,3 млрд. (€290,7 млрд. в текущи цени) за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ – директни плащания и свързани с пазара разходи) и €90 млрд. (€100,7 млрд. в текущи цени) за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Както беше посочено в предложението на Комисията от 2018 г. относно бъдещата ОСП, държавите-членки ще имат възможност да прехвърлят до 15% от своите средства за ОСП между Първи стълб – директни плащания и Втори стълб – развитие на селските райони. Това ще им позволи по-добре да адаптират политиката към приоритетите на своя селскостопански сектор.

През 2018 г. Комисията предложи бюджет в размер на €365 млрд. в текущи цени за ОСП, от които €286,2 млрд. за ЕФГЗ и около €78,8 млрд. за ЕЗФРСР. Средствата за ОСП през 2020 г. за ЕС-27 (без сумите за Обединеното кралство) се използват като референтно ниво и се умножават по седем, като така ще се създаде бюджетната рамка за следващите седем години: по този начин основното ниво възлиза на €382,5 млрд.

Бюджетът на ОСП в преразгледаното предложение за МФР, възлизащо на €391,4 млрд. по текущи цени, представлява 7% увеличение спрямо предложението от 2018 г. Това представлява ръст с €365 мрд. и 2% увеличение в сравнение с базовото ниво (т.е. при репликиране през целия период 2021—2027 г. на предвидените за 2020 г. средства за ЕС-27.).

Пресметнато в цените от 2018 г., това съответства на €348,3 млрд. или на 7% увеличение на предложението от 2018 г. за €324,3 млрд. и увеличение с 2% в сравнение с базовото ниво (т.е. при репликиране през целия период 2021—2027 г. на предвидените за 2020 г. средства за ЕС-27).

С цел прозрачност съобщението за МФР от 27 май показва тези суми както в текущи цени, така и в цени за 2018 г.

Обобщение на предложения бюджет за ОСП през 2021-2027 (в милиона EUR)

Фонд Текущи цени       Цени през 2018

ЕФГЗ          290702        258251

ЕЗФРСР      84255         75013

ЕЗФРСР – Следващо поколение ЕС      16483       15000

ОБЩО           391440      348264

3) Предвидена ли е гъвкавост между стълбовете на ОСП?

Както беше посочено в предложението на Комисията от 2018 г. за бъдещата ОСП, държавите-членки ще имат възможност да прехвърлят до 15% от своите средства за ОСП между директни плащания и развитие на селските райони.Това ще им позволи по-добре да адаптират политиката към приоритетите на своя селскостопански сектор и по-добре да постигнат амбициите на Зеления пакт.

4) Какви ще бъдат процентите на съ-финансиране за развитие на селските райони?

Процентите на съфинансиране за развитие на селските райони в новото предложение остават същите като предложените през май 2018 г.: 70% за по-слабо развитите региони, схемата POSEI за най-отдалечените райони и Егейските острови; 43% за други региони; 65% за агроекологична подкрепа;

80% за конкретна подкрепа за развитие на селските райони (например ЛИДЕР); 100% за суми, прехвърлени от директни плащания.

5) Как ще се изразходват средствата чрез финансовия инструмент „ЕС от следващо поколение“? Ще има ли условия? Или ще се изразходват по общите правила за изразходване на средствата?

Селските райони ще играят жизненоважна роля за постигането на екологичен преход и за постигане на амбициозните цели на Европа в областта на климата и околната среда. Комисията предлага да се увеличи бюджетът за ЕЗФРСР с €15 млрд. по линия на инструмента „ЕС от следващо поколение“,за да подпомогне земеделските стопани и селските райони при извършването на структурните промени, необходими за прилагането на Европейския зелен пакт, и по-специално за подкрепа на постигането от амбициозните цели в новите стратегии за биологичното разнообразие и „От фермата до трапезата“.

ЕК, ЕС, Agrozona.bgСтратегическите планове на ОСП ще играят жизненоважна роля в този преход. В своите стратегически планове за ОСП държавите-членки ще трябва да уточнят как възнамеряват да изпълняват различни цели, включително свързаните с икономическото възстановяване и гарантиране, че техните земеделски стопани отговарят на всички изисквания по отношение на околната среда и климата. В плановете също така ще трябва да бъде описано подробно как ще се използва финансирането от двата стълба на ОСП, за да се подкрепи националната стратегия. Целите ще се определят и оценяват всяка година, за да се оцени напредъкът.

