Archive for the ‘БУБАРСТВО’ Category


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

         Фермерите проявяват изключителен интерес за инвестиции в изобретения и нови технологии и това се вижда от семинарите, чието начало беше поставено от Булбанк и Института за агростратегии и иновации на 11 април в цялата страна. За бизнеса е важно да участва в оперативни групи по  подмярка 16,1 от новата програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020), защото само чрез пряк досег с учените може да се подготвят онези иновативни проекти, които са гаранция за успех. До 2020 г. по тази мярка България разполага с бюджет от 20 млн. евро, който може да се използва за създаване на оперативни групи, въвеждащи иновации в агросектора.

           Днес в италианския град Легнаро експерти от държавите членки на ЕС ще представят първите си впечатления от прилагането на мярка 16,1 и създаването на първите оперативни групи в рамките на програмите за развитие на селските райони в страните членки на ЕС. Организатор на събитието е ЕПИ-АГРИ, съобщи Светлана Боянова, която присъства на събитието. Подобно на своите колеги и тя ще представи подготовката на страната по въвеждането на иновациите в земеделието.

              Според определението иновация това е внедряване в практиката на нов или значително подобрен продукт (стока или услуга), нов процес, нов маркетингов метод, или нов организационен метод, организацията на работното място, или външни връзки, които водят до повишаване на икономическа, социална и екологична ефективност.

          Всяка оперативна група трябва да включва задължително регистрирани земеделски производители и представители на научните среди.

           Тук влизат хора от научни институти или опитни станции, които извършват научни изследвания и научно обслужване в областта на селското стопанство или горското стопанство или биотехнологиите или хранителните технологии и са организации по Закона за Селскостопанската академия, Закона за Българската академия на науките.

          В групите могат да участват също представители на висши училища, акредитирани по Закона за висшето образование с актуални акредитации по професионални направления  „Растениевъдство“, „Растителна защита“, “Животновъдство“ „Ветеринарна медицина“, „Горско стопанство“, „Хранителни технологии“, „Биотехнологии“, „Науки за земята“.

           В тези организации могат да участват и неправителствени организации с предмет на дейност в областта на селското стопанство или в областта на горското стопанство или в областта на опазване на околната среда или в областта на водите.

         Оперативните групи, които искат да кандидатстват по тази мярка, задължително представят план, който съдържа:

        Описание на иновативния проект – посочват се цел, основни дейности и очаквани практически резултати;

         Описание на приноса на очакваните резултати към целите на ЕПИ  за селскостопанска производителност и устойчивост;

Фази за изпълнение на иновативния проект и дейности във всяка фаза;

         Вътрешни процедури за вземане на решения за разработването и изпълнението на иновативни действия, включително разпределяне на отговорностите.

        Всяка оперативна група се създава като дружество по Закона за задълженията и договорите.

       Членовете на оперативната група подписват договор за дружество по чл.357 от Закона за задълженията и договорите.

      Допустимите разходи по дейностите на оперативните групи са следните.

     Проучвания за приложимост на иновативния проект – 5 000 евро на година за оперативна група – допустими само за първа фаза на изпълнение на проекта.

     Стимулиране на интерес и разширяване на оперативната група – 10 000 евро на година за оперативна група – допустими само за първа фаза на изпълнение.

     Текущи разходи във връзка със сътрудничеството – 35 000 евро на година за оперативна група – допустими само за втора фаза на изпълнение.

     Преки разходи за изпълнение на иновативния проект, включително разходи за инвестиции,  съгласно представен инвестиционен план – допустими само за втора фаза на изпълнение

     Подкрепата е ограничена до максимален период от пет години.

Конкретната продължителност за всеки проект се обосновава в зависимост от иновативното предложение и очакваните резултати.

Критерии за подбор при втората фаза, през която се изпълнява самият проект.

