24 МАЙ-НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ ПРАЗНИК!

 

 
“Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!

Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
Напред! Народността не пада
    там, дето знаньето живей!

    24 май  е  най – Българският празник на Духа, на  Българщината-запазена и съхранена през вековете

          24 май не е просто поредния официален празник – това е денят, в който всеки  Българин може да изкрещи с пълно гърло, че е горд потомък на нация, заемаща стратегическо място в историята на Европа. Той е символ на достойнство, традиция и духовност!

          24 май, може би е най-светлият, най-съкровеният български празник – денят на светите братя Кирил и Методий. Отново сме  на  празник,но този път тръгваме от нашите училища,значими за всеки Българин  места,където са събрани немалка част от най-важните знаци за нашата по-близка и по-далечна история,поднасяме венци пред паметника и иконите на светиите Кирил и  Методии и се покланяме до земи,за да засвидетелстваме  че спазваме заветите йм и сме  достойни техни чеда.

       Отново се изправяме, изпъваме снага с респект, гордост и самочувствие пред богатото културно-историческо наследство, което имаме. и което нашите предци ни завещаха!
На този ден обаче заедно с респекта изпитваме и едно особено вълнение!

      То идва от това, че на 24 май ние, Българите, отбелязваме не само появата на буквите, почитаме паметта на техните създатели. Даваме си сметка в каква тежка борба, кога и как – в битка с догми и канони, в битка с носителите на триезичната ерес – Константин Философ – свети Кирил, написа нашите Аз, Буки, Веди.
Годината е 855-та! Годината, след която нашият народ заема своето достойно място сред признатите народи на Европа.Ние знаем и добре помним как Климент, Наум, Ангеларий създадоха Преславската  и Охридската школа. Как обучиха на четмо и писмо хиляди млади българи. И това е нашето основание да твърдим, че именно в люлката на Средновековна България се ражда, утвърждава и налага  кирилицата  като азбука на милиони хора, на много народи. И този безспорен исторически факт е в основата на националната ни гордост, че и ние сме дали нещо на света!

ЧЕСТИТ   ПРАЗНИК   УВАЖАЕМИ   ЧЛЕНОВЕ  НА  ТЕКСТИЛЕН  КЛЪСТЕР  КОПРИНА!

НЕКА  СЪХРАНИМ  И  ПРЕДАДЕМ  НА  ДЕЦАТА  СИ  ТОВА  КУЛТУРНО  НАСЛЕДСТВО  ЗА  ДА  СМЕ  ДОСТОЙНИ  ЧЕДА  НА  ПРЕДЦИТЕ  СИ , ПОЛОЖИЛИ  ТОЛКОВА  УСИЛИЯ  ДА  ГО  ЗАПАЗЯТ  ЗА  НАС! ДАНО  УСПЕЕМ!

Бъдете преблагословени,
    о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
    във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
    в Славянството во век веков!”

23.05.2012   

Клъстерен Съвет:инж.МДимитрова,инж.А.Козарев,

к.т.н К.Велев, Д.Иванов

ЗАПОЧВА ПРИЕМ НА ЗАЯВЛЕНИЯ ПО МЕРКИ 123, 313 И 322 ОТ ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

       

От 4 юни 2012 г. Областните дирекции на ДФ „Земеделие” ще приемат заявления за подпомагане по мерки 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” и 313 „Насърчаване на туристическите дейности”, а от 6 юни ще може да се кандидатства по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места”.

Финансовата помощ за периода на прием по мярка 123, който ще продължи до 22 юни 2012 г., е в размер на 35 млн. евро. Чрез субсидиране по мярката малките и средни предприятия от хранително-преработвателната и горската промишленост имат възможност да подобрят цялостната си дейност, конкурентоспособност и икономическа ефективност.

По мярка 313 общини и юридически лица с нестопанска цел могат да подават проектни предложения до 3 август 2012 г. Определеният бюджет за периода е 11 809 256 евро, като към него се добавя неусвоеният финансов ресурс от предишен период на прием. Целта на мярката е създаването на заетост в селските райони, като подпомага развитието на интегриран селски туризъм, разнообразяването и подобряването на туристическата инфраструктура, атракциите и съоръженията за посетители.

 
Финансовата помощ за обновяване и развитие на населените места е 21 млн. евро. Крайната дата за прием на заявления за подпомагане по мярка 322 е 3 юли 2012 г. Тя финансира проекти за подобряване на средата за живот в населените места от селските райони.

         
Подробности за условията, необходимите документи за  кандидатстване и нормативната уредба са публикувани на сайта www.prsr.bg, в раздел „Мерки”.

