БЪЛГАРСКА СТРАТЕГИЯ ЗА БИОИКОНОМИКА

УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ДА СИ ПРИЗНАЕМ,ЧЕ ПОСРЕЩНАХМЕ НОВИНАТА ЗА ПЪРВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА БИОИКОНОМИКА С ГОЛЯМ ИНТЕРЕС.ОЩЕ ОТ 1970ГОД.

ДАТИРАТ ПЪРВИТЕ ЛЕКЦИИ ПО БИОИКОНОМИКА И БИОМАТЕМАТИКА В БЪЛГАРСКИТЕ ВУЗ/ОВЕ/.

ИСТИНАТА Е,ЧЕ ДО ДЕН ДНЕШЕН БЪЛГАРИЯ НЯМАШЕ СОБСТВЕНА РАЗРАБОТКА ЗА БИОИКОНОМИКА,ДОКАТО ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА СТРАТЕГИЯ БЕ ФАКТ ОЩЕ ПРЕЗ 2012ГОД.

Биоикономиката обхваща производството на възобновяеми биологични ресурси (биомаса) и тяхното превръщане в храни, фуражи, биологични продукти и биоенергия. Аграрният сектор заема малко над 50% от БДС и заетите в биоикономиката на страната.

 На базата на SWOT анализ е направена оценка на потребностите на аграрния сектор в подкрепа на биоикономиката, които са систематизирани в три статегически цели. 

Първа: Устойчиво управление и развитие на земеделието, горското стопанство и рибарството за устойчиво производство и предоставяне на възобновяеми ресурси; Втора: Пълноценно използване и развитие на научно-изследователската дейност, на партньорства за обмен и трансфер на иновации, на инфраструктура за експериментиране; Трета: Подобряване на знанията и уменията. 

Разработен е План за действия в който са дефинирани дейностите, очакваните резултати, отговорните институции и източниците на финансиране за постигането на всяка стратегическа цел.

За устойчивото развитие на аграрния сектор и осигуряване на биомаса за секторите, свързани с аграрното производство, е необходимо въвеждането на механизми за оптимизиране на производствената структура в посока увеличаване на фуражните, етерично-маслените, влакнодайните и др. култури. Необходимо е също адаптиране на нормативната база, свързана с биоикономиката и кръговата икономика. Насърчаването на инвестициите за преработка и оползотворяване на отпадъчните продукти в трите отрасъла на аграрния сектор е първостепенна задача в развитието на биоикономиката. То е свързано с дигитализацията на сектора и въвеждането на прецизното земеделие, с внедряването на нов бизнес модел в горския сектор, включващ изграждането на инсталации и биорафинерии за преработка на горскодървесна биомаса и недървесни продукти, с въвеждането на технологии в рибарството за използване на нежелания улов на риба и справяне със замърсяванията в морето и вътрешните водоеми.

За пълноценно използване и развитие на научно-изследователската дейност в областта на биоикономиката се предвижда създаване нови модели и технологични решения за устойчиво управление на природните ресурси и съхраняване на биоразнообразието. Адаптирането на аграрния сектор към климатичните промени и опазването на околната среда имат приоритетно място в научно-изследователските програми, но от гледна точка на биоикономиката е необходимо да се съблюдава и нарастването на пр оизводството на биомаса от единица площ, с оглед на нарастващите потребности от биомаса в глобален мащаб. Ново направление в изследователската дейност е разработването на технологии за получаване на биобазирани, рециклируеми и разградими продукти, както и на стандарти за тяхната употреба.

Подобряването на знанията и уменията се основава на провеждане на информационни срещи за същността на биоикономиката и кръговата икономика, организиране на обучения за трансфер на знания, предоставяне на консултации за повишаване ефективността на биомасата и отпадъците, провеждане дни на „отворени врати”, обмен и демонстрации на добри практики. Отговорността за придобиване на нови знания и умения е на образователните, научните и консултантските организации, които формират Системата за знание и иновации в селското стопанство (AKIS). Предвижда се също привличането на по-широк кръг консултанти, напр. в областта на изграждането на биорафинерии в стопанствата на производителите на първичната биомаса и пр.

В документа са направени и конкретни препоръки за включване на биоикономиката при изготвянето на Стратегическия план на ОСП 2021-2027.

17.06.2020 Екип на ХТКК

Read Full Post »

ИКОНОМИЧЕСКИ НОВИНИ

Уважаеми Читатели на сайта на ХТК Коприна,

Днес ще продължим с новините от икономическия и бизнес живот в България и по света. На Вашето внимание предлагаме няколко статии от DW:

Три заблуди за българския растеж

Колкото повече малки и средни предприятия се появяват на пазара, толкова по-успешно е стопанското развитие на съответната страна? Не и в България. Не и сега. Днес там важат други закономерности.

Николай Цеков разговаря по темата с шефа на софийския Институт за икономическа политика Ясен Георгиев:

Преди броени дни бе публикуван новият доклад на Световния икономически форум за конкурентоспособност. В него България се придвижва с 5 позиции нагоре и вече заема 57-мо място. По редица други показатели, включени в изследването, обаче страната отстъпва назад. Така например в класацията за състоянието на бизнеса България се смъква от 97-мо на 106-мо място. Що се отнася до работата на институциите пък, българските заемат едва 108-мо място от общо 148 страни, включени в изследването. „Тази картина обаче би била непълна без митовете на българския растеж“, твърди икономистът Ясен Георгиев от софийския Институт за икономическа политика.

Заблуда N° 1

„Един от митовете за българския растеж е, че колкото повече нови малки и средни предприятия се появяват на пазара, толкова по-успешно е стопанското развитие на страната. Малките и средните фирми в България с персонал до 250 души и с оборот под 97 милиона лева годишно са над 99 на сто от всички фирми. Те осигуряват три четвърти от работните места в страната. Макар по тези показатели те да формират гръбнака на българската икономика, на този етап те не могат да бъдат „ракета носител“ за постигане на догонващ икономически растеж. Оттук идва и разликата между ролята на малките и средни предприятия в България и страни като Германия или Австрия. Значението им за българската икономика е надценено и те не са този гръбнак, за който се говори, че са например малките и средните предприятия в страна като Германия“, отбелязва Ясен Георгиев.

Read Full Post »