1. Оценка на прилагането на интерактивния подход и на приложимостта на резултатите от иновативния проект за първичното производство на земеделска продукция или преработката;

2. Оценка на очаквания ефект от планираните форми и методи за разпространение на резултатите за достигане до широк кръг земеделски стопани.

Процесът на избиране на оперативни групи на ЕПИ с иновативни проекти за финансиране ще се осъществява с публични обяви.

Подборът на проекти се извършва за всяка фаза отделно по две обяви, съответно за проекти с първа фаза и за проекти само с втора фаза.

Проектите класирани за първа фаза, получават финансиране само за допустимите разходи за тази фаза.

Оперативни групи, кандидатствали с проекти само за втора фаза, получават финансиране само за допустимите разходи за тази фаза.

Оперативни групи, изпълнявали проекти с първа фаза, кандидатстват за одобрение на разходи за изпълнение на втора фаза по специална обява за такива групи.

При кандидатстване на втора фаза, оперативната група се задължава да поддържа минимум капацитета, с който е одобрена за първа фаза.

Благодарим на консултантите за предоставеното интервю.

20.04.2016                                ЕКИП на ХТКК

Read Full Post »


d09dd0b0d0bfd0bed18fd0b2d0b0d0bdd0b5УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, ОТДАВНА ЧАКАХМЕ ДОКЛАДА НА СВЕТОВНАТА БАНКА ЗА НАПОЯВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ, ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЧЕ АНАЛИЗА Е СВЪРЗАН И

С ОТВАРЯНЕТО НА МЯРКА 4.1 ОТ ПРСР 2014-2020.

След като цяла година браншовите организации в земеделието очакваха стратегията за напояване, сега имат само 14 работни дни да представят мненията си по този документ. На 14 април  на интернет страницата на министерството на земеделието беше качена Общата стратегия управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, по която ще се приемат становища до 5 май.

Стратегията беше разработена от Световната банка в продължение на една година, като финансирането й беше покрито от еврофондовете.

Документът е представен и на Европейската комисия, която се очаква да даде разрешение за инвестиции в поливни съоръжения по подмярка 4,1 от програмата за развитие на селските райони. Ако имаме одобрение, подобни проекти ще се приемат през август-септември.

Проектостратегията дава цялостна картина на разрушената напоителна структура в страната, която в момента осигурява вода за едва 1-2% от поливните площи в страната.

В миналото хидромелиоративният сектор на България е бил основополагащ за икономиката и е осигурявал вода за 12 милиона декара. Тези площи са били напоявани през 80-те години на 20-ти век, след което бележи рязък спад.

Към 2000-а година държавното предприятие „Напоителни системи” ЕАД се грижи за 235 напоителни системи, които са проектирани да обслужват над 740 000 ха поливни площи.

Реално обаче предприятието осигурява вода за около 6% от тези площии причината е в скъпата вода и невъзможността на фермерите да се възползват от нея, сочи отчетът на експертите.

Докато в Гърция и много други държави от ЕС водата за напояване почти изцяло се покрива от държавата, у нас цените са почти непосилни за дребните стопани.

Предложените за 2015 г. водни тарифи при гравитачните напоителни системи варират между 0,015 евро (ориз) и 0,14 евро (култури, различни от ориз) на кубичен метър , а при системи с помпено подаване – от 0,018 евро (ориз) до 0,40 евро ((култури, различни от ориз) на кубичен метър.

Приходите от тези такси обаче са минимални, тъй като земеделците нямат средства да си плащат водата. Това води до загуби в сектора, а самото държавно дружество е на ръба на фалита.

Сдружения за напояване също са твърде малки, за да са икономически ефективни, се посочва в стратегията. Очакваното прехвърляне на активи от „Напоителни системи“ ЕАД към сдружения за напояване не се случи заради възприятието, че това може да се възприеме като недопустима държавна помощ.

Тези изводи на експертите от Световната банка още веднъж потвърждават огромните проблеми, пред които е изправена системата.