22.05.2012 г.

 

БЪЛГАРСКОТО БУБАРСТВО- МИНАЛО И БЪДЕЩЕ НА ХАРМАНЛИ

                 

          Уважаеми членове на Текстилен Клъстер Коприна, Днес Ви информираме за  първата визита на Съвета на Директорите на Инвестиционния Холдинг Коприна в Югозападна България, в периода 17-20.05 2012 г

         Логичен е въпроса: Защо първото ни посещение не е в Северозападна , а в Югозападна България, промени ли се нещо в инвестиционната ни политика и в отношениятя ни с Общините: Враца,Бяла Слатина, Монтана и ОСБ-Враца?

          Периодът на нашето посещение съвпадна и с кампаниите преди 10-15 години на раздаване на кутии буби и приключването на засаждането на черничеви фиданки и вкоренени резници в разсадниците.

         Каквито и въпроси да си задавате, уважаеми членове на Текстилен Клъстер Коприна, относно визитата на Ръководството на Холдинг Коприна- отговорът е само един:   Подготовката на Втората Кръгла Маса, посветена на бубарството и производството на естествена коприна и срещите с кмета на Община Харманли и собствениците на „Свила”-Хасково. И независимо от това че синоптиците прогнозираха, че на 18-ти май Марица ще ни залее в района на Хасковска Област,Ние пристигнахме точно в 9.30 ч сутринта, двата екипа- един от Ямбол и един от Хасково- на среща с домакина на Община Харманли , г-н Лисков.

          Само преди месец , Ръководството на Холдинга взе Решение да инвестира в Община  Харманли във връзка с наличието на гренажна , бубарска и контролна станция- гр. Харманли,разсадник на горско стопанство и подходящи условия за развитието на черниците и бубохраненето.

          Да си признаем честно никой от членовете на Съвета на Директорите на Холдинга, до този момент не е посещавал гр.Харманли и с интерес слушахме историята на града, разказана ни от нашият гид, координатора ни за Хасковка Област, г-жаДаниела Митева.

 

          Заедно с Нас бе и един от собствениците на „Свила” –Хасково, г-жа Цвета Димитрова.Посещението ни в Община Харманли имаше 3 отговорни цели:

          1.Да подготвим началото на Публично-Частното Партньорство с Общината, за което след малко ще Ви разкажем.

           2.Да посетим Опитната Станция по Бубарство- гр. Харманли, за която бяхме информирани, че е затворена и не работи.И тук бе изненадата ни, когато един от добрите специалисти по поддържане на генофонда по бубарство в България- г-жа Захариева,ни посрещна с добрата новина: „Ще Ви покажем нашето разнообразие от над 25 породи буби и 4 нови хибрида с повишено качество, които в момента сме заложили като генетичен материал”

            3. Преговори със собствениците на гренажната станция за закупуване или съвместна работа с цел осигуряване за програмата на Холдинга на висококачествени български хибридни семена и възможностите на гренажното производство.Тук ще вметнем, че снимките в днешния материал са направени в станцията със разрешението на собствениците.

          Изключително ползотворна бе срещата с кмета на Харманли г-н Михаил Лисков. Независимо, че за първи път се срещнахме, разговорите ни протекоха изключително продуктивно и ползотворно.Разбира се, че принос за това има нашият координатор за Хасковка Област, г-жа Даниела Митева, както и Ръководството на Общината в лицето на г-н Лисков, които бяха подготвили материалите , изчистили предварителните преговори и подготвили конструктивно решенията на нашата среща.

          Когато коментирахме нашето предложение за инвестиции в Община Харманли за създаване на черничеви градини и на промишлени бубарници, стана ясно че Общината има разсадник , който се използва за  дървен материал и не е проблем , той да заработи и за черничеви фиданки.

          Общината и прилежащите и кметства, преди 20 години са били водещи в бубарскто производство и черничарството. Това е градът, който е имал една от най-хубавите черничеви градини, над 200 дка с водещи сортове, които след приватизацията са върнати на собствениците на земите и унищожени , поради неинформираност, че това е генофонд на черничеви дървета.

         Само един добър специалист , би разбрал че най-ценното нещо на една Държава, което трябва да се пази за идните поколения е :ГЕНОФОНДЪТ, било то на растения,животни,овошки,дървесна растителност, в т. ч.- черници.

         Затова бяхме доволни, когато кмета на Община Харманли каза, че техният разсадник може да се ангажира да отгледа необходимите ни за региона черничеви фиданки.

