Исландия е прекратила преговорите за
влизане в ЕС
Външният министър на Исландия днес обяви, че страната е прекратила преговорите за влизане в ЕС до края на мандата на кабинета, предаде АФП.
„Разпуснахме екипа и групите за водене на преговори и няма да проведем нито една среща на високо ниво. ЕС реши, че няма да има повече дотации по Инструмента за предприсъединителна помощ”, заяви министърът по време на реч пред парламента.
През април парламентарните избори в Исландия бяха спечелени от дясноцентристка коалиция с обещанието да сложи край на процеса по присъединяване към ЕС.
„Правителството е в съгласие по този въпрос. Процесът бе прекратен, нищо не е завършено. Искаме да подобрим комуникацията и да засилим връзките си с ЕС, без да влизаме в Съюза”, заяви още министърът.
Защо Русия брани Сирия
През 1974 година, 4 години след смъртта на португалския диктатор Алберто Салазар, създадената от него “Нова държава” рухва, съборена от т.нар. Революция на карамфилите. Новата власт е лява, а и португалското общество осъзнава, че няма достатъчно ресурси да поддържа колониалната си империя от миналото. Повечето португалски колонии получават независимост – сред тях и Ангола.
Ангола е страна с територия над 1 милион квадратни километра и по онова време беше доста бедна, макар че имаше големи залежи от диаманти. Сега пак е бедна, но след 2000-ата година се появи доста нефт и все пак има някаква перспектива за развитие – икономиката расте с двуцифрени проценти.
Но тогава, през 1975 година в бедната Ангола започна гражданска война, водена от две групировки – едната просъветска, другата – проамериканска, MPLA и UNITA.
MPLA се подпомага пряко от кубински военни части, а UNITA се въоръжава от съседната Южноафриканска република, където на власт е все още бялото малцинство. Америка предпочита да не се намесва пряко.
В една от мемоарните си книги бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър пише, че Америка по едно време с изненада установява, че Съветският съюз е организирал въздушен мост и снабдява анголските комунисти и кубинските им съюзници с оръжие и техника от разстояние от над 10 000 километра.
Кисинджър употребява много усилия да убеди президента Джералд Форд, заменил току-що подалия оставка заради “Уотъргейт” Никсън, че ако Америка не подпомогне своите хора в Ангола и Южна Африка, авторитетът й в тази част на света, а и не само, ще иде на кино, а Съветите ще установят доминация в района.
Под влиянието на тези съображения САЩ се ангажират по-активно с анголския конфликт. Гражданската война в Ангола продължава 27 години и приключва през 2002-ра с убийството на лидера на UNITA Жонас Савимби. Загиват половин милион анголци, други един милион са ранени.
Днес светът гледа със страх една друга гражданска война – тази в Сирия, и отново великите сили са намесени. Америка заплашва режима на президента Башар Асад с военни удари. Съветския съюз вече го няма, но Русия си е тук и всичко си е както преди – Москва е против.
Аргументите на руснаците да бранят Асад са точно като аргументите на Кисинджър отпреди близо 30 години. Ако Русия предаде Асад на американците, репутацията й сред арабите и изобщо в Близкия изток ще се сгромоляса. Всички ще си кажат, че не си струва да бъдеш приятел на руснаците и ще бъдат прави.
Затова и днес Путинова Русия ще брани Асад до последно – това е от принципни, стратегически съображения. Разбира се, има и други елементи от руската позиция, като например военната база в Тартус на Средиземно море, страха от радикализиране на руските мюсюлмани, но те остават на заден план.
Цената за това противопоставяне, разбира се, ще платят обикновените сирийци, така, както в Ангола я платиха обикновените анголци. Досега са загинали над 100 000 души, много повече са ранените, милиони са без дом в самата Сирия или в чужбина.
Когато великите сили си мерят силите, малките хора страдат. Това ние, българите, най-добре го знаем – за има-няма 140 години независимост България е разпокъсвана няколко пъти, с нея е търгувано в отношенията между големите, хора са прогонвани от родните си места, изкуствени граници са разделяли брат от брата.
Нашият интерес, българският, е този: войната в Сирия най-после да свърши, враждуващите да се помирят – не само заради бежанската вълна, с която ни плашат повече, отколкото е нужно, а и защото по принцип не е редно да продължава практиката великите сили да си уреждат отношенията за сметка на малките нации.
Нали уж вече живеем в един по-справедлив свят.
От екипът на ХТКК
София, 13.09.2013 г.
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ ,
Текстилен Клъстер "Коприна" 