6) Как ще се разпределят средствата за ОСП? Как ще се определят средствата за всяка страна-членка?

Относно Първи стълб на ОСП предложението на Комисията за МФР показва годишните суми за финансиране, които ще бъдат на разположение. Това ще се прилага предимно за директните плащания на земеделските

производители, включително еко-схемите, както и за разходите, свързани с пазара, като например националните програми за подпомагане на виното, подкрепата за организации на производители в сектора на плодовете и зеленчуците, училищните схеми, подкрепата за най-отдалечените региони и по-малките острови в Егейско море и други.

Относно Втория стълб на ОСП в Многогодишната финансова рамка са определени годишните суми, които ще бъдат на разположение. Допълнителните €15 млрд. за селските райони от инструмента „ЕС от следващо поколение“ ще добавят към средствата за държавите-членки през периода 2022 г. до 2024 г., пропорционално на предложените през 2018 г. средства за развитие на селските райони.

7) На какъв етап са преговорите за новата ОСП?

Предложенията на ОСП на Комисията са част от законодателния процес,който се осъществява от съзаконодателите – Европейският парламент и Съвета. Важно е процесът да приключи възможно най-бързо, за да се осигури яснота и сигурност както на фермерите, така и на националните администрации.

8) Какво е предложението на ЕК за финансиране за Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) през периода 2021-2027 г.?

Като част от увеличения дългосрочен бюджет на ЕС за 2021-2027 г. ЕФМДР ще бъде увеличен с €500 млн., за да се засили устойчивостта на риболовния сектор и да се осигурят необходимите възможности за управление на кризи. Това представлява увеличение с над 8% в сравнение с първоначално предложения бюджет за ЕФМДР през 2018 г.

Финансирането на ЕФМДР ще продължи да насърчава постигането на икономическите, социалните и екологичните цели на Общата политика в областта на рибарството. Постигането на устойчив риболов е инвестиция в устойчивостта на сектора в ЕС и в бъдещето на хората, заети в сектора.

ЕФМДР ще продължи да допринася за постигането на целите на Европейския зелен пакт, включително стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г. и стратегията „От фермата до трапезата“.

09.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ЦЕНАТА НА СДЕЛКАТА С ТЪРГОВСКИТЕ ВЕРИГИ

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ТОВА ЗА КОЕТО ВИ ПИШЕМ ,ПРИЗНАВАМЕ СИ И НИЕ НЕ ГО ЗНАЕХМЕ ДО ВЧЕРА.ВСИЧКИ СМЯТАХМЕ,ЧЕ ЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ ПО ВЕЛИКДЕН СА „КЛЕКНАЛИ“ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НИ И ЧИСТО СЪРДЕЧНО СА СЕ СЪГЛАСИЛИ ДА ПРОДАВАТ БЪЛГАРСКИ ЗЕЛЕНЧУЦИ.ДА,АМА НЕ! ВИЖТЕ ЗА КАКВО ИДЕ РЕЧ:

Сбърканата схема за субсидии в земеделието доведе до нова аномалия при разпределението на държавните пари. Последното решение на Министерството на земеделието е да подпомагат българските производители на зеленчуци,като дават субсидии на… търговците. Беше решено търговските вериги да бъдат подпомагани, за да изкупуват оранжерийни зеленчуци – домати,краставици и чушки, да ги сортират, опаковат и продават. Държавата пъкще компенсира част от разходите на търговците за транспорт и логистика.

За да получат средствата, те трябва да докажат пред фонд „Земеделие“ с фактури, че са изкупили продукцията от земеделските стопани. Единичната ставка за подпомагане за търговските обекти е в размер на 600 лв. за тон домати, 400 лв. за тон краставици и 800 лв. за тон чушки.

Въпросът е защо тези пари не отиват там, където са най-необходими – при земеделските производители. Защото, ако те получат адекватни за пазарната ситуация субсидии, ще продават продукцията си на веригите на по-ниска цена и ще може да се конкурират с внасяните от Гърция плодове и зеленчуци.