В стратегията се припомня, че по подмярка 4,3 са предвидени инвестиции в хидромелиорации, като за седемгодишния период възлизат на 99,96 мил. евро.

Тези средства обаче са минимални и ще покрият по-малко от 10% от инвестициите, необходими да се вложат в напоителната структура. Голямата част от предложенията са свързани с промяна в досегашната организация на ползване на мрежата и проблемите при достъпа на сдруженията за напояване до съоръженията.

Въпросът е как министерствата на земеделието и на околната среда ще се организират, така че да се извърши жизнено важната рехабилитация на държавните язовири и напоителни канали, за да може водата да стига до стопаните, без да има губещи.

В стратегията до 2030 година са заложени интересни цели, които ако бъдат изпълнени, има шанс стопаните да увеличат инвестициите в напояване. За целта страната трябва да приеме разпоредба за възстановяване на разходите за услугите за напояване – не е уточнено какъв процент от тези разходи да бъдат поети от бюджета, но в стратегията се посочва, е важно „да се допусне справедлива цена за предоставяне на услугите за напояване”.

В заложените цели фигурира и бюджетна подкрепа в защита срещу вредното въздействие на водите като дял от общия размер на разходите, които трябва да прилагат за преодоляване на тези вреди.В стратегияга се припомня и значението на така нареченото напоително поле, регламентирано със Закона за сдруженията за напояване.

Напоителното поле разполага с водовземна точка от разпределителната мрежа на напоителната система и право на ползване на вътрешната канална или тръбна мрежа. Разпоредбите на закона гарантират, че количествата вода могат да бъдат изчислени при точките на предаване, а цялата вътрешна мрежа се управлява само от едно сдружение за напояване.

Тъй като към момента повечето сдружения за напояване използват общински напоителни системи (над 3000 малки язовира),  експертите от Световната банка съветват „да се обмисли общините също да бъдат включени като бенефициери по проекти за напоителна инфраструктура „извън стопанствата“.

За да се засили ролята на водните сдружения, община, която кандидатства за инвестиционна подкрепа по мярка 4,3 от селската програма, следва да има на своя територия поне едно сдружение и да предостави доказателства за това, че заедно с него споделят финансовата подкрепа, докато отговорността за безопасността на язовирите остава в ръцете на общината.

В стратегията е заложено още до 2030 г. да се увеличат стопанствата, прилагащи икономии при ползването на водата. Целта е тези стопанства, използващи съоръжения за управление на водата, да съставляват поне 30% от общия брой на стопанствата в страната.

В стратегията е разписано и с колко километра трябва да се увеличат основните напоителни канали и колко трябва да се ремонтират.

Сред мерките, набелязани в стратегията, са още възстановяване и модернизация на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура с цел намаляване на произтичащите от изменението на климата рискове по отношение на производителността, устойчивото развитие на селското стопанство и управлението на земята.

Справяне на страната с очакваните в бъдеще продължителни периоди на засушаване, в съчетание с все по-чести и по-тежки наводнения, водещи до нарастващи рискове за селскостопанската дейност в България;

Използване на напоителната инфраструктура за задоволяването на нарасналите нужди на селскостопанските култури от вода.

Сигурна защита на обработваемата земя от вредните въздействия, свързани с климатичните рискове, посредством инфраструктурата за отводняване, за защита от наводнения и корекциите на реки.

Създаване на един добре представящ се подсектор по напояване и отводняване, предлагащ значителни възможности за насърчаване на конкурентоспособността на селското стопанство, чрез подобряване на производителността му и водещ до намаляване на загубите за фермерите в години с по-неблагоприятни климатични условия. Осигуряване на сравнително стабилни добиви в периоди на лоши метеорологични условия и променливи цени.

Благодарим на консултантите за предоставеният материал.