         С болка кмета сподели:”Запролетее ли се , младото поколение хуква към Гърция, на временна работа и наесен се прибира”.  

         Благодарихме на домакина на община Харманли г-н Лисков  за гостоприемството  и поехме

към Опитната станция която ние  бяхме предварително нарекли „Гренажна „ където ни чакаха  нейните собственици и приятната изненада малките „бубички” от генофонда на България.

         Но преди това ще Ви разкажем за историята на град Харманли и защо нашият материал започва със стиха на  П.Славейков от незабравимата поема „Изворът на Белоногата”

          Първите писмени известия за Харманли са твърде оскъдни и са взети най  вече от записките и пътните бележки на европейските пътешественици.Селището е сравнително ново,възникнало около началото   на 16 век и то първоначално като турско . Около 1510 г. тук е бил построен солиден Керван Сарай, около който се заселило турско население, а в близост до него е бил построен държавен харман. По името на построения харман и селището било наименувано Харманли

           Бурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 г., когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша везир на империята. Към 1553 г. според пътеписите на Ханс Дерншвам тук вече живеят и българи. Започва бързото развитие на града. През 1585 г. за улеснение на пътници, керванджии и харманджии по заповед на турския везир Сивюш паша е построен сводест мост над реката в обичайния за епохата арабски стил. Мраморният надпис на моста гласи:“Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка.” Гърбавият мост е запазен почти непокътнат и до днес. По това време е изградена и историческата чешма на Извора на белоногата (Ак бълдър чешмеси), на половин час път от моста. Легендата за Гергана, обезсмъртена в прекрасната поема на Петко Р. Славейков, се преплита с друго предание, според което край този извор е загинал в борба с турците боляринът Вълкашин, бащата на легендарния Крали Марко. Макар и обект на краеведски спорове, дори да е само художествена измислица, чешмата е емблема на Харманли.

През 1833 г. е открито килийното  училище.
Друг символ на волята за оцеляване на българската народност в годините на робството е старата църква “Св. Атанасий”. Храмът и иконостасът са построени през 1835 г. със средства и дарения на родолюбивото  българско население от града и близките села. Преди да построят църквата, през 1833 г. ученолюбивите българи откриват и  училище в дюкяна на хаджи Лачо.

               През 1834 г. българските общини са натоварени с някои административни, фискални и др. функции. Интерес представлява писаният правилник, наречен “Поучения към кметове, чорбаджии и кехаи”, който се явява предтеча на първия Закон за местното самоуправление.

Взалеза на робството – през 1870 г., харманлийци основават своето читалище “Братолюбие”, преименувано в “Дружба” през 1899 г. И днес то е средище на духовния живот в общината, пазител на възрожденските идеи, сцена за изява на творческите заложби на различни поколения.

               Днес харманлиици с надежда очакват да се случи чудото  „Отново да са  мост на икомиката на България,Турция и Азия.

               Следва…….

 

 21.05.2012 г.                    ЕКИП на КС

 

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНИ ДРУЖЕСТВА

Уважаеми членове на Текстилен Клъстер Коприна, продължаваме да Ви информираме за възможностите и условията за кредитиране и финансиране на проекти.Тема на днешният ни материал са Публично-частните дружества по закона за публично-частното партньорство и тяхното кредитиране.

          Основната цел на Публично-Частното Партньорство е реализирането на взаимоизгодно сътрудничество между публичния и частния партньор, при което се постига по-висока добавена стойност на вложените публични средства чрез използване на ефективността и ефикасността на частния сектор при предоставяне на публични услуги.

          Прилагането на публично-частното партньорство не се различава като организация и изпълнение от един стандартен проект. Реализацията протича при стандартната за управление на проекти процедури:

         – иницииране на проекта, планиране на стратегията и процедурата;

         – реализация;

         – мониторинг.

         Днес представяме на вашето внимание програмата за кредитиране на Публично-частното партньорство на Българска Банка за Развитие

        Цел на програмата:

* Улесняване сътрудничеството между публичния и частния сектор чрез финансиране на инвестиционни проекти на публично-частни дружества, създаващи конкурентни стоки, продукти и услуги в съответствие с обществения интерес, водещи до увеличаване ефективността и прозрачността на управление на публичните разходи.

* Oсигуряване финансиране на проекти по предприсъединителните и структурни фондове на ЕС

Кой отговаря на условията за кандидатстване?

Публично-частни проекти, разработени от малки и средни предприятия (по критериите на закона за МСП) и общини с над 10 000 души население.