Между търговските вериги и земеделските производители има и съществена разлика в бизнес модела. Плодовете и зеленчуците са бързооборотна стока. Трябва да бъдат продадени за няколко дни и след това щандовете отново сезареждат. Това означава, че например 1000 лв., вложени в стока, се завъртат няколко десетки пъти в годината. В резултат дори веригите да работят само с 10% чиста печалба (след всички разходи и изхвърляне на нереализираната продукция), при десет пъти продаване на продукцията и зареждане с нова в рамките на година печалбата от вложените средства става 100%. Скоростта на движение на оборота зависи от конкретната земеделска продукция. Ако някои плодове и зеленчуци се зареждат във веригите всяка седмица, реално вложените в стока пари се завъртат 50 пъти в годината. Дори веригите да работят само с 5% чиста печалба, от всеки продаден килограм домати или краставици, това означава 250% печалба за година от вложените средства в стоки. Разбира се търговските вериги са инвестирали много средства и в самите магазини. Затова реалната им печалба спрямо вложените средства не е толкова голяма.

При фермерите ситуацията е коренно различна. Част от културите дават плод само един път в годината. С една реколта трябва да бъдат покрити разходите и труда на фермерите за цялата година. А ако има лоши климатични условия, цялата продукция може да загине.

Тогава защо субсидии получават търговците, а не самите фермери. Едната причина може да е жест към тях, за да се съгласят да продават повече българска продукция. Проблемът е, че родните производители на плодове и зеленчуци са малки стопанства, които не могат да гарантират регулярно зареждане на веригите. Което пък затруднява логистиката на доставките. Другата причина субсидиите да са за веригите може би е, че при тях има точна отчетност – оборотът се засича на касовия апарат и е ясно какво е продадено. Ако субсидиите се дават на фермера, вероятно ще се окаже, че за няколко месеца производството на домати у нас е скочило необичайно много и ще достигнем рекордни стойности от събрана продукция от всеки декар.

Оказва се, че заради проблеми като малки стопанства и недобра отчетност дори министерството на земеделието да иска да помогне на стопаните, е по-добре да го направи като дава субсидии на търговците. Въпросът е защо се стигна до този абсурд. А за да намерим отговор трябва да погледнем назад във времето. Прецизната отчетност никога не е била силна страна в земеделието. По сергиите на пазарите все още няма касови апарати и търговци продават дори ананаси и банани като собствена земеделска продукция. Заради схемите за източване и укриване на ДДС при зърнените култури още преди години се стигна до необходимостта от въвеждане на режим на обратно начисляване на ДДС – данъкът се начислява от купувача по веригата на доставки, а не от продавача. Но тези проблеми не са характерни само за България.

Наличието на много малки стопанства за плодове и зеленчуци обаче е свързано със субсидиите, а при разпределението на парите за земеделие можем да учудим много европейски експерти. Според данни отпреди няколко години, 6% от земеделците в страната получаваха над 80% от субсидиите. Това са т. н. „зърнари“, които взимат лъвски пай от европейските средства за подпомагане на земеделието. Въпреки че Европейската комисия наложи таван на субсидиите за едно стопанство, това не е променило съществено ситуацията в страната, просто стопанствата са разделени на няколко по-малки. Огромните субсидии, които получават „зърнарите“, им дават възможност да карат коли като „Ролс Ройс“ и „Бентли“, докато производителите на плодове и зеленчуци едвам свързват двата края. В България от всички земеделски площи зеленчуци се отглеждат върху около 1%, на овощарството се падат около 1,4%, приблизително толкова са и площите с ароматни култури. Всичко останало са полета със зърнени култури.

Благодарение на европейските субсидии „зърнарите“ купуват модерни трактори и комбайни, изнасят продукцията си с кораби и всичко това им дава възможност да разширяват още дейността си. Същевременно много производители на плодове и зеленчуци са готови да се откажат от дейността си, защото едвам свързват семейния бюджет. Много стопани си правят сметка, че ако работят на полетата в Гърция, ще спечелят повече пари отколкото, ако обработват собствената си земя.

Промяната е бавна

Повечето родни производители на плодове и зеленчуци са малки стопани,които не могат да осигурят големи и редовни количества за търговските вериги. Но ако получават повече субсидии, ще може да разширят дейността си и този проблем ще бъде решен. Ако много производители се обединят в сдружения, които заедно договарят цени и количества с веригите, ситуацията също ще се промени. В земеделието може да бъдат направени много неща и част от тях стъпка по стъпка се реализират. Но промяната става твърде бавно.