19.04.2016                                                         ЕКИП на ХТКК

Read Full Post »


УВАЖАЕМИ  ЗЕМЕДЕЛСКИ  ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ К О Л Е Г И ,

  НА  1-ВИ ФЕВРУАРИ 2016 ГОДИНА ВИ ИНФОРМИРАХМЕ КАКВИ СПЪНКИ ЩЕ ИМАМЕ ПРИ ЗАЯВЯВАНЕ НА ЗЕМИТЕ СИ ЗА КАМПАНИЯТА ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ ЗА 2016ГОДИНА.НО ЕТО ,ЧЕ ПРОБЛЕМИТЕ НИ ЗАПОЧНАХА.ТРЕВОЖНИ СИГНАЛИ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА ПОЛУЧАВАМЕ ЗА ПРОБЛЕМИ В ГЕОГРАФСКОТО ОЧЕРТАВАНЕ  НА ПЛОЩИТЕ ВИ.ПО ПОВОД  СПИРАНЕТО НА РАБОТАТ ПО ОЧЕРТАВАНЕТО НА ЗЕМИТЕ АСОЦИАЦИЯТАНА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ПОИСКАОТ МЗХ ДА УДЪЛЖИ СРОКЪТ НА НА ЗАТВАРЯНЕ НА ЗАЯБЛЕНИЯТА,АКО НА 15 АПРИЛ НЕ ЗАПОЧНЕ ЗАЯВЯВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПЛОЩИ.

(още…)

Read Full Post »


prsr      Уважаеми земеделски производители,

       Уважаеми колеги,

благодарим на нашите консултанти за предоставеният материал , отворено писмо на Българската Асоциация на Консултантите по Европейски Програми.

(още…)

Read Full Post »


           Уважаеми Земеделски Производители,

           Уважаеми Колеги,

           Ето какво е необходимо за създаване на организация или група на земеделски производители:

             В Групата производители участват минимум 4-ма, регистрирани по Наредба 3. В Организацията, която може да е от поне 6-ма създатели, може да има лица, които не са земеделски стопани земеделци при кандидатстване за признаване на /група или организация на производители/ публикува на електронната си страница Министерството на земеделието и храните. (Може да ги прочетете Тук )

Какви документи са необходими?

*Заявление за признаване. *То е по образец (приложение № 1 на Наредба 12 от 5 май 2015 г. на МЗХ) – за организации на производители или за групи производители. В него задължително посочвате сектора за признаване.

Секторите са общо 12 – зърнено-житни култури; медицински и етеричномаслени култури; зърнено-бобови култури; технически култури, с изключение на тютюн; картофи; мляко; месо, с изключение на риба и аквакултури; мед; винено грозде; яйца; плодове; зеленчуци.

 

(още…)

Read Full Post »


УВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ФЕРМЕРИ,

Схемите по директни плащания за кампания 2016 г., която стартира на 1 март (вторник), остават непроменени. С промените в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, обнародвана днес в Държавен вестник, се цели по-висока степен на яснота за бенефициентите, по отношение на приложимите изисквания за допустимост.

(още…)

Read Full Post »


prsrУВАЖАЕМИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И МЛАДИ ФЕРМЕРИ,НАШИTЕ КОНСУЛТАНТИ ОТ ФИРМА „FIN SPREAD CONSULTING”, НИ ИНФОРМИРАХА , ЧЕ  СЕ ПРЕДВИЖДАТ ПРОМЕНИ ЗА ПРЕДСТОЯЩИЯ ПРИЕМ ПРЕЗ 2016 Г. ПО МЯРКА 4.1 „ИНВЕСТИЦИИ В ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА“ ПО ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ.

Промените са в три основни насоки:

  1. Промени във финансовите условия за проектите – намаляване на максималния размер на допустимите разходи от 1,5 млн. евро преди на 1 млн. евро след плануваните промени, както и максимален размер на субсидията за проект от 70 % на 60%.

(още…)

Read Full Post »

Older Posts »

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 309 other followers