Проекти се приемат за разглеждане след предварителен подбор и тест, осъществяван от експерти и консултанти на банката.

Какви инвестиции отговарят на условията за финансиране?

Всяка обществено полезна, икономически ефективна и екосъобразна инвестиция на територията на съответната община, осъществявана от публично-частни дружества във всички стопански отрасли и сектори, произвеждащи социален и обществен ефект.

Размер на кредитите

Минималният размер на всеки кредит е 100 000 лева.

Собствено участие на кредитоискателя

Размерът на собственото участие на кредитоискателя трябва да бъде минимум

25 % от стойността на финансираната инвестиция (без ДДС).

Условия по кредитите

Срок – от 4 до 10 години.

Гратисен период до 3 години.

Лихва – съобразно рисковете на проекта и срока на възвращаемост на инвестицията.

Лихвата по кредита се дължи ежемесечно.

Погасяването на главницата започва след гратисния период и се договоря индивидуално с всеки кредитополучател.

Обезпечение

Обезпечението е в съответствие с банковата нормативна уредба.

При определени условия банката отпуска кредита при облекчени изисквания за обезпечение (до 85% от сумата на кредита) благодарение на гаранция, издадена от Европейския Инвестиционен Фонд по многогодишната програма за малки и средни предприятия на Европейската общност.

За обезпечение на кредита се приемат и активи – предмет на инвестиционния проект.

Международната практика показва, че публично-частното партньорство (ПЧП) е един от успешните финансови инструменти за осигуряване на инвестиции в публичната инфраструктура, когато държавния и общинските бюджети не разполагат с необходимия финансов ресурс и искат да осигурят по-добра стойност на вложените публични средства

18.05.2012 г.                                                                   КС

СТАРТИРА ТРАДИЦИОННОТО РУСЕНСКО ИЗЛОЖЕНИЕ

Уважаеми членове на Текстилен Клъстер Коприна, Днес в 10.00 часа стартира 14-то  Специализирано Русенско изложение в РУ”Ангел Кънчев”  

  Водеща  тема  на  14-то  издание  на  традиционното  изложение  на  Русенския  университет  са  зелените технологии и екологичният бизнес.

ЕВРОПА УТВЪРДИ 40 МЛН ЕВРО ПО-МАЛКО ЗА ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД

Уважаеми членове на Текстилен Клъстер Коприна, продължаваме да Ви информираме за решенията на Европейската Комисия в Брюксел по отношение на утвърждаването на европейските средства за Националния Гаранционен Фонд.

ИНФОРМАЦИОНЕН ЩАНД ПО ПРСР НА МЗХ НА XIV-то ТЕХНИЧЕСКО ИЗЛОЖЕНИЕ-РУСЕ

    

        “Министерството  на земеделието и храните ще участва  на  Специализираното изложение за земеделска и автомобилна техника  в Русе с информационен щанд по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Проявата ще се състои от  17 до 19 май 2012 г.

КРЕДИТИРАНЕ НА ПРОЕКТИ ПО ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

        Уважаеми членове на Текстилен Клъстер Коприна,продължаваме да следим за Вас развитието на Националният Гаранционен Фонд.

         В няколко  материала от миналата година, ви информирахме за създаването на Националният Гаранционен Фонд, чрез който ще се отпускат  приоритетно кредити за финансирането по мерките на Програмата за Развитие на Селските Райони (ПРСР).

МИНИСТЪР ДОБРЕВ ОТКРИ КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

  Днес в 9 часа  в Хотел “Шератон”,Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев откри конференция “Привличане на чуждестранни инвестиции в България”.

 Обект  на дискусията са  стимулите на правителството за чуждестранните инвеститори в страната, стратегиите за представяне на България като инвестиционна дестинация, както и успешните проекти и неизползваните възможности в секторите енергетика, промишленост и услуги.На  Форума присъства и представител на Текстилен Клъстер Коприна- г-жа М.Димитрова.

Информацията е от Пресцентъра на Министерството на Икономиката Енергетиката и Туризма

Подробна информация и материали от Форума, очаквайте в следващия ни материал.

 

11.05.2012 г                                                      КС

XIV-то РУСЕНСКО ТЕХНИЧЕСКО ИЗЛОЖЕНИЕ – 17-19 май 2012год,

             За своите тринадесет години Специализираното Русенско изложение на земеделска, автомобилна, индустриална и електронна техника се превърна в символ на модерни земеделие, транспорт и промишленост. Изложението е притегателен център за агрофирми, производители и гости и тази година се провежда от 17 до 19 май 2012 г.