26.04.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ПРОМЯНА И ПРИ ЗАЯВЛЕНИЯТА ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ!- ПО ИНФОРМАЦИЯ НА МЗХ ОТ ДНЕС

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНАТА ЗАЯВЛЕНИЯТА ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ ЩЕ СЕ ПОДАВАТ ПО ИНТЕРНЕТ.ВИЖТЕ ОЩЕ:

По време на извънредното положение, наложено заради коронавируса в цялата страна до 13 април (на този етап), всичките земеделски служби по места ще приемат електронно заявленията за директните плащания, така че фермерите да имат готовност за тази промяна. Целта е да няма струпвания на гишетата. Новината съобщиха за Синор.бг от министерството на земеделието, като поясниха, че до края на деня областните земеделски служби ще пуснат пълни разяснения за начина на кандидатстване.

От ведомството се обръщат с молба към тези земеделски производители, които имат техническа и физическа възможност да ползват електронните услуги, да подават данните си по интернет, защото от тази пролет Разплащателна агенция – Държавен фонд „Земеделие“ има възможност за подобна обработка.

За всички земеделски производители, които нямат възможност да попълнят заявленията си за подпомагане дистанционно, ще бъде изготвен график за подаване на заявленията в съответната общинска служба по земеделие. От министерството обясниха, че службите работят на пълен работен ден, като периодично се прави дезинфекция, така че хората да имат сигурност при общуването с администрацията. Графикът за стопаните, които нямат компютри, ще бъде обявен навреме, така че да се избегне натрупването на хора.

От ведомството приканват фермерите към стриктно спазване на графиците, които ще бъдат оповестени в общинските служби по земеделие (ОСЗ) и публикувани на страницата на Областната дирекция „Земеделие“.

Желание за включване в график може да заявите по електронна поща или по телефон. На този етап ви пускаме телефоните и e-mail за контактите на ОСЗ – София:

ОСЗ Източна-e-mail oszgpancharevo@mail.bg,тел. 02/ 991 64 35 ,02/ 992 32 14 и 02/ 992 10 31

ОСЗ Западна – e-mail oszgovchakupel@mail.bg, тел. 02/ 856 69 54 и 02/ 855 87 58

ОСЗ Северна e-mail oszgvrabnica@mail.bg, тел. 02/ 495 77 59 и 02/ 495 77 58

До края на деня може да видите координатите на всички служби в страната.

16.03.2020 г.  Екип на ХТКК

Read Full Post »

АКТУАЛНИ НОВИНИ ЗА ФЕРМЕРИТЕ ЗА БЮДЖЕТ 2020

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на

Държавен фонд „Земеделие“ за 2020 г. бяха одобрени на правителствено заседание.

Read Full Post »

АКТУАЛНО ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ-НАП АЛАРМИРА

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ЗАПОЧНА НОВАТА ГОДИНА ,А С НЕЯ ДОЙДОХА И РЕДИЦА ПРОМЕНИ ЗА АГРОСЕКТОРА И ЗА ФЕРМЕРИТЕ.ВИЖТЕ ЗА КАКВО АЛАРМИРА НАП:

От тази година регистрираните земеделски производители, които сесамоосигуряват, трябва да подадат годишните си данъчни декларации по/електроненпът, съобщиха от Националната агенция по приходите (НАП)

Read Full Post »

ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕЛЕН ПАКТ-АНАЛИЗ НА СРЕДСТВА И ДЕЙНОСТИ В НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДЪЛГО ТЪРСИХМЕ МАТЕРИАЛИ ЗА ЗЕЛЕНИЯ ПЛАН:КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА,КАКВИ ДЕЙНОСТИ ОБХВАЩА,ИМА ЛИ ГО НЯКЪДЕ ИЛИ Е КАТО ПЛАНА „ЮНКЕР“.РАДВАМЕ СЕ,ЧЕ С ТОЗИ ЧАТЕРИАЛ В ДВЕ ЧАСТИ ,ЩЕ ДОПРИНЕСЕМ ЗА АНАЛИЗА НА НЕЩО НОВО.

Read Full Post »

ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ:ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ И ОБВЪРЗАНАТА ПОДКРЕПА В НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ВЕРОЯТНО ЗНАЕТЕ,ЧЕ БЪЛГАРИЯ ПРОЦЕНТНО ВСЕ ОЩЕ ИЗОСТАВА В ПЛАЩАНИЯТА НА СУБСИДИИТЕ.ВРЕМЕ Е ДА СЕ ИЗРАВНЯТ ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ НА 1ДКА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФЕРМЕРИ С ОСТАНАЛИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ.НАСКОРО АНГЛИЙСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗАЯВИ,ЧЕ СА ЗАДЕЛЕНИ 3,6МИЛИАРДА ПАУНДА ЗА СУБСИДИИ ЗА ФЕРМЕРИТЕ ИМ СЛЕД БРЕГЗИТ.КОЛОСАЛНА СУМА НАЛИ?
МИНИСТЪР ТАНЕВА ЗАГОВОРИ,ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПАЗИ ОБВЪРЗАНАТА ПОДКРЕПА ,ЗАЩОТО НАД 35 процента ОТ ФЕРМЕРИТЕ НИ СА В ТОЗИ БРАНШ.А ДАНО,АМА НАДАЛИ?ВИЖТЕ МНЕНИЕТО НА МИНИСТЪР ТАНЕВА И НА БРАНША:

Директните плащания за земеделските производители у нас ще се запазят и дори леко ще се увеличат след въвеждането на новата селскостопанска политика в Евросъюза. Това съобщават от земеделското министерство, цитирани от БНТ.

Причината е, че през следващите години ще има сближаване на размера на субсидиите между старите и новите страни-членки на Евросъюза. И тъй като досега нашите субсидии бяха сравнително ниски, през новата селскостопанска политика България очаква леко увеличение на бюджета за земеделие от 5,4 на 5,6 милиарда евро.

Страната ни ще настоява не само за по – високи плащания за земеделските стопани, но и запазване и дори увеличение на обвързаната подкрепа, специално за секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“. Оказва се, че в тях работят 38,5 процента от всички заети в селското стопанство у нас.
По данни на земеделското министерство в двата сектора стопанствата са предимно малки и средни. За да бъдат конкурентноспособни, те имат нужда от финансово подпомагане.

Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите: Затова нашата категорична позиция е запазването на обвързаната подкрепа. Дори имаме и по- амбициозни искания – тя да бъде увеличена. Но запазването й е жизнения минимум, който на нас ни е необходим.
Ако страната ни допусне намаляване на парите за животновъдите, от това ще пострадат над 13 хиляди фермери в сектора, които отглеждат крави, биволи, кози и овце.Според браншовите асоциации страната ни трябва да защити обвързаната подкрепа.

Стайко Стайков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи: Много хора ще се откажат от този труден бизнес защото създаването на работни места не е никак лесно в момента у нас. Виждате, че с всяка година се променят условията. Така че, ако се стигне до намаляване на обвързаната подкрепа, ще се закрият много работни места в България.
Все още се дискутира дали да има таван на плащанията за декар обработваема площ. България поддържа позицията, че всяка страна доброволно трябва да решава дали да поставя лимит.

Според браншовите организации у нас, не трябва да допускаме намаляване на тавана , защото това ще се отрази пагубно на земеделието.

Стайко Стайков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи: Площите, които са разработени с много средства и труд ще бъдат изоставени защото ще се въведат ограничения в средствата на всеки земеделец и това ще доведе до изкуствено раздробяване на земята и изоставяне на площи, които са по-малко плодородни.
Най-важното според министър Танева е през следващите години да защитим мерки ,които ще осигурят устойчиво развитие на земеделските стопанства, модернизацията им и по-добър живот в селските райони.

Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите: И всичко това трябва да го постигнем в аспекта по начин щадящ околната среда ,запазване на биоразнообразието, запазване на почвените ресурси и на всичко, което би гарантирало на обществото по здравословен начин на живот и храна, която осигурява по-добро здраве на потребителите.
Според министър Танева като цяло България е готова с позицията си за бъдещата селскостопанска политика и е в ритъм с европейския дебат по нея.

През следващата седмица в Берлин се открива най-голямото събитие в областта на земеделието и храните за Европа – Зелената седмица. Там предстоят срещи на земеделския министър Танева с нейни колеги, което на практика е продължение от дебата за правилата на новата селскостопанска политика. Наш екип ще отразява Зелената седмица, така че от там ще има още новини по темата.

13.